Р
Е Ш Е Н И Е
№
337
Гр.
Пловдив, 11.01.2024 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение ,І състав, в публично съдебно
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1458 по описа за 2023год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на в чл. 145 от АПК вр. с чл. 80,ал.1 от Закона за държавната
собственост/ЗДС/.
Образувано е по жалба на Т.М.К. ,ЕГН ********** с адрес:с***,със
съдебен адрес:***,адвокат Н.А.-пълномощник ,против Заповед №
ДС-09-14/23.05.2023г. на областен управител на област Пловдив,с която е
наредено изземването на следните недвижими имоти - частна държавна собственост,
предмет на Акт за частна държавна собственост № 10986 от 20.12.2022г., с
предоставени права за управление на Министерство на земеделието, ЕИК ***, а
именно:
1.Поземлен имот с идентификатор
78029.502.1475 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-305/13.12.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение, засягащи поземления имот: няма данни за изменение; с площ: 3510
кв.м.; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно
ползване: За обект, комплекс за здравеопазване; предишен идентификатор: няма; номер
по предходен план: 1475, квартал 28, парцел I, находящ се в с. ***, при съседни
поземлени имоти с идентификатори: 78029.502.3148, 78029.502.3294.
78029.502.3296, 78029.502.1474, 78029.502.3198; ведно с построените в него 3
/три/ броя сгради, представляващи:
2.Сграда с идентификатор
78029.502.1475.1, със застроена площ: 88 кв.м., брой етажи: 2 /два/; брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: Постройка на
допълващо застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
3.Сграда с идентификатор
78029.502.1475.2, със застроена площ: 99 кв.м., брой етажи: 1 /един/; брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: Постройка на
допълващо застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
4. Сграда с идентификатор
78029.502.1475.3, със застроена площ: 7 кв.м., брой 1жи: 1 /един/; брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: :тройка на
допълващо застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
По подробно изложени съображения в
жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен оспорения
административен акт като неправилен и незаконосъобразен.
Според жалбоподателя оспорената заповед
е незаконосъобразна като се поддържа,че досежно ползването, което жалбоподателят
упражнява върху процесния недвижим имот е налице възникнало гражданскоправно
правоотношение, прекратяването на което следва да се урежда съгласно
изискванията на ЗЗД и общите процесуални норми на чл.310, ал.1 т.2 от ГПК, а не
по административен ред.
Ето защо се твърди,че не може държавата,
в лицето на областния управител на Пловдивска област, която няма качеството на
лице, предоставило ползването, да издаде процесната заповед, на основание
чл.80, ал.1 от ЗДС, тъй като изземването на имот, представляващ държавна
собственост по административен ред предпоставя ползването на този имот да бъде
въобще, без правно основание. В случая ,следва това изначално да е налице- да
се упражнява ползване, без основание, а не последното, поради някаква причина,
свързана със сключен договор, да се счита за отпаднало.
Представя писмени бележки и претендира
разноски по делото.
Ответникът по жалбата – областен
управител на област Пловдив,чрез процесуалните си представители поддържа,че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.Застъпва се
становище,че са налице всички кумулативни предпоставки на чл.80,ал.1 от ЗДС ,за
да се издаде оспорения административен акт.Представя писмена защита,претендира
присъждане на юрисконсултско възнагражзение.
Заинтересованата страна.Министерство на
земеделието ,чрез процесуалния си представител ,счита за жалбата за
неоснователна.
I.По
допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена на 05.06.2023г ,в 14-дневния преклузивен срок от
съобщаването , като същото е извършено на 30.05.2023г видно от представената по делото обратна
разписка.Съдът намира, че като подадена от лице с пряк и непосредствен правен
интерес, против административен акт ,подлежащ на съдебен контрол и в
предвидения за това срок, жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІ.По основателността.
