Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 19.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана Коцева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 533 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба на ищците: Ф. И.Д., ЕГН **********, С.Р.Д., ЕГН ********** и В.Р.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адв
Св.А., против П. Г.С.,ЕГН ********** ***.
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС - за осъждане на
ответника да преустанови действията с които пречи на съсобствениците да
упражняват правото си на собственост, като Премахне незаконния строеж, а именно
: Едноетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в
УПИ ХХII
-2036, 2037 в кв. 141 по плана на гр.Пещера с административен адрес гр.Пещера,
ул.„Т. и Е. Кънчеви“ № 2.
Твърди се, че ищците били собственици
на жилищна сграда, находяща се в гр. Пещера, ул. „*****“
№ 16. С акт Д 131, том 2, от 25.07.2002 г. на нотариус Г.Карамитев
Реджеп Д. и Ф.Д. били признати за собственици на трети надземен етаж от
сградата с площ от 125,05 кв. м., която сграда е построена в ПИ 2037, за който
е отреден парцел XXII-2037
по плана на гр. Пещера.С акт № 8, том 1, от 25.07.2002 г. на същия нотариус Ф.Д.
купува УПИ с пл. № 3037 в кв.141 по плана на гр. Пещера, целият с площ от 201
кв. м., както и жилище –апартамент 2, ведно с избено помещение и гараж.
Паянтовата жилищна сграда, попадаща в
УПИ XXII-2037, 2036 била
построена в придаваемата се от единия имот към
другия, като същата не била премахната, каквато уговорка имало между
собствениците на двата съседни имота. През 1987 г. било завършено застрояването
в УПИ XXII-37 с масивна жилищна сграда от Г.Д., Р.Д. и К.Б..
Имало подписана на 23.04.1987 г. нотариално заверена декларация, с която П.С.,
дава съгласието си за строеж при неуредени регулационни отношения в полза на
собствениците на УПИ 2037. Г.Д. бил
подписал нотариално заверена декларация за запазване на съществуващата апаянтова жилищна сграда, попадаща в придаваемата
се към УПИ XXII—37
част от имот с № 2036 за срок от 10 г. През 1979 г. пък била построена и новата
къща в УПИ XXIII-2036,
преди изтичане на 10 г. срок. Старата сграда не била премахната след изтичане
на срока и заради добри съседски отношения не било изискано това. След това
били водени преписки с Община Пещера, РДНСК гр. Пазарджик, ДНСК София и други
институции.
През 2013 г. ответникът, в качеството
си на наследник на П.С. вместо да премахне постройката, започнал ремонтни
дейности по нея.
Твърди, че тъй като не били уредени
регулационните сметки и не е настъпил прехвърлителен
ефект от дворищнорегулационния план със Заповед №
327/14.07.2003 г. на Кмета на Община Пещера било променено отражението на УПИ XXII-2037, като същият е станал съсобствен – УПИ XXII-2036, 2037. Основното застрояване
било извършено преди това изменение. Процесната сграда
не била включена в режима на застрояване и следвало да се приложат разпоредбите
на чл. 53а от ЗУТ.
След проверка от ДНСК били дадени
указания на кмета на Община Пещера за премахване на сградата, поради липса на
разрешение за строеж и протокол за линия и ниво на сградата. След проверка от
Община Пещера бил съставен Констативен акт № 2/15.01.2015 г., с който бил
установен незаконен строеж „Едноетажна паянтова жилищна сграда“, находящ се в УПИ XXII-2036, 2037 в кв. 141 по плана на гр.
Пещера. Твърди, че съгласно действащите строителни правила към момента на
построяване, е следвало да се издаде разрешение за строеж, поради което
строежът е бил незаконен. Заповедта на кмета е отменена с Решение по адм. Дело № 165 по описа на АС гр. Пазарджик за 2015 г.,
тъй като строежът е бил „търпим“ и не подлежи на премахване.ВАС бил потвърдил
решението на първоинстанционния съд.
На 15.06.2016 г. била подадена жалба
от ищците до Кмета на Община Пешера по реда на чл.
195, ал. 6 от ЗУТ, с която се иска премахване на сградата, тъй като била опасна
за здравето и живота на ищците, като също създавала условия за възникване на
пожар и била вредна в санитарно-хигиенно отношение, като не можела да се
поправи или заздрави, но жалбата не била уважена.
Твърди, че съществуването на сградата
нанася вреди и пречи на нормалното и пълноценно ползване от страна на ищците на
собствеността им върху техния имот.
Твърди се, че липсва изискуемото от
закона отстояние от опасната сграда до границата на
имот с пл. № 2037, собственост на ищците, като външния край на южната фасада на
сградата на доверителите ми отстои само на 0,74 м. от въпросната сграда.
Регулационната граница от северната граница, т. е. между имоти с № 2036 и 2037,
е изпълнена на по- малко отстояние от 2 м. Не били калканни, поради което нямало условия за вентилация на
приземния и първия етаж от къщата на ищците. Старата сграда пречела на изгледа
и на достъп до слънчева светлина. Покривът на къщата бил почти залепен до
прозорците на част от стаите на сградата, находяща се
в имота на ищците, като същите не можели да се отварят, а при свличане на сняг
падал директно върху тях. Рязкото счупване на прозорците застрашавало пряко
живота на обитателите, защото големи парчета стъкла и сняг се стоварвали върху
масата и дивана, поради което били слагани ламарини на стъклата.
Поради близкото отстояние
често се било стигало до наводняване, което от своя страна довело до мухъл от
вътрешната част на стените, както и повреди в мазилката и направената
шпакловка.
С.Д. живеел на първия етаж заедно със
семейството си, но поради чести здравословни проблеми на сина му братята си
сменят апартаментите и същият се установява да живее на втория етаж. В къщата
живеели 3 деца, за които имало риск за здравето.
Близкото разстояние водело и до
просмукване на водата в основите на къщата, което застрашавало и констукцията на
законно построената сграда. Не можело да се вземат мерки от външна страна, тъй
като разстоянието било малко и не можело да се извършат ремонтни дейности. Не
можело и да се построят предвидените в архитектурния проект тераси на първия
етаж.
Ищците молят, на основание чл. 109 ЗС
да се осъди ответника П.П.С. с ЕГН **********, след
като се установи, че пречи на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на
собственост върху собствената им жилищна сграда, находяща
се в гр. Пежшера, ул. „*****“ № 16, чрез незаконосъобразното
ремонтиране, поддържане и ползване от ответника на строеж, като ответникът бъде
задължен да премахне незаконния строеж, а именно“Едноетажна паянтова жилищна
сграда“, находящ се в УПИ XXII- 2036, 2037 в кв. 141 по плана на гр.
Пещера, в срок до три месеца, считано от влизането на решението по делото в
законна сила.
С уточнителна
молба с вх. № 3024/16.06.2017 г. е посочено от ищците, че „Едноетажна паянтова
жилищна сграда“ се намира в УПИ XXII-2036, 2037 в кв. 141 по плана на гр. Пещера, а жилищната
сграда на ищците , която е нанесена в кадастъра в имот пл. № 2037, с
идентификатор 56277.503.277 След вписваните промени в КККР на гр. Пещера
паянтовата сграда и жилищната сграда на ищците се намирала в един поземлен имот
и била премахната имотната граница.
В получения отговор на исковата молба
ответникът твърди, че имало образувано гражданско дело 1021/2013 г. по описа на
РС Пещера с предмет на делото иск по чл.
109 ЗС, но било прекратено с влязло в сила Определение на съда. Бил
отхвърлен иск на ищците срещу П., Т. и Д.Станеви, с правно основани чл. 108 ЗС за част от имот с пл. № 2036
с площ от 119 кв. м. ведно жилищната сграда от 54 кв. м., построена в ПИ
2036, придаден към имот пл. № 2037 в кв. 141 по плана на гр. Пещера от 1985 г.
С изтичане на сроковете, посочени в разпоредбата на пар.
8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за заемане на
придадените поземлени имоти или части от тях се прекратявали автоматично. Подадена
била и искова молба с правно основание чл. 124
ГПК, като делото било прекратено и исковата молба-върната. Водено било и
административно дело с № 347/2015 г. по описа на АС Пазарджик. Твърди, че жилищната
сграда не била паянтова, а с каменна зидария и тухли. Строителството било
изпълнено през 1953 г.
Твърди, че подписаната Декларация от П.С.,
се касае за придаваемо място, при неприложена
регулация и неизвършено обезщетение, поради което извършения при действието на
ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 ПН по ТСУ строеж в УПИ XXII – 2037 в кв. 141 по плана на гр.
Пещера от 1985 г. е незаконен. Твърди порок във формата на посочената Декларация,
която е следвало да се извърши под формата на нотариален акт , на основание чл.
134, ал. 2 ЗТСУ.
Твърди, че втората представена
Декларация задължава лицето Г.Ц.Д., а не П.П.С..
Твърди, че неприложения регулационен план няма отчуждително
действие. В Община Пещера липсвал архив за издадени строителни разрешение в
периода от 1953- 1954 г., което не означавало автоматично, че сградата няма
такова. Сградата отговаряла на изискванията за „Търпим строеж“, съгласно пар. 16 от ПР на ЗУТ, а именно: сградата е построена преди
07.04.1987 г. – през 1953 г.; По плана от 1953 г. отговаря на представения архитектурен
проект, реализиран с посочените разстояния до съседните парцели в строителните
книжа; строежът на жилищната сграда да е допустим по правилата и на действащия
по време на извършването му /нормите на ЗПИНМ от 1949 г./
С писмо с изх. № 94 П-190-3 от 04.08.
2016 г. от Кмета на Община Пещера било
установено, че при извършения оглед сградата, находяща
се в ПИ с пл. № 2036 , не е опасна за здравето и живота на гражданите, не е
негодна за използване, не е вредна в санитарно – хигиенно отношение и няма основание
за издаване на Заповед за заздравяване или премахване по реда на чл.
195, ал. 6 от ЗУТ. Жилищната сграда била изградена с основи от каменна зидария
стени от керпичени тухли и частична зидария от печени
тухли. Покрива бил с обновена конструкция, покрит с керемиди, водите от него се
отвеждали в имота на П.С. с улуци и водосточни тръби.
