Решение по дело №365/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 357
Дата: 23 октомври 2023 г. (в сила от 23 октомври 2023 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20237080700365
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 357

 

гр. Враца, 23.10.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен състав, в публично заседание на 26.09.2023г. през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                                                    КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора Николай ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ  Кас.Адм. дело № 365 по описа на АдмС – Враца за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. с чл. 37в ал. 5 от  ЗСПЗЗ /Закон за собствеността и ползването на земеделските земи/.

         Образувано е въз основа на постъпила КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ - Враца, депозирана чрез процесуалния представител * Ц.Н. против Решение № 158/20.03.2023г. на Районен съд /РС/ - Враца, постановено по гр.д. № 3544 по описа за 2022г., с което е отменена издадената от директора на основание чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ Заповед № 293/08.11.2022г. за одобрено разпределение ползване на земеделските земи по масиви в землището на ***, общ. ***, за стопанската 2022-2023г., с дадени задължителни указания.

          В жалбата се излагат съображения, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдо-производствените правила и необоснованост. Сочи се, че заповедта е законосъобразна. Твърди се, че съгласно чл. 37в ал. 2 в процедурата участват само „ползватели, които са изплатили задълженията си по чл. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3 т. 2 за предходните стопански години, както и задълженията си към държавата и общинския поземлен фонд /ОПФ/“. Обстоятелството „липса на задължения към ДПФ или ОПФ“, се установява към момента на изготвянето на регистрите и поради тази причина „Е.Т.Г.“ ЕООД *** не е включено в разпределението на масиви за ползване за тази стопанска година и същите остават за ползване в реални граници. Имотите на дружеството не са включени в окончателния регистър на правните основания по чл.74 от ПП ЗСПЗЗ, тъй като към 31.07.2021г., респ. 15 август, до която дата са възможни промени, дружеството е било длъжник. След като не фигурира в окончателния регистър, а той е изходна база данни за работа на комисията по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ и на ползвателите за изготвяне на доброволно споразумение или проект на служебно разпределение, на дружеството не може да бъдат разпредели масиви за ползване и същото няма как да участва в споразумението. Твърди се също, че съдът неправилно е приел, че липсва произнасяне на адм. орган и изрично посочване в адм. акт, по какви причини дружеството „Е.Т.Г.“ ЕООД не е включено в съответното разпределение. Сочи се, че представения Доклад на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ представлява фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В с.з. пред настоящия съд процесуалния представител Н. поддържа жалбата.

Ответникът „Е.Т.Г.“ ЕООД ***, чрез пълномощник * М.М. ***. пред съда оспорва жалбата и прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като не страда от пороците, посочени от касатора. Не се претендират разноски.

 Заинтересованите страни – „Г.“ ЕООД ***, „И.А.“ ЕООД ***, „М.“ ЕООД ***, „Т.Ф.“ ЕООД ***, „А.С.“ ООД ***,  А.Х.П.,***,  Д.Г.Д., Е.Л.И., ЕТ „Б.- М.Ц.- Т.Т.“***Л.П.П.“*** А. – Т. Р.“ ***, „З.А.“ ЕООД ***, „И.“ ЕООД ***,  „КООП И К.“ ООД ***,  М.Г.М., П.И.Т., П.Ц.А., „Р.“ ЕООД ***, „С.с.“ АД ***,  С.И.С., „Т.А.Б.“ ЕООД *** и Т.П.Т. /общо 23 бр. заинтересовани страни/, не са заявили становища по касационната жалба.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за уважаване на касационната жалба. Сочи, че неправилно РС-Враца е тълкувал разпоредбата на чл.37в от ЗСПЗЗ.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и пред съда доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба против решението е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на  разглеждане пред първостепенния съд е Заповед № 293/ 08.11.2022г. на Директора на ОД ”Земеделие” гр.Враца с която на основание чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ е било одобрено разпределение на масиви за ползване на земеделски земи за землището на *** за стопанската 2022-23 г. между собственици и/или ползватели съгласно представено доброволно сключено споразумение по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ. С т.I от горепосочената заповед са били одобрени масиви за ползване на земеделски земи за землището на *** за стопанската 2022-2023г. между собственици и/или ползватели, съгласно представено доброволно споразумение с вх. №11/08.11.2022 г. съгласно чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ. С т.II от заповедта към определените масиви за ползване са били разпределени и имотите по смисъла на чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ /т.н. ”бели петна”/, по реда и начина, определен в представеното споразумение. С т.III от заповедта е било определено на основание §2е от ДР на ЗСПЗЗ средно годишно рентно плащане за *** в размер на 25 лева на декар. В т.IV e посочено, за ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, съгласно заповедта по чл.37в от ЗСПЗЗ, се прилага чл.37в ал.7 изр. трето от ЗСПЗЗ. В т.V е посочено, че заповедта влиза в сила по отношение на съответния ползвател при изпълнението на чл.72 ал.1 от ППЗСПЗЗ.

          Установено е, че в доклада на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ е посочено, че ползвателя „Е.Т.Г.“ ЕООД *** не участва в споразумението съгласно чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като не е изплатил задълженията си към ОДЗ и ОПФ. При определяне на масивите за ползване дружеството не е включено в разпределението, както в доклада, така и в оспорената заповед. „Е.Т.Г.“ЕООД ***  е заявило по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ общо 31 бр. имоти с обща площ 597.206 дка, с правно основание от сключени договори за аренда с земи от ДПФ /Държания поземлен фонд/.

          Неправилен е изводът на РС-Враца, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като, макар и издадена  от компетентен орган и в предвидената писмена форма, са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а самата заповед противоречи с материално-правни разпо-редби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

           Комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ функционира при стриктно регламентирани в чл. 37в и сл. ЗСПЗЗ и чл. 72б и сл. ППЗСПЗЗ правила, спазването на които е предпоставка за законосъобразността на издаваните от нея актове и в крайна сметка на финализиращия производството по чл.37в ЗСПЗЗ административен акт - заповедта на директора на ОД "Земеделие" по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ.

           Неправилен е извода на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния орган при издаване на оспорения акт. Действително оспорената заповед на Директора на ОДЗ-Враца е издадена извън рамките на срока по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ, но срока е инструктивен по своя характер, както е отбелязал и РС, но неправилно е приел, че с оглед конкретиката на случая, е налице допуснато съществено процесуално нарушение. Сроковете по чл.37в, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ не са преклузивни и не погасяват нито правото, нито задължението на компетентният орган да издаде заповед по чл.37в от ЗСПЗЗ. Сроковете са инструктивни, имащи за цел да стимулират администрацията към проява на активност в процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ и постигане на бързина и ефективност на производството.

           На следващо място, неправилно РС е приел, че с оспорената заповед директорът на ОДЗ-Враца не е извършил предписаното от закона пълно раз-пределение на ползването на масивите в землището на ***. Разпоредбата на чл. 37в, ал.2, изр. четвърто от ЗСПЗЗ предвижда в споразумението да участват само ползватели, които са изплатили задълженията си по чл. 37в, ал. 7 и по чл. 34 за земите по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ за предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд, което изискване е спазено. Тълкуването на разпоредбата на чл. 37в, ал.4, изр. първо от ЗСПЗЗ налага извод, че законодателят е предвидил с една заповед да се разпределят всички масиви в съответното землище, включени в окончателния регистър. Става въпрос за всички масиви в землището, а не само за тези, които ползват земеделските производители, подписали споразумението. В процесния случай, с издадената заповед по чл. 37в, ал.4, изр. първо от ЗСПЗЗ административния орган е изпълнил своето задължение по закон да разпредели масивите в землището на ***. Задължение на комисията, регламентирано в чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ, е да състави проект за разпределение на ползването на земите по масиви, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща. Установено е, че е налице споразумение между ползвателите, което отговаря на условията по ал. 1 от чл. 37в от ЗСПЗЗ, включително и при наличие на законовата предпоставка, че обхваща повече от 2/3 от общата площ на масивите в землището, поради което е влязло в сила. Установено е също, че „Е.Т.Г.“ЕООД *** не участва в споразумението и неговите земи не са обхванати от същото, въпреки, че е подадено заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в сключване на споразумение за ползване. Именно, поради наличие на неизплатени задължения, заявените имоти от дружеството не са включени в окончателния регистър на правните основания по чл. 72 от ППЗСПЗЗ, тъй като към 31.07.2021 г., респективно 15 август, до която дата са възможни промени, дружеството е било длъжник, съгласно справка - касаеща задължения по действащи договори за аренда към 31.08.2022 г. След като не фигурира в окончателния регистър, който е изходна база данни за работа на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и на ползвателите за изготвяне на доброволно споразумение или проект на служебно разпределение, на дружеството не е могло да бъдат разпределени масиви за ползване и същите са останали за ползване в реални граници.

              С оспорената заповед е извършено предписаното от закона разпределение на ползването на масивите в землището на ***. Тълкуването на разпоредбата на чл.37в ал.4 изр.1 от ЗСПЗЗ налага извода, че законодателят е предвидил с една заповед да се разпределят всички масиви в съответното землище. Става въпрос за всички масиви в землището, а не само за тези, които ползват земеделските производители, подписали споразумението. В случая, с издадената заповед по чл.37в ал.4 изр.1 от ЗСПЗЗ административният орган е изпълнил своето задължение по закон да разпредели всички масиви в землището на *. Задължение на комисията, регламентирано в чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ, е да състави проект за разпределение на ползването на земите по масиви, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал.1, както и за земите, които споразумението не обхваща. Съгласно чл.72в ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията изготвя и прилага към доклада проект за служебно разпределение на масивите за ползване в следните случаи: 1. когато не се постигне споразумение или постигнатото споразумение е за площ, по-малка от 2/3 от общата площ на масивите в землището, или 2. за остатъка от масивите за ползване в землището, когато споразумението е сключено при условията на чл.37в ал.2 изр.7 от ЗСПЗЗ, или 3. когато споразумението не обхваща имотите по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, включени в масивите за ползване. В случая е налице споразумение между ползвателите, което отговаря на условията по ал.1 от чл.37в от ЗСПЗЗ, обхващащо повече от 2/3 от общата площ на масивите в землището, поради което е влязло в сила. Дружеството не участва в споразумението и неговите земи не са обхванати от същото, въпреки че е подадено заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в сключване на споразумение за ползване, в които изрично са посочени, заявените за ползване земи. Следователно е налице втората хипотеза на чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ, респ. т.2 на чл.72в ал.3 от ППЗСПЗЗ - за разпределение на останали след сключено споразумение земи, като комисията следва да разпредели земите, които не са обхванати от споразумението. Няма каквито и да е доказателства, че земите невключени в споразумението, т.е. земите на дружеството, могат да се комасират независимо от одобрените масиви със споразумението. В тази насока няма категорични твърдения в жалбата до РС, не е имало и искане за назначаване на експертиза. Видно от съдържанието на доклада, назначената комисия не е извършила служебно разпределение, тъй като същото е извършено със самото споразумение. Със заповедта административният орган е извършил разпределението на масивите, съобразно доклада на комисията, като е съобразил, че информацията в съставения доклад е пълна. Следователно, оспорената заповед има предписаното от закона съдържание, като съдържа в достатъчна пълнота изискуемите правни и фактически основания.

         Изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при издаване на оспорената заповед са неправилни, както и неправилно е отменена заповедта и постановено административната преписка да се изпрати на административния орган със задължителни указания.

         Оспорената заповед е съобразена и с целта на закона, тъй като целта на законодателя е да бъде постигнато пропорционално разпределение на земе-делските земи между всички земеделски производители при съобразяване с доказаните им права. При разпределението на първо място се съблюдават доказаните права на собствениците, арендаторите и наемателите на земеделски земи, като то се извършва при спазване на пропорцията на съобразени доказани права.

        Касационната жалба се явява напълно основателна. Съгласно чл. 37в ал. 2 в процедурата участват само „ползватели, които са изплатили задълженията си по чл. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3 т. 2 за предходните стопански години, както и задълженията си към държавата и ОПФ. Обстоятелството „липса на задължения към ДПФ или ОПФ“, се установява към момента на изготвянето на регистрите и поради тази причина „Е.Т.Г.“ЕООД *** не е включено в разпределението на масиви за ползване за тази стопанска година и същите остават за ползване в реални граници. Имотите на дружеството не са включени в окончателния регистър на правните основания по чл.74 от ПП ЗСПЗЗ, тъй като към 31.07.2021г., респ. 15 август, до която дата са възможни промени, дружеството  е било длъжник. След като не фигурира в окончателния регистър, а той е изходна база данни за работа на комисията по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ и на ползвателите за изготвяне на доброволно споразумение или проект на служебно разпределение, на дружеството не може да бъдат разпредели масиви за ползване и същото няма как да участва в споразумението. Няма липса на произнасяне на административния орган по какви причини дружеството не е включено в съответното разпределение, тъй като Доклада на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ представлява фактическо и правно основание за издаване на заповедта.

        Неоснователно се явява становището на ответника „Е.Т.Г.“ ЕООД ***, изразено чрез пълномощника * М.М. ***. пред съда обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като не страда от пороците, посочени от касатора.

         Решението на РС-Враца е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, но при неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва изцяло да бъде отменено и постановено отхвърляне на жалбата на „Е.Т.Г.“ЕООД *** против Заповед № 293/08.11.2022г. на Директора на ОДЗ-Враца за одобрено разпределение ползване на земеделските земи по масиви в землището на ***, общ. ***, за стопанската 2022-2023г.,

          С оглед този изход на делото основателно се явява искането на касационния жалбоподател, изразено чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски. Съгласно чл.143 ал.2 и ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се осъди ответника да заплати на касатора сумата от 200 лв. /двеста лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение пред АдмС Враца и 200 лв. пред РС-Враца, или общо сумата от 400 лв.  /четиристотин лева/.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 158/20.03.2023г., постановено по АНД № 3544/2022 г. по описа на Районен съд – Враца.

 

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.Т.Г.“ ЕООД *** против Заповед № 293/08.11.2022г. на Директора на ОДЗ-Враца за одобрено разпределение ползване на земеделските земи по масиви в землището на ***, общ.***, за стопанската 2022-2023г.

 

ОСЪЖДА "Е.Т.Г." ЕООД ***  ДА ЗАПЛАТИ на Областна Дирекция „Земеделие“ – гр. Враца, сумата от общо 400 лв.- разноски.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

        2.