НОХД № 2253/2015г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимият В.З.М. *** за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, за това, че на 17.11.2014 г. в гр.Пазарджик
е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството
си за управление
на моторно превозно средство №***, в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване
на български лични документи, която по силата
на чл.160, ал.1 от ЗДвП се дава
пред орган на власт, като
я е представил пред служител на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик
за удостоверяване истинността на горните обстоятелства.
Прокурора
поддържа обвинението и иска от съда осъдителна присъда за подсъдимия, като
изразява становище, че съдът следва да наложи ефективно наказание лишаване от
свобода .
Подсъдимия не
се явява, същия се намира в чужбина на неустановен адрес. Призовката на
подсъдимия за явяване в съдебно заседание е върната с изрично отбелязване на
длъжностното лице извършващо призоваването, че подсъдимият е в чужбина. По
делото липсват данни за местоживеенето на подсъдимия в чужбина, поради което
съдът разгледа делото в отцъствие на подсъдимия при
условията на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК. Следва да се отбележи, че
извършената справка от ОД на МВР Пазарджик, в която е отбелязано, че подсъдимия
се е завърнал в РБ на 14.07.2015г. през Аерогара София е непълна с оглед
правото на свободно придвижване на гражданите на Европейския съюз от
01.01.2007г. Така, че съдът счита, че отбелязването в призовката на
длъжностното лице извършващо призоваването, че подсъдимия е в чужбина
удостоверява по надлежен начин, че подсъдимия В.М. е в чужбина и е налице
хипотезата на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК. В подкрепа на извода, че подс.В.З.М. се намира в чужбина с неизвестно местоживеене
са и показанията на неговия роднина св.З.Н.Д., които са приобщени към доказателствения материал по делото. Св.Д. заявява в
показанията си, че подс.В.М. му е зет, женен е за
дъщеря му, заявява също така, че подс.М. заедно с
дъщеря му и тяхното дете се намират във Франция, като твърди също така, че не
знае къде се намират във Франция, не знае в кой град . Ето защо съдът счита, че
отбелязването в призовката, че подсъдимия се намира в чужбина и показанията на
св.З.Д. обосновават извода, че подс.М. се намира в
чужбина и местоживеенето му не е известно, поради което е налице хипотезата на
чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК.
Защитата
пледира за налагане на алтернативно предвиденото в закона наказание глоба на
подсъдимия .
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Подсъдимият В.М. *** е правоспособен
шофьор, на който било издадено
СУМПС №***. Тъй като срокът на валидност
на същото бил изтекъл на
12.03.2014 г., на 06.11.2014 г. подс.М. се явил в сградата на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик. На гише 2 на
смяна била св.Б.Д.. Пред нея
обв.М. подал необходимите документи за подмяна на
СУМПС с изтекъл срок.
На 13.11.2014 г. подс.М. се намирал във Франция,
където управлявал лек автомобил. При извършена от
френските полицейски органи проверка на подс.М.
като водач на МПС, било установено,
че същият управлява автомобил след употреба на
алкохол. Във връзка с констатираното нарушение му било
наложено наказание лишаване от право
да управлява МПС, като му било
отнето свидетелството за управление за
срок от 4 месеца.
На 17.11.2014 г. подс.М. се явил в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Пазарджик,
за да получи
новото си свидетелство за управление на МПС. При получаване на новото свидетелство
за водачите на моторни превозни
средства съществувало задължение да върнат
старото свидетелство. Тъй като подс.М. не можел да изпълни
това свое задължение, понеже свидетелството му за управление на
МПС било отнето от френските власти
във връзка с констатираното нарушение, той заявил пред
св. Р.С., че е изгубил същото. Св. С. му обяснила,
че следва да приложи декларация,
в която да обективира твърденията си. Подс.М.
попълнил декларация съгласно чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от ПИБЛД, в която саморъчно записал, че е изгубил
свидетелството си за управление на
МПС при подаване на заявлението за издаване на
ново такова.
На подс.М. било издадено ново СУМПС с №*********,
което той получил на 21.11.2014 г.
На 17.03.2015 г. в сектор
ПП при ОД на МВР гр.Пазарджик постъпило писмо от ГД „Охранителна
полиция“, в което се съдържала информация
относно обстоятелствата по отнемането на
СУМПС №***, издадено на подс.М.. След извършена проверка в информационните масиви било установено, че на подс.М. е било издадено ново свидетелство
за управление на МПС. Предвид наличието на данни
за извършено документно престъпление, била сезирана РП-Пазарджик. След извършена предварителна проверка било образувано
настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването е изготвена почеркова експертиза, от заключението на която е видно, че текстът и подписът
за декларатор в горепосочената декларация са положени от
подс.М..
Срещу подс.В.М.
било образувано наказателно производство.
По доказателствата :
Горната фактическа обстановка съдът възприе, че възоснова на показанията на св.Б.Д.,
показанията на св.Р.С. дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по делото, показанията на св.З.Д. дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото,
заключението на графологичната експертиза и писмените
доказателства по делото. Съдът счита, че по делото е безспорно установена
изложената фактическа обстановка, като същата се доказва по несъмнен начин от
показанията на св.Б.Д., показанията на
св.Р.С. дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по делото, показанията на св.З.Д. дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото,
заключението на графологичната експертиза и писмените
доказателства по делото – Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
българските документи за самоличност. По делото липсват доказателства, които да
опровергават показанията на разпитаните свидетели и заключението на експерта,
поради което съдът счита, че изложената по горе фактическа обстановка е установена
по несъмнен начин, с огелд изискването на НПК.
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.В.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.313 ал.1 от НК, като на 17.11.2014 г. в гр.Пазарджик
е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството
си за управление
на моторно превозно средство №***, в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване
на български лични документи, която по силата
на чл.160, ал.1 от ЗДвП се дава
пред орган на власт, като
я е представил пред служител на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик
за удостоверяване истинността на горните обстоятелства.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
като е имали представи за всички обективни
елементи на състава, знаел е че в декларацията потвърждава неистина, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС и въпреки това е подал декларацията в
сектор ПП на ОД на МВР