Твърди, че било подадено заявление от
25.09.2012 г. от П.С., с което е поискано разрешение за извършване на ремонт на покрив, смяна на греди и и дъски,
съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ и пар. 5 ДТ на ЗУТ
т. 42 и 43. Ответникът не бил извършил вредно увреждане на обекта на правото на
собственост, не накърнява владението, също и не ограничава ползването на вещта,
собственост на ищците. Относно сервитутите, ищците не
били спазили отстоянието от границата на имота.
В Становище по дадените от съда
указания, отговора на ИМ, пояснение и и допълнение на исковата молба, ищците
,чрез адв. С.А. твърдят, че по образуваните други
граждански дела между страните няма влязло в сила решение, тъй като същите са
прекратени и нямат СПН. Възразява по искането за прилагане на доказателства,
събирани по други гр. Дела. Твърди, че сградата собственост на ищците е законно
построена. Смята, че актовете по
приключените административни дела са неотносими и
нямат обвързваща съда сила. Оспорва, че процесната
сграда е масивна. Твърди, че имотът,
който е придобит от П.П.С., до 1976 г. е собстеност на Стоил Сотиров Докторов,
а впоследствие е придобит от П.П.С. на основание
Нотариален акт № 116, нот. Дело 247/1976 г.,
следователно посоченият период 1953-1954 г. бил неотносим
към процесната постройка и е без значение дали се
пази архив в Община Пещера.
Пояснява и допълва ИМ, като твърди, че
съседният на ищците строеж, собственост на П.С., „едноетажна паянтова жилищна
сграда“, находяща се в УПИ XXII – 2036, 2037 в кв. 141 по плана на
гр. Пещера, е придобита от същия въз основа на НА № 153, тм.
1, дело 138/14.10.2013 г., съгласно който Т.С. и Д.С. даряват на брат си П.С.
общо 2/3 ид. ч. от следния техен съсобствен
с дарения имот, а именно процесната сграда.
Дарителите притежавали в собственост
идеалните части от имота, предмет на сделката на основание наследство от наследодателя
им П.С., починал на 07.01.1990 г. П.С. бил придобил през 1976 г. въз основа на
НА за собственост придобит по силата на давностно
владение дворно място, съставляващо имот пл. № 1395 в кв. 120 , заедно със
сградата в имота, който имот се идентифицира като УПИ 2037, 2036 в кв. 141.
Имотът с пл. № 1395 до 1976 г. бил собственост на Стоил Сотиров Докторов. С план за регулация, одобрен през 1985 г., от
поземлен имот № 2036 били придадени 119 кв. м. към имот № 2037 за упълномеряване на имота до 300 кв. м. Със Заповед №
327/14.07.2003 г. на кмета на Община Пещера бил одобрен частично изменение на
ПУП, с който съществуващият УПИ XXII – 2037 в кв. 141 с площ от 201 кв. м.
се отрежда в УПИ XXII
– 2037, 2036 с площ от 320 кв. м.
Съдът приема за установено от
фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото, следното:
Видно от приложения нот. Акт № 131, том 2, дело 288/25.07.2002 г. е признато
право на собственост на Реджеп Д. и Ф.Д. върху ТРЕТИ надземен / втори жилищен
етаж/ от масивна сграда, със застроена площ от 120,05 кв. м., заедно със
западен гараж, построени в УПИ XXII-2037 в кв. 141 по плана на гр.
Пещера. На 16.01.2004 г. Ф.Д. купува УПИ с пл. 2037, в кв. 141 по плана на гр.
Пещера, ведно с апартамент № 2 с площ от 83 кв. м., избено помещение и гараж.
По делото са представени заверени от адв. А. преписи от:
- Удостоверение за наследници на
Реджеп Д., видно от което ищците са негови наследници. Видно от НА № 153, том1,
дело № 138 от 14.10.2013 г. П.П.С. придобива
собствеността върху Едноетажна паянтова жилищна сграда, със застроена площ от
45,75 кв. м., построена в южната част на УПИ XXII-2037, 2036 в кв. 141. Представени са
Разрешение за строеж № 35 от 1987 г., графика за разпределение на помещенията,
Удостоверение за раждане на А.Д., Молба и жалба от Ф.Д. ***, жалби и молби от
ищците до „ДНСК“ и РО на НСК гр. Пазарджик, Отговор от ДНСК до Кмета на Община
Пещера, Решение № 531/13.08.2015 г. по адм. Дело №
165/2015 г. по описа на АС Пазарджик, с което се отменя заповедта на кмета на
гр. Пазарджик за премахване на „едноеажна паянтова
жилищна сграда“ , находяща се в УПИ XXII – 2036, 2037 в кв. 141, както и Решение на ВАС, с което е
оставено в сила Решение № 531/2015 г. по описа на АС Пазарджик, 4 броя Епикризи КП № 102 на Д.С.Д.; Етапна Епикриза
за период от 01.01.2013 г. до 28.07.2016 г., снимки
от 03.11.2013 г., 04.11.2013 г., 19.09.2013 г., 20.09.2013 г.09.06.2014 г.,
14.03.2015 г., 14.03.2015 г., 19.09.2013 г.; 04.11.2013 г.; 09.06.2014 г.;
Удостоверение за постоянен адрес на С.Д., В.Д. и В.Д., и М.С.; Декларация от Г.Ц.Д., с която декларира,
че няма да разваля къщата на С. и в нея остава да живее в срок от 10 г.; В
случай на неизпълнение на клаузите виновната страна плаща на другата сумата от
2000 лв.; Декларация от П.П.С., с която дава
съгласието си Г.Д., Р.Л.Д. и К.Б.да построят жилищна сграда, без да са уредени
регулационните сметки за предаваемото се място пл. №
2036, парцел XXII
– 2037 в кв. 141.;
Представени също са заверени от адв. З. преписи от следните документи, а именно: Жалба до
РП Пещера от ответника срещу ищците, Писмо до ответника от Община Пещера,
съгласно което изводът на последната е, че процесната
сграда не е самосрутваща, не е опасна за здравето на
гражданите, негодна за използване, вредна в санитарно-хигиенно отношение и няма
основани за издаване за Заповед за заздравяване или премахване по реда на чл.