Предмет на оспорване е Заповед №
ДС-09-14/23.05.2023г. на областен управител на област Пловдив,с която е
наредено изземването на следните недвижими имоти - частна държавна собственост,
предмет на Акт за частна държавна собственост № 10986 от 20.12.2022г., с
предоставени права за управление на Министерство на земеделието, ЕИК ***, а
именно:
1.Поземлен имот с идентификатор
78029.502.1475 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-305/13.12.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение, засягащи поземления имот: няма данни за изменение; с площ: 3510
кв.м.; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно
ползване: За обект, комплекс за здравеопазване; предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 1475, квартал 28, парцел I, находящ се в с. ***, при
съседни поземлени имоти с идентификатори: 78029.502.3148, 78029.502.3294.
78029.502.3296, 78029.502.1474, 78029.502.3198; ведно с построените в него 3
/три/ броя сгради, представляващи:
2.Сграда с идентификатор
78029.502.1475.1, със застроена площ: 88 кв.м., брой етажи: 2 /два/; брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: Постройка на
допълващо застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
3.Сграда с идентификатор
78029.502.1475.2, със застроена площ: 99 кв.м., брой етажи: 1 /един/; брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: Постройка на
допълващо застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
4. Сграда с идентификатор
78029.502.1475.3, със застроена площ: 7 кв.м., брой 1жи: 1 /един/; брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: :тройка на
допълващо застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
Няма спор по делото,че така посочения
имот/имоти са частна държавна собственост,като по делото е представен Акт за частна държавна собственост №10986 от
20.12.2022г./л.13/.
Гореописаните имоти са попаднали в
държането на жалбоподателя Т.М.К.. в качеството му на регистриран ветеринарен
лекар, към момента на сключването на Договор № 33 от 20.02.2015г. за уреждане
на реда за изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и
Програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните между Д-р К. и
Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив. Договорът е бил
сключен като срочен - до 31.12.2015г./л.24 и сл./
Със заповед № РД 41-20/18.09.2015 г. на
Министъра на земеделието и храните процесният имот е отнет от БАБХ и същият е
преминал в управление на Министъра на земеделието и храните, който и към
настоящия момент е принципал на имота.
На 10.03.2016г., във връзка с
гореописания Договор е сключено тристранно Споразумение /РД-41-32/ между
Министерството на земеделието и храните, Българска агенция по безопасност на
храните и д-р Т.К., по силата на което „УПИ I в кв. 123 по плана на с. Цалапица,
общ. Родопи, ведно с построените в него сгради са предоставени от Министерство
на земеделието и храните за ползване на д-р Т.К. за срок от 1 /една/ година от
влизане в сила на споразумението, за извършване на дейности, свързани с
изпълнение на мерките по Държавна профилактична програма и Програмите за надзор
и ликвидиране на болестите по животните за 201бг. или до разпореждане с
имота". В чл. 6 от Споразумението е посочено, че същото влиза в сила от датата
на подписването, а именно: 10.03.2016г. Имотите, предмет на споразумението са
идентични на недвижимите имоти - държавна собственост, предмет на АЧДС №
10986/20.12.2022г.
От фактическа страна се установява
още,че Комисия, назначена със Заповед № РД-12-01-36/22.01.2021г. на Директора
на ОДЗ - Пловдив е извършила оглед на гореописаните имоти, за който е съставен
Констативен протокол от 29.01.2021г., съгласно който е констатирано, че
„двуетажната сграда видимо се ползва и обитава, електромерите работеха". По
данни на И. Д. - кмет на с. Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив. ..ползвател на
сградата е Т.М.К., ЕГН **********.***".
По повод на така установената фактическа
обстановка, до д-р Т.К. е било изпратено писмо от Г. С. - главен секретар на Министерство на
земеделието, с което е било дадено едномесечно предизвестия за освобождаването
на имота и предаването му във вида, в който е бил предоставен. Няма данни за
получаването на същото от д-р К. или за каквато и да било обратна
кореспонденция за въвеждането на възражения или претенции.
На 26.05.2022г. нотариус Т. К., вписана
в Нотариалната камара с per. № 227, с район на действие - PC Пловдив е
удостоверила връчването на Нотариална покана с per. № 2923, том 1, Акт 123, по
описа на същата, лично на адресата - Т.М.К., по силата на която на лицето е
даден едномесечен срок за доброволно освобождаване на имотите - до дата
26.06.2022г.
От страна на Комисията, назначена със
Заповед № РД-07-247/13.07.2022г. на Директора на ОДЗ - Пловдив е извършен
оглед, за който е съставен Протокол от 15.07.2022г., според който достъпът до
процесиите имоти е препятстван, тъй като вратите на сградите били заключени. По
данни на кмета на с. Цалапица, Т.М.К. не можел да бъде открит на място, а
ключове от сградите не са предавани нито на кмета, нито в Районно управление -
Стамболийски. Двуетажната сграда видимо се ползвала и обитавала от хора.
В Областна администрация Пловдив е
образувана преписка с № ДС-20-1/12.09.2022г., по повод на постъпило писмо от Я.
Г. - Министър на земеделието, с което, в качеството му на „министър в чието
управление се намира имота" е отправено мотивирано искане до Областния
управител на област Пловдив за провеждане на процедура по чл. 80, ал 1 ЗДС за
изземването на недвижими имоти -държавна собственост от лице, което ги
владее/държи без правно основание, с предмет - имотите, подробно описани по-горе
в настоящото решение.
Последвало е и писмо с вх. № ДС-20-1 #6/25.01.2023г. от А. Н. -
Главен секретар на Министерство на земеделието, Областния управител на Област
Пловдив повторно е бил сезиран с мотивирано искане за провеждане на процедурата
по чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост.
Въз основа на извършените проверки е
издадена оспорената Заповед № ДС-09-14/23.05.2023г. на областен управител на
област Пловдив.
По делото е приета административната
преписка.
Установява се от
удостоверение с изх. № 1637/22.06.2023 г. от ОДБХ Пловдив и от писмо с изх.№ 2784/12.10.2023г.на ОДБХ Пловдив
,че д-р К., няма регистрирано ветеринарно лечебно заведение съгласно
чл.30 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВД/, както и регистрирана
ветеринарномедицинска практика на адреса на процесните имоти. Д-р К. не
фигурира като регистриран ОВЛ в публичния регистър.
Жалбоподателят е представил
доказателства от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД и от „В и
К“ЕООД-Пловдив,че процесните имоти,които той ползва /този факт не е спорен и се
признава от К./имат открити партиди при
посочените дружества на негово име.
В последното съдебно заседание е
изслушан и един свидетел на жалбоподателя-свидетеля Н.С.,който познава от дълго
време д-р К.,знае,че живее в имота в с.Цалапица
и го обитава от близо 40 години.Д-р К. е ветеринарен лекар,лекувал е
животните ,като и до сега има хора,които го търсят и той ходи да лекува животните им.
При тези факти съдът намира, че
заповедта е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗДС, имот -
държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва
не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния
министър или ръководител на ведомство
За да упражни правомощията си по чл. 80, ал. 1 ЗДС, областният управител
следва да установи наличието на предпоставките, визирани в цитираната норма. Т.
е., по силата на чл. 80, ал. 1 ЗДС заповеди
за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
да се касае за държавен имот; 2. да се владее или държи имота без основание; 3. мотивирано
искане от съответния министър или ръководител на ведомство, в чието управление
се намира имота.
В настоящият случай ,безспорно се
установява,че процесният имот е частна държавна собственост.
Налице е и третата предпоставка, а
именно мотивирано искане от съответния министър или ръководител на ведомство -
Министъра на земеделието и храните.
Спорът се свежда до това дали д-р К. владее
или държи имота без основание.
Съдът намира,че и тази предпоставка е
налице,като имотът се владее без правно основание от жалбоподателя.
Обстоятелството, че имотите се владеят или държат без правно основание, се
ползват не по предназначение или нуждата от тях е отпаднала, се установява на
първо място - от тристранното споразумение от 10.03.2016 г., в което изрично е
предвиден едногодишен срок, за който процесните имоти се предоставят за
ползване на д-р Т.К. - до 10.03.2017 г., както и със специална цел - за
извършването на дейности, свързани с изпълнение на мерките по Държавната
профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болестите по
животните за 2016 г. Нещо повече, в свое писмо с вх. № ДС-20-1 #10/24.04.2023
г. ,К. заявява, че използва имотите за жилищни нужди, което противоречи на
предназначението на имотите, както и основанието, за което същите са му били
предоставени. Този факт се доказа безспорно и от събраните свидетелски
показания.
Между ОДБХ Пловдив и д-р Т.К. е сключен,
преди казаното споразумение, договор № 33 от 20.02.2015 г., с който се урежда редът за изпълнение на мерките по
държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на
болестите по животните, отчета по изпълнението и контрола върху него. Договорът
е бил в сила до 31.12.2015г. С този
договор на д-р К. не е предоставен
имотът предмет на настоящото дело.
Със заповед № РД 41-20/18.09.2015 г. на
Министъра на земеделието и храните гореописания имот е отнет от БАБХ и същият е
преминал в управление на Министъра на земеделието и храните, който и към
настоящия момент е принципал на имота.
В последствие е сключено споразумение №
РД 41-32 от 10.03.2016 г. между МЗХ, БАБХ и д-р Т. К.,с краен срок на
споразумението 10.03.2017 г.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, б „ б“ от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, БАБХ осъществява контрол по
изпълнение на мерките за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести
по животните и зоонози. Именно затова процесният имот е бил предоставен на д-р К.
- за извършване на дейности свързани с изпълнение на мерките по държавната
профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по
животните за 2016 г. Средствата по тези програми се изплащат от БАБХ, а МЗХ
осигуряват имота, именно в това контролно качество БАБХ участва в
споразумението.В изпълнение на споразумението , д-р К. е следвало да регистрира
практика, но видно от удостоверение с изх. № 1637/22.06.2023 г. от ОДБХ Пловдив
и от писмо с изх.№ 2784/12.10.2023г.на
ОДБХ Пловдив се установи, че няма регистрирани ветеринарно лечебно
заведение, както и регистрирана ветеринарномедицинска практика на адреса на
процесните имоти. Д-р К. не фигурира като регистриран ОВЛ в публичния регистър.
Ето защо налице е и втората предпоставка
по чл.80,ал.1 от ЗДС.
Относно доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя,че в настоящия случай не е приложил реда за
изземване на имота по административен ред,а следва да се приложи ГПК,съдът
намира същите за неоснователни.Видно е ,че се касае до изземване на държавен
имот,за който има разписани специални правила
в ЗДС,които изключват приложението на ГПК.Всички неуредени облигационни
отношения между страните могат да се уредят в едни бъдещи съдебни
производства,но те не касаят настоящия спор.Видно е,действително,че д-р К.
живее в процесния имот и го обитава близо 40 години ,без държавата да се
интересува на какво основание ,но това не изключва,че във всеки един момент принципалът
може да потърси правата си върху имота.
При така изложеното,съдът намира,че обжалваната
заповед за изземване е постановена от материално, териториално и функционално
компетентен орган - областният управител на област Пловдив. Заповедта отговаря
на изискванията на форма по чл. 59, ал. 2 АПК - в същата са посочени
фактическите и правни основания, обосноваващи упражняването на правомощията от
административния орган. Ясно и недвусмислено в заповедта е посочено фактическото
основание за постановеното изземване - владението или държането на процесния
имот - частна държавна собственост, без правно основание. Посочено е и правното
основание за издаване на обжалваната заповед - чл. 80, ал. 1 ЗДС, като е налице
единство между посочените фактически и правни основания, формиращи мотивите на
издателя на акта.
Ето защо жалбата се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото,следва да бъде
уважено и искането на ответника за присъждане на направените по делото
разноски. В тежест на жалбоподателя Т.М.К. следва да бъде възложено заплащането
на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 150. 00 лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, Първо отделение, I състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на Т.М.К. ,ЕГН ********** с адрес:с***,със съдебен адрес:***,адвокат Н.А.,
против Заповед № ДС-09-14/23.05.2023г. на областен управител на област Пловдив.
ОСЪЖДА
Т.М.К.
,ЕГН ********** с адрес:с***,със съдебен адрес:***,адвокат Н.А.,да заплати
на Областна администрация област Пловдив
разноски в размер на 150/сто и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14
– дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: