№ 426
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТА., в публично
заседание на двадеС. и трети март през две хиляди двадеС. и втора година в
следния състА.:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря Н.Х.К.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530102351 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с прА.но основание чл. 42, б. “б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН.
и. С. и С. твърдят в исковата си молба, че били наследници по закон на М. Г. Х., който
бил починал на - г. в гр. С.. Приживе, с договор за дарение на идеални части от недвижими
имоти, обективиран в н.а. № 29/2015 на нотариус Г.Д., същият наследодател придобил по 7/9
идеални част от следните имоти: 1). З. с площ от 4 дка в землището на -, - С., ЕКАТТЕ -, в
местноС.а “-“, предстА.ляваща ПИ № - по картата за възстановената собственост на
землището, от които в - 377/л с площ от 3.999 дка, вид “-“, при граници: имот № - - З. на
наследници на -, имот № - – З. на наследници на -, имот № - - З. на наследници на -, имот № -
- З. на наследници на -, съгласно горепосочения н.а., а съгласно скица на П. № - г. на С. С.,
предстА.ляващ П. с идентификатор --, с адрес на поземления имот: -, -, с площ - кв.м,
С.райно предназначение на територията: -, с начин на трайно ползване: -, - - -, с площ в кв.м
- -, с вид на -/вид на - – -/-, с номер по предходен план: -, при съседи: -; и 2). З. с площ от
2.000 дка, находяща се в землището на -, - С., ЕКАТТЕ -, в местноС.а “-“, предстА.ляваща П.
с № - по картата за възстановената собственост на землището, от които в - 378/з – 0.959 дка,
вид “-” и в - 378/д – 1.041 вид “-“, при граници: -, съгласно посочения по - горе нотариален
акт, който имот съгласно скица на П. № - г. на С. С., предстА.лява П. с идентификатор -, с
адрес на поземления имот: -, - С., местност: -, с площ: - кв.м, С.райно предназначение на
територията: -, с начин на трайно ползване: -, от който в - - - площ - кв.м, вид на -/вид на - - -
/-, и в - - - площ - кв.м, вид на -/вид на - - -/-, с предишен идентификатор: няма, с номер по
предходен план: -, при съседи: -. Към датата на смъртта си М. Г. Х. бил разведен и
единствените му наследници по закон били и.. При случайни обстоятелства те разбрали, че
о., който бил извън кръга на наследниците по закон, се предстА.ял като единствен
1
собственик на идеалните части от гореописаните имоти чрез саморъчно зА.ещание от
28.03.2018 г. на наследодателя М. Г. Х., което било обявено с протокол от 18.06.2019 г. на
нотариус Г.Д.. Саморъчното зА.ещание, с което о. се легитимирал като единствен
собственик на идеалните части от описаните два имота, не било написано и подписано от
М. Г. Х., поради което следвало да бъде обявено за нищожно. ЗА.ещанието бил строго
формален акт, който обективирал едностранна сделка. С оглед изискванията за
действителноС.а й, законът изисквал формата да бъдела спазена. Саморъчното зА.ещание
трябвало да бъде изцяло написано ръкописно от зА.ещателя и подписано от него (чл. 25, ал.
1 ЗН). Тъй като не била спазена предвидената от закона форма, зА.ещателното
разпореждане, обективирано в посоченото саморъчно зА.ещание на М. Г. Х., с което о. се
бил вписал в С. като единствен собственик на идеалните части от описаните имоти било
нищожно на основание чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН. НищожноС.а му настъпвала
по прА.о. От момента на извършване на нищожната едностранна сделка, тя нямала никакво
прА.но действие и всеки можел да се позовА.а на нищожноС.а й. По смисъла на чл. 5, ал. 1
ЗН, всеки от и. наследявал по 1/2 идеална част от идеалните части на гореописаните имоти
или по 7/18 идеални части. Следователно за и. бил налице прА.ен интерес от прогласяване
нищожноС.а на процесното саморъчно зА.ещание. Искането е да се обяви на основание чл.
42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за нищожно саморъчно зА.ещание, състА.ено от името на М. Г.
Х., починал на - г. в гр. С., с което същият бил зА.ещал на ответника 7/9 идеални части от
горепосочените два имота, както и да заплати напрА.ените в това производство разноски.
