Решение по дело №337/2023 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 438
Дата: 8 август 2023 г.
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20233420100337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Силистра, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20233420100337 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И. Д. В. твърди, че заедно със съпругата си притежава недвижим имот,
находящ се в с. Д., ул. „Ш.“ № .., в който отглежда овощни дървета, царевица, пипер, тикви
и др. На 06.09.2021 г. стадо овце, собственост на ответника, навлязло в имота и нанесло
щети по растенията, като опасало напълно или частично овощните дървета, счупило част от
тях, подробно описани в исковата молба, опасало частично разсадник с едногодишни
подложки на слива и праскова, ябълка и дюля и напълно - разсадник с двугодишни
подложки на круша, череша, ябълка и кайсия, а освен това отъпкало царевицата, тиквите и
пипера. Счита, че така нанесените му щети възлизат на сумата от 2850 лв. и моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи тази сума, представляваща обезщетение за
причинените му вреди в резултат на бездействието му да осъществи контрол върху
притежаваните животни, заедно със законната лихва от 18.01.2023 г. до окончателното
плащане, за които вземания се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 78 по описа
на СРС за 2023 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът М. Г. К. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Признава, че неговите овце действително са влезли в имота на ищеца и са причинили
описаните от него вреди, но същевременно заявява, че оградата между неговия имот и този
на ищеца е повредена и на места почти липсва, както и че той многократно е канил съседа
си да предприемат съвместни действия по нейното възстановяване, което ищецът отказал да
стори. Счита, че отказът му да се погрижи за стабилността на оградата е причина за
настъпване на процесния инцидент, както и че това поведение е основание за отхвърляне на
1
иска или за намаляването на дължимото обезщетение поР. съпричиняване.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на постъпило на 18.01.2023 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 39 от 19.01.2023 г. по ч.гр.д. № 78 по описа
за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането на посочените в исковата молба суми, по
начина, по който същите са претендират в настоящото производство. Нейното влизане в
сила е препятствано от постъпило в срок възражение от длъжника, в резултат на което в
срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
От събраните по делото свидетелски показания се установява, че съпругата на ищеца
е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Д., ул. „Ш.“ № .., в който самият ищец
отглежда овощни дървета, царевица, пипер, тикви и др., а ответникът е собственик на
съседен имот, в който се занимава с отглеждане на селскостопански животни. На 06.09.2021
г. овцете на ответника пробили дупка в оградата между двата имота, навлезли в съседния
двор и нанесли поражения върху отглежданите в него овощни дървета и земеделски
култури. Ответникът признава реализирането на този инцидент, като същият се потвърждава
и от показанията на свидетеля П. С., съсед на имотите, който сутринта на 06.09.2021 г.
забелязал, че овцете на ответника се намират в съседния имот, и М. М., син на ответника,
който установил същото обстоятелство и самият той се заел да ги изведе от имота. По
искане на ищеца кметът на Община С. сформирал комисия, която извършила оглед на имота
му и съставила констативен протокол за удостоверяване пораженията върху отглежданите в
него растителни култури, а именно: 16 частично опасани ябълкови дървета и едно напълно
опасано, 31 частично опасани сливови дървета и 19 напълно опасани, 12 частично опасани
крушови дървета, четири напълно опасани и едно счупено, 5 частично опасани черешови
дървета и три напълно опасани, 16 частично опасани кайсиеви дървета, 17 напълно опасан и
две счупени, 5 частично опасани прасковени дървета, 26 напълно опасани и едно счупено,
една частично опасана мушмула и две частично опасани дюли, както и една частично
опасана вишна и три напълно опасани. Освен това било установено, че разсадници с
едногодишни подложки слива и праскова с площ от 109,2 кв.м., с двугодишни подложки –
круша, череша, ябълка и кайсия с площ от 28,6 кв.м., с едногодишни подложки ябълка и
дюля с площ от 26 кв.м. са частично или напълно опасани, като били констатирани отъпкана
и огризана царевица, опасани и нагризани тикви, опасан и отъпкан пипер. От заключението
на изготвената по делото СЦЕ е видно, че общата стойност на претърпените от ищеца
увреждания възлиза на сумата от 3450 лв., като тази сума според обясненията на вещото
лице не включва стойността на унищожената продукция (царевица, тикви, пипер, плодове),
тъй като от констативния протокол не би могло да се установи нейното количество.
Като свидетели по делото по искане на ответника бяха разпитани К. О., негов познат,
и синът му, свидетелят М., първият от които заяви, че М. Г. К. предлагал на своя съсед,
ищеца, да поднови оградата между техните имоти, представляваща телена ограда на дървени
2
колове, с оглед на обстоятелството, че била стара и изгнила, но последният му отказал
достъп до своя имот, следователно възможност да осъществи тази инициатива. Тази негова
позиция свидетелят узнал, след като присъствал на разговор помежду им, проведен през
2021 г. или 2022 г. в присъствието на съпругата на ищеца, а същевременно той бил
запознат, че ответникът предварително закупил материалите, необходими за подмяна на
оградата (мрежа и колове), но поР. отказа на съседа си не си вложил в начинанието, а ги
оставил за съхранение в собствения си имот. Свидетелят М. също заяви, че баща му има
желание до подмени оградата между неговия имот и този на ищеца, но досега не е сторил
това, тъй като последният категорично му отказал, което свидетелят възприел при разговор
между двамата съседи още около 2014 г., когато неговото семейство закупило имота, в
съседство с този на ищеца. Впоследствие свидетелят обясни, че отказът на ищеца касаел
неговото финансово участие в подмяната на оградата, тъй като закупените от ответника
материали не били достатъчни за цялостното изграждане на новата ограда, а предложението
му към неговия съсед изисквало всеки от тях да заплати половината от нейната стойност.
Според показанията на свидетелката В., съпруга на ищеца, именно нейният съпруг бил този,
който многократно поставял пред ответника въпроса за смяната на общата им ограда, но
последният отговарял уклончиво, без да изрази конкретни намерения или да предприеме
действия за реализиране на този проект. Отделно от това тя отрече да е присъствала на
разговор между страните, в който именно ответникът да е настоявал за се смени оградата и
на който да е присъствал и свидетеля О..
Разпитаният по искане на ищеца свидетел С., чийто имот също граничи с имота на
ответника, заяви, че овцете му често успявали да се вмъкнат и в неговия двор, като
повдигали отдолу граничната мрежа и се провирали под нея, поР. което той всеки ден по
десет пъти отивал да ги гони, когато забелязвал, че се приближават до оградата, а имало и
случаи, в които хвърлял пиратки в съседния имот, в което го упрекна и самият ответник.
Този свидетел не бил запознат с евентуални намерения на ответника да подмени оградата
между техните имоти, тъй като при обсъждане на проблема с преминаването на животните в
имота му той (ответникът) го посъветвал сам да стори това.
Чл. 50 ЗЗД гласи, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. По делото е безспорно установено, че щетите върху растителните култури в имота
на ищеца са нанесени именно от овцете, собственост на ответника, поради което по силата
на тази разпоредба именно той дължи възмездяване на претърпените от съседа му
имуществени загуби. Съдът счита също така, че направеното от ответника възражение за
съпричиняване е неоснователно, тъй като по делото не се установи по категоричен начин, че
ищецът е отказал да се включи изграждането на нова ограда между граничещите имоти, а
още по – малко че не е позволил на ответника сам да извърши този ремонт. От една страна
неговата теза се разколебава от показанията на съпругата на ищеца, която заяви, че не е
присъствала на разговор с подобно съдържание и тъкмо напротив – нейният съпруг бил
3
този, който настоявал за подмяната на оградата, но не срещнал достатъчно разбиране от
своя съсед. Отделно от това нейната версия се потвърждава в немалка степен от
отношението на ответника към проблемите и на другите му съседи, произтичащи от
безконтролното движение на неговите животни, тъй като стана ясно, че оградата откъм
имота на свидетеля С. също не е подменена, въпреки че последният имал сериозни
оплаквания от навлизането на животните, много пъти на ден ги гонел от границата на имота
си и дори прибягвал до непозволени средства за сплашването им, като хвърлял пиратки в
близост до общата граница. Казаното сочи, че ответникът не е проявил готовност да
обезопаси периметъра на движение на стадото си не само откъм страната на ищеца, но и
откъм другите си съседи, което разколебава сериозно тезата му, че той продължително
време настоявал пред ищеца за подмяна на оградата, без да получи неговото съгласие и
съдействие. От показанията на свидетеля С. ставна ясно, че спрямо него поведението му е
било съвсем различно, тъй като му е препоръчал да си подмени самостоятелно оградата,
която в тази си част тя също не е била достатъчно стабилна, така че да осигури безопасност
на неговия имот. Не особено праволинейното поведение на свидетеля С. разкрива
дълбочината на проблемите в отношенията между съседите по повод навлизането на
животните на ответника в съседните имоти, тъй като при готовност на последния да
обезопаси собствените си граници не би се достигнало до прилаганите от свидетеля
средства за самозащита. Тези аргументи дават основание на съда да приеме за недоказана
тезата на ответника, че настоявал пред съседа си да подменят общата си ограда със
съвместни усилия и средства, като в резултат на това се явява неоснователно и
възражението му за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и съответно
искането му за намаляване на дължимото за него обезщетение.
Поради изложените причини предявеният иск за установяване вземането на ищеца за
обезщетяване на нанесените му вреди се явява основателен и следва да се уважи в пълен
размер, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се потвърди и вземането за лихва за забава от
18.01.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 57 лв. за държавна такса,
700 лв. за адвокатски хонорар, 350 лв. за експертиза, както и разноски по заповедното
производство в размер на 357 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. К. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл.
С., ул. „Ш.“ № ..дължи на И. Д. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № .., ап. сумата от
2850 лв. (две хиляди осемстотин и петдесет лв.), представляваща обезщетение за щетите,
нанесени по растителните култури, отглеждани от ищеца в имот, находящ се в с. Д., ул.
„Ш.“ № .., в резултат на опасването им от овцете на ответника на 06.09.2021 г., както и
законната лихва върху тази сума от 18.01.2023 г. до окончателното плащане, за които
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 78 по описа на СРС за
4
2023 г.
ОСЪЖДА М. Г. К. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С., ул. „Ш.“ № ..да
заплати на И. Д. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № .., ап. .направените по делото
разноски в размер на 57 лв. (петдесет и седем лв.) за държавна такса, 700 лв. (седемстотин
лв.) за адвокатски хонорар, 350 лв. (триста и петдесет лв.) за експертиза, както и разноски по
заповедното производство в размер на 357 лв. (триста петдесет и седем лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5