№ 1305
гр. Бургас, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232120104054 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. М. с ЕГН
**********, срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕAД с ЕИК ***
иск с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено в
отношенията на страните, ищецът не дължи на ответното дружество
вземанията, предмет на Договор за паричен заем № PLUS - 01330940 от дата
22.09.2009 г., прехвърлени чрез договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 08.07.2014 г., поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че с уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, получено по електронен път на 04.04.2023 г., ответникът го е
уведомил, че има непогасено и изискуемо парично задължение, произтичащо
от Договор за паричен заем № PLUS - 01330940 от дата 22.09.2009 г.
Съгласно полученото уведомление, правата на кредитор по процесния
договор за паричен заем „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е придобил в
резултат на договор за цесия, сключен на 08.07.2014 г. с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД цедира вземането си, ведно с всички принадлежности на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Ищецът сочи, че се е свързал с представител на ответното дружество,
който по телефона го уведомил, че към 04.04.2023 г. задължението му по
посочения договор възлиза на сума в размер на 5200 лв. Твърди, че към
датата на предявяване на иска за процесното вземане не е било образувано
изпълнително производство. Счита, че правната му сфера е накърнена, само
въз основа на съществуващия Договор за паричен заем № PLUS - 01330940 от
1
дата 22.09.2009г., по който ответникът се легитимира като кредитор и по
който последният може да се снабди с изпълнителен лист.
Ищецът излага, че предвид липсата на образувани изпълнителни дела, в
настоящия случай е настъпила погасителна давност за всички вземания
предмет на Договор за паричен заем № PLUS - 01330940 от дата 22.09.2009г.,
поради което и предявява настоящата искова претенция, като моли същата да
бъде уважена и ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
сочи, че предявената искова претенция е недопустима, поради липса на
правен интерес за ищеца. Развива подробни съображения в тази насока.
По основателността на претенцията и в случай, че съдът приеме същата
за допустима, излага, че предявеният иск е основателен. На основание чл. 237
ГПК признава като основателен иска, с който Д. Д. М. иска да бъде
установено, че за процесното вземане е изтекъл предвиденият в закона
давностен срок, респективно е погасена по давност възможността за
принудително изпълнение по отношение на него.
Моли съдът да вземе предвид обстоятелството, че дружеството
признава иска в срока за отговор на исковата молба и не е дало повод за
образуване на делото, поради което моли да бъде приложена нормата на чл.
78, ал. 2 от ГПК. В тази връзка сочи, че соченото от ищеца писмо, което
дружеството му е изпратило относно вземането, не е форма на процесуална
принуда, а по образуваното впоследствие и приключило заповедно
производство, дружеството е платило разноски на длъжника (настоящ ищец)
за платеното адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от
процесуален представител. Същият сочи, че поддържа иска така, както е
предявен и моли за неговото уважаване. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответното
дружество, редовно призовано, не се представлява. В писмена молба,
депозирана преди датата на съдебното заседание, процесуалният му
представител излага, че признава иска. Сочи, че дружеството не е дало повод
за завеждане на делото, поради което моли разноските да останат в тежест на
ищеца. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните в настоящото производство не е налице спор относно
фактическата обстановка, такава, каквато ищецът я е описал с исковата си
2
молба. Напротив, ответникът изрично е посочил, че признава всички факти,
изложени от ищеца, в това число и че вземането му към него е погасено по
давност.
Доколкото в настоящото производство ответникът изрично е посочил,
че не спори, че към датата на подаване на исковата молба е настъпила
погасителна давност за процесните вземания, то и така предявеният иск
следва да бъде приет за основателен и като такъв да бъде уважен изцяло.
Спорен остава единствено въпросът дали ответното дружество е дало
повод за завеждане на иска или не, респективно следва ли ответникът да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски в процеса.
Нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
На първо място в настоящия случай е налице изрично и недвусмислено
изразено становище на ответника, че признава така предявения иск. Такова
изявление е направено още с отговора на исковата молба, като впоследствие е
потвърдено и с нарочна молба от 10.06.2024г.
Въпреки това, видно от пълномощното на процесуалния представител
на дружеството (лист 31 и лист 44), юрисконсулт Ц. не е упълномощена
изрично да признава иска, каквото е изискването на чл. 34, ал. 3 от ГПК,
респективно следва да се приеме, че признанието на иска не е направено от
лице, притежаващо легитимацията за това. Предвид това съдът счита, че
нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не може да намери приложение, доколкото
същата изисква кумулативно признание на иска и недаване на повод за
завеждане на делото.
В допълнение към изложеното по-горе следва да се има предвид, че от
представените с исковата молба доказателства се установява, че с
уведомление за прехвърляне на вземания, получено по електронен път на
04.04.2023 г., ответникът е уведомил ищеца, че има непогасено и изискуемо
парично задължение, произтичащо от Договор за паричен заем № PLUS -
01330940 от дата 22.09.2009 г. Посочено е, че правата на кредитор по
процесния договор за паричен заем „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е
придобил в резултат на договор за цесия, сключен на 08.07.2014 г. с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД цедира вземането си, ведно с всички принадлежности на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД и от датата на получаване на
уведомлението всички плащания на дължими суми по договора следва да
бъдат превеждане по банкова сметка на дружеството ответник.
Освен така изпратеното уведомление, ответникът, чрез негови
служители е уведомил ищеца по телефона, че задължението му към
дружеството към дата 04.04.2023г. възлиза на сумата от 5200 лв.
Нещо повече, настоящата искова претенция е предявена на 26.04.2023г.
пред Софийски районен съд. В хода на процедурата по размяна на съдебни
книжа, ответникът е депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като
3
заповедното производство е образувано на дата 07.07.2023г. - след
образуването на исковото такова.
Всичко изложено по-горе води до категоричния извод, че с действията
си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, уведомявайки
ищеца, че има задължение към дружеството, потвърждавайки това си
твърдение в телефонен разговор, и образувайки заповедно производство за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните
суми.
В заключение съдът намира, че не са налице предпоставките, въз основа
на които ответното дружество да не бъде осъдено да заплати сторените от
ищеца разноски.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски. В законоустановения срок е представен
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, видно от който ищецът претендира
сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и
заплатената държавна такса. По делото са представени и доказателства,
удостоверяващи действителното извършване на претендираните разноски от
ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество
за прекомерност на размера на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение. При така посочената цена на иска в размер на
5200 лв., минималното възнаграждение съобразно Тарифата № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (макар и същата да
няма обвързващ съда характер) възлиза на сумата от 820 лв. Предвид това
възнаграждението от 1000 лв. не би могло да се приеме за прекомерно,
доколкото надвишава с по-малко от 20% нормативно установения минимум, а
и предвид правната и фактическа сложност на спора. Не без значение е и
обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца, освен
изгоряването на искова молба и осъществяване на процесуално
представителство, е изготвял и становище по възражението за недопустимост
на спора, което ответното дружество е отправило.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че ищецът
Д. Д. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, не дължи на ответното
дружество „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕAД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ***, вземанията (главница, лихви и
разноски), произтичащи от Договор за паричен заем № PLUS - 01330940 от
4
дата 22.09.2009 г., прехвърлени чрез договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 08.07.2014 г., поради изтекла погасителна давност, на
основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕAД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ***, да заплати на Д. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б. ***, сумата от 1 050 лв. (хиляда и петдесет лева) ,
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5