195, ал. 6 ЗУТ; Заявление с вх. № в Община Пещера 94П-190-1/25.09.2012 г.,
Отговор от Община Пещера с изх. № 94П-190-1-6/19.02.2013 г.,
Представени са заверени преписи от
Нот. Акт № 155, том 1, нот. Дело 316/1998 г. за
учредяване на право на строеж по реда на чл. 21 ЗСГ на Р.Д. върху имот УПИ XXII , имот пл. № 2037, в кв. 141
.Удостоверение от Общински народен съвет отдел „Архитектура и благоустройство“
гр. Пещера с изх. № АБ-178/23.07.1986 г., акт за собственост на недвижим имот
придобит по силата на давностно владение акт № 116,
том 1 от 1976 г., с който П.С. е признат за собственик на Къща с площ от 48 кв.
м., ведно с празно дворно място.
По делото не се спори дали
„едноетажната паянтова къща“ е търпим строеж по смисъла на ЗУТ, а дали
съществуването й позволява или не на ищците да ползват своята собствена сграда.
Представени са от Община Пещера Скици
на имот XXII-2037
в кв. 141; Разрешение за строеж 35 от 24.04.01987 г., Протокол № 18 за
определяне на строителна линия и ниво – гр. Пещера, 24.04.1987 г., Протокол №
18 за дадена строителна линия и определено ниво от 28.07.1962 г., По делото е
приложено Частно Гр. Дело 265/2018 г. по описа на ПОС, както и Гр. Д. №
541/2017 г. по описа на РС Пещера.
От писмо с изх. № 94-215/02.06.2017 г.
на АГКК, се установява, че в КККР са заличени ПИ с идентификатор 56277.503.973
с площ от 184 кв. м., собственост на Ф. Д.и ПИ с идентификатор 56277.503.974 с
площ от 119 кв. м., собственост на П.С., като е нанесен ПИ с идентификатор
56277.503.277 с площ от 303 кв. м., от които 201 кв. м. собственост на Ф.Д. и
119 кв. м. собственост на П.С..
От приложеното заверено копие на
Удостоверение за наследници на Реджеп Д., което вече е приложено по делото, се
установява от допълнително отбелязване върху него, че Реджеп Д. и Р.Л.Д. са
едно и също лице. Видно от гаранционна карта С.Д. е купил инхалатор и е посетил
лекар, който е заключил, че страда от бронхит.
От показанията на свидетеля К.се
установява следното: П.С. живее в бащината си къща, наследена от П.С.. Става
въпрос за „паянтовата едноетажна къща“. Ответникът няма друга къща. От
построената голяма къща в имота на Станеви притежават собственост неговите
братя, но не и ответникът. Той знае, че не са уредени сметките по регулация, а
и това обстоятелство не е спорно между страните. Ищците са очаквали да падне
сама къщата, но поради това, че къщата има основи от 80 см. Камък тя не пада.
По негови наблюдения като съсед в имота на Д.на първия етаж се развъждат
кучета, а не се обитава от семейството. Отстоянието
между двете къщи е по-малко от един метър.
От приетото Заключение на вещите лица,
съдът приема за установено следното:
1. Разстоянието между границата на имот
пл. № 2037, находящ се на ул. „*****“ № 16 и строеж
„Едноетажна паянтова жилищна сграда“, находящ се в
УПИ XXII – 2037, 2036
в кв. 141 по плана на гр. Пещера с административен адрес ул. Е. и Т. Кънчеви“ №
2, е 3 метра по грфични данни. ;
2. Експертизата приема, че не е коректно
да се коментира изискумо от закона отстояние от къщата – „Едноетажна паянтова жилищна сграда“
на П.С., находящ се в УПИ XXII-2037, 2036 в кв. 141 по плана на гр.
Пещера до границата на имот пл. № 2037, находящ се на
ул. ***** № 16, тъй като към датата на издаване на строителни книжа за жилищна
сграда в имот пл. № 2037, за който е бил
отреден парцел XXII
– 2037 в кв. 141: одобряване на проекта от 30.09.1986 г., издаване на
Разрешение за строеж № 35/24.04.1987 г., съставяне на Протокол за определяне на
строителна линия и ниво, действащ ПУП – План за регулация и застрояване е бил
този от 1985 г., съгласно който в парцел XXII е предвидено ново основно ниско
жилищно застрояване, на калкан с ново основно ниско жилищно застрояване в
съседния от запад парцел XI
и не е предвидено запазване на едноетажната сгжрада в
южната част на парцел XXII,
която трябва да се премахне преди въвеждане в експоатация
на сградата в парцел XXII
– 2037, за която са издадени цитираните по-горе строителни книжа.;
3. Разстоянието от външния край на южната
фасада на сградата в имот пл. № 2037 до къщата – „Едноетажна паянтова жилищна
сграда“ в имот пл. № 2036 е около 0,80 м. в източния край и около 1,50 м. в
западния.
4. За процесната
сграда има проект за типова селска къща,
одобрен в част Архитектура от Районния архитект на Пещера за 1953 г., но в
архива на Община Пещера не са открити строителни документи;
5. Предвиденото застрояване на нова
жилищна сграда в имот с пл. № 2037 е реализирано в съответствие със
строителните книжа с несъществени отклонения.
6. За имоти с № 2036 и 2037 е предвидено
ново основно ниско жилищно застрояване за УПИ XXII свързано с предвиденото застрояване в
съседния от запад парцел, а за УПИ XXIII – 3036 свободно;
7. Процесната сграда на един етаж не е включена в
режим на застрояване /нее предвидено запазването й/;
8. Разстоянието между къщата на ищците и
тази на П.С. е около 0,80 в източната част на южната фасада на сградата на
ищците и около 1,50 в западната част.
Прави
заключение, че паянтовата сграда не е предвидена за запазване и е трябвало да
се събори, като не съответсква на изискванията на чл.
33 от ЗУТ, съотв. на чл. 80 от Наредба № 7.
9. Сградата на ищците е реализирана с
несъществени отклонения от строителните книжа, като терасата на първия жилищен
етаж към помещение „спалня“ на фасада юг не е изпълнена, поради невъзможност да
се осъществи без да се премахне „едноетажна паянтова сграда“;
10. Възможно е като резултат от постоянни
овлажнявания и от наклона на скатния покрив да настъпи увреждане на основите,
конструкцията, фасадата и други елементи от къщата на ищците;
11. Изтичането на вода между двете сгради
и начина на отвеждане зависи от подходящо подбраните и правилно изпълнени
покривни елементи и системи за отводняване
и от интензивността на валежите.
12. Нормално е да има наличие на влага,
което може да се преустанови след премахване на „Едноетажната паянтова жилищна
сграда“;
13. Оказва се влияние на сградата на
ищците, включително основите, конструкцята, фасадата,
вътрешните стени и помещенията или други елементи на сградата на ищците;
14. Не са спазени противопожарните
изисквания, които са минимум 6 м. за този тип строежи, което води до
увеличаване на риска от пожар.
15. При наличие на дъжд и сняг се
увеличава нивото на влагата, което може да довеве до
късо съединение в електроинсталацията на къщата на ищците;
16. Възможно е, но с определени
неудобства, да се осъществяват строително-ремонтни дейности ,свързани с
необходимите действия по запазване и поддържане по къщата на ищците от към
границата с имота на ответника;
17. Не е възможно неблагоприятното
отражение върху къщата на ищците да бъде преодоляно без премахване на „Едноетажна
паянтова жилищна сграда“.
Направен е извод, че сградата не е
търпим строеж и не попада в приложното поле на пар.
16 от ЗУТ и трябва да бъде съборена.
В открито съдебно заседание вещите
лица заявяват, че не се предвижда запазване на старата сграда, което означава,
че не се съобразява устройството на територията със съществуването на сградата.
От показанията на свидетеля У.се
установява, че същият е съсед на страните по делото. Знае за уговорките за
бутане на малката къща. Той самият е участвал в извършване на ремонти вътре в
къщата на ищците. Заявява, че и преди, и след ремонта на „Малка паянтова
жилищна сграда“ в голямата къща на ищците е имало постоянно влага, поради което
се налага на всеки 3-4 години да се прави ремонт. Снегът, който пада и чупи
керемидите на малката къща пада от къщата на ищците. Не знае, а и не е виждал отвън на има „котки“ на керемидите
на голямата къща, от която пада снегът. Известно му е за чупене на прозорци от
падащия сняг. Не зная дали децата са били болни. Бетона на първия етаж е почнал
да се руши.
От показанията на свидетеля КУ.се
установява, че той също е участвал в ремонтни дейности в къщата на ищците. Към
момента от построяването й има поставени еркери само от другите страни, но не и
от южната част, като са поставени железа, които чакат да бъде съборена малката
къща. Железата са вече изкривени и започнали да ерозират. Терасата също не е
изпълнена, поради несъборване на старата малка къща.
Слънчева светлина от юг не влиза в първия жилищен етаж по никое време от денонощието. Не са поставяни съоръжения за снегозадържане,
защото на всички покриви с керемиди не се полагат такива съоръжения.
Свидетелят Стоилов също знае за уговорките за бутане на старата къща.
Според него след ремонта на покрива й от П.С. влагата в къщата на ищците се е
увеличила. Д.не са сложили снегозадържащи съоръжения,
защото са им казали, че при такъв тип покрив не се слагат, поради което снегът
от техния покрив пада върху покрива на малката къща, а оттам обратно към къщата
на ищците ,като се е случвало да чупи и прозорци. Дори знае, че дете на ищците
е пострадало, като е било наранено от счупен прозорец . Известни са му
заболявания на децата от влагата в къщата.
Свидетелят Воденичаров не знае да има
уговорки за бутане на къщата. Малката къща не е паянтова, има широк каменен
зид, като в нея никога не е имало влага. Няма улук откъм къщата на ищците,
защото не се позволявало. Всичката вода от дъжд и сняг падала в пространството
между двете сгради. Не знае защо в едната къща има влага, а в другата няма.
Мисли, че не е правен дренаж при строежа на новата къща, защото в периода, в
който е строена не се правел. Знае, че
възрастна жена е чупила с кирка къщата на Станеви. П.С. нямал собственост в
новата тяхна сграда. Известно му е било, че старата къща е щяла да се прехвърли
в собственост на Д.след като си платят за нея, като след това са щели да я
бутнат, но тъй като не са платили си е останала на Станеви. Други уговорки не
знае. П.С. си живее в София, където има апартамент. Направил си е ремонт на
покрива преди няколко години. Къщата никога не е била изоставяна.
От представения акт № 136, том 1 от
1991 г. е видно, че ответникът е продал своята 1/3 ид.
ч. от парцел XXIII
– 2036 в кв. 141 по плана на гр. Пещера, както и целия тавански етаж от
построената сграда.
От приетата повторна тройна
комбинирана ЕТЕ, се установява следното:
- Парцел VII – 13 в кв. 110 , по плана на гр.
Пещера, по плана действащ от 1897 г., през 1953 г., когато е строена
малката къща, е бил собственост на Е.Т. от гр. Пещера, която е подписала
Нотариална декларация, с която дава съгласието си на П.С. да направи
постройка в собствения й парцел.
Няма данни за учредено по реда на чл. 63 ЗС право на строеж;
- Съгласно чл. 52 от ЗПИНМ в
редакцията му към 1953 г. застрояването на населениет
места се е осъществявало по строителни правила. Не е представен строителен
правилник за гр. Пещера на вещите лица. По представения архитектурен
проект за селска типова къща, сградата е предвидена като свободно стояща и
за нея са били приложими изискванията за отстояния
съгласно чл. 116, 120 и 122 ППИНМ.
По данни от кадастъра и от измерване на място е установено, че има
отклонение от нормативно изискуемите отстояния,
както следва: станична регулационна линия – 2 м,
от улична регулационна линия – 2,80 и 3 ,10 м. Не са представяни данни за
дадени отклонения от строителните правила със съставяне на квартално – застроителен план.
- Процесната сграда не е заснета и попълнена
в утвърдения през 1959 г. КП на гр. Пещера. В него са заснети и попълнени
две жилищни сгради в съдени имоти – на север, в имот 1396 и на запад в
имот 1916. Процесната сграда е заснета в
утвърдения със Заповед № 2725/30.12.1968 г. план на гр. Пещера.
- Имот с л. № 2036 по плана на гр.
Пещера, одобрен със Заповед № РД – 14.02.1144/04.12.1985 г. е идентичен с
имот пл. № 1359 от плана от 1959 г. на гр. Пещера.
- Процесната сграда е ситуирана
в отклонение от норамитните изисквания за отстояния: вместо изискуемите 3 м. от север, тя отстои
на 2. Вместо предвидените 5 от уличната регулация тя устои на около 3.
- В одобрения Кадастрален и регулациноне план на Пещера от 1985 г., действащ и към
момента е упълнометрен с част от имот пл. №
2036.Няма данни за уредени сметки за придаваемите
части от имот 2036. Построената
къща на ищците стъпва частично и върху част от придаденото по регулация
място от имот 2036 на площ от 7,50 м.;
- Съгласно Регулационен план на гр.
Пещера от 1985 г, парцел XXII
– 2037 е отреден за имот пл. № 2037, който е упълнометрен
с част от имот пл. № 2036. Одобреният проект за жилищна сграда от 1986 г е
изготвен в съответствие с предвижданията на действалия тогава и сега Застроителен план на гр. Пещера. Съгласно този план,
съществувалите едноетажни постройки към онзи момент – съотвенто
в имот пл. №№ 2036 и 2037 не се
запазват като елементи на бъдещото застрояване и поради това липсва
нормативно изискване новото строителство да се съобрази със заварените
сгради по реда нан чл. 241, т. 2 ППЗТСУ.
- Одобреният застроителен
план от 1985 г предвижда за парцели XXII-2036 и XXI- 2038 в кв. 141 , сключено
застрояване до два етажа. За парцел XXIII – 2036 е отреден само за
собственика на имот 2036.
- Препраща към т.7
- Има издаден Протокол за строеж на
жилищна сграда в парцел XXII
– 2037, в кв. 141 по плана на гр. Пещера, като сградата е ситуирана и изградена съобразно строителната линия.;
От приетата по делото Допълнителна
тройна, комбинирана СТЕ, се установява следното:
1. Преди 1959 г. от имот с пл. № 13, кв.
110 по плана на гр. Пещера е урегулиран парцел
VII-13. Към 1953
г. парцелът е бил собствен на Е.Т.. Към
17.09.1955 г. е бил съсобствен между Е.Т. и Любен Вранчев. Парцел VII-13 не е идентичен напълно с парцел VII-13. , в кв. 110 , описан в НА № 42,
т. 1, д. 108/27.08.1954 г.; По планът на Пещера от 1959 г, се установява, че
имотите и кварталите са заснети и попълнени с нови номера. Има промяна на
уличната регулация. Установява се , че в имот пл. № 1395 е заснета и попълнена процесната „едноетажна паянтова сграда“. По планът на гр.
Пещера от 1968 г. в кв. 121 се обединява
с кв. 120 . За имоти 1396, 1395, 2237, 1916, 1391, 1397 се отрежда общ парцел VII. Няма данни за очуждаване.
Предвиденото мероприятие в парцела не е реализирано. По планът от 1985 г. е
променена номерацията на кварталите, а имотите са заснети и попълнени с нови
пл. №. Имоти с пл. №№ 1396, 1395 и 1391 от предходния план са заснети,
съответно с пл. № 2037, 2036 и 2038, а кв.е с нов номер 141.Парцел XXII –2037 е отреден за имот с пл. № 2037,
парцел XXIII
– 2036 е отреден за имот
с пл. № 2036, парцел XI-2038
е отреден за имот с № 2038.
2. С ДРП от 1908 и 1968 г. имотната
граница е съвпадала с регулационната.
Имотите попадат в общ парцел с отреждане за „Комплекно
застрояване“. По сега действащия от 1985
г. план на гр. Пещера, регулационните граници между имоти пл. № VI 1396 VII – 1395 от 1959 г, се изменят и не съвпадат с имотните
граници.
3. По ДВР за кв. 110 от 1908 г. имотната
граница между процесните имоти е съвпадала с
регулационната.
4. В планът от 1985 г., който е и сега
действащ, имот пл. № VI
– 1396 е заснет и попълнен с нов пл. № 2037. Съгласно този план, южната имотна
граница на имот пл. № 2037 не съвпада с регулационна граница, тъй като парцел XXII – 2037 в кв. 141, отреден за имот пл.
№ 2037 е упълнометрен
с част от имот с пл. № 2036.
5. Имотната и регулационна граници са
съвпадали по плана на гр. Пещера от 1959 и по плана от 1908, но не и този от
1968.
6. Едноетажната жилищна сграда не е
построена в парцел VII-13,
в кв. 110 по плана на Пещера от 1908 г. Построена е в отклонение от нормативно изискуемите отстояния
от регулационни граници, като няма данни за допуснати отклонения-
7. Измерено графично разстоянието между
северната фасада на процесната сграда в имот пл. №
1395 и регулационната граница от 1959 и 1908 е средно около 2 м. С малки
разлики същото е и при следващите планове.
8. Разстоянието между северната фасада на
едноетажната сграда и южната фасада на новата сграда от 1895 г. на ниво на цокъва е 1,50 в западния край, 077 м. в източния, а за
първия етаж са – 1,50 в. в западния край и 0,83 м. в източния. Височината на
малката къща от прилежащия терен е 3,80 м., а до билото – 5,60 .
9. Сградата на ищците е изпълнена с леки
отклонения от одобрения проект.
10. Близостта между сградите възпрепятства
да се изпълнят основните изисквания, по отношение поддържането на строежите.
11. Едноетажната сграда е изградена в
парцел, който е различен от този посочен в представената „Нотариална
декларация“. Същата е построена в нарушение на изискванията за отстояние
12. Южната регулационна граница на имота 2037 от 1985 г. е материализирана
със стоманобетонов борд. В Община Пещера се откриват
данни за заплатени две от придаваемите към парцела на
ответника части. За останалите не се откриват както данни и документи за
доброволно уреждане на сметките, така и за предприети действия за уреждането им
по принудителен ред.
Изменя се заключението на основната
СТЕ, по следния начин: Е.Т. е била собственик на парцел VII –-13 в кв. 110 по плана на Пещера от 1908 г., но същият не е
идентичен с парцела, в който през 1953
г. е построена процесната сграда; В плана на Пещера
от 1959 г. е заснета и попълнена процесната сграда;
Имот пл. № 1395 по плана на г. Пещера от 1959 г не е идентичен с парцел VII –13 в кв. 110 по плана от 1908 г.
От
Заключение с вх. № 5836/14.11.2019 г. се установява, че в сградата на ищците няма проветряване, естествена вентлация и дневна светлина на помещенията в избения
етаж. Има влага по южната фасада около
отворите за прозорци. Поради близкото разстояние не може да се извърши мазилка
на фасадата.
От
Заключение с вх. № 5712/08.11.2019 г. се установява, че в появата на влага, в
следствие на която се образува мухъл върху стените и тавана, липсата на
вентилация на къщата на Доспатлиеви, ще съществува,
докато не се спазят изискуемите от закона отстояния
между сградите.
От
Заключение с вх. №6632/19.12.2019 г. се установява, че Д.Доспаталиев
има алергично заболяване, като не може да се установи, дали околната среда е
причина, но може да доведе до влошаване.
От
Заключение, входирано на 01.09.2021 г., се установява
следното:
- Мухълън предизвиква различни симптоми, като
кожни обриви, затруднено дишане, възпаления, познавателни проблеми,
неврологични, имуносупресия. Най – често са алергичен
ринит и и отключване на пристъпи на астма.
- Д.С.Д. страда от респираторни
заболявания;
- Денислад Д. страда от алергичен ринит. Предастма. Средата може да
влоши здравословното му състояние.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи:
Предявеният негаторен иск по чл.
109 от ЗС е средство за правна защита на собственика от всяко пряко или косвено
неоснователно действие, или създадено състояние, имащо вредно отражение върху
имота и създаващо пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си на
собственост. Съгласно т.3 от задължителното за съдилищата в Р България ТР №
4/06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС
за уважаване на иска с правна квалификация
чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на
ответника му пречи да упражнява своето право. Зъдължителна
предпоставка за успешното провеждане на негаторния
иск е доказване на неоснователно
действие от страна на ответника, пречещо на ищеца да упражнява правото си на
собственост в неговата пълнота.
По делото
не се спори, че дворищно-регулационния план за УПИ XXII-2037 в кв. 141 по
плана на гр. Пещера не е приложен, поради което отчуждителното
действие по отношение придадената част от 119 кв. м. от имот 2036 в кв. 141 по
плана на гр. Пещера се прекратява. За да настъпи прехвърлителното
действие на плана е било необходимо ищците да заплатят регулационните сметки. Безспорно
е, че сметките по регулация не са платени. Горното е било предмет на проверка
по гр. Д. № 1043 по описа за 2013 г. на РС Пещера, като е отхвърлен иск с
правно основание чл. 108 ЗС предявен от ищците по настоящото дело срещу
ответника и други лица, неучаствали в настоящото дело. По цитираното решение е
прието, че не е настъпило отчуждителното действие на
придаденото по регулация място от 119 кв. м. На основание чл. 297 ГПК
посоченото Решение на РС Пещера е задължително за всички съдилища в Република
България и настоящия състав е длъжен да го зачете.
Видно от приетата
повторна тройна комбинирана СТЕ, построената къща на ищците стъпва частично и
върху част от придаденото по регулация място от имот 2036 на площ от 7,50 м.,
което принадлежи на собствениците на ПИ 2036.
По делото не се установява здравето на някой от ищците да
застрашено от така създаденото положение, тъй като според заключение по СМЕ
няма установено заболяване на някой от ищците или техните деца, което да в
причинна връзка с появата на мухъл или плесен.
В случая
основно значение има обстоятелството, че ищците сами със своите действия са
причина за това тяхната къща да се намира в непосредствена близост къщата на
ответника, тъй като са я построили без преди това да уредят регулационните
сметки за имота в който строят. Това не неправено от тях и по късно и към
настоящия момент. От една страна с
плащане на сметките по регулация на ответниците е
можело да се уредят отношенията по повод на „паянтовата едноетажна постройка“,
която щеше да попада в техния поземлен имот.
Извършването на постройката през 1987 г. от Д.е станало при заварена
сграда, която е следвало да се премахне след заплащане на цената на придаваемото място от 119 кв. м. Нещо повече, в следствие
от неплащането й се е стигнало до това, че къщата на ищците е построена върху
7,50 кв. м площ от съседния и собствен на ответника имот. А не могат и да се
приемат за незаконосъобразни действията на ответника да възстанови покрива на
собствената си сграда. Точно обратното собственика е длъжен да се грижи за
имота си, така че той да е в добро състояние. При което и ищците сами са се
поставили в положението къщата на ответника да им пречи, за което претендират
защита. Ето защо искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изхода на спора и отхвърляне на иска ищците нямат право на разноски, а направените от тях
такива остават за тяхна сметка.
С оглед на изхода на
спора
и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва
да изплатят на ответника направените разноски в размер на общо 2900лв., включващи: 1 500 лв. адв.хонорар,
платен на адв. З. и 1,400 лв. разноски за СТЕ на вещите
лица, съобразно списак по чл.80 ГПК.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искът с правно
основание чл.109 от ЗС, предявен от Ф. И.Д., ЕГН **********, С.Р.Д., ЕГН **********
и В.Р.Д., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника им адв. .А., против П. Г.С.,ЕГН **********
***, с който искат ответникът да премахне незаконния строеж, а
именно“Едноетажна паянтова жилищна сграда“, находящ
се в УПИ XXII-
2036, 2037 в кв. 141 по плана на гр. Пещера, в срок до три месеца, считано от
влизането на решението по делото в законна сила.
ОСЪЖДА Ф. И.Д., ЕГН
**********, С.Р.Д., ЕГН ********** и В.Р.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на П. Г.С.,ЕГН ********** ***, сумата от 2 900 лв. /две хиляди и деветстотин лева/- разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина И.)