Решение по дело №3242/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 789
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120203242
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 789
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203242 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от ИЛ. Н. П. ЕГН **********
против електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 4651355 на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на
ИЛ. Н. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение
на чл.21, ал.2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се сочи, че ЕФ е незаконосъобразен. Сочи, че не можело
да се установи скоростта на управлявания автомобил, тъй като се касаело за движение в
криволинейна траектория. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, заедно с
адв. Минкова като поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ. Оспорва се че техническото
средство е могло да измери скоростта, не било правилно отчитането и АТСС работило в
режим „Е“. Техническото средство съгласно протокол имало два режима на работа „М“ и
„Т“, а в случая работило в режим „Е“. Нямало данни, че се дават верни показания в завой.
Не била правилно отчетена скоростта на автомобила от техническото средство, тъй като
автомобилът се бил преместил значително по-малко. Моли за отмяна на ЕФ и претендира
присъждане на разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище за неоснователност на жалбата, претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата се намери за основателна се
прави възражение за прекомерност.
На жалбоподателя е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 21.03.2021 г. в 10,38 ч. в гр. Бургас, ПП I- 9, км. 236+890 до
автосервиз „Ситроен“ в посока към пътен възел „Север“, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 60 км/ч, отчетен толеранс от -3
км/ч на измерената скорост с МПС Ситроен Ксара вид лек автомобил с рег. *** е заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 644 - разрешена скорост 60 км./ч.,
установена скорост 83 км./ ч. и превишена скорост 23км./ч.
По делото е представена снимка на нарушението. Представен е също така Протокол №
5-5-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M като АТСС 644/14
1
съответства на одобрения тип от дата 16.06.2020г., както и удостоверение за одобрен тип
средство за измерване.
Изготвен е протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочен номера на служебния автомобил, в който е поставено
техническото средство, мястото, където е разположен, въведените ограничения, посоката на
движение и задействане на АТСС. Протоколът е придружен със снимка за разположението
на АТСС.
Видно от представеното техническо описание и инструкция за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR-1M е
дадено разяснение на панел – радар контрол, отчитани от системата. Посочено е, че в обсег
се отразява разстоянието на действие на радара като има две възможности „М“ или „Т“,
задава се посока на отчитане и режим като може да се касае за режим „Е“ – задава единичен
режим на излъчване или режим „Н“ – задава непрекъснат режим на излъчване. При обсег
„М“ разстоянието на действие на радара е около 100-120 метра за лек автомобил, а „Т“ – два
пъти по-малко или 50-60 метра за лек автомобил. В указанията за експлоатация изрично е
посочено, че за измерване на скорост за идващи автомобили е препоръчително радара да е в
режим „М“. Видно от представената снимка и отбелязване на посоката на отчитане в случая
се касае за приближаващ автомобил, поради което и радарът е бил настроен в обсег „М“.
Техническото средство е било настроено в режим „Е“ – единичен режим на излъчване като
съгласно указанията за експлоатация той се препоръчва винаги, когато движението е с по-
голяма интензивност и времето за излъчване е около 1 секунда при неподвижен патрулен
автомобил.
Съгласно представена справка за собствеността МПС Ситроен Ксара вид лек автомобил
с рег. *** е собственост на ИЛ. Н. П..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът при служебна проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
всички установени от закона реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият е
административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.
В случая се установява от събраните по делото доказателства, че именно
жалбоподателят е собственик на МПС като не се е възползвал от възможността по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП да посочи друго лице, което е управлявало МПС, поради което и следва да
понесе административно-наказателната отговорност.
Не се споделят възраженията, че АТСС не е годно и не е отчело скоростта на МПС.
На първо място следва да се посочи, че техническото средство е от одобрен тип за
измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със
срок на валидност до 24.02.2020 г. Видно от приложения протокол № 5-5-20 мобилната
система за видеоконтрол, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка.
Процесното техническото средство съответства на одобрения тип средство за измерване на
скоростта съгласно представения протокол и към момента на установяване на нарушението
е било технически изправно. Периодичността на последващите проверки на средствата за
измерване е предвидена в Заповед № А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН,
2
налична на официалната страница на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, където в т. 31 – скоростомери е посочена периодичност на проверките една година
като в случая проверката е била извършена на 16.06.2020г. и към датата на нарушението
техническото средство съответства на типа. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон
за измерванията (ЗИ) когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. В тази връзка, след като средството за измерване, с което е извършено заснемането на
нарушението - тип "TFR1-M" с № 644, е било от одобрен тип и е в употреба, то не е имало
пречки за неговото използване.
Съгласно представен Протокол по приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., техническото средство е поставено в служебен автомобил като
видно от снимката на нарушението системата е действала в режим съгласно указанията за
експлоатация на техническото средство. Неоснователно е възражението, че не можело да се
отчете скоростта при завой, тъй като в случая действително автомобилът излиза от завой, но
е видно, че попада в обхвата на мобилната система, която е поставена успоредно на
платното за движение и заснема автомобила не от страни, а когато приближава и е срещу
системата. Системата е работила в режим „Е“, защото по този начин е осъществено
излъчването и това е оптималния режим за работа съгласно условията за експлоатация.
След като мобилната система отговаря на типа, който е одобрен, изготвен е надлежен
протокол за това и са спазени инструкциите за работа с нея, то следва да се приеме, че
отчитането на скоростта е правилно и автомобилът се е движил със скорост 86 км/ч като се
приспадне толеранс 3 км/ч, то е правилно посочена установената скорост от 83 км/ч. при
въведено ограничение на скоростта в населено място до 60 км/ч.
Видно е на представената снимка, че автомобилът на жалбоподателя е единственият,
който е заснет, липсват други превозни средства, за да съществува каквото и да било
съмнение, че измерената скорост не е негова и е неоснователно възражението за това какво
разстояние е могъл да измине автомобилът.
Представеният по делото протокол Протокол по приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съдържа нормативно изискуемите реквизити и като
официален документ представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване,
посоката за задействане и всички обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения електронен фиш.
Санкционната норма е в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП и предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 km/h се наказва с глоба 100
лв. Размерът на наказанието е фиксиран и като е установено превишение на скорост с 23
км./ч. правилно е приложен от АНО.
По изложените съображения процесният електронен фиш следва да се потвърди като
правилен и законосъобразен.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се потвърждава и на АНО се дължат разноски на основание чл.63, ал.5 от
ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно потвърждаването на наказателното постановление в размер на 80 лева като се
отчита фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, серия К № 4651355 на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на
3
ИЛ. Н. П. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100
/сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ИЛ. Н. П. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР Бургас
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80
/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4