Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Враца, 30.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 4859 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
2245,75 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 566,62 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 71,48 лв.
Ищецът иска да бъде признато за
установено, че по отношение на ответника И.Р.И. съществуват вземания в полза на
ищеца за сумата от 2245,75 лева, представляваща главница по договор за стоков
кредит № 272803/23.06.2017г., сключен между И.И. и „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 29.09.2017г. и
приложение №1 към него от 09.02.2018г.; сумата от 566,62 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 23.07.2017г. до 09.02.2018г; сумата от 71,48 лева, представляваща законна лихва за
забава върху непогасената главница за периода от 01.08.2017г. до
21.04.2018г., ведно със законната лихва
считано от 10.05.2018г. (датата на подаване на заявлението в съда) до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от 11.05.2018г. по ч.гр.д. №1998/2018г. на РС-Враца. Твърди, че
между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за стоков кредит №
272803/23.06.2017г. С подписването на договора ответникът бил заявил, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 ЗПК и Общи условия,
както и че е запознат с тарифата на лихвите, таксите и комисионните, които
банката прилага по извършваните услуги. С подписването на договора ответникът
бил приел общите условия за същия, както и че те представляват неразделна част от
договора. В Общите условия било предвидено, че кредиторът има право да
прехвърли вземанията си по договора на трето лице. Между „Банка ДСК“ ЕАД и
ищецът бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
29.09.2017г. на основание чл.99 ЗЗД и приложение №1.1 към него от 09.02.2018г,
с които процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД.
Изложено е, че съгласно договор за
стоков кредит № 272803/23.06.2017г. на ответникът бил представен кредит в размер
на 2245,75 лева за закупуване на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис
България“ ЕАД, както и за сключване на застраховка чрез кредитора. Сумата на
кредита била предоставена за закупуване на стоките и се усвоявала еднократно,
безкасово по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД, като сумата за
финансиране на застраховката се усвоявала еднократно, безкасово по сметка,
посочена от застрахователите. Било уговорено кредитът да бъде върнат на 12
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от които в размер от
230,49 лева, а остатъкът от 230,47 лева се дължал с последната вноска, съгласно
уговорения между страните погасителен план. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент от 40,32 % годишно или 0,112 % на ден. Размерът на дължимата договорна
лихва за периода от 23.07.2017г. до 09.02.2018г. бил 566,62 лева. Не са били
начислени такси за събиране на изискуем кредит. Твърди се, че ответникът И.И. е
прекратил изплащането на заема на 01.08.2017г. Сочи се, че съгласно т.12.1 от
ОУ при допускане на забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем. Предсрочната изискумост на процесния договор за
кредит била обявена на 28.02.2018г. Ответникът дължал и мораторна лихва за
забава върху непогасената главница от датата на преустановяване на плащанията –
01.08.2017г. до 21.04.2018г. в размер от 71,48 лева. Моли да бъде признато за
установено, че ответникът дължи посочените суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №1998/2018г. на РС-Враца. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от особения представител на ответника, в който е оспорил исковете като
недопустими и неоснователни. Оспорва, че уведомление по чл. 99, ал.4 ЗЗД не е
връчено редовно на ответника, тъй като същото следва да бъде отправено от
цедента „Банка ДСК“ ЕАД. Не било редовно връчено на ответника и по настоящото
дело, тъй като връчването било извършено чрез особения представител. Излага, че
е налице нищожност на клаузи от договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като
бил предивден лихвен процент от 40,32 % и ГПК от 48,67%. Сочи, че към момента
на сключване на договора е бил в сила ЗПК и ЗЗП, които са приложими към него. В
чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, влезли в сила от 23.07.2014г., ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а
клаузите, които надвишават този размер са нищожни. Посочил е, че уговорения
между страните ГПР не надхвърля този размер, но въпреки че не е предвиден
нормативно максимален размер на възнаградителната лихва, намира че такова
ограничение трябва да има, тъй като в случая се касае за отношения с по-слаба
икономически страна. Счита, че следва да бъде приета за нищожна уговорката,
предвиждаща възнаградителна лихва, надхвърляща трикратния размер на законната
лихва, в който смисъл е и практиката на ВКС, която цитира. Моли да бъде обявена
тази клауза за нищожна и да бъде прието, че ответникът не дължи суми за
договорна лихва. Счита, че следва да бъде обявен договорът за нищожен изцяло,
като в такъв случай дори да се приеме, че се дължи връщане на главницата, то
основанието не би било договорно, както е заявено в заповедното производство и
не може да бъде уважен така предявения иск на различно правно основание. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Конституирано е трето лице помагач
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което не е взело отношение по спора.
Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представен е
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 29.09.2017г. между „Банка
ДСК” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД и извадка от
Приложение №1 към него, видно от които на ищеца са прехвърлени вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от прехвърлителя,
като в Приложение №1 под № 5213 е посочено вземането срещу И.Р.И.. Представено
е потвърждение за извършената цесия от страна на цедентът, както и пълномощно, с
което овластява цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.
Установява
се от договор за стоков кредит №272803/23.06.2017г. в гр. Враца между И.Р.И. и
„Банка ДСК” ЕАД, че на ответникът е предоставен кредит за закупуване на стока –
пералня SAMSUNG WF70 на цена от 849 лева и мобилен телефон САТ S60 на цена
1299 лева, която следва да бъде върната заедно с уговорената възнаградителна
лихва на 12 месечни вноски от 230,49 лева, като падежът на последната вноска по
представения погасителен план е 23.06.2018г.
Годишния процент на разходите по кредита е 48,67 %, а лихвения процент е
40,32%. Видно от приложения към договора погасителен план сумата по кредита е в размер на 2245,75 лева,
а възнаградителната лихва е 520,11 лева за целия срок на договора. Уговорено е
да бъде сключена чрез кредитодателя застраховка с „Групама Животозастраховане“
ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 г. с
еднократна застрахователна премия в размер на 97,75 лева. Представени са и общи
условия за отпускане на кредити, които са приети и подписани от ответника И.
като са подписани на всяка страница. Представена е фактура от „Технополис
България“ ЕАД за сумата от 2148 лева за
закупуване на пералня SAMSUNG WF70
и мобилен телефон САТ S60 с клиент И.И., в която е посочено,
че е заплатено с кредитна карта ДСК кредит.
Представено
е уведомление за прехвърляне на вземанията по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената
цесия между „Банка ДСК” ЕАД и ищеца, но липсват доказателства същата да е
получена от ответника.
По делото е
приет договор за цесия от 03.05.2019г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и приложение №1 към
него, от които е видно, че вземането спрямо И. Ременов И. за главница 2245,75
лева и 566,62 лева лихва, е прехвърлено на конституираното като трето лице
помагач дружество. Приложено е по делото и пълномощно същото да извърши
уведомяване на длъжника за цесията, както и потвърждение от страна на цедента.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Исковете за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1998/2018г.
на РС-Враца е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като на заявителя
са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок
от уведомяването, като исковата молба, по която е образувано производството е
постъпила в този срок.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Възраженията
на ответника относно редовността на уведомяването за цесията, са неоснователни.
Според изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №142-7 от
11.11.1954г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има действие спрямо
длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото
прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария
кредитор/. Целта на това разрешение е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането.
Трайната съдебната практика приема, че съобщаването за сключен договор за цесия
може да се извърши с исковата молба, стига към същата да са приложени
съответните документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът
за цесия и уведомление до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за
цесионера да извърши уведомяването. В този смисъл изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо действие,
поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се
вземе в предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само
за противопоставимост /в този смисъл Решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по
гр.д.№ 5759/2014г., III г.о./.
Предвид
горното възраженията на ответника за ненадлежно уведомяване са неоснователни,
още повече че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване,
само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението,
каквато не е настоящата хипотеза /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г.
по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
С оглед
изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение
на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната
материална легитимация по предявения иск.
Установи се
безспорно по делото, че между праводателя на ищеца и ответника е сключен договор
за стоков кредит №272803/23.06.2017г. в гр. Враца между И.Р.И. и „Банка ДСК”
ЕАД, по който му е предоставен кредит за закупуване на стока – пералня SAMSUNG WF70 на цена от 849 лева и мобилен телефон САТ S60 на цена
1299 лева, която следва да бъде върната заедно с уговорената възнаградителна
лихва на 12 месечни вноски от 230,49 лева, като падежът на последната вноска по
представения погасителен план е 23.06.2018г.
Годишния процент на разходите по кредита е 48,67 %, а лихвения процент е
40,32%. Видно от приложения към договора погасителен план сумата по кредита е в размер на 2245,75 лева,
а възнаградителната лихва е 520,11 лева за целия срок на договора. Уговорено е
да бъде сключена чрез кредитодателя застраховка с „Групама Животозастраховане“
ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 г. с
еднократна застрахователна премия в размер на 97,75 лева. Представено е и
доказателство, че сумата по кредита е била усвоена от ответника, като е получил
от „Технополис България“ ЕАД стоките, които са посочени в договора за кредит. Не
се доказа тези суми да са погасени чрез плащане.
Не са
представени обаче доказателства, че на застрахователното дружество е била
заплатена уговорената застрахователна премия и е сключена застраховката, така
както е посочено в договора за заем. Договорът за заем е реален договор и
следва да се установи, че сумите са били получени от заемателя по уговорения
начин, като за възникване на задължението за заплащане на застрахователната
премия, следва да бъде безспорно установено от ищеца. В тази част искът по
отношение на дължимата главница е неоснователен и следва да бъде уважен само до
размер от 2148 лева и отхвърлен до
пълния предявен от 2245,75 лева.
Относно
възраженията за недействителност на процесния договор за паричен заем, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:
Договорът е
сключен на 23.06.2017г.,
поради което и съгласно § 5 от ЗПК приложим е сега действащият ЗПК в сила от
12.05.2010г. Договорът за потребителски паричен кредит е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, съставен е в два
екземпляра, съгласно член 11, ал. 1 от ЦПК, като липсват нарушения на формата,
съгласно специалния ЗПК. Общите условия са неразделна част от договора и всяка
страница е подписана от ответника, като поставените подписи не са оспорени. Към
договора е приложен погасителен план за
издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски и общата сума, която следва да
се изплати. Не са наведени доводи за
извършени плащания от ответника, нито са представени доказателства за
погасяване на задължението чрез плащане. От ищеца е заявено, че вземането е
обявено за предсрочно изискуемо поради неизпълнение от страна на заемателя, но
не са представени доказателства за това. Съдът съобрази ТР№8/2017г. от
02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да бъдат присъдени всички
вноски, чиито падежи са настъпили към момента на приключване на устните
състезания, което в настоящия случай са всички вноски по договора за кредит.
Не са налице
нарушения и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК
фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на
договор за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един
постоянен лихвен процент за целия срок на договора, а съгласно § 1, т. 5 от ДР
на ЗПК лихвения процент по кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран
или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на
усвоения кредит.
В сключения
договор е посочен фиксиран ГЛП в размер на 40,32%, а при положение, че лихвения
процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се
приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК. При фиксирана лихва
липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и липсва задължение за информацията по 11, ал.1, т. 11 относно погасителен план, който да съдържа информация
за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
договора са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, в който е посочено с всяка вноска каква част
главница, лихва и неустойка се погасяват, ето защо не е налице основание за недействителност на договора
на посочените основания.
Ответникът е направил възражение за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, тъй като същата противоречи на
добрите нрави. Уговорения по договора ГПР е 48,67 %, а фиксираният годишен
лихвен процент е 40,32%. Договорът е сключен за 12 месеца, поради което общия
размер на договорната лихва е 520,11 лева за периода 23.06.2017г. до 23.06.2018
г.
За този период основният лихвен
процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994 г. приложимо
към 2009 г./ прави размер на законната лихва към дата на сключване на договора
10 %. Трикратният размер на законната лихва към 13.07.2017г. е 30 %. По
процесния договор ответникът е получил 2245,75 лева, като се е задължил да
върне 2765,86 лева. Страните са се съгласили това да стане на 12 месечни
погасителни вноски. По принцип няма пречка страните да уговорят договорна лихва
в размер по-голям от законната лихва. За съобразяването дали тази уговорка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят конкретните
данни по производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. №
894/2014 г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната
лихва) - Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.;
Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Ето защо съдът намира,
че така уговореният ГЛП в размер на малко повече от 4 пъти размерът на
законната лихва противоречи на добрите нрави, като се съобрази и качеството на заемателя на потребител и
по-слаба икономически страна, която не е могла да повлияе на уговорките по
договора. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки
не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. Ето защо искането за прогласяване на
нищожността на възнаградителната лихва следва
да бъде уважено.
Искът за
присъждане на лихва за забава съдът намира за основателен. Падежът на всички
погасителни вноски по кредита е настъпил, не се установи ответникът да е
погасил сумите, поради което са установени предпоставките за уважаване на иска
за присъждане на обезщетение за забава за периода от 01.08.2017г. до
21.04.2018г. в размер на 71,48 лева.
По разноските:
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение
в частта й относно разноските отпада. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да му заплати направените разноски, съобразно уважената
част от исковете в размер на 642,64 лева
за исковото производство и в размер на 57,72 лева в заповедното производство,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК на лист 87 от делото.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ №114,
ет.мецанин, срещу И.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** че И.Р.И. дължи на ,,Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД сумата от 2148 лева /две хиляди сто четиридесет и осем лева/, представляваща главница по договор
за стоков кредит № 272803/23.06.2017г., сключен между И.И. и „Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от 71,48 лева,
представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за периода
от 01.08.2017г. до 21.04.2018г., ведно
със законната лихва считано от 10.05.2018г. (датата на подаване на заявлението
в съда) до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена
заповед за изпълнение от 11.05.2018г. по ч.гр.д. №1998/2018г. на РС-Враца, като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК над
сумата от 2148 лева до пълния предявен размер от 2245,75 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК от ,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********
срещу И.Р.И., ЕГН ********** за сумата
от 566,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2017г. до
09.02.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК И.Р.И., ЕГН ********** да заплати на ,,Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, сумата от 642,64 лева /шестстотин четиридесет и два лева и 64 ст./ представляваща
разноски по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 57,72 лева /петдесет и седем лева и 72 ст./.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: