Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
04.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. N 422 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на "Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК *********, гр.София, с която срещу Г.Г.П.,
А.Х.П., Г.Х.А. и И.Х.П.,***, са предявени установителни искове по чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК при условията на субективно съединяване и
разделност на материалния интерес, произтичащ от общност на основанието на
разпоредените за плащане в заповедното производство парични вземания,
произхождащи от неизпълнение на сключен договор за кредит за текущо потребление
от 19.06.2013г., по който отговорността на ответниците се обосновава от
качеството им на наследници на кредитополучателя, приели наследството, до
припадащия им се дял от същото - по 1/4. Исковете за всяко едно парично вземане
и за всеки един материален интерес срещу всеки един от ответниците са с цена,
обуславяща подсъдност на районен съд като първа инстанция и с оглед изложените
в исковата молба твърдения, са
допустими.
Ищецът „Банка ДСК“ АД гр.София
претендира разделната отговорност на ответниците до разпоредените за плащане със
заповед за изпълнение по ч.гр.дело N 138/2021г. на РС-Кърджали в
заповедното производство парични вземания, произхождащи от неизпълнението на
сключен от наследодателя им Х.А.П. договор за кредит за текущо потребление от
19.06.2013г., за по 1/4 от 5 497.01 лева
за главница, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2021г. /дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане,
1 244.99 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 13.04.2017г. до
24.10.2019г., 991.15 лв. обезщетение за забава като наказателна лихвена
надбавка за периода от 25.04.2017г. до 24.10.2019г., 597.03 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 24.10.2019г. до 18.01.2021г. и
120 лв. разходи при изискуем кредит, начислени като заемни такси. Твърди се, че
по договора е предоставен кредит от 27 800 лв., за срок от 120 месеца, при
уговорена възнаградителна лихва от 8.45 % годишно/или 0.02 на ден/ при
изпълнение на условия на Програма ДСК Престиж, с месечни погасителни вноски на
определено число и надбавка за забава в размер на 10 % върху неплатени
падежирали вноски и уговорени условия за предсрочна изискуемост на кредита
съгласно чл.19.1 и чл.20 от общите условия към договора.Твърди се, че кредитът
е обслужван до 25.11.2014г., с последна вноска от 323.71 лв. и на 24.10.2019г.
е станал предсрочно изискуем поради забава в плащанията и обявяване изискуемост
на наследниците на кредитополучателя, починал на 07.10.2014г., които приели
наследството му съгласно издадено на 29.03.2016г. удостоверение от РС-Кърджали
и подали до ищеца изрично заявление, че са
приели наследството, в т.ч. отправили изрично изявление до банката на
13.04.2017г. за усвояване на застраховката по кредита, с поемане задължението
по кредита. В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощник юрисконсулт поддържа исковете, моли за уважаването им и за разноски
по делото.
Ответниците, в срока за отговор
по чл.131 от ГПК, оспорват предявения иск така, както са възразили и заповедта
по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, като сочат, че след смъртта на кредитополучателя
по процесния договор за кредит за текущо потребление, който е застраховал
отговорността си по кредита със сключена застраховка с „Групама
Животозастраховане“ЕАД гр.София, последното като застраховател е извършило
застрахователно плащане в полза на банката кредитор, с което е погасено изцяло
задължението по договора за кредит, в т.ч. и на самите тях е платена сума,
надвишаваща задължението по договора за кредит, до размера на застрахователната
сума, с оглед на което считат, че предявеният иск е неоснователен и претендират
за отхвърлянето му.На основание чл.111 б „в“ от ЗЗД възразяват, че за времето
от 13.04.2017г. до 18.01.2018г. претендираната от ищеца договорна и
обезщетяваща забавата лихви са погасени по давност. В съдебно заседание ответниците чрез адвокат пълномощник поддържат
възраженията срещу исковете и молят за отхвърлянето им.Претендират разноски по
делото.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства, в т.ч. неоспореното от страните заключение
по съдебно-счетоводната екеспертиза, и доводите на страните, приема за
установено следното:
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, при
условията на субективно съединяване, е за установяване на парично вземане за
главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава като наказателна
надбавка и обезщетение за забава като законна лихва, както и разходи при
предсрочно изискуем кредит, по договор за банков кредит, по който
кредитополучателят е починал и негови наследници по закон са ответниците, по
които обстоятелства не се спори, както и не се спори, че след смъртта на
кредитополучателя, който е застраховал отговорността си по кредита с договор за
застраховка, сключена с „Групама Животозастраховане“ ЕАД гр.София, е постъпило
в банката застрахователно плащане по договора за кредит, като спорно е дали
застрахователното плащане е погасило изцяло задължението по процесния договор
за кредит.
На 19.06.2013г. е сключен договор за кредит за текущо
потребление между „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор и Х.А.П.
като кредитополучател, ведно с Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, с размер на кредита 27 800 лв., със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването по посочена в договора
разплащателна сметка, по която кредитът се обслужва, без гратисен период, с
падежна дата 25-то число, при ГПР 9.44 %, който може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия. Съгласно чл.8 от договора кредитът
се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8.45 %
годишно или 0.02 % на ден, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж,
подробно описани в Приложение N 2 към договора/наричани
„Условията“/, като при нарушаването им кредитополучателят губи правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, съгласно Условията.В чл.8 е посочено още, че максималният размер,
който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на
Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който към
датата на сключване е 14.95 % годишно или 0.04 % на ден. Постигнато е съгласие,
че кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания в лева, като
кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК, с оглед вземане на информирано решение
за сключване на договора и е запознат с действащата Тарифа за лихвите, таксите
и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. В
общите условия е разписано, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,
който е зависим от базовия лихвен процент/променлива компонента/, определян по
одобрена от кредитора методология и лихвата се променя при промяна на базовия
лихвен процент по решение на кредитора, методологията за определяне на който,
стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет
страницата му, като при всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя и
му предоставя актуализиран погасителен
план с определен нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница, в т.ч.
и когато промяната на преференциален лихвен процент по кредита е обусловена от
неизпълнение на някое от условията, посочени в приложени към договора.
Разписано е, че лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от
кредита и се заплаща месечно, като лихвеният процент на ден се изчислява като
договореният лихвен процент по съответния кредит се раздели на 360 дни, а
посоченият в договора ГПР включва лихви, дължими от клиента такси по Тарифата,
такси за поддържане на разплащателна сметка и за допълнителни услуги,
ползването на които представлява изпълнението на условия за получаване на
префернциална лихва по кредита, и тези лихви и такси, заедно с главницата на
кредита, представляват общата сума, дължима от кредитополучателя, посочена в погасителния план.Съгласно чл.19.1
от общите условия при допусната забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта, освен ако същата не бъде погасена до
7-ия ден след падежа. Съгласно чл.19.2 от общите условия при забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 %, а след предявяването
му по съдебен ред се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. В общите
условия е разписано, че наличието на застраховка „Живот“ на кредитополучателя,
по която и банката е ползващо се лице, не освобождава кредитополучателя,
съответно неговите наследници, от изпълнение на задълженията по договора за
кредит и общите условия, освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена
за погасяване на кредита.
В представения по делото
погасителен план е посочена обща дължима сума от 41 683.23 лв., от която
27 800 лв. главница, 13 111.23 лв. лихви и 772 такси, при ГПР 9.44 %,
без да е посочен приложимият лихвен процент.Същият погасителен план се съдържа
и в представеното от ищеца кредитно досие, което съдържа подписани между
банката и кредитополучателя договор за залог върху вземания от плащания на
последния по трудовото му правоотношение с „ВиК“ ООД, декларация за
предоставена преддоговорна информация за потребителски кредит от 27 800
лв. със срок 120 месеца, лихвен процент 8.45 % за сравняване на различни
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит, подписана от кредитополучателя, заявление на последния,
че желае да ползва застраховка „Кредит лайф“ на „Групама Животозастраховане“
ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД, Тарифа на клиента, подписана от
кредитополучателя, Приложение N А2- Промоционални условия по
кредитна програма „ДСК Престиж“. В последното е предвидено, че при кредит до
30 000 лв., който се обслужва от кредитополучателя чрез
превод на работна заплата по разплащателна сметка в банката и е обезпечен със залог
върху вземания по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по
сметка, когато и ако е подадено искане за издаване на дебитна карта, включване
на ДСК Директ, минимум два вида SMS известявания и заявяване/извършване на ежемесечно плащане на 1 услуга/безкасово
плащане на комунални услуги или месечно плащане на осигурителна вноска, в
размер на 10 лева, в Доброволен пенсионен фонд „ДСК Родина“/ въз основа на
предварително дадено съгласие от клиента, възнаградителната лихва е в
промоционален променлив процент от 8.45, какъвто е посочен в чл.8 от договора,
и каквото е твърдението на ищеца в исковата молба за размера на договорената
възнаградителна лихва. В промоционалните условия и в
Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж“ - Приложение N 2, подписани
от кредитополучателя или в друг документ от кредитното досие, не се съдържа
информация как се формира посоченият промоционален лихвен процент или другите
променливи лихвени проценти в увеличен размер за кредити в лева от 8.95 % и
11.95 %, в случай на неизпълнение на условията. Такива не се съдържат и в наличните
Промоционални условия по кредитна
програма „ДСК Престиж“ - Приложение N 2. Видно от кредитното досие е, че между
банката като застраховащ и кредитополучателя като застрахован по Групов
застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на
„Банка ДКС“ ЕАД е подписан Сертификат от 20.06.2013г. със застрахователна сума
27 800 лв., с ползващо се лице банката в случай на смърт на застрахования
– до остатъка от кредита, включващ главница и натрупана лихва, към датата на
смъртта, но не повече от застрахователната сума, както и законните наследници
на кредитополучателя –за разликата между застрахователната сума и остатъка от
кредита.
На 07.10.2014г.
кредитополучателят Х.А.П. умира и оставя за свои наследници по закон
ответниците, които по молба на банката, в съдебно производство по чл.51 от ЗН
приемат наследството му, като приемането е вписано в особената книга на съда на
25.03.2015г..
На 13.01.2017г. Банка ДСК ЕАД
като ползващо се лице по горепосочената застраховка отправя искане до „Групама
Животозастраховане“ ЕАД за сумата 25 218.49 лв. поради настъпило на
07.10.2014г. застрахователно събитие „смърт“ на кредитополучател по искане, а
предния ден, на 12.01.2017г. заявление за извършване на застрахователно плащане
отправят и наследниците на кредитополучателя, които видно от молба до банката
от 19.12.2016г. признават, че са получили покана –уведомление на банката от
05.12.2016г. да изпълнят задълженията по договора за кредит от 19.06.2013г., с искане
дължимата сума по кредита да бъде погасена от дължимото по застраховката на
наследодателя им застрахователно обезщетение.На 12.04.2017г. застрахователят „Групама
Животозастраховане“ ЕАД плаща на всеки един от наследниците сума от 529.96 лв.,
а на 13.04.2017г. плаща на банката сума от 25 218.49 лв.
На 17.10.2019г. банката ищец
отправя до ответниците изявление за предсрочна изискуемост на кредита, което им
е връчено на 22.10.2019г.
От заключението на вещото лице по
ССчЕ, в т.ч. констатациите в същото, неоспорени от страните и от разпита на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че платените по сметката за
погасяване на кредита суми по подписания на 19.06.2013г. договор са: до
25.06.2014г. - 4 475.68 лв. и след тази
дата и до 25.11.2014г. - 1 726.31 лв., които суми са от средства на наследодателя на ответниците,
като от 25.06.2014г. поради неизпълнение на „Условията“ възнаградителната лихва
е увеличена от банката от 8.45 % на 8.95 %, без да е наличен нов погасителен
план, както и на 13.04.2017г. е платена сумата 25 218.49 лв. от трето лице
„Групама животозастраховане“ ЕАД, с извод, че непогасена е останала главница от
5 497.01 лв. и дължимите за периода от 13.04.2017г. до 24.10.2019г. възнаградителна
лихва и за периода от 25.04.2017г. до 24.10.2019г. лихвена надбавка за забава
са в размер съответно от 1 244.99 лв. и 991.15 лв., а законната лихва за
периода от 24.10.2019г. до 18.01.2021г. е 748.33 лв., като за разлика от банката, вещото лице при
изчисляването й не изключва периода от 03.04.2020г. до 15.05.2020г.
