О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260738
гр.Пловдив, 18. 03. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Светлана Станева
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 390/2021г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 274 във вр. с 410 във вр. с чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./.
Постъпила е частна жалба
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д. П. Д.“ № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, със
законен представител Д. Б. Б., чрез юрк. Б.Р., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед
№ 262187/07.12.2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с.,
по ч.гр.д.№ 16219/2020г., в частта,
с която е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата 44,01 лв. - договорна лихва,
дължима за периода 14.06.2019г. – 14.10.2020 г. от В.З.Б., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и вместо
това да се постанови друго, с което да се разпореди издаването на заповед за
изпълнение за тази сума.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с. констатира следното:
За да постанови обжалваното
определение, Районният съд излага основни съображения, че в случая, клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на
ГПР, неустойка при непредставяне на обезпечение при предоставена заемна сума от
600 лв. и
общо задължение от 973 лв. са неравноправни клаузи. Наличието на евентуална
неравноправна клауза сочи дължимост само на главница.
С частната жалба на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, се
възразява, че с атакувания акт на Районния съд не са обосновани причините,
поради които е наложен извод за наличие
на неравноправин клаузи. Поддържа, че размерът на лихвата не надвишава
многократно размера на законна лихва и не е в противоречие с добрите нрави.
Посочва, че не съществува горна граница на договорната лихва. Понастоящем
такава горна граница в размер на петкратния размер на законна лихва е въведена
само за ГПР /чл.19 ал.4 от ЗПК/, която не е относима към конкретния случай.
Освен това, съгласно чл.145 ал.2 от ЗЗП не могат да бъдат проверявани за
неравноправност уговорките между страните, които касаят основния предмет на
договора, които са ясни и разбираеми.
Окръжен съд -Пловдив, V гр.с.,
намира, че частната жалба е неоснователна. Действително, в процесния Договор за
кредит от 15.03.2019г. г. е записан фиксиран годишен лихвен процент по заема в
размер на 38,99 %, но липсва
уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница; не става ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно
поетапното й намаляване. Без
значение е дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/
за прилагането му, което е изискване по чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. В случая не намира приложение
чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.
Никъде в договора не е отбелязано и какъв е общият размер на
дължимата възнаградителната лихва за срока на договора и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е
приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 38,99 % .
Разбираемото определяне
на възнаградителната лихва има пряко значение към записания годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 46,60 % . Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ и
същата е компонента, която се включва при формирането на ГПР. Следва да
се отбележи, че липсва пояснение в ГПР на Договора от 15.03.2019г. какви
разходи са включени, тоест как е формиран ГПР /изискване по чл.19 ал.1 от ЗПК/.
Едва след посочването на общите разходи би могло да се прецени дали описаните
ГПР отговарят на действителните такива в размер на 46,60% и дали
е изпълнено изискването на §1 т.2 от ЗПК
- за посочване на „общата сума, дължима от потребителя“, която е сбор от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита от потребителя.
Съгл. чл.145 ал.2 от ЗЗП – Преценяването на неравноправна
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, при условие, че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. В конкретния случай за процесния
договор се налага извод за неприложимост на нормата на чл.145 ал.2 от ЗЗП, с
оглед на направените горни правни изводи за неразбираемост както относно
формирането на ГПР в размер на 46,60 %, така и относно начисляването на размера
38,99 % на възнаградителната лихва. Тези уговорки от договора не могат да бъдат
определени като „ясни и разбираеми“ по см. на чл.145 ал.2 от ЗЗП, за да бъдат
изключени от преценката за неравноправни клаузи.
Разпореждането в обжалваната част се явява
законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И
:
Потвърждава
Разпореждане, инкорпорирано в
Заповед № 262187/07.12.2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., по ч.гр.д.№ 16219/2020г., в
частта, с която е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата
44,01 лв. - договорна лихва,
дължима за периода 14.06.2019г. – 14.10.2020 г. от В.З.Б., ЕГН – **********.
Определението е
окончателно.
Председател :
Членове :