МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №58 ОТ 08.05.2013 Г. ПО НОХД №81/2013 Г. НА НПРС
Подсъдимият С.М.С. *** е предаден на
съд затова, че на 16.09.2012 г. в с. К., обл. Ш., чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи /монети турски
лири на стойност 11,87 лв., монети евро
на стойност 146,69 лв., български монети на стойност 56.00 лв. и 4 пакета
цигари “*” 100 мм на стойност 17.20 лв./, всичко на обща стойност 231,76 лв.,
собственост на В.Р. ***, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.1-во от НК във вр. с
чл.194, ал.1 от НК.
По
делото е предявен и граждански иск от пострадалия В.Р.Р., с цена на иска от
219,89 лв., която сума съставлява обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди, като сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от
16.09.2012 г. до окончателното плащане.
По така
предявеното му обвинение подсъдимият се
признава за виновен. Относно предявения граждански иск не изразява становище.
Като съобрази всички събрани по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното: Подсъдимият С.М.С. ***.2012 г. вечерта той бил на гости в дома на свой приятел в с.К.,
където пил алкохол- бира и вино. На път за дома си минал покрай дома на
пострадалия В.Р. ***. Подсъдимият имал предварителна информация, че Р. пътува
периодично до РТ и не си е в дома. Затова решил да влезе и да извърши кражба.
Преминал в двора през отвор в оградната мрежа,
после видял, че едно от стъклата на прозорците е пукнато. Натиснал го с
ръка и то се счупило. Така стигнал с ръка до райбера, държащ крилото на
прозореца заключено, преместил го и влязъл през прозореца с една от стаите.
Осветявал със запалка и намерил кутия без капак, пълна с монети. Зад телевизора
в стаята намерил и взел четири пакета цигари „*”, 100 мм. С всички тези вещи
подсъдимият излязъл отново през прозореца. Прибрал се в дома си и изброил
монетите в кутията.Оказало се, че в нея има 14 турски лири и 30 куруша,75
монети евро /в монети по 1 и 2 евро/ и
български монети, общо 56 лв., на монети по 50 ст. и 1 лев. На следващия
ден показал монетите на свидетеля А.М.Б., който по това време живеел в дома на
подсъдимия, заради временен конфликт с негови роднини. В следващите дни
подсъдимият изхарчил намерените монети, с изключение на турските, които предал
с протокол на органите на полицията, след като деянието му било разкрито, и те
бил възстановени на пострадалия.
В хода на
досъдебното производство е била назначена експертиза, чието заключение е
установило, че стойността на 4 пакета цигари “*” 100 мм възлиза на сумата от
17.20 лв., а равностойността на 14, 30 турски лири в български паричини единици
е 11, 87 лв. и равонстойността на 75 евро в български парични единици е 146, 69
лв. Следователно причинената на пострадалия Р. щета, включително с български
монети от 56 лв., възлиза на сумата от 231,76 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин от
множеството събрани в хода на делото доказателства: показанията на свидетелите В.Р.Р.,
А.М.Б., В.Ж.В., И.И.П.; от приложените към делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от 09.10.2012 г.
и разписка от 13.12.2012 г. за върнати
вещи; от заключението по назначената по делото оценителна експертиза, както и
от обясненията на самия подсъдим, където той се признава за виновен и подробно
разказва за случилото се. След анализ на всички тези доказателства, съдът
счете, че по делото с категоричност се доказва, че на 16.09.2012 г. в с. К.,
обл. Ш. подсъдимият е отнел чужди движими вещи /горепосочените цигари и пари/,
на обща стойност 231,76 лв., без съгласието на собственика им и с намерение
противозаконно да ги присвои. За осъществяване на деянието подсъдимият е
разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като е счупил стъкло
на прозорец, за да проникне в дома на пострадалия и да извърши кражбата. Това
обстоятелство квалифицира деянието му по чл.195, ал.1, т.3 , предл.1-во от НК,
във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Намерението на подсъдимия за своене на ещите е
бизспорно, предвид обстоятелството, че подсъдимия се е разпоредил част от
отнетите вещи в свой интерес /изхарчил е част от монетите/. От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и целял настъпването на
общественоопасните му последици. Поради това съдът прие, че с извършеното от
него деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 , предл.1-во от НК, във вр. с чл.194,
ал.1 от НК, заради което и го призна за вивовен по предявеното му обвинение.
За
да определи наказанието, което се следва да на подсъдимия за осъщественото от
него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл 1-во, във вр. с чл.194, ал.1 от НК съдът отчете от една страна високата
степен на обществена опасност на това деяние, доколкото то по смисъла на чл.93,
т.7 от НК то представлява тежко престъпление. Но от друга страна съдът
констатира наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. На първо
място е видно, че от първия момент на разследването срещу него за извършеното
престъпление, подсъдимият е съдействал изцяло, признавайки виновността си и
давайки подробни обяснения по случая. Възстановил е още в хода на извършената
проверка, доброволно, част от монетите и декларира през съда, че ще възстанови
още невъзстановените имуществени вреди на пострадалия Р.. Също така е видно, че
общата сума на причинената с деянието на С. щета е под размера на минималната
за страната работна заплата, установена за страната. Ниската стойност на
предмета на престъпното посегателство, обаче не може да квалифицира деянието като
маловажен случай, поради наличието на квалифициращото обстоятелство по т.3 на
чл.195, ал.1 от НК, но тя без съмнение представлява смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство. Наред с това е установено, че подсъдимият е
безработен и не реализира доходи. Единственото отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство е това, че той е осъждан и по четири от присъдите, с
които той е осъден на наказания глоба, не е настъпила реабилитация. По горните
съображения, съдът установи наличие на многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона
наказание, а именно лишаване от свобода
от една година, за него би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо съдът счете,
че следва да наложи на подсъдимия наказание в близък до минималния размер,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, предл 1-во, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК определи и наложи на С.М.С. наказание от
ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изтърпяването на така наложеното наказание, на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
защото счете, че са налице всички предпоставки за прилагане института на
условното осъждане, а и най-вече като съобрази, че за поправянето на подсъдимия
не е наложително той да изтърпи ефективно наказанието си. Действително
подсъдимият е бил осъждан, като му е било наложено наказание лишаване от
свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК,
с присъда №139 от 15.06.2000 г. по НОХД №102/1999 г. на НпРС, влязла в законна
сила на 17.07.2000 г. По това осъждане обаче е настъпила реабилитация,
заличаваща осъждането и последиците от него, с изтичане на изпитателния срок,
съгласно чл.86, ал.1, т.1 от НК. Тук реалибитацият следва дасе счита наспъпила
именно на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, независимо, че преди присъдата по
НОХД №102/1999 г. на НпРС спрямо подсъдимия е постановена и присъда по НОХД
№89/1999 г. на НпРС, влязла в законна сила на 17.12.1999 г. Това е така, защото
межу тези две наказания, наложени по НОХД №102/1999 г. на НпРС и НОХД №89/1999
г. на НпРС, са налице условията за присъединяване, тъй като деянията по тези
присъди са извършени, преди за което и да е от тях да е налице влядла в сила
присъда. Независимо, че това присъединяване не е било извършено, то условията
за него са били налице, поради което следва да се приеме, че тук се касае за
едно осъждане. Затова и за наказанието лишаване от свобода, с езтичането на
изпитаталния срок, е настъпила реабилитация по силата на разпоредбата на чл.86,
ал.1, т.1 от НК. Затова и съдът не намери пречка за настоящото наложено
наказание лишаване от свобода, да приложи института на условното осъждане.
По
отношение на предявения граждански иск съдът прие, че същият е безспорно
доказан по основание. От гореописаните доказателства, на които съдът счете, че
следва да даде вяра, с категоричност се установява извършеното от подсъдимия
деяние и размерът на имуществените
вреди, причинени на гражданския ищец, които не са възстановени изцяло. Сумарно
стойността на отнетите вещи възлиза на 231,76 лв., но вещи на стойност 11,87
лв. са били върнати на ищеца, още преди образуване на досъдебното производство
и в този смисъл са възстановени. Затова и подсъдимият бе осъден да заплати на
гражданския ищец сумата от 219, 89 лв., съставляваща обезщетение за
невъзстановените имуществените вреди, ведно със законната лихва считано от
16.09.2012 г. до окончателното плащане.
Подсъдимият бе
осъден да заплати по сметка на РС- гр. Нови пазар държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск от 50 лв.
Той бе осъден
да заплати също така и направените по делото разноски от 66 лв., от които 40
лв. по сметка на ОД “Полиция” - гр. Ш. и 26 лв. по сметка на НпРС.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
16.05.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: