№ 153
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000480 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗД
„Бул Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 260071 от
26.05.2021г. по търг.дело № 203/19г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в
частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на СВ.
СТ. Я.. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие ПТП от 07.05.2019г., виновно причинено от
водача на лек автомобил марка „Мицубиши Каризма“ с рег.№ ТХ 5055 ХН,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно
със законната лихва, за разликата над 15 000лв. до присъдените 30 000лв.,
както и в частта му за присъдената лихва за периода от 08.07.2019г. до
03.10.2019г.
В жалбата се твърди че исковата молба е недопустима, тъй като няма
постановен отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение, а на молителя е посочено, че не представя изискуеми от закона
документи и застрахователят не може да се произнесе. Сочи че исковата
молба е депозирана в съда преди изтичането на срока за доброволно
1
произнасяне по претенцията.
Оспорва определения от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като твърди че същото не е съобразено с нормата на
чл.52 от ЗЗД, прекалено е високо и не отговаря на претърпените
неимуществени вреди. Не оспорва получената от ищеца травма, която е
болезнена и травмираща, но твърди че в случая се касае за малка костица в
стъпалото, която травма е често срещана при ПТП. Сочи че съдебната
практика отдавна е установила приблизителни стойности на обезщетенията,
които се приемат за справедливи по смисъла на чл.52 от ЗЗД при подобни
травми. Сочи че присъденото обезщетение в пъти превишава практиката за
подобен род вреди, а и по тежки. Позовава се на присъдени обезщетения за
подобни травми по конкретни дела.
Твърди че решението, в частта му, с която е присъдена лихва от датата
на уведомяване на застрахователя е неправилно. Позовава се на нормата на
чл.496 ал.1 от КЗ и твърди че в конкретния случай би дължал лихва само след
изтичането на три месеца от датата на предявяване на претенцията, а не и от
датата на предявяването и.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните от него части и да постанови друго, с което искът за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 15
000лв. до присъдените 30 000лв., както и да бъде отменено в частта му за
присъдената законна лихва върху целия размер на главницата за периода от
08.07.2029г. до 03.10.2019г. Претендира направените разноски за двете
инстанции. В депозирана писмена молба за съдебно заседание от процесуален
представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна СВ. СТ. Я.. от с.Б., община К., в депозиран в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от
застрахователя част. Претендира направените пред въззивен съд разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди
решението в обжалваните му части.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от СВ. СТ. Я.. срещу
ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000
лв. в резултат на пътно-транспортно произшествие на 07.05.2019г., причинено
виновно от Белгин Мехмедов Расимов при управление на лек автомобил с
рег.№ ТХ 5055 ХН, при сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на
въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта
му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 15 000лв. до 30 000лв. и в частта му, с
която е присъдена законна лихва върху обезщетението за периода от
08.07.2019г. до 03.10.2019г. Първоинстанционното решение в частите му, с
които искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на
сумата 15 000лв. е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 07.05.2019г., вината на водача Белгин
Мехмедов Расимов и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила,
с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Расимов вреди при
управлението на лекия автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
Не са спорни установените от първата инстанция травматични
увреждания: счупване на втора метатарзална кост на дясното стъпало с
разместване на фрагментите. Установено е с представените медицински
документи и от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, че Я. е приет в лечебно заведение в деня, следващ деня на
произшествието. На 09.05.2019г. под спинална анестезия е извършено
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с Киршнерова игла.
Следоперативният период е протекъл гладко и на 11.05.2019г. е изписан. На
3
08.07.2019г. му е извършена нова операция под обща анестезия за
отстраняване от костта на имплатираните уреди от дясно ходило. Я. е изписан
за амбулаторно лечение до 10.08.2019г. Според експерта обичайният
възстановителен период за подобни счупвания е около 3 месаца, в конкретния
случай са извършени две оперативни интервенции, състоящи се в наместване
и поставяне на пирон и втора интервенция за премахване на поставеното
средство, поради което възстановителният период е продължил 4 – 5 месеца.
Посочено е в експертизата, че счупването на костта на стъпалото е
придружено със значителна болка, самостоятелното придвижване е
затрудненои невъзможно без помощни средства – патерици. Експертът сочи
че няма данни за настъпили усложнения в хода на оздравителния процес.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ана Я.а, съпруга на
въззиваемия и Благомир Борисов Станев, преки и непосредствени,
депозирани непротиворечиво, тези на съпругата, кредитирани от съда при
условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че Я. от
произшествието до към края на м.август, началото на м.септември е имал
постоянни оплаквания и болки, не е могъл да стъпва на крака си, подпирал се
е на две патерици. Заради болките се е нуждаел се е от помощ за придвижване
в къщата. След произшествието се е затворил, не е искал да среща хора.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 20 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от Я. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е приживял в резултат на
претърпяното на 07.05.2019г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищецът е бил на 44 години. Получил е счупване на втора
метатразалана кост в дясно наместена оперативно. Претърпял е втора
операзция за изваждане на поставен пирон. Възстановителният период е
продължил около четири месеца, като към момента е налице пълно
възстановяване от травмата. Въззивният съд намира, че този размер
обезщетява и удълженият период за възстановяване и засиления интензитет
4
на болките и страданията, поради претърпените хирургически интервенции.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди обжалваното решение в частта му, с която
застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 15 000лв.
до 20 000лв. следва да бъде потвърдено. За разликата за присъдено
обезщетение над 20 000лв. до 30 000лв. решението следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
По жалбата в частта и досежно присъдената законна лихва върху
обезщетението за периода от датата на уведомяването на застрахователя до
завеждане на исковата молба, предхождаща изтичането на срока по чл.497
ал.1 т.2 от КЗ:
При определяне на началната дата на забава в плащането на дължимото
от застрахователя обезщетение за вреди въззивният съд се позовава на
разрешението, дадено от ВКС в решение № 128 от 04.02.2020г. по търг.дело
№ 2466/18г., първо търговско отделение. От касационната инстанция е
прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължима лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
той дължи законната лихва върху обезщетението за претърпените
неимуществени вреди за собствената си забава.
Последователна е практиката на касационната инстанция че дължимата
върху главницата законна лихва не се включва в цената на иска. Делинквента,
респективно застрахователят, при когото е застрахован делинквента, дължи
обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните имуществени и
неимуществени вреди, както и законна лихва върху размера на
обезщетението. Поради което и присъждането на законната лихва е последица
5
от уважаването на главния иск - за обезщетението и не се предявява като
самостоятелен иск. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния
иск, но не и върху размера на законната лихва. Размерът на законната лихва
ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. Не съществува
пречка обаче ищецът да предяви като самостоятелен иск претенцията за
обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. В този случай съдът
ще бъде сезиран с два обективно съединени иска и ще дължи произнасяне по
всеки един от тях с решението, като силата на присъдено нещо ще се
разпростира и върху притезанието по двата иска. Обезщетението за забава, от
датата на деликта до датата на предявяване на иска, ще бъде определено по
размер и ще подлежи на изпълнение така както е установено от съда в
съдебното решение.
В настоящия случай с допълнителна молба от 25.10.2021г. във връзка с
указания на съда, ищецът е предявил самостоятелна искова претенция за
законна лихва за периода от 30.07.2019г. до завеждане на исковата молба в
съда – 08.10.2019г. в размер на сумата 583лв. Поради което и съдът е сезиран
със самостоятелен иск за обезщетение за забава в плащането, определен по
размер и период. Предвид на това и съдът дължи произнасяне в рамките на
предявения иск. На първо място това следва да бъде отнесено към началната
дата на забавата, която в случая е посочена от страната с оглед срока по
чл.497 ал.1 т.1 от КЗ. Размерът на законната лихва върху определеното от
въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв.,
изчислено от съда с помощта на програмен продукт Апис е в размер на сумата
366.67лв. Поради което и обжалваното решение в частта му за разликата над
тази сума до присъдените от първата инстанция 541.71лв. следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което искът за тази част да бъде
отхвърлен.
По претенциите за разноски:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и изменения от въззивната инстанция
размер на обезщетението в полза на въззиваемия Я. следва да бъда бъдат
присъдени разноски за първа инстанция в размер на сумата 2 500.61лв.,
представляващи държавна такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско
възнаграждение. Поради което и първоинстанционното решение в частта му,
с която застрахователят е осъден да му заплати разноски над този размер до
6
сумата 3 744.90лв. следва да бъде отменено. Дължимите му разноски за
въззивна инстанция, определени от съда съобразно предмета на въззивно
производство и изхода на спора са в размер на сумата 517.96лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и изменения от въззивната инстанция
размер на уважената част от иска в полза на застрахователното дружество
следва да бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на сумата
634.71лв., представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лица. Предвид присъдения от първата инстанция размер с настоящето
решение въззиваемия Я. следва да бъде осъден да заплати на застрахователя
разноски за първа инстанция още в размер на сумата 632.12лв. Дължимите в
полза на въззивника разноски за въззивна инстанция съобразно предмета на
въззивното производство и уважената част от иска са в размер на сумата
212.77лв., представляващи държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу решение № 260071 от 26.05.2021г. по
търг.дело № 203/19г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която
ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на СВ. СТ. Я.. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие ПТП от 07.05.2019г., виновно причинено от водача на лек
автомобил марка „Мицубиши Каризма“ с рег.№ ТХ 5055 ХН, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната
лихва, за разликата над 15 000лв. до 20 000лв., както и в частта му за
присъдената лихва за периода от 30.07.2019г. до 03.10.2019г. до размера на
сумата 366.67лв.
ОТМЕНЯВА решение № 260071 от 26.05.2021г. по търг.дело № 203/19г.
по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е
осъдено да заплати на СВ. СТ. Я.. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие ПТП от 07.05.2019г.,
виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Мицубиши Каризма“
с рег.№ ТХ 5055 ХН, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва, за разликата над 20 000лв. до
присъдените 30 000лв., както и в частта му за присъдената законна лихва за
7
периода от 30.07.2019г. до 03.10.2019г. за разликата над 366.67лв. до
541.71лв. и в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на СВ.
СТ. Я.. разноски за първа инстанция за разликата над 2 500.61лв. до
3 744.90лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на СВ. СТ. Я.. от с.Б., община К. срещу ЗД „Бул Инс“
АД със седалище гр.София за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие ПТП от 07.05.2019г.,
виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Мицубиши Каризма“
с рег.№ ТХ 5055 ХН, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за разликата над 20 000лв. до 30 000лв. и искът за законна
лихва върху това обезщетение за периода от 30.07.2019г. до 03.10.2019г. за
разликата над 366.67лв. до 541.71лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати
на СВ. СТ. Я.. от с.Б., община К., ЕГН **********, сумата 517.96лв.
/петстотин и седемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.
ОСЪЖДА СВ. СТ. Я.. от с.Б., община К., УЛ.“Трета“ № 2, ЕГН
********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, ЕИК
********* сумата 632.12лв. /шестстотин тридесет и два лева и дванадесет
стотинки/, представляваща дължими разноски за първа инстанция и сумата
212.77лв. /двеста и дванадесет лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8