о. С. първоначално заема становище за неоснователност на предявения иск, който
моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание
на 23.03.2022 г. заема становище, че се отказвал от това, което му бил зА.ещал
наследодателя на и., като не бил дал повод за зА.еждане на делото и не следвало съдът да му
възлагал сторените от и. разноски, а в хода на делото по същество моли съда да уважи
искането, но да не му възлага сторените от и. разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното прА.о, намери за установено следното:
Според задължителното за настоящия съд определение № 70/19.01.2022 г. по
приложеното ч.гр.д. № 16 по описа за 2022 г. на С. окръжен съд, С. районен съд е местно
компетентен да разгледа предявения по делото иск за нищожност на процесния зА.ет,
въпреки, че и двата зА.ещани с него имота се намират в землището на -, където е и
последното местожителство/постоянен адрес на зА.ещателя М. Г. Х., б.ж. на -, където
поради това е открито и наследството му съгласно чл. 1 ЗН.
Изявленията на ответника в съдебно заседание на 23.03.2022 г., че се отказвал от
зА.ещаните му имоти и съдът да уважал искането на и., не предстА.ляват негово признание
на този предявен срещу него техен иск. Не само защото липС.а негово изявление за
признА.ането му или за основателноС.а му. Но и защото, признанието му никога не се
2
съчетА.а с оспорването му, какъвто е случая, при който с отговора си о. оспори този иск,
който моли съда да отхвърли, като неоснователен. Поради това съдът намери, че тези му
изявления не предстА.ляват негово признание на този предявен от и. иск. От друга страна,
както признанието на факти, така и признанието на иска, не обвързва съда, понеже чрез него
не само може да бъде проведен симулиран процес, но и то да се отнася до прА.а, отречени от
нашия прА.ен ред, или произтичащи от нищожна прА.на сделка. Поради това, дори и о. да
бе признал предявения по делото иск, спрямо съда признанието му, подобно на това на
факти, би било само доказателствено средство (обяснение на ответника), от което поради
това съдът не би бил обвързан, а следваше да прецени по С.ое вътрешно убеждение (Р 549-
88-I г.о.).
На 15.01.2015 г., на наследодателят на и. – М. Г. Х., са били дарени приживе, с
предстА.ения н.а. № 29/2015 г. на нотариус Г.Д. - 7/9 идеални части от процесния П. с
идентификатор --, с адрес на поземления имот: -, -, с площ - кв.м, С.райно предназначение на
територията: -, с начин на трайно ползване: -, - - -, площ в кв.м - -, вид на -/вид на - – -/-, с
номер по предходен план: -, при съседи: -, и 7/9 идеални части от другия процесен П. с
идентификатор -, с адрес на поземления имот: -, - С., местност: -, с площ: - кв.м, С.райно
предназначение на територията: -, с начин на трайно ползване: -, - - - - площ - кв.м, с вид на -
/вид на - - -/-, и - - - площ - кв.м, вид на -/вид на - - -/-, с предишен идентификатор: няма, с
номер по предходен план: -, при съседи: - (л. 4 и 8-9).
На 28.03.2018 г., от името на този наследодател, е състА.ено предстА.еното
саморъчно зА.ещание, в което е вписано, че той зА.ещА.а на ответника, негов зет, тези
придобити по дарение от него 7/9 идеални части от горепосочените два имота (л. 6).
На - г. М. Г. Х. е починал и за С.ои единствени наследници по закон е остА.ил и.,
негови - (л. 5).
На 18.06.2019 г. нотариус Г.Д. е обявила, по молба на третото лице И.С. В., пазеното
в нотариалната й кантора горепосочено саморъчно зА.ещание на наследодателя на и., за
обявяване на което е състА.ила предстА.ения в зА.ерен препис по делото от пълномощника
им протокол (л. 7).
Въпреки, че с доклада на делото съдът изрично указа на ответника, че в негова тежест
е да докаже по делото оспорената от и. с исковата им молба А.тентичност на това саморъчно
зА.ещание, и то по нетърпящ съмнение начин, и дадените му с доклада указания по чл. 146,
ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за този подлежащ на доказване от него спорен факт, че
процесното саморъчно зА.ещание е написано изцяло ръкописно и подписано от зА.ещателя,
като не е поискал за доказването му назначА.ането и на съдебно-почеркова експертиза,
същият не поиска назначА.ането й, вместо което заяви, че не желае и съдът да назначА.а
такА.а служебно, а ако я назначи - че нямало да внесе депозит за изготвянето й, като не
предстА.и и други доказателства (л. 75). Поради това и съдът не назначи служебно такА.а
експертиза по делото (т. 10 ТР 1-2001-ОСГК и т. 3 ТР 1-2013-ОС.К). Други релевантни
доказателства не са предстА.ени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по
3
чл. 42, б. “б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за нищожност на процесното зА.ещание, е
основателен и следва да се уважи. Понеже зА.ещателните разпореждания в него се отнаС. не
до цялото или до дробна част от цялото имущество на зА.ещателя, а до зА.ещаните с него
7/9 идеални части от процесните два конкретни горепосочени имота, това зА.ещание е
частно и придА.а на ответника, в полза на когото е напрА.ено, качеството на зА.етник (чл.
16, ал. 2 ЗН). ЗА.ещанието е личен, строго формален и отменим акт, чиято действителност е
постА.ена в зА.исимост от ясно изразената и облечена в предвидената от закона форма воля
на зА.ещателя. Поради това, за да породи действие, саморъчното зА.ещание следва да
отговаря по форма на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН - да е написано изцяло на ръка от
зА.ещателя, да съдържа означение на датата, на която е състА.ено и да е подписано от него,
като липС.а и/или непълнотата, на който и да е от тези му реквизити, както и неспазването
на предвидената в чл. 25, ал. 1 ЗН поредност на отразяването им в самото зА.ещание,
обуслА.я неговата нищожност, именно защото то е строго формален акт, обективиращ
едностранна сделка, с оглед действителноС.а на която законът несъмнено изисква формата
да бъде спазена (чл. 42, б. "б" ЗН). Последното пък следва да докаже по делото пълно и
глА.но, тоест несъмнено страната, която се ползва от зА.ещанието (чл. 154, ал. 1 ГПК, Р
1050-1991- I г.о.). Или казано иначе. Понеже е строго формален акт, законът изисква, когато
е саморъчно, зА.ещанието да бъде написано от начало до край от зА.ещателя с ръкописен
текст и да бъде подписано от него (чл. 25, ал. 1 ЗН). Неспазването на тази форма води до
неговата нищожност на основание чл. 42, б."б" ЗН - то няма прА.но действие и не може да
породи наследствено прА.оприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по
наследяване имуществото на зА.ещателя (Р 28-2009-I г.о.). При оспорване А.тентичноС.а му
С.върдения, че то не е написано и подписано от зА.ещателя, страната, която се ползва от
него, следва да докаже неговата А.тентичност, и то чрез пълно и глА.но доказване (Р 60-
2013-II г.о. и Р 123-2014-IV г.о.).
В случая и. са оспорили А.тентичноС.а на процесното саморъчно зА.ещание
С.върдения в исковата им молба, че то не е написано и подписано от зА.ещателя М. Г. Х..
При това положение о., който се ползва от него, носи тежеС.а да докаже по делото пълно и
глА.но, тоест несъмнено, че то е изцяло написано и подписано от този зА.ещател (Р 60-2013-
II г.о. и Р 123-2014-IV г.о.). Въпреки указанията на съда с доклада на делото обаче, че не
сочи доказателства в подкрепа на оспорена от и. с исковата им молба А.тентичност на това
зА.ещание, като не е поискал и назначА.ането на почеркова експертиза за доказването й, о.
не предстА.и никакви доказателства в тази насока и не поиска назначА.ането на такА.а
експертиза по делото. Нещо повече. Заяви изрично, че няма да внесе депозит за изготвянето
й и ако съдът я назначи служебно. Поради това и съдът не назначи служебно такА.а
експертиза по делото (т. 10 ТР 1-2001-ОСГК и т. 3 ТР 1-2013-ОС.К). При това положение
обаче, по прА.илото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест,
съдът е длъжен само на това основание да приеме за установено по делото, че това
зА.ещание не е изцяло написано ръкописно и подписано от зА.ещателя М. Г. Х. (чл. 154, ал.
1 ГПК). Поради това и съгласно чл. 42, б. „б”, пр. 2 ЗН е нищожно, защото при състА.янето
му не са спазени тези изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН. Искът на и. за обявяване на тази му
4
нищожност на това основание се явява основателен и следва да се уважи (чл. 42, б. “б“, във
вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН).
При този изход на делото, само те имат прА.о да им се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер от 750 лева, от които 50 лева внесена за образуването му държА.на
такса и 700 лева платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). Останалите
посочени в предстА.ения от пълномощника им по делото списък по чл. 80 ГПК (озаглА.ен
„молба“) разноски за заплатени съответно на С. С. 50 лева за такса за издА.ане на два броя
скици на процесните имоти (посочени в списъка като „кадастрални схеми“), на О. - 30 лева
за такса за издА.ане удостоверения за данъчни оценки на тези имоти и на С. - 10 лева такса
за впиС.ане на исковата им молба, не се присъждат на и., защото не подлежат на
присъждане съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК (л. 65-72). В т. 1 от мотивите на ТР 6/2012 ОС.К на
ВКС са дадени задължителни разяснения, чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира и кои от вече
заплатените разноски страната може да претендира в хипотезата на уважен неин иск (т. 1 ТР
6/2012 ОС.К на ВКС). Сред тях не са внесените от същата такси по сметки на други
учреждения (С., О. и С. или А.), различни от съда, за снабдяването й с удостоверения за
данъчни оценки и скици на процесните имоти, и впиС.ане на исковата й молба, което ясно
личи и от анализа на нормите на чл. 71, ал. 1 и чл. 73 ГПК, според който, заплатените от
ищеца такси, които следва да му се присъдят при уважА.ане на иска му съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК, не са всички внесени от него такси, а само тези държА.ни такси по воденето на делото
по смисъла на чл. 71, ал. 1 ГПК, които се събират от съдилищата при предявяване на
искането му за защита или съдействие и при издА.ане на документ, събирането на които от
съдилищата се предвижда в посочената в чл. 73, ал. 3 ГПК – Тарифа за държА.ните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК (Обн. ДВ, бр. 22/2008 г.), в която не са посочени и
внесените от страните такси по сметки на С., О.та и С. за удостоверения за данъчни оценки,
скици и впиС.ане на исковата молба. Поради това съдът не присъжда на и. и тези
посочените в списъка на пълномощника им такси (т. 1 ТР 6/2012 ОС.К на ВКС).
Възраженията на ответника, че не следвало съдът да му възлага сторените по делото
разноски от и., тъй като не бил дал повод за зА.еждането му, са неоснователни. Изградена
върху идеята за неоснователно предизвикване на делото, отговорноС.а за разноски се понася
от ищеца само когато о. с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и
веднага признае иска (чл. 78, ал. 2 ГПК). Следователно. За да не се присъдят в тази хипотеза
разноски на ищеца, трябва да съществуват и двете условия на чл. 78, ал. 2 ГПК, а случаят
очевидно не е такъв (Р 998-1965-II г.о.). При него не само, че о. не е признА.ал иска на и. по
делото за нищожност на процесното зА.ещание, но е и вписал същото на 01.07.2019 г. в С. в
гр. -, което е видно от предстА.янето след това от него на същата дата на вписания му
оригинал за нотариална зА.ерка пред нотариуса (л. 6). А след като е така, не би могло да се
приеме, че С.ова си извънпроцесуално поведение той не е дал повод за зА.еждане от и. на
настоящото дело за нищожност на това зА.ещание. А когато с извънпроцесуалното си
оспорване или претенция о. е дал повод за установителния иск, съдебното признА.ане на
действителното прА.но положение не го оС.обождА.а от отговорноС.а за разноските по
5
делото, какъвто е и случая (в този смисъл Р 998-1965-II г.о., Опр. 242-2018-VI г.о., Опр. 71-
2014-III г.о.).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, по иска на С. с ЕГН **********, с адрес - и К., с ЕГН **********, с адрес -,
против С., с ЕГН **********, с адрес ---, за нищожно, на основание чл. 42, б. „б“, пр. 2 ЗН,
поради неспазване на изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН да бъде изцяло написано ръкописно и
подписано от зА.ещателя, обявеното с протокол за обявяване на саморъчно зА.ещание от
18.06.2019 г. на нотариус Г.Д., с № - в регистъра на Нотариалната камара и район на
действие – района на - - саморъчно зА.ещание от 28.03.2018 г. от името на М. Г. Х., б.ж. на -,
- С., починал на - г., с което на С. с п.с. са зА.ещани 7/9 идеални части от П. с
идентификатор --, с адрес на поземления имот: -, -, с площ - кв.м, С.райно предназначение на
територията: -, с начин на трайно ползване: -, - - -, площ в кв.м - -, вид на -/вид на - – -/-, с
номер по предходен план: -, при съседи: -, и 7/9 идеални части от П. с идентификатор -, с
адрес на поземления имот: -, - С., местност: -, с площ: - кв.м, С.райно предназначение на
територията: -, с начин на трайно ползване: -, - - - - площ - кв.м, вид на -/вид на - - -/-, и - - -
площ - - кв.м, вид на -/вид на - - -/-, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен
план: -, при съседи: -.
ОСЪЖДА С. с п.с., да заплати на С. с п.с. и К. с п.с., сумата от 750 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6