№ 2814
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100102127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от Е. П. З., ЕГН **********, чрез адв. Д. Х., съдебен адрес: гр. София, ул.
„**** против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “****, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване за
установено, че Е. П. З., не дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата 124 128,39 лв., както и
начислените акцесорни вземания за лихви и такси,, поради изтекла погасителна давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.02.2008 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството
на кредитор и Г.А.П., в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за ипотечен
кредит, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер
128 000 лв. със срок за издължаване на кредита 300 месеца, считано от неговото усвояване.
Кредитът следвало да се погасява съгласно Погасителен план - Приложение № 1 към
Договора.
За обезпечаване на отпуснатия ипотечен кредит ищцата твърди, че е учредила договорна
ипотека в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД върху собствения си недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, Столична община, р-н Студентски, ж.к.
„Младост 1”, бл. ****, с площ 78,42 кв.м., съгласно нот. акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 62, том I, peг. № 763, дело № 57/08 г. на Нотариус Р.Е.,
peг. № 106 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София с № 13122/06.03.2008 г., акт
1
№ 192, том XI, дело № 8301/08 г.
С учредяването на договорната ипотека ищцата се съгласила, че неплащането в срок на
която и да било погасителна вноска - главница и/или лихва от страна на кредитополучателя
Г.А.П., прави предсрочно изискуемо цялото вземане и кредиторът има правото да събере
цялото си вземане чрез продажбата на ипотекирания недвижим имот по законоустановения
ред.
По-нататък заявява, че на 22.01.2010 г. кредитополучателката Г.А.П. починала. Ищцата
имала качество на неин наследник, но направила отказ от наследство, вписано в нарочната
книга на съда под № 42 от 10.02.2010 г.
На 16.02.2011 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е депозирала в СРС Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ищцата, с което е поискала от съда да я осъди да
заплати общо сумата 144 132,42 лв., от които главница в размер 124 128,39 лв. и лихви и
такси общо 20 005,03 лв.
Заявява също, че срещу издадената на 08.03.2011 г Заповед за изпълнение, на 10.03.2011 г.
тя е депозирала възражение срещу дължимостта на сумите по нея. С Определение № 13030
от 16.06.2014 г., образувано по нейна частна жалба срещу рапореждане на СРС, 51 с-в по
ч.гр.д. № 6929/2011 г., с което е постановено незабавно изпълнение, СГС, TO, 6-ти състав
отменил разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилил издадения срещу ищцата
изпълнителен лист.
Пред вид изложеното ищцата твърди, че задължението й като ипотекарен длъжник е
погасено по давност, тъй като към момента на депозиране на настоящата искова молба,
петгодишният срок е изтекъл, считано от падежа на задължението, т.е. от момента на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита от страна на „БАНКА ДСК“ ЕАД, а
именно – от 2011 г.
В тази връзка ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, на
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че тя не дължи на ответника процесната сума,
заедно със съответните лихви и разноски, поради погасяването им по давност. Претендира
сторените разноски.
Представила е писмени доказателства. Поискала е назначаване на експертиза и прилагане на
заповедното производство.
По същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан, като й
присъди сторените разноски по списък.
Ответникът "БАНКА ДСК“ ЕАД оспорва така предявения иск изцяло, както недопустим,
неоснователен и недоказан. Претендира разноски и ю.к. възнаграждение.
На първо място счита иска за недопустим, тъй като срещу ипотекирания имот,
собственост на ищцата няма стартирало принудително изпълнение, поради което и не е
налице правен интерес от предявяване на иска.
Счита, че предсрочната изискуемост не е настъпила през 2011 г., както твърди ищцата, тъй
2
като, по силата на т. 18 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК при ВКС,
кредиторът следва да сведе до знанието на кредитополучателя факта, че обявява вземането
за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението, поради което счита, че предсрочна
изискуемост не е настъпвала.
Заявява, че в производството по чл. 422 ГПК съдебната практика допуска обявяване на
предсрочна изискуемост на вземане, но в настоящия случай Банката не е предявявала
установителен иск по чл. 422 ГПК и такова волеизявление от страна на кредитора не е
отправяно до ищеца и не е свеждано до неговото знание.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан,
като присъди сторените разноски по представен списък.Прави възражение досежно размера
на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Отделно от това моли
съда, в случай че прецени, че и на двете страни в процеса се дължат разноски, да извърши
прихващане и да присъди такива по компенсация.
Съдът, като разгледа представените и събрани в хода на настоящото дело
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 08.03.2011 г., издадени по
ч.гр.д. № 6929/2011 г. на СРС, 51-ви с-в по реда на чл. 417 ГПК, ищцата Е. П. З. е осъдена да
заплати на "БАНКА ДСК“ ЕАД следните суми: 124 128,39 лв. - главница, дължима по
Договор за ипотечен кредит от 28.02.2008 г., 19 215,62 лв. – договорна лихва върху
просрочена главница за периода 12.05.2010 г. – 15.02.2011 г. и 788,41 лв. – заемна такса,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г./датата на подаване на
заявлението в съда/, до окончателното изплащане, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, вр. чл.
418, т. 2 ГПК, както и сторените разноски в размер 2882,65 лв. д.т. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и 1891,32 лв. – разноски за процесуално представителство, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Не се спори, че учредената, описана по – горе ипотека, е обезпечила кредит, отпуснат на
28.02.2008 г. на Г.А.П. за сумата 128 000 лв. със срок за издължаване 300 месеца, считано от
неговото усвояване. На 22.01.2010 г. кредитополучателката Г.А.П. починала
Установява се, че, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №
20148440400600 на ЧСИ С.Я., район на София, Рeг. № 844 на КЧСИ.
По искане на ищеца съдът изиска и по делото беше приложено копие от по ч.гр.д. №
6929/2011 г. на СРС, 51-ви с-в. по което е било насочено изпълнение върху следния имот на
ищцата: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, Столична община, р-н Студентски,
ж.к. „Младост 1”, бл. ****, с площ 78,42 кв.м.
С определение от 15.04.2014 г. районният съдия по заповедното производство е спря, на
основание чл. 420, ал. 1 ГПК, посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на
издадения изпълнителен лист.
3
С определение № 13030/16.06.2014 г., постановено по образуваното по жалба на ищцата
ч.гр.д. № 6609/2014 г. на СГС,ТО, 6-ти състав, влязло в сила на същата дата, е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение от 08.03.2011 г., постановено по гр.д. № 6929/2011
г. на СРС, 51-ви с-в и е обесилен издаденият изпълнителен лист. В решението си СГС е
приел, че, въпреки че нотариалният акт за сключване на договорна ипотека е редовен от
външна страна, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на БАНКА ДСК, ЕАД
срещу Е. З., защото не се установява, че целият кредит е станал предсрочно изискуем.
Поради това е прието, че искането по чл. 417 ГПК е преждевременно и неоснователно.
По делото не се спори, че, след обезсилване на издадения изпълнителен лист, нов такъв не е
издаван.
Според заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – счетоводна
експертиза, назначена по искане на ищцовата страна, Банката – настоящ ответник е
осчетоводила кредита като предсрочно изискуем на 12.05.2010 г. След обявяването на
предсрочната изискуемост Банката е предприела съответни действия, като на 16.02.2011 г. е
подала заявление по чл. 417 ГПК срещу ипотекарния длъжник – ищцата Е. П. З.;
След като издадената на 08.03.2011 г. по гр.д. № 6929/2011 г. на СРС, I Гражданско
отделение, 51 състав, заповед за изпълнение е обезсилена, а разпореждането за незабавно
изпълнение – отменено с определение № 13030 от 16.06.2014 г. по ч.гр.д. № 6609/2014 г., на
СГС, ТО, 6-ти състав, „Банка ДСК“ ЕАД е предприела действия по връщане на кредита в
редовност, като начислените суми по кредита са сторнирани. Към настоящия момент
кредитът е в статут редовен с текуща забава.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е отицателен установителен иск с правно основание чл.124, вр. чл. 439 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищццата не му дължи
исковата сума, тъй като същата е погасена по давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.
С този иск ищцата желае да получи защита срещу материалноправна незаконосъобразност
на осъществявано срещу нея принудително изпълнение по посоченото изпълнително
дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че недължимост от
нейна страна на търсената парична сума – главница и лихви върху нея.
ВКС,, Трето ГО, в свое решение, постановено на 19.01.20222 г., по гр.д. № 903/2022 г., по
реда на чл. 290 ГПК, споделя практиката, съдържаща се и в други съдебни актове, според
която длъжникът - ищец по иск, предявен с правно основание чл. 439 ГПК, има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е
налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.
Според ВКС наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който
той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
4
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
От ответната страна по делото бе направено възражение за недопустимост на
предявения иск, пред вид факта, че по отношение на ипотекирания имот няма започнало
принудително изпълнение. Тези възражения, според ищцовата страна, са неоснователни,
пред вид образуваното по искане на ответната банка заповедно приизводство по чл. 417
ГПк, приключило с издаване на цитираните по – горе заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от 08.03.2011 г., за чиято отмяна се събраха доказателства. Съдът приема тезата на
ищцата, пред вид факта, че единственият мотив за отмяна на издадения срещу нея
изпълнителен титул е липсата на доказателства за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Към настоящия момент, видно от приетата съдебно – икономическа експертиза,
след отмяната на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, след предприети от „Банка
ДСК“ ЕАД действия по връщане на кредита в редовност и сторниране на начислените суми
по кредита, към настоящия момент кредитът е в статут редовен с текуща забава. С оглед на
това съдът приема, че за ищцата, бидейки ипотекарен длъжник, съшествува правен
интерес да иска от съда установяване погасяването на същия поради изтекла давност, което
води до допустимост на настоящата претенция.
Давността, като материалноправен институт, може и следва да бъде навеждана като
процесуален довод или чрез възражение само в рамките на съдебно исково производство,
при участието на двете страни в условията на равнопоставеност, и за това законодателят е
предоставил на длъжника правната възможност за предявяване на иск с правно основание
чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Основният въпрос, които следва да бъде изяснен от правна страна, е приложението на чл.110
ЗЗД – т.е. на института на погасителната давност, към настоящия случай.
Погасителната давност е правопораждащо субективно право на длъжника да откаже
изпълнението на съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно,
правопрепятстващо, вторично насрещно право и се поражда след настъпването на
изискуемостта на задължението и след изтичането на определен период от време, визиран в
съответната норма на ЗЗД, по - точно приложимата такава на чл. 110 ЗЗД. Надлежното
упражняване от страна на длъжника на правото на погасителна давност превръща
притезателното право в естествено и лишава кредитора от възможността да търси
принудително изпълнение, респ. той губи процесуалното си право да търси принудително
изпълнение чрез предвидените способи в ГПК за удовлетворяване на законно признатия си
интерес.
От събраните по делто доказателства безспорно се доказа, че, след отмяната на
издадените в заповедното производството заповед за изпълнение и изпълнителен лист с
решението на СГС от 16.06.2014 г., нов изпълнителен лист за вземането на 4БАНКА ДСК“,,
ЕАД не е издаван. Не е предявен и иск с правно основание чл. 422 ГПК, а и такъв не може да
бъде предяне.
5
Ищцата заявява, че най-ранният момент в който тя би могла да се уведоми за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита е уведомяването й след издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителен лист – през 2011 г. Дори и да се приеме като такъв моментът на
постановяване на отменителното решение на СГС – 16.06.2014 г., съдът намира, че
визираният в закона петгодишен срок за погасяване на вземането е изтекъл към момента на
подаване на исковата молба, което води до извода за погасяването му по давност, съобразно
нормата на чл. 110 ЗЗД. Давността е институт на материалното право и длъжникът може да
реализира правото си да се позове на нея, както бе посочено по – горе, само в рамките на
състезателното исково производство, каквото именно е сторила ищцата, като ипотекарен
длъжник, подавайки исковата молба, станала повод за образуване на настоящото
производство.
По изложените съображения настоящият съдебен намира, че предявеният иск за признаване
за установено, че ищцата не дължи на ответника посочеинте суми, произтичащи от
договорна ипотека, като обезпечение по сключен договора за кредит, поради изтичане на
погасителна давност, е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен.
Пред вид изхода на спора на ищцата се следват разноски, както следва: 4 965,14 лв. - д.т.,
500 лв. депозит за в.л. и адвокатско възнаграждение в размер 4 200 лв.
Съдът не уважава възражението на ответната страна по отношение размера на присъденото
адвокатско възнаграждение, перд вид факта, че то е съобразено със съответстващата към
момента на подаване на исковата молба минимум по Тарифата за адвокатските
възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Е. П. З., ЕГН **********, чрез адв. Д.
Х., съдебен адрес: гр. София, ул. „**** против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “****, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че Е. П. З., не дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата 124 128,39 лв.,
както и начислените акцесорни вземания за лихви и такси,, произтичащи от договорна
ипотека, сключена с нотариален акт № 62, т. I, рег. 763, нот.д. № 57/2008 г. на нотариус
Р.Е., рег. № 106 на НК, за обезпечаване на Договор за ипотечен кредит от 28.02.2008 г.,
сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Г.А.П., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД да заплати Е. П. З. сторените по делото разноски, както
следва: 4 965,14 лв. - д.т., 500 лв. депозит за в.л. и адвокатско възнаграждение в размер 4 200
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
6
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7