Отпуснатият кредит на наследодателя на ответниците
като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на
§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП и същият има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.240
от ЗЗД договорът за паричен заем е договор, при който реално се предоставя за
ползване парична сума при постигнато съгласие за връщането й и лихва се дължи
само ако е уговорено. Договорът за кредит е търговска банкова сделка по чл.430,
ал.1, вр. ал.2 от ТЗ, по която банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, както и да плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Когато
кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на
своята търговска или професионална дейност, то е потребител по смисъла на чл.2
б „б“ на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и §13 т.1 от ЗЗП и се ползва от потребителската защита по тях, относно
всички клаузи в договора, които не са били предмет на индивидуално уговаряне и
са в предмета на договора, тъй като не е бил в състояние да влияе върху
съдържанието им като изготвени предварително, особено в случаите на договор при
общи условия/чл.3 на Директива 93/13/ЕИО и чл.146, ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които
са индивидуално уговорени, са изключени от потребителската защита - чл.146,
ал.3 от ЗЗП.Клаузи относно основния предмет на договора, съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези
клаузи са ясни и разбираеми, също са извън предметния обхват на потребителската
защита– чл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответстващ на чл. 4, § 2 от Директива
93/13/ЕИО/.Неравноправна е клауза, която не отговаря на изискването за добросъвестност, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, и е във вреда на потребителя-чл.3, пар.1 на
Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146, ал.1 от ЗЗП.Неравноправните клаузи са
посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и списъкът е неизчерпателен, в съответствие с
Директивата.За порочност на клаузата се преценя видът /характерът/ на стоката
или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани със
сключване на договора, към момента на сключването, всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който зависи, основен предмет на договора,
съответствие между цената/възнаграждението и
стоката/услугата – ако не са ясни и разбираеми, и дали клаузите са ясни
и разбираеми/ чл. 4, § 1 и § 2 на Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП/.Клаузите с акцесорен характер не попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на
Директивата, като например тези за едностранно изменение на лихвения процент,
механизъм за промяна на разходите, комисионна за риск, освен ако те не са ясни
и разбираеми/арг. и от чл.145, ал.2 от ЗЗП/.
Сключеният между страните договор
е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни
изисквания относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като
неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът
е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по
тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно действащата към сключване на договора
за кредит разпоредба на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са
спазени относимите в случая изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен, а именно когато
договорът за потребителски кредит не е сключен в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора/чл.10, ал.1/, ако договорът не е изготвен на разбираем език и не
съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му/ чл.11, ал.1
т.7/, и/или не съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти/чл.11, ал.1
т.9/, и/или не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /чл.11,
ал.1 т.10/, и/или не съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването/ чл.11, ал.1 т.11/, и/или информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит/чл.11, ал.1 т.12/, като нарушаването на което и да е
изискване, поотделно или заедно, води до недействителност на потребителски
кредит, без да е необходимо да се прави и нарочен извод дали нарушаването на
изискването чрез клауза, част от договора, по съдържанието си е и
неравноправна.
В договора за кредит за текущо
потребление от 19.06.2013г. не е посочен общия размер на кредита, с което е
нарушено изискването на чл.11, ал.1 т.7 от ЗПК. В договора е посочено, че
неразделна част от него са само общите условия, като за общата сума, дължима от
кредитополучателя, договорът препраща към погасителния план/Приложение 1/,
който е подписан от кредитополучателя без дата и за която обща сума
кредитополучателят не е получил информация преди сключване по договора съгласно
подписаната за целта декларация.
Клаузата на чл.8 от договора за
кредит, както и клаузите на чл.7.1 и 7.2 от общите условия относно
възнаградителна лихва по договора като променлив лихвен процент, в т.ч.
промоционален, е неясна и неразбираема, и като такава е неравноправна.Кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен
процент/променлива компонента/, определян по одобрена от кредитора методология,
като лихвата по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по
решение на кредитора, а методологията за определяне на базовия лихвен процент,
стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на Интернет
страницата му.Нито в общите условия, нито в договора за кредит е посочено как
се формира променливия лихвен процент от 8.45 % , колко е непроменливата
компонента и как точно, при какви обективни фактори, извън волята или по волята
на банката, се формира променливата компонента/базовия лихвен процент/. Липсата
на тази информация към сключване на договора нарушава изискването на чл.11,
ал.1 т.9 от ЗПК, защото договорът не съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; и ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, в случая при неизпълнение на „Условията“ по
договора, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Oпределянето на базовия лихвен
процент е въз основа на методика на банката, която не е станала достояние на
кредитополучателя към момента на подписване на договора, пряко установимо от подписаната
от него декларация за вида и съдържанието на предоставената му преддоговорна информация, и това се отнася и до непосочената въобще фиксирана добавка, при което не е
постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор
за банков кредит. Същата се „формира“ от два компонента – базов лихвен процент без
точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и
договорна надбавка, също без точно определен размер, при липса на ясна методика
и условия за формирането им.
Не само чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК,
но чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ задължава банката, при отпускане на кредит, да предоставя безплатно информация в писмена
форма за своите условия по кредитите, която трябва да съдържа лихвения процент,
изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита.
В процесния договор възнаградителната
лихва е изразена като абсолютна стойност на променлив лихвен процент по кредита
на годишна база. Обстоятелството, че лихвата се определя от два компонента – променлив
базов лихвен процент и непроменлива величина, всеки един от които не е посочен
като стойност, внася неяснота. За средния потребител не е разбираемо от кои
точно елементи е сбор възнаградителната лихва и какви са условията за
формирането й. Въведеното изискване в чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК относно посочване
на лихвообразуващи компоненти, формиращи променливата възнаградителна лихва, е
нарушено, и без значение в тази връзка са Приложенията относно условията за
определяне на преференции или отнемане на такива относно общия размер на
възнаградителната лихва, тъй като те могат да бъдат ясни само след като е ясно
как е формирана възнаградителната лихва, която може да се променя както при
промяна на базовия лихвен процент, така и при нарушаване на „Условията“. Съгласно
§1 т.4 и т.6 от ДР на ЗПК, в действащата му редакция към сключване на
договора, "Лихвен процент по
кредита" е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив
процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит,
а "Референтен лихвен процент"
е лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения
процент по кредита и представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява
от кредитора по определена от него методология. Референтният лихвен процент се
оповестява публично чрез предоставянето му в електронен вариант и информацията
за него се съхранява на разположение на интересуващите се лица в достъпна
писмена форма в служебните помещения на кредитора. Т.е. законът предвижда
публичното оповестяване на референтния лихвен процент, за да бъде достояние на
всички, които желаят да узнаят информация за същия, но с оглед засилената
защита на потребителите изрично предвижда този процент да е посочен в
съдържанието на договора. Изрично предвижда и в погасителния план да съдържа приложимият лихвен
процент с посочване, че същият е валиден само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, каквото
изискуемо се съдържание съгласно чл. 11, ал.1 т.12 от ЗПК погасителният план
към договора няма. Така
по дело С-125/18/Испания/ СЕС приема, че за да се спази изискването за
прозрачност по смисъл на Директивата относно неравноправните клаузи, клауза, в
която се определя променлив лихвен процент, трябва не само да бъде понятна от
формална и граматическа гледна точка, но и да позволява на среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да
разбере конкретното функциониране на начина на изчисляване на същия лихвен
процент и съответно да прецени въз основа на точни и понятни критерии
потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му
задължения, защото особено релевантни елементи в това отношение са лесната
достъпност за всеки, който възнамерява да сключи договор за кредит, на
основните елементи за изчисляване на лихвения процент.
В договора е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Посочените
в погасителния план „допускания“ представляват цитиране на закона по отношение
регламентирания начин за изчисляване на ГПР, но не представляват конкретно
изчисление на ГПР чрез представителен пример по формулата, посочена в Приложение N 1 начин, каквото е изискването
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата на конкретизация относно начина, по който е
формиран посоченият процент ГПР, води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК. Предвид разрешението, дадено от
СЕС в Определение от 16.11.2010г. по дело С-76/10/Словакия/, че Директива
87/102 за потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега директива
2008/48/ЕО/, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд
служебно да прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл.4
от последната директива и предвиждат, че при непосочване на ГПР в договор за
потребителски кредит предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и
разноски, то разрешението е изцяло приложимо към процесния договор, тъй като
валидно съгласие за формирането на възнаградителната лихва и ГПР по кредита не
е постигнато между страните по договора, а същите са съществен елемент на
договора, доколкото той е възмезден.Законът за потребителски кредит като израз на засилената защита на
потребителя регламентира, че неспазването на определени изисквания води до
недействителност на целия договор, а не само на негови отделни
клаузи.Установените нарушения на чл.11, ал.1 т.7, т.9, т.10 и т.12 от ЗПК сочат
на изначална недействителност на договора, от който ищецът претендира парични
вземания от ответниците.Последиците от тази недействителност са уредени в чл.23
от ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Според неоспореното заключение на ССчЕ платените по сметката за погасяване
на кредита суми от средства на наследодателя на ответника и от трето лице
„Групама животозастраховане“ ЕАД, обезпечило отговорността на наследодателя на
ответниците по сключения договор за застраховка, по който банката кредитор е ползващо лице, към дата
13.04.2017г. е в общ размер от 31 420.48 лв., при което чистата стойност на кредита е погасена и кредиторът без
основание претендира както предсрочно изискуема главница, така и
възнаградителна, санкционна и законна лихви след датата 13.04.2017г..И тъй като
основанието на иска е неизпълнение на договора за кредит, предявеният срещу
всеки един от ответниците иск по чл.422, ал.1 от ГПК за разпоредените за
плащане парични суми по издадената Заповед N 260040/21.01.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N 138/2021г. на РС-Кърджали
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ответниците
имат право на разноски в пълен размер. Разноски са направени от всеки ответник
за адвокатско възнаграждение от по 600 лв. и от по 25 лв. за възнаграждение на
вещо лице, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното,
Районният съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Банка
ДСК" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, ул.Московска N 19, срещу всеки от ответниците Г.Г.П. с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, А.Х.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, Г.Х.А. с ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, и И.Х.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК , за по 1/4 /една четвърт/ от следните
суми, произтичащи от неизпълнение на парични задължения по договор за кредит за
текущо потребление от 19.06.2013г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД и Х.А.П.
с ЕГН **********, починал на 07.10.2014г., както следва:
1. 5 497.01 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 20.01.2021г. /дата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане,
2. 1 244.99 лв.
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 13.04.2017г. до 24.10.2019г.,
3. 991.15 лв. обезщетение за
забава/наказателна лихвена надбавка за забава/ за периода от 25.04.2017г. до
24.10.2019г.
4. 597.03 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 24.10.2019г. до 18.01.2021г.,
5. 120 лв. разходи при изискуем
кредит,
за които е издадена Заповед N 260040/21.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N 138/2021г. на
РС-Кърджали.
ОСЪЖДА "Банка ДСК" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище,
ул.Московска N 19, да заплати на всеки един от ответниците Г.Г.П. с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, А.Х.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, Г.Х.А. с ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, и И.Х.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
сумата от по 625 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: