Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, №24/04.01.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шести декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
при секретар Г.Ф.
и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия
Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1098/2012г. за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът
„БСУ” ЕАД, ЕИК ***, чрез представител по пълномощие юрисконсулт М.И., е оспорил
решение №297/2012г. по АНД №4544/2011г. на Районен съд Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление №24871/26.09.2011г. на директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас
към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисия за защита на потребителите. С
наказателното постановление на касатора е наложена имуществена санкция в размер
на 1 000лв., за нарушение на чл.46, т.2 от Закона за туризма, на основание
чл. 72 от същия закон. Касаторът твърди, че решението на районния съд е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска да бъде
отменено, а по съществото на спора да бъде отменено наказателното
постановление. В условията на евентуалност счита, че следва да се приложи чл.28
от ЗАНН, тъй като деянието следва да се третира като маловажно.
В съдебно заседание
касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Представя писмено доказателство и иска оспореното решение да бъде отменено.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител и не изразява становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Бургас счита, че жалбата е неоснователна, а решението -
правилно.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е
правилно.
Неоснователно е
възражението, че проверявания обект е общежитие и като такова то не
представлява туристически обект, за който да са налице изискванията на чл.46,
т.2 от Закона за туризма. Неправилно касаторът е възприел, че извода на
административнонаказващия орган за наличие на туристически обект, който е
некатегоризиран, а не на общежитие, произтича от факта, че има място за сядане
и телевизор. При извършената проверка е констатирано, че в обекта се правят
резервации, а в конкретния случай са били налице три такива. Отделно от това
при проверката е установено, че има един турист. Описанието на обстановката
след входната врата само допълнително затвърждава извода, че обекта не е
общежитие. Този извод се подкрепя и от факта, че надписа на същия обект е
„Хостел БСУ”. Общежитията са места за нощуване на студенти, в тях не се правят
резервации, не пребивават туристи, не се води регистър на туристи и техните
нощувки, включително по гражданство на лицата, какъвто е установен в процесния
обект. Именно тези факти са обосновали извода на наказващия орган, че обекта не
е общежитие, а твърденията в тази насока на настоящия касатор са плод на
защитна теза, която не е подкрепена от доказателства по делото.
Описаното
предназначение на обекта в разрешението за ползване не предопределя неговото
фактическо предназначение, както е в конкретния случай. Поради това, какво
предназначение е посочил административния орган, компетентен да издаде
разрешение за ползване, е напълно ирелевантно към установеното нарушение, за
което е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
Пред
настоящата инстанция касаторът е представил копие от заявление за категоризиране
на обекта с входящ номер от 29.06.2011г., което е 15 дни след извършената
проверка и констатираното нарушение и временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране на туристически обект №1760/01.07.2011г. Тези два
документа не обосновават нито извод, че нарушението не е извършено, нито че е
маловажно по своя характер, с оглед желанието на касатора за приложение на чл.28
от ЗАНН. Фактът, че касатора е подал заявление за категоризация 15 дни след
извършената проверка, подкрепя извода на наказващия орган, потвърден с
обжалваното решение, че обектът е от категорията на тези, които следва да бъдат
категоризирани, за да се предоставят туристически услуги в тях и, че за
конкретния обект такова категоризиране към датата на проверката не е било налично.
Законът дава възможност
такива обекти да предоставят туристически услуги и в хипотезата, когато все още
не е издадено окончателно удостоверение за категоризация, но е издадено
временно такова. В процесния случай такова удостоверение е издадено на 01.07.2011г.,
от което следва, че след тази дата обекта може да предоставя туристически
услуги, каквито обаче е предоставял и към 14.06.2011г., но тогава в нарушение
на чл. 46, ал.2 от Закона за туризма.
Поради неоснователност на
касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила. На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВА В СИЛА решение
№297/2012г. по АНД №4544/2011г. на Районен съд Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: