Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 16.06.2017г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ
при участието на секретар Цветелин.Добрева
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2225 по описа за 2017г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 01.11.2016г., гр.д.31120/16г., СРС, 57 с-в отхвърля предявените от С.Е.Г. срещу Ц.
„Фонд з.л.на д.” иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за призн.ване за
незаконно прекратяването н.трудовото правоотношение, извършено със заповед №
62/27.04.2016г. н.директора на Ц. „Фонд з.л.на д.” на основание чл.328, т.11 КТ,
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната
длъжност и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата
10 800 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода 27.04.2016г. – 27.10.2016г.,
като осъжда ищцата да заплати на ответника сумата 950 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищцата С.Е.Г.. Счита уволнението за незаконно извършено на основание чл.328,
ал.1, т.6 КТ. Заповедта за уволнение не е мотивирана. Към момента на
уволнението няма промяна в изискванията за длъжността и на ищцата не е връчвана
нова длъжностна характеристика. Работодателят
злоупотребява с право, защото първо няма причина да въвежда нови изисквания, а
единствено цели прекратяване на трудовите правоотношения с всички служители,
заемащи същата длъжност. Иска се отмян.на решението и постановяване на друго, с
което да се уважат исковете.
Въззиваемият –ответникът по исковете Ц.
„Фонд з.л.на д.” оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 - т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу
които се възразява в жалбата, с изключение на изводите за правната квалификация
на уволнението. В настоящото производство е извършена служебна справка от
трудовата книжка на ищцата относно липса на вписвания за ново трудово
правоотношение през остатъка от периода по чл.225, ал.1 КТ, изтичащ след
приключване на устните състезания в първа инстанция, което не променя изхода на
спора. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане
към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата, с
изключение на изводите за квалификацията н.уволнението.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Със заповед № 62/27.04.2016г. на директора при ответника Ц.
„Фонд з.л.на д.” се прекратява трудовото правоотношение с ищцата С.Е.Г. от
длъжност „главен експерт“ „на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради липса на
необходимото образование“, считано от връчване на заповедта, извършено на
същата дата.
Заповедта
е достатъчно ясно мотивирана чрез цифрово и словесно възпроизвеждане на
фактическото основание, заложено в законовата норма. Налице е съответствие между правилно цифрово определената правна
квалификация и мотивите в заповедта за уволнение, изложени в горния смисъл, а
именно липса на необходимото образование.
Прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради липса на необходимо образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, включва две отделни основания
– първото е липса на образование - по вид и степен, а второто е липса на
необходимата професионална квалификация.
Приложението на разпоредбата предпоставя работникът или служителят да не
отговаря на променените изисквания за изпълняваната работа относно притежавано
необходимо образование или професионална квалификация. Тези нови
изисквания трябва да са въведени в нормативни актове, длъжностна характеристика
или щатно разписание само в хода на действие на трудовото правоотношение (постановено по
реда на чл.290 ГПК решение 118/11.05.2016г.,
гр.д.5696/15г., ВКС, ІІІ г.о.).
В случая, с първоначалната длъжностна характеристика
за длъжността „главен експерт“ е било достатъчна образователна степен
„бакалавър“. С новата длъжностна характеристика, утвърдената на 27.04.2016г. от
директора при ответника се въвеждат допълнителни изисквания за заеманата
длъжност относно притежавано висше образование с образователно-квалификационна
степен „бакалавър“ по медицинска професия, професионално направление „Здравни
грижи“ или друга професия с подобна специалност в системата на здравеопазването
и/или социалните дейности. Задължението на работодателя по чл.127, ал.1, т.4 КТ касае
връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото
правоотношение. Затова връчването на
длъжностна характеристика по повод последващото изменение в изискванията за
образование не рефлектира върху законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ (постановено
по реда на чл.290 ГПК решение № 215/08.07.2010г., гр.д.166/09г., ВКС, IV
г.о.).
Ищцата не отговаря на променените образователни
изисквания, понеже разполага с диплом за „бакалавър на хуманитарните науки”, степен
„специалист по приложни науки, юридически сътрудник” и „магистър“ със
специалност „национална сигурност и отбрана“, т.е. няма диплом за „бакалавър“ по
някоя от изискваните професии и специалности в областта на медицинските науки
или социалните дейности. Доказани са правнорелевантните
факти на чл.328, ал.1, т.6 КТ за нови изисквания, свързани с професионалния
образователен ценз, въведени от работодателя като материално компетентен орган,
на които ищцата не отговаря.
Наложената промяна в длъжностната характеристика е
изцяло в правомощията на работодателя. Неговата преценка за това е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Без значение са причините,
наложили новите изисквания, включително за длъжност, продължително изпълнявана
от ищцата.
По
изключение, преценката на работодателя може да е обект на съдебен контрол при
нарушение на императивна правна норма. Такъв характер има повелителното
изискване на чл.8, ал.1 КТ, страните по трудовото правоотношение да упражняват
правата си добросъвестно и съобразно закона, което предпоставя забрана за
злоупотреба с права или дискриминационен подход. Злоупотреба с работодателска
власт, използвана не за законоустановени цели при изменение в изискванията за
заемане на длъжността, съществува при въведена промяна, но не с оглед нуждите
на работата, като обективна необходимост, а при целенасоченост на промяната, с
оглед единствено да се уволни конкретен работник или служител и евентуално да
се назначи друг на негово място. В случая, обстоятелството, че едновременно
с ищцата са уволнени и други двама служители, заемали същата длъжност, не е
достатъчно за провеждане на успешно доказване, че основна цел на уволнението е прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата. Същевременно няма данни за целено назначаване
на друг служител, а и нововъведените изисквания за образование са подходящи за
длъжността.
Като неоснователни следва да се отхвърлят исковете по
чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение, поради оставане
без работа.
Крайните изводи н.двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение н.основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява
разноски за сумата 790 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се
дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.11.2016г.,
гр.д.31120/16г., СРС, 57 с-в.
ОСЪЖДА С.Е.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез Адвокатско
дружество „Т. и с.“ да заплати на Ц. „Ф. з.л.на д.”*** сумата 790 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от 19.06.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.