О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 10.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-13 състав, в закрито
заседание на 10.06.2020 г. в следния състав
СЪДИЯ : ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 692 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от лицата,
упражняващи функцията на синдик на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) да бъде
обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността
договор за прехвърляне на вземане, сключен между банката и ответника. В
уточнение с молба от 08.06.2020 г. ищецът обосновава интереса си от търсена
защита с обстоятелството, че в резултат на договора банката е загубила правата
си върху прехвърленото вземане и не е получила договорената цена като се твърди
и това да е станало с намерение да бъдат увредени кредиторите на банката.
Съдът приема, че липсва правен интерес от предявените искове.
Съгласно чл. 2 ГПК съдът дължи да обезпечи защита на
имуществени права, а нормата на чл. 124 ГПК дефинира и обстоятелствата,
обуславящи тази защита, а възможността съдът да се намеси в гражданско
правоотношение предпоставя изрично предвидена основание със закон. Съгласно чл.
6 ал. 2 ГПК страната определя обхвата на търсената защита, а съдът е обвързан
от заявеното. Ищецът претендира прогласяване на относителна недействителност на
сделка, но обстоятелствата, на които основава претенцията си не обуславят
утвърдено със закон положение. Нормата на чл. 60 ал. 1 ЗБН овластява синдиците
да се протовопоставят на обвързващи банката сделка или действие. Исковият ред
за защита е регламентираното от закона средство за преодоляване на обвързващия
ефект, когато синдикът с предоставените му правомощия, не е в състояние да
осигури желания резултат. Съгласно чл. 31 ал. 1 т. 6 ЗБН при предвидени от
закона условия синдикът е овластен да развали сделка, страна по която е
банката. Твърдяното неизпълнение на основно задължение по възмезден договор
съгласно чл. 87 ЗЗД е основание за разваляне на сделката. Ефектът от това се
изразява в реституция на даденото по сделката – чл. 88 ал. 1 ЗЗД. Описаната
сделка не попада в обхвата на чл. 87 ал.- 3 ЗЗД, поради което и редът за
упражняването на потестативното право е извънсъдебен. Настоящият състав приема,
че така утвърдения режим изключва приложението на чл. 60 ЗБН. Специалната норма
не дублира предписания ред, а допълва възможностите за събиране на необосновано
от правна гледна точка разпиляно имущество.
Освен това, не се установява в посочения срок ищецът
да е отстранил указаната му нередовност . липсват обстоятелства, на основата на
които обосновава поддържания фактически извод, че сделката е сключена с
намерение да бъдат увредени кредиторите на банката. Както в исковата молба,
така и с уточнителната молба този извод с обвързва с липсващото изпълнение на
поето задължение, а не с обстоятелства, относими към момента на сключване на
сделката, обуславящи и визирания в чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН елемент от фактическия
състав – да е сключена с намерение
за увреждане. Фактът на неизпълнено задължение, произтичащо от сключената сделка,
както бе посочено вече, поражда принципно различни правни последици.
Хипотезата на чл. 60 ал. 1 т. 6 ЗБН предполага размяна
на престации като правно значение е отдадено на значителната нееквивалентност.
Ищецът твърди по силата на сключения договор банката да е придобила вземане
срещу ответника равностойно на прехвърленото вземане – сумата от
930 533,43 евро. Изпълнението на така поетото задължение не е елемент от
съдържанието на сделката, поради което и твърдяната липса не е в състояние да я
опорочи. Обстоятелството, че законодателят разграничава сделката, разбирана
като обвързващата страните правна връзка от изпълнението на произтичащите от
тази връзка задължения е намерило отражение в нормата на чл. 60а ал. 1 ЗБН. Този
текст се дезинтересира от сделката – основанието за разместване на блага,
придавайки правно значение на изпълнението.
По изложените съображения настоящият състав приема, че
за ищеца липсва правен интерес, съответно не е отстранена указана му
нередовност на исковата молба досежно описание на обстоятелствата, на които основава
иска си – чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК. Нормата на чл. 377 вр. чл. 130 ГПК определя
ненадлежно предявеното искане за защита без значение на конкретната причина
като основание да бъде отказано разглеждане на искането по същество.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ВРЪЩА на основание чл. 377 вр. чл. 130 ГПК
исковата молба на А.Н.д. и К.Х.М. упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност.
Определението
може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщението.
На
основание чл. 7 ал. 2 ГПК на ищеца да бъде връчен и препис от настоящото.
СЪДИЯ :