Р Е Ш Е Н И Е
№......... 7.06.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав
На 17 април 2019
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ
ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 2458 по описа за 2018 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД твърди в исковата си молба, че е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 131/2018 г. по описа на Районен
съд-Стара Загора, която била връчена на длъжника.
Обстоятелството, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, е подписан
Договор за кредит „Бяла карта" с № 489271 от 14. 12. 2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД
като кредитор и С.Д.Д. като кредитополучател.
Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Налице бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 11.11.2016 г.
С подписването на процесния договор, „Аксес Файнанс"
ООД се задължава да предостави
на С.Д.Д. револвиращ кредит
максимален размер на 500.00 лева - главница под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта, а
кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне, съгласно условията на
сключения договор.
Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта
издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан
плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да
усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са
подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на
международна платежна карта Access
Finance/iCard/Visa, които съдържат
и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта. Сочат, че С.Д.Д. е
усвоил сума в общ размер на 500 лв. от предоставения максимален кредитен лимит,
като дължимата към настоящия момент непогасена главница била в размер на 421.24
лв.
Съгласно чл. 4, ал.1 т.2 и чл. 8 и чл. 22, ал.2 от
Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен
лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва. В настоящия
случай дължимата договорна лихва била в размер на 27.97 лв.
В чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай
че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от
сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал.
2), съгласно условията на сключения
договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от
падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно
посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което
между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок
от 30 дни. Задължението
за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквал при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21
от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно
чл. 3, ал. 3, т. 1
и т. 2 от Договора.
Неустойката се дължала за всяко отделно неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Същата се начислявала на 6-то число на месеца, в
случай, че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си
задължение. В конкретния случай на кредитополучателя била начислена неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, в размер на
84.53 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от
Договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да
предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и
да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Договора
при забава за плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или
на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът
дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и
0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1.
В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но
заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за
действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл. 21 от
Договора. Страните са се споразумяли (чл. 22, ал. 5), че при
настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на
120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя. Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Договора били начислени
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за
същите към настоящия момент С.Д.Д. дължал сума в общ размер на 197.50 лева.
Поради трайната забава и
виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото
му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост
била обявена на 6 май 2017 г. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от
Договора С.Д.Д. дължал
заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 25.33 лева за
периода от 7 май 2017 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно
обявявяне на предсрочната изискуемост до 29 декември 2017 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено че „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу ответника С.Д.Д.,
произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта" с № 489271 от 14. 12. 2016
г. сключен между С.Д.Д. и „Аксес Файнанс" ООД, прехвърлен от „Аксес
Файнанс" ООД в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г., Приложение № 1 към него от 09.
11. 2017 г. и Потвърждение за сключена цесия:
431.24 лева главница;
27.97 лева
договорна лихва за
периода 21 декември 2016 г. - датата на първата транзакция по картата до 6 май
2017 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост;
84.53 лева неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; 197.50 лева разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение;
лихва за забава/мораторна лихва върху непогасената главница
в размер на 25.33
лева за периода от 7 май 2017 г. - денят, следващ датата на настъпване
и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 29 декември 2017 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират за
направените по настоящото и заповедното производство разноски.
В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника С.Д.Д., в който взема становище, че така
предявения установителен иск е допустим, но неоснователен. Сочи, че е неоснователна претенцията по отношение на дължимата
главница в размер на 431.24 лева, тъй като ищецът не е представил надлежни
писмени доказателства, че това е действителната усвоена сума
от кредита и респективно е размера, който дължи на ищцовото дружество.
Неоснователна била и претендиралата неустойка в размер на 84.53 лв.. Съгласно
договора за кредит „Бяла карта" от 14.12.2016 год. в случай, че не заплати
текущото си задължение на падежа съгласно същия, кредитополучателят се
задължава в три дневен срок от падежа да предостави допълнително обезпечение, а
именно: поръчител, който да отговаря едновременно на пет условия- чл. 16/1/от
договора. Счита, че изпълнението на тази клауза от договора е невъзможна да се
изпълни за краткия тридневен срок, тъй като е свързана с намирането на надежден
поръчител, който от своя страна трябва да се снабди с набор от документи, а
така се възпрепятства длъжника да изпълни задължението да осигури своевременно
обезпечението. С това затруднение се целяло начисляване на неустойка. Основното
задължение кредитополучателя било да върне получената сума, а не да се
задължава да даде трудно постижимо обезпечение. Ако имало предварителна оценка,
че е нужно обезпечение, за да
се отпусне кредитът, то не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая това изискване не било спазено и от неизпълнение на
това задължение за предварителна оценка ищеца не можел да черпи права за себе
си,за да изведе своя законен интерес и да претендира
посочената неустойка. Такава за неизпълнение на акцесорно задължение, което не
е пряко свързано с претърпени вреди неустойка, която излизала от функциите си и
цели единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто бил настоящия
случай, поради която счита, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави - чл.26,ал.1 ЗЗД.
Неоснователна била и претендиранага
такса за извънсъдебно събиране на сумата по кредита. Посочената договорна
клауза, от която произтичало вземането - такса за разходи в размер на 195
.50лв. била в разрез с разпоредбите на чл.33,ал.1 ЗПК, според които при забава
на потребителя, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Предвид на това валидността на уговорката, от която
произтича вземането - такса за разходи в размер на 195 .50лв.,водела на извод
за нейната нищожност и не е породила права за заемодателя. Ищецът не е посочил
дейности или услуги в полза на кредитополучателя, за да е начислена такава
такса, което противоречало и на чл. 10а, ал.4 ЗПК.
Оспорва твърдението на ищеца,че дължи посочените в исковата молба суми.
Възразява срещу иска и обстоятелствата, на които се основава. Счита,
че така предявения иск за неоснователен и моли съда да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д. № 131/2018 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 73 от 04.01.2018 г.
по чл. 410 от ГПК, с която С.Д.Д. е осъден да заплати на ищеца по настоящото
дело сумата
431,24 лева - за главница, за
неизплатено задължение по Договор за кредит №489271 от 14.12.2016 г., сумата 27,97 лева договорна лихва от 21.12.2016 г. до
06.05.2017г., сумата 84,53 лева
неустойка за неизпълнение на задължение от 06.01.2017г.до 06.05.2017г., 197,50
лева разходи за извънсъдебно събиране, 25,33 лева лихва от 07.05.2017г. до
29.12.2017г., както и законна лихва от 02.01.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 75 лева разноски по делото, срещу която длъжникът е
подал възражение.
Видно
от Договор за кредит „Бяла карта” от 14.12.2016г.,
същият е сключен между „Аксес Файнанс" ООД като Заемодател и С.Д.Д. като Заемател. С
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем. Не се спори, че между „Аксес Файнанс" ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 9.11.2017 г., по силата, на който вземането е
прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението,
извършено от цесионера (новия кредитор). Съобщаването може да бъде извършено
както писмено, така и устно, като за съобщаването може да бъде изрично
упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице вкл. цесионера.
В
настоящия случай, по делото е налице упълномощаване от „Аскес Файнанс" ООД
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД да уведомява от тяхно
име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани,
съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
11.11.2016 г. и индивидуализирани във всяко подписано между страните приложение
№ 1, което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия. Ето защо,
съдът намира, че цесионерът е бил упълномощен да уведоми от името на предходния
кредитор всички длъжници по прехвърлените вземания. В този смисъл съобщението,
извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно,
действително и поражда правните си последици.
С
решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, съдът се е произнесъл, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и
в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това
решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В настоящия случай, към исковата
молба е приложено Уведомление от „Аксес Файнанс” ООД чрез Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД. Препис от приложените към исковата молба
доказателства за прехвърлянето на вземането и уведомлението за извършената
цесия са връчени на ответника в хода на
производството чрез назначения особен представител, тъй като длъжникът С.Д. не
е намерен нито в хода на заповедното производство, нито на исковото такова, на
посочените от него самия в договора адрес, както и в справката по Наредба №
14/18.11.2009 г. Следва да се приеме, че е налице надлежно уведомяване за
извършената цесия. Поради това съдът намира, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЛЪЖЕНИЯ” ООД се явява кредитор на С.Д.Д.. По делото не е спорно,
че ответникът не е изплатил задължението си за 431.24 лева - главница, сумата 27.97
лева договорна лихва от 21.12.2016 г. до 06.05.2017г., сумата 25.33 лева законна лихва от 07.05.2017г. до 29.12.2017г.,
ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 02.01.2018 г. до изплащането й, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 73 от 04.01.2018 по ч.гр.д. № 131/2018
г. по описа на РС Стара Загора.
По
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от заключението на
експерта сумите за главница договорна лихва и законна лихва, неизплатени от
ответника кореспондират със заявеното в исковата молба.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният установителен иск в тази част е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът
намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за
неустойката и разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита е
неоснователно.
Съдът
счита, че предявеният установителен иск относно претендираната неустойка в
размер на 84.53 лв. и за сумата от 197.50 лв. такси за извънсъдебно събиране
следва да бъде отхвърлен поради нищожност на посочените клаузи в договора за
кредит.
Според
разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
обаче е ограничена от същата тази разпоредба - съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави.
В
конкретния договор за кредит „Бяла карта“ било уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, същият се задължава в тридневен срок след падежа да
предостави на кредитодателя допълнително обезпечение - поръчител, както и
конкретно посочени доказателства за неговата финансова надеждност /чл. 16, ал.1
от Договора от 14.12.2016 г./. Съгласно разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху платената в срок
сума за времето на забавата, а по ал. 2 – само законната лихва.
В
конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове
извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би
могъл да получи в определения тридневен срок информация. Характерът на
информацията е свързан и с получаване на информация от различни държани институции
/ трудова заетост, трудов стаж и трудово възнаграждение, кредитна история,
свързана със справка от БНБ/. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води
до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да
я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката. Съдът намира, че дори само поради тези особености на договора,
клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.
92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла
на чл. 26, ал.1 ЗЗД .
Отделно
от това съдът намира, че главното задължение на заемополучателя по договора за
заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Съдът намира, че
уговорената парична неустойка, няма как да улесни събирането на кредита
доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те са дължими на кредитора, както в исковото така
и в изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка увеличава
дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и
до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това
навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на закона. В случай, че кредиторът е искал да обезпечи
по-добре задължението си е следвало да отпусне заема едва след намирането на
поръчител.
По отношение на претендираната сума за такса за извънсъдебно събиране на
сумата по кредита съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича вземането за такса за разходи в размер на 197.50 лв.
противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърденията на ищеца сочат, че уговорената
предпоставка за начисляване на такси и разходи е единствено забавата на
длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата
/чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Ето защо, валидността на уговорката, от която произтича
вземането за такса за разходи в размер на 197.50 лв., води до извод за нейната
нищожност. Освен това, конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер. Кредиторът може да събира само такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит
/чл. 10а, ал. 1 ЗПК/. От твърденията в исковата молба не може да се направи
несъмнен извод за такъв характер на начислената такса, доколкото не се
изброяват извършените дейности или допълнителни услуги в полза на
кредитополучателя.
Предвид
изложеното, съдът приема, че договорената неустойка по договора за заем е в
противоречие със закона, добрите нрави и заобикаля закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която страните са договорили този
размер на неустойката е нищожна. Тя не е породила права за заемодателя.
Клаузата за такси за извънсъдебно събиране на кредита от своя страна се намира
в противоречие със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Поради това съдът, счита, че
предявеният установителен иск в тази част следва да бъде отхвърлен.
На
осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски
по делото в размер на 715.05 лв., юриск.
възнаграждение, депозит в.л., ДТ и възнаграждение за особен представител, съобразно
уважената част от иска и разноските направени в заповедното производство в
размер на 47.25 лв., съобразно уважената част от иска.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Д.Д., ЕГН ********** *** /с назначен особен представител адв. Р.З.-Г./,
че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет. „Мецанин“ /съдебен адрес за
получаване на книжа: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет. „Мецанин“ –юриск.
Н.С./, сумата от 431.24 лева /четиристотин тридесет и един лева и 24 ст./- главница,
сумата от 27.97 лева договорна лихва
от 21.12.2016 г. до 06.05.2017г., сумата от 25.33 лева законна лихва от
07.05.2017г. до 29.12.2017г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 02.01.2018 г. до изплащането й, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 73 от 04.01.2018
по ч.гр.д. № 131/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА С.Д.Д.,
ЕГН ********** *** /с назначен особен представител адв. Р.З.-Г./, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет. „Мецанин“- юриск. Н.С., направените в
настоящото производство разноски в размер на 715.05 лв., и разноските направени в заповедното производство в
размер на 47.25 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
установителен иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу С.Д.Д.,
ЕГН ********** *** /с назначен особен представител адв. Р.З.-Г./ за неустойка в
размер на 84.53 лв. и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита в
размер на 197.50 лв., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: