Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1176 Година 26.10.2022 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на двадесет и седми септември
хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря И.Л.
Прокурор
Д.Х.
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
2441 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на
И.Г.П. с ЕГН: **********, лишен от свобода в Затвора гр.Стара Загора против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“. Ищецът претендира обезщетение в
общ размер на 2000,00 лева, за нанесени неимуществени вреди през периода от
11.10.2019г. до 23.02.2020г., причинени от условията в Следствения арест в
гр.Ямбол, а именно: недостатъчна жилищна площ, отсъствие на течаща вода и
санитарен възел, възможност за душ само 1-2 пъти седмично, като водата не
винаги е топла, липса на обособено място за двигателна активност, отсъствие на
пряк достъп на слънчева светлина поради липса на прозорци, храна не винаги в
годно за консумация състояние, като в определени случаи е под минимума от
2 000 калории на денонощие, вода от ВиК инсталация, която е битова, а не
питейна със съдържание на хлор и ръжда от тръбопровода, лошо отопление и ниски температури,
денонощно работещо осветление, като светлината е прекалено ярко и няма
възможност да се изключи от килията, отсъствие и неоказване на адекватна
медицинска помощ във връзка с луксация на лява лакътна става. Твърди, че
условията в следствения арест нарушават нормите на действащото законодателство
и международното право. В съдебно заседание поддържа иска, на сочените в него
основания. Представя писмено становище.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София,
редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Бургас, изразява становище за неоснователност на исковата молба.
Исковата молба е процесуално
допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални
предпоставки.
Претенцията на ищеца е за
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му през периода
от 11.10.2019г. до 23.02.2020г. в резултат на незаконосъобразните действия и
бездействия на длъжностни лица от Следствения арест гр.Ямбол при осъществяване
на възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на мярката задържане под
стража - да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване на тази мярка.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, която е
в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица
от администрацията на Следствения арест гр.Ямбол, е налице спор за вреди от
административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на
чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата
претенция е процесуално допустима.
Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Във фактическия състав на отговорността на държавата, се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред. В случая са налице всички елементи.
С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от действия
и бездействия на длъжностни лица от състава на ГД „Изпълнение на наказанието“ гр.София
отговарящи за Следствения арест гр.Ямбол, който към настоящия момент е закрит.
Твърдяното бездействие се
изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, отсъствие на течаща вода и
санитарен възел, душ възможен само 1-2 пъти седмично като водата не винаги е
топла, липса на обособено място за двигателна активност, отсъствие на пряк
достъп на слънчева светлина поради липса на прозорци, храната не винаги е в
годно за консумация състояние, като в определени случаи е под минимума от
2 000 калории на денонощие, водата е от ВиК инсталация и е битова, а не
питейна със съдържание на хлор и ръжда от тръбопровода, отоплението работи лошо
и температурите са ниски, осветлението работи денонощно и е прекалено ярко и
няма възможност да се изключи от килията, отсъства и не е оказана адекватна
медицинска помощ във връзка с луксация на лява лакътна става.
В писмен отговор с
рег.№329/14.01.2022г. ответникът изразява становище за допустимост на иска,
като го оспорва по основание и размер. Сочи, че дори и да са налице
обстоятелства предполагащи търпене на известни неудобства от страна на ищеца,
същите откъм характер, интензитет и период на въздействие не кореспондират с
посочените в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС – подлагане на изтезания, нечовешко или
унизително отношение, в частност „причиняващи страдание и унижаващи
достойнството“. Посочва, че И.П. е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража” в ареста в гр.Ямбол, който се е помещавал на четвърти,
последен етаж в сградата на ОД на МВР – Ямбол и по време на престоя си е бил
настанен самостоятелно в килия № 2, като помещенията за настаняване са
еднотипни - с размер 6.38кв.м., оборудвани с две легла, разположени едно над
друго, маса и стол, монтирани неподвижно. Относно помещенията се сочи, че нямат
самостоятелен санитарен възел и течаща вода, като достъп до обща баня и
тоалетна се осигурява по график 4 пъти дневно - в периода на закуска, обяд,
след обяд и вечер, според натовареността на ареста. За всичките 14 помещения
има един общ санитарен възел, оборудван с тоалетна, мивка и място за къпане,
което се извършва два пъти в седмицата. Ежедневно, при поискване от страна на
задържаното лице се осигурява незабавен достъп до санитарния възел, до течаща,
топла вода за задоволяване на хигиенни и физиологични нужди. Килиите са
непрекъснато осветени, за да се запази живота и здравето на задържаните лица,
както и да се осигури контрол над поведението им, като допълнителното
изкуствено осветление, предоставя достатъчно количество светлина за четене.
Достъпът на дневна светлина в килията е опосредстван - от коридора на ареста,
през отвор, разположен над вратата на арестантската килия с размери: 120 см. -
60 см., и чрез прорез в самата врата, който съответно е с размер: 50 см. - 40
см. и двете отваряеми. Поради причини от технически характер не са изградени
място за престой на открито и самостоятелни санитарни възли, а разходката е до
общата баня и тоалетна. По отношение на храната се посочва, че на
задържаните се осигурява топла храна от външен доставчик, която се предоставя
три пъти дневно, преди времето за хранене, изготвяна е по седмично меню, като
за храноден се осигуряват минимум 2622 ккал. за възрастен и 3108 ккал. за
непълнолетен. Разпределението на храната се извършва в специално оборудвана
разливна, притежаваща удостоверение за регистрация №14 от 28.04.2014г., а
раздадената храна е под ежедневен санитарен контрол и отклонения не са
констатирани, като доставчик е фирма, която осъществява социалните нужди и на възрастните хора в
региона, на болните в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр.Ямбол и др. Относно хигиената
се отбелязва, че се поддържа ежедневно в килиите от обитаващите ги задържани, а
в общите помещения от лишен от свобода, след изрично негово съгласие, съответно
почистващи и дезинфекционни материали са осигурявани ежедневно от бюджета на
РСИН- Ямбол. Освен това на лишените от свобода е предоставяна възможност, по
тяхно желание, сами да закупуват хигиенни материали за лична нужда, както и да
получават такива отвън, в съответствие със списъка на разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които задържаните имат право да получават,
ползват и държат при себе си или на определените за целта места. За дезинфекция
и дератизация на помещенията има сключен договор с външна фирма, като
обслужването се извършва по график, а при възникнала необходимост, се изготвя
заявка и мястото бива обработвано допълнително. Килиите, са оборудвани със
спални принадлежности, а чаршафите се сменят ежеседмично, като прането и
дезинфекцията им се извършва в ареста в Елхово. Относно водата в ареста е
посочено, че е еднаква за всички граждани и е под контрола на държавните институции,
като задържаните са имали възможност да закупуват вода от магазинната мрежа, а И.
Пачалиев е разполагал с лични средства. По отношение на медицинското обслужване
е посочено, че се е осъществявало от медицински фелдшер от РСИН- Ямбол и от
личните лекари на задържаните лица, определени служебно от РЗОК, като при нужда
се ползват услугите на Спешен център към общинските болници и консултации с
лекари специалисти. Ежемесечно са закупувани лекарства на задържаните лица, а
при специфични нужди от лечение, медикаменти са закупувани по изписани
индивидуални рецепти, които задължително са изпълнявани. В частност за ищеца е
отбелязано, че И.П. е прегледан за първи път на 08.10.2019г. в
ЦСМП-Хасково и е нямал клинични оплаквания. Бил е с порезна рана на лява ръка в
областта на китката, в следствие на инцидент с машинен трион, която е била
обработена. Съответно е прегледан при
постъпването в ареста в гр.Ямбол на 09.10.2019г. от мед. фелдшер на ареста и не
е имал медицински оплаквания, като е приет с диагноза „клинично здрав“.
Констатирано е минало заболяване „луксация на дясна лакътна става“, зараснала
неправилно, поради отказ на лицето от ортопедична помощ. На П. са провеждани
редовни медицински прегледи, при оплаквания му е назначавано лечение и са му
предписвани медикаменти, които той е отказвал да приема. Към писмения отговор
от ответника са представени: писмо рег.№ 10/04.01.2022г. на началника на
РСИН-Ямбол; справка от мл. инспектор Ц. Радиева; справка от медицински фелдшер
Г.К., с приложения; таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти на един лишен от свобода - възрастен; Надбавка „А“ и „Б“ към таблица № 1; таблица № 2 за състава
на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода
- непълнолетен; заменителна таблица; договор за възлагане на обществена поръчка
peг.№ 11179/13.11.2018г. с предмет: „Дезинсекция и дератизация на сградите на
ГДИН“.
По делото са ангажирани и
свидетелски показания на двама свидетели - С.И.И. разпитан в проведеното на
19.04.2022г. открито съдебно заседание и Г.Й.Й., разпитан в проведеното на
27.09.2022г. открито съдебно заседание.
Свидетелят С.И., сочи че
познава ищеца, като в края на 2019г. и началото на 2020г. е бил в ареста в
гр.Ямбол. Според свидетеля килиите са били малки на площ около 1,80м. на 80
см., като в тях има две вишки, маса и стол. В килиите са били по два-трима
човека, но не може да каже колко човека са били в килията на П.. Килиите са
нямали прозорци, осветлението е с една обикновена лампа, нямало е течаща вода и
тоалетна. По голяма нужда се е ходело като дават закуските, по малка нужда се е
ходело от сутринта до вечерта в шишета минерална вода. До тоалетна са ги
пускали при поискване, само когато е по-голяма нужда. Банята е била един път в
седмицата и се е ползвала от всяка килия по отделно, колкото човека има в нея
ползват банята и ако свърши топлата вода се е чакало да се стопли. В ареста
нямало каре, през цялото време са били заключени. Водата за пиене е била от
чешмата, обикновена, като той не е имал оплаквания от нея. В килиите през
цялото време е имало парно и то е било достатъчно. Осветлението е било през
цялото денонощие и се е изгасяло от старшините. Храната е била добра, но малко.
Хранили са ги три пъти на ден, като са давали леща, боб, ориз. Той не се е
нуждаел от медицинска помощ и не си спомням някой друг, включително и П. да се
е нуждаел от медицинска помощ. Имало е чаршафи, но не са ги сменяли и като
дойдат близките са им ги давали да ги перат. Дюшеците са били изкурубени, не са
ставали за нищо. Одеяла и чаршафи е имало, но на него са му носели близките и
не е ползвал тамошните и не знае дали са били чисти. Имало е хлебарки и не е
правено почистване за тях. В килиите е било задушно и се е проветрявало с един
прозорец от коридора, когато се сети старшината. Храненето е ставало в килиите.
Нямало е възможност за спортуване.
Свидетелят Г.Й. *** през
процесния период. Той сочи, че килиите са били за двама души, с площ около
5-6-7 кв.м., но всички са били по сами. Според свидетеля килиите са еднакви,
има две заварени легла тип „вишка“, метална маса и стол, които са поставени в
неподвижно положение, няма мивка, течаща вода и тоалетна в тях. Има прозорец,
който не е директно на външна стена, има решетка, коридор около два метра и
след това прозорец на външен излаз, като
има възможност за проветрение. Ползването на тоалетна е ставало с уведомяване
на дежурния и се е случвало по всяко време, включително и през нощта. Имало е баня,
която са ползва по установен график, два пъти в седмицата през зимния период,
като е имало и топла вода. Имали са възможност да излизат от килията до
тоалетна, до баня, до телефон и до шкаф за съхранение на вещи, които не са
разрешени в килиите. Възможност за свободни разходки и карета не е имало, тъй
като липсва обособено място за това. За храната посочва, че е на порцион от
външна фирма с кетъринг и според него е „ставала за ядене“. Същото отбелязва и
за водата, която е била годна и за миене и за пиене. За отоплението сочи, че е
било горещо, осветлението е било с лампа денонощно и достатъчно. За килията
допълва, че според него не е била клаустрофобична и не му е било тясно, над
вратата е имало плексигласов прозорец с дупка и след него втори такъв който е
бил отворен постоянно. За ползването на тоалетна през нощта посочва, че надзирателите
са раздавали пластмасови туба за удовлетворяване на нуждите, но на него не му е
била нужна и за период на два ареста, на общо време около 11 месеца, 3-4 пъти му
се е налагало нощно време да ползва тоалетна, при което му е било отваряно. Относно
инсектите - хлебарки, дървеници посочва, че в неговата килия е нямало, чувал е,
че в съседни килии има, но е идвала фирма която обработва помещенията и пръска.
За чаршафите посочва, че е имал лични такива, дюшеците не са били нови, но не и
накъсани. Топлата вода е била от два бойлера и в случаите, когато е свършила,
са изчаквали да се стопли и тогава са ги пускали да се къпят. Относно
хранителното меню няма впечатления, от коментари на трети лица е чувал, че не е
добра храната. В ареста е нямало достъп до библиотека с юридическа литература.
За здравословните си проблеми посочва, че не са свързани с ареста, имал е лични
лекарства и достъп до тях, а при нужда от медицинска помощ такава му е оказвана
и не се оплаква. Липсвало е престой на открито и физическата активност, както и
спортни уреди и тежести. Отбелязва, че в ареста е било предимно тихо, като
надзирателите са се грижели, ако има нарушаване на тишината и спокойствието.
Имало е помещение с хладилник и с разклонители с възможност за включване на
уреди.
По своята същност непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не
се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице,
изразено както в действие, така и в бездействие, което е противоправно, когато
противоречи на правните норми.
В част IV от ЗИНЗС е
регламентиран реда на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под
стража. Според чл.240, ал.1 от ЗИНЗС приложими спрямо изпълнението на тази мярка са
разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода, доколкото изрично не е
предвидено друго.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко
отношение. Съгласно чл.3, ал.2 от същия закон, за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл.3 и чл. 43,
ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова
среда в местата за лишаване от свобода.
В този смисъл са и Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети
от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите, а именно:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и
особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от
свобода:
а) прозорците трябва да имат
достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба;
б) изкуственото осветление
трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или
работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за
това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да
взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често,
колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и
географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с
умерен климат.
В разпоредбата на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС е установено изискване минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4кв.м., като това изискване се
отнася и за осигуряване на същата минимална жилищна площ на задържано лице и в
следствените арести, респ. се отнася и за ареста в гр. Ямбол.
Неоснователни са оплакванията
на ищеца за неосигуряване на достатъчна жилищна площ. По данни на ответника,
съгласно представения отговор с вх.№329/20/ 14.01.2022г. помещението, в което е
бил И.П. е килия № 2 с площ 6,38 кв.м., където е бил настанен самостоятелно. С
писмо вх.№ 7444/03.08.2022г., в изпълнение на разпореждане на съда № 3047/28.07.2022г.
е уточнено, че посочената килия се намира в дъното на коридора и е предпоследно
помещение преди санитарния възел на етажа, тя е под № 2 и е с размери 285см.
дължина, 178см. широчина и 270 см. височина и площ 5,073 кв.м. Ищецът възразява
по отношение на това разминаване и твърди, че площта на килията е била под 4
кв.м., но следва да се приеме, че действителната площ е 5,073 кв.м., тъй като
това измерване е извършено във връзка с дадените от съда указания и то е в
съответствие с другите ангажирани по делото гласни и писмени доказателства. В
допълнение следва да се имат, че площта на килията няма как да е била под 4
кв.м., както твърди ищеца, след като в нея е имало разположени неподвижни легло,
маса и стол и въпреки това е оставала свободна площ от около 2 кв.м. Така
установената квадратура на помещението съдът преценява, като съответстваща на
стандартните изисквания за необходимата площ за ползване на едно лице. В случая
ответника, чрез неговите служители е изпълнил своите задължения и е осигурил на
ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките
представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава,
извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди,
като спане, преобличане и хранене. Не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Според чл.43, ал.5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, съответно в чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
При съобразяване на ангажирания
от ответника писмен отговор, съдът обосновава извод, че през целия период на
задържането на ищеца П. в килия № 2 на Следствения арест гр.Ямбол, не му е осигурявана
възможност през цялото денонощие да има свободен достъп до тоалетна и течаща
вода. Видно от справката предоставена от ответника, в килиите на ареста няма
изградени санитарни възли и няма течаща вода, а достъпа до такива се осигурява
въз основа на вътрешен акт на ГДИН, три пъти в денонощието и за баня - два пъти
в седмицата, а извън това - при нужда и по възможност. Многократно в своята
практика Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че достъпът до
правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение
за запазване на чувството за собствено достойнство на задържаните лица. Липсата
на санитарен възел с течаща вода в самото помещение създава дискомфорт и
неудобство на задържаните под стража. В пилотното решение на ЕСПЧ по делото
Нешков и др. против България се сочи, че „хуманната среда не е възможна без
непосредствен достъп до тоалетни помещения“. Само по себе си това се възприема
като унижаващо и причиняващо неудобство, надхвърлящо в значителна степен това,
което нормално произтича от естеството на ограничителния режим на задържането
под стража, поради което следва, че на ищеца са нанесени неимуществени вреди. В
тази насока са и свидетелските показания и на двамата свидетели, които сочат,
че в килиите е нямало мивка, течаща вода и тоалетна, а за удовлетворяване
нуждите на задържаните са раздавани пластмасови туби, които да ползват през
нощта.
Неоснователно е възражението за неосигуряване
на достъп до топла вода, като от ищеца се твърди, че къпането се е извършвало
два пъти в седмицата, като водата се е топлела с два бойлера и често не е
достигала. От свидетелските показания и на двамата свидетели, се установява, че
банята се е ползвала по график, два пъти в седмицата, от обитателите на всяка
килия по отделно, тоест ищецът е ползвал самостоятелно банята, тъй като е бил
сам в килия. Свидетелите също сочат, че водата се е отоплявала от бойлери, но и
двамата твърдят, че ако топлата вода е свършила, се е чакало да се стопли,
тоест не се установява лицата, включително и ищеца да са били лишени от
ползването на топла вода, в утвърдения график два пъти в седмицата.
Съгласно разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Съгласно чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС
спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени
със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
Основателни са оплакванията на
ищеца за липса на пряк достъп на слънчева светлина в помещението в което е бил
задържан, както и за липсва на възможност за неговото проветряване. Видно от
отговора по исковата молба, от ответника не се оспорва това обстоятелство, а се
сочи, че килиите са непрекъснато осветени, като достъпът на дневна светлина е
опосреден – от коридора на ареста, през отвор разположен над вратата на
арестантската килия с размери 120/60см. и чрез прорез в самата врата с размери
50/40см. и двете отваряеми. В този смисъл е и отразеното в Доклада на
националния превантивен механизъм относно извършени проверки в арестите в град Ямбол, град Елхово и град
Свиленград (19-23.06.2017г.) общодостъпен на Интернет страницата на Омбудсмана
на Република България, който предхожда процесния период, но по делото не се
твърди и не се установява в Следствения арест гр.Ямбол да са били извършвани
ремонти и/или подобрения на условията за задържане, след изготвяне на доклада.
В доклада се сочи, че „Разположението на
коридора на ареста към прозорците не създава условия
за достъп до дневна светлина в жилищните помещения. Липсват санитарни възли и
място на престой на открито. Арестът
разполага с един санитарен възел, където е разположена и банята, като те са
общи както за задържаните мъже, така и за жени и непълнолетни“. Националния
правен механизъм е отчел, че условията в ареста
са нечовешки и унизителни спрямо задържаните лица и на основание чл.46 от ЗИНЗС
е предложено на омбудсмана на Република България да предложи неговото закриване,
което закриване в последствие е извършено.
В случая, притокът на пряка
светлина, от посочените от ответника два отвора, не е достатъчен, както с оглед
размера на помещенията, така и с оглед пребиваващите в тях едно или повече
лица. Освен липсата на пряка слънчева светлина, се установява и невъзможност да
се извърши проветряване на помещенията, доколкото липсват външни прозорци и
единствена възможност за проветрение е чрез двата отвора на вратата, които
обаче са към коридора на етажа на който са разположени килиите, а не на външна
стена. Съответно, за да може да бъде извършено някакво проветряване, това не
може да стане единствено по волята на задържаните, когато те имат нужда от
това, а следва да се извърши от служител, по негова преценка. Действително,
възприятието за достатъчност на осветеност и приток на свеж въздух е субективно
и зависи от физиологическото състояние на всеки един човек, като в този смисъл,
според свидетеля Й. е имало възможност за проветряване и според него то е
достатъчно, но това е неговата субективна преценка, която не влияе на
направения вече извод за липса на възможност за ефективно проветряване на
помещенията, от която възможност да е можел да се възползва при необходимост
всеки един задържан, включително и ищеца, когато е чувствал нужда от това.
По данни на ответника отоплението/охлаждането
се извършва посредством шест климатика, два от които са само за студена
вентилация, разположени в коридора пред килиите и парно, което е вградено в
стените на арестните помещения, работи резонно в работни дни. След като, през
почивните дни, през зимния сезон не е осигурявано отопление на килиите в ареста,
се обосновава извода за основателност на твърденията на ищеца за неосигуряване
на постоянно отопление.
Основателни са и оплакванията на
ищеца досежно лишаването му от възможността за престой на открито и движение.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗИНЗС,
лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на
ден, следователно такова право имат и задържаните лица за изпълнение на мярката
за неотклонение задържане под стража. Видно от представения от ответника писмен
отговор изпълнението на престоя на открито реално не се е осигурявал през целия
период на исковата претенция, което ответникът обосновава с причини от технически
характер и невъзможност да се изгради определена за целта помещение.
Извеждането на ищеца до баня и тоалетна по график 4 пъти дневно, в периода на
закуска, обяд, след обяд и вечеря, не може да се приравни на изискуемия от
закона престой на открито и движение. Липсата на престой на открито е лишила
ищеца и от възможността за физическа активност на открито, като такава
възможност той не е имал и на закрито, доколкото не е спорно по делото, че
денонощно е пребивавал в килията и не е бил извежда от нея за причини различни
от посещение на тоалетна, баня и др.подобни.
Твърденията на ищеца, че
подаваната течаща вода не е била годна за пиене, а е била битова такава, което
е довело до смущения на храносмилателната му система, не могат да бъдат
отчетени като основателни предвид липсата на причинна връзка между поведението
на специализираната администрация и твърдените неимуществени вреди. На първо
място, ГДИН не е органът, на когото с нормативен акт са вменени отговорности за
качеството на водата, а не се установява изобщо ползваната в следствения арест
в гр.Ямбол вода да е от отделен и независим водоизточник, т.е. водоподаването
да е отделно от мрежата на град Ямбол и каквато вода се е ползвала от ищеца се
е ползвала и от другите жители и гости на града. На второ място, не са
ангажирани каквито и да било доказателства и не се установява ищецът да е
страдал от инфекции с причинител, находящ се във водата или да е имал
регистрирани неразположения заради използването ѝ за къпане и пиене,
поради което мнението му относно нейното качество следва да се приеме за
субективно и несъответстващо на обективната действителност.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в случая е било налице частично нарушение на разпоредбата
на чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите, в това число Таблица 1 и Таблица 2
за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен
от свобода - възрастен, с калкулиран калориен прием 2622ккал., съответно
дневната дажба за непълнолетен с калкулиран калориен прием от 3108ккал., които
са съгласувани от министъра на здравеопазването, както и заменителна таблица
при липсата на полагащи се продукти от основните таблици.
Не е налице спор по делото, че
на задържаните лица в следствения арест е предоставено ежедневно безплатна
храна, като от ответника са представени доказателства
за начина, по който е организирано храненето в следствения арест, а именно
приемо-предавателни протоколи „спецификация на доставените храни“ в табличен
вид за периода от 11.10.2019г. до 23.02.2020г. от външен доставчик „Странджата
БГ“ ЕООД, която се е предоставяла три пъти дневно, преди времето за
хранене. Видно от представените приемо-предавателни протоколи, през целия
период на престой на ищеца в следствения арест не са предоставени сирене,
прясно и кисело мляко, плодове и зеленчуци, въпреки че те са включени в
цитираните таблици. Действително в тези протоколи се сочи че в отделни случай
са предоставяне и „добавка“ и „гарнитура“ но липсват уточнения и разяснения
какво се разбира под използването на тези наименования. Също така в
приемо-предавателните протоколи липсва грамаж на доставената храна, като по
делото не са ангажирани доказателства в този смисъл, посредством които да се
установи, че тази храна е била в съответствие с изискванията за нейното
количество и калоричност. В този смисъл и свидетеля И. сочи, че храната е била
добра, но малко. Видно от изложеното в случая по делото се установява
единствено че на ищеца е била предоставена храна три пъти дневно, но не и че
същата е отговаряла на изискванията за калоричност и че е съответствала по вид
на полагащите му се хранителни продукти.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства не може да бъде направен извод ищецът да е имал
конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му
е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско
заведение или специализирано лечение. Напротив, от представената по делото
медицинска справка от фелдшер К. и с оглед обективираните констатации в писмен
отговор от ответника е видно, че към 08.10.2019г., когато е прегледан в ЦСМП
Хасково И.П. е нямал клинични оплаквания. Установена е била порезна
рана на лява ръка в областта на китката, в следствие на инцидент с машинен
трион, която е била обработена. Ищецът е прегледан при постъпването в ареста в гр.Ямбол на 09.10.2019г.
от мед. фелдшер на ареста, не е имал медицински оплаквания, като е приет с
диагноза „клинично здрав“. Констатирано е минало заболяване „луксация на дясна
лакътна става“, зараснала неправилно, поради отказ на лицето от ортопедична
помощ. На П. са провеждани редовни медицински прегледи и до 06.11.2019г. същият
е нямал медицински оплаквания. При възникнали такива на 13.11.2019г. и
21.11.2019г. му е обърнато внимание и са му предписани медикаменти, които той е
отказал да приема. На 25.11.2019г. е бил прегледан от друг общо практикуващ
лекар, който е направил заключение за липса на усложнения в дясна лакътна
става, което не налага консултация с лекар – специалист, видно от представената
бланка за консултация на задържания под стража. Отново му е назначено
медикаментозно лечение, като ищецът е отказал да приема назначената терапия,
видно от отбелязването в попълнената бланка за вторични медицински прегледи. Изложеното
обосновава неоснователност на претенцията на ищеца за неоказана адекватна
медицинска помощ във връзка с луксация на лява лакътна става. Свидетелят Й. също
не споменава П. да е имал здравословен проблем, по повод на който да му е
отказано лечение или медицинско обслужване. От представената справка от
РСИН-Ямбол за здравословното състояние на И.П., се установява, че медицинското
обслужване в ареста се осъществява от медицински фелдшер и личен лекар
определен от РЗОК служебно, а при необходимост се търсят Спешния център към
МБАЛ, както и консултации с лекар-специалист. По делото не са ангажирани доказателства
нито за неоказано медицинско обслужване на ищеца, нито за неоказване на
медицинска помощ, когато му е била необходима. Наличието на медицински персонал
грижещ се за задържаните лица, както и при необходимост търсене помощта на
лекари специалисти е достатъчно да се обори твърдението на ищеца за липсващо
медицинско обслужване.
В представеното по делото
писмено становище с вх.№ 9121/06.10.2022г., след приключване на съдебното
дирене по делото, от ищеца се навеждат допълнителни доводи касаещи липсата на
електрически контакти в килиите, липсата на достъп до интернет и компютър,
липсата на библиотека, липсата на звукова система за сигнализация и наличието
на хлебарки и дървеници. Тези твърдения не са предмет на делото и не следва да
се обсъждат в настоящото решение, доколкото не са били изложена в исковата
молба и уточненията към нея, не са били включени при определяне предмета на
делото от съда, съответно ответникът не се е запознат с тях и не му е
предоставена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства и е
недопустимо да се въвеждат за първи път на този етап от съдебното производство.
Освен противоправното деяние,
за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда,
която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява
смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи
неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично
състояние. Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. По делото не са
ангажирани доказателства посредством които да се опровергае, предвидената от
законодателя презумпция в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което следва да се
приеме, че тези вреди са претърпени от ищеца, въпреки, че по делото не е
установено какво е било емоционалното му и психичното състояние, по време на
престоя му в ареста в гр.Ямбол, следствие на установените дефицити в битовите
условия.
Макар и една част от оплакванията на ищеца да са недоказани, съдът счита че останалите посочени
по-горе аспекти на условията, при които ищецът е изтърпявал наложената му мярка
„задържане под стража“ в Следствения арест гр.Ямбол
релевират липсата на основни елементарни хигиенни и битови условия, които взети
заедно могат да бъдат квалифицирани, като унизително отношение и третиране по
смисъла на чл.3 от КЗПЧОС и чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Кумулативният
ефект от липсата на условия за живот, съобразени с хигиенни изисквания,
необходими за опазване здравето и човешкото достойнство независимо от това дали
тази липса произтича от приложимата регулаторна рамка или от начина на нейното
прилагане на практика, несъмнено са причинили на ищеца П. известни неудобства
които надхвърлят обичайните свързани с изпълнение на мярката и които са довели
до понесени от него трудности и негативни емоционални преживявания. Съгласно
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2 от закона съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията в които се е изтърпяла
наложената мярка „задържане под стража“, продължителността и другите
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Действително
по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на
длъжностни лица, довели целенасочено до унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство и до емоционални и физически страдания, но отговорността
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна. За ангажиране отговорността на Държавата
по този ред са ирелевантни обстоятелствата, че съществуват обективни
пречки-техническа невъзможност за привеждане на арестантските помещения в
съответствие с изискванията на европейските стандарти и законите. Държавата в
лицето на ГДИН е длъжна да гарантира, че едно лице е задържано при условия,
съвместими с уважението към човешкото достойнство.
С оглед изложеното, съдът
приема че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт
на ищеца П. надвишаващи неизбежното ниво на изтърпяваната мярка, макар и без
конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото
му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност защитена от чл.3 КЗПЧОС.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, при
неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. Ето защо,
предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника,
продължителността на задържането в следствения арест при установените условия, естеството
и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се установява, те
да са довели до конкретно увреждане на неговото здраве, съдът счита, че
справедливото обезщетение за периода от 11.10.2019г. до 23.02.2020г. е в размер
на 600,00 лева. В останалата част до общия
претендиран размер от 2 000,00 лева, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
От ищецът не се
претендира заплащане на направените по делото разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат. Въпреки
частичната основателност на исковата претенция в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски, тъй като съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ищецът се
осъжда да заплати разноските по производството когато се откаже или оттегли
иска изцяло или иска бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр.София да заплати на И.Г.П. с ЕГН: **********, лишен от свобода в Затвора гр.Стара
Загора, обезщетение в размер на 600,00 лева (шестотин
лева), за претърпени неимуществени вреди през периода от 11.10.2019г. до
23.02.2020г. следствие противоправно бездействие на служители на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, изразяващо се в неосигуряване на нормални
битови и хигиенни условия в помещенията за изпълнение на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Следствен арест гр.Ямбол, а именно липса на постоянен
достъп до тоалетна и течаща вода, неосигуряване на пряк достъп на слънчева
светлина и възможност за проветряване на помещението в което е бил задържан,
неосигуряване на постоянно отопление, лишаване от възможност за престой на
открито и физическа активност и предоставяне на храна неотговаряща на
нормативните изисквания, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 2 000, 00 лева (две хиляди лева).
Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен
съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: