РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. гр. Хасково, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20255640200631 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №25-1253-001846 от 16.07.2025г. на
Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответно на осн. чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП на М. Е., с ЕГН
**********, от гр.*******, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800
лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради
което го обжалва в срок. НП било незаконосъобразно, издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Оспорва се материалната компетентност на АНО.
Твърдят се допуснати процесуални нарушения при издаване на НП. АНО издал НП, без да
извърши проверка и да събере необходимите доказателства. В хода на производството от
нарушителя били изискани писмени обяснения, които той депозирал, но не били обсъдени
при издаване на НП. В същото липсвали императивно предвидените в чл. 57 ЗАНН
реквизити. Не било извършено твърдяното в наказателното постановление нарушение на
ЗДвП. В НП липсвало пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които се твърдяло да е извършено. Материалният закон бил неправилно приложен от
АНО, дадената правна квалификация на нарушението била неправилна и непълна.
Иска от съда да отмени изцяло НП.
Претендира разноски.
1
Ответникът по жалбата – Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ – Хасково не изпращат представител. В съпроводителното писмо към
административнонаказателната преписка изразява становище жалбата да бъде оставена без
уважение, а в условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и иска
редуцирането им.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.11.2024г., в 13:48 часа, в гр.Хасково, по бул. “Г.С.Раковски“ до завод
„Мир“ в посока към центъра на гр.Хасково било извършено засичане на скоростта и
заснемане с автоматизирано техническо средство и система тип ARH CAM – S1 с №120ссеf
на преминал лек автомобил автомобил марка „*******”, модел „ ******“ с регистрационен
номер *******. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 116
км/ч, в населено място – при разрешена максимална скорост от 50 км/ч.
Установено е, че лекия автомобил с регистрационен номер ******* е
собственост на жалбоподателя М. Е. от гр.*******.
За констатираното нарушение от КАТ-Хасково била окомплектована преписка
с № ЕЦОН – 34266/18.11.2024г., която била изпратена по местоживеене на лицето, в КАТ –
*******.
Там собственикът на автомобила бил призован с цел запознаване с
материалите по преписката и попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП.
На 05.05.2025г. М. Е. попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, чието съдържание
му било разяснено чрез преводач, в която декларирал, че на 18.11.2024г. е управлявал
посочения автомобил с рег. № *******.
На същата дата срещу подпис и в присъствие на преводач му била връчена
покана за явяване в СПП – Хасково, в двуседмичен срок от получаване на поканата, за
съставяне на АУАН.
Междувременно било установено, че на 09.01.2025г. заснетото МПС с рег. №
******* е било пререгистрирано и вече било с нов регистрационен номер – *****, със
същия собственик.
Тъй като М. Е. не се явил в определения двуседмичен срок в СПП-Хасково, на
30.05.2025г. св. Д. Т. Л. съставил въз основа на събраните по образуваната преписка
документи АУАН Серия Д № 25937, за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, в отсъствие на
нарушителя и в присъствието на св. Ж. Г. Ж..
В АУАН е записано, че се съставя за това, че: „ на 30.05.2025г. в 16:15 часа в
Община Хасково, в гр.Хасково, бул. „Георги Сава Раковски“, до Завод „Мир, при следните
обстоятелства: на 18.11.2024г. в 13:48 ч в гр.Хасково, по бул. „Г.С.Раковски“ до завод
„Мир“…
2
Съставеният АУАН е връчен на 11.06.2025г. на жалбоподателя, който го
подписал и получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.
Въз основа на АУАН на 16.07.2025г. е издадено и атакуваното НП, в което е
възприета изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.
Тази фактическа обстановка се потвърждава както от приобщените към
административнонаказателна преписка писмени доказателства, така и от разпита на
свидетелите Д. Т. Л. и Ж. Г. Ж., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП определя скоростите на движение на
различните категории МПС в и извън населено място както и по автомагистрала и скоростен
път.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, в относимата към датата на деянието
редакция, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, когато
превишението е над 50 km/h, се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Т.е. деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание, е обявено от закона за наказуемо.
Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да
осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на
нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53
от ЗАНН.
В случая АУАН и НП са издадени от компетенти органи, което се установява от
представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
В НП и АУАН обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.
Налице е неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението.
В АУАН и НП е изписано: „за това, че на 30.05.2025г. в 16:15 часа в Община
Хасково, в гр.Хасково, бул. „Георги Сава Раковски, до Завод „Мир; …при обстоятелства: на
18.11.2024г. в 13:48 ч в гр.Хасково, по бул. „Г.С.Раковски“ до завод „Мир“..
Тоест – изписани са две дати на нарушението – 30.05.2025г. и 18.11.2024г.
Такова изписване води до неяснота на коя точно от двете дати се твърди да е
извършено нарушението.
Това е пречка да се установи действителната воля на контролния орган и АНО,
за извършено на коя дата нарушение М. Е. се привлича към административно наказателна
отговорност, съответно - се санкционира.
3
Датата на извършване на нарушението е съществен елемент от обективната
страна на деянието и съгласно ЗАНН е задължителен реквизит на АУАН и НП.
Неяснотата относно този елемент води до невъзможност за
индивидуализиране на конкретното нарушение, за което АНО е наложил административно
наказание.
Води до невъзможност и за преценка относно спазване на сроковете по чл. 34
от ЗАНН.
Дори да се касае за техническа грешка, това няма никакво значение, къй като
законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” в ЗАНН.
Административнонаказателното производство е строго формално.
Всяко отклонение от императивните разпоредби на ЗАНН е процесуално
нарушение.
В случая то е съществено, защото е довело до ограничаване и възпрепятстване
на правото на защита на наказаното лице.
Атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, в тежест на АНО следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. Налице е такова искане от страната, както и представени доказателства, че
разноските са реално направени. Възражението на АНО за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото размерът му е
съобразен с минималния такъв по Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.), определен според разпоредбата на
чл.18, ал.4, а именно – 500 лева, който именно размер следва да бъде присъден в полза на
жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1253-001846 от 16.07.2025г. на
Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответно на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на М. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр.*******, бул. *****, са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 800 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД-МВР – Хасково да заплати на М. Е., ЕГН **********, с
адрес: гр.*******, бул. *****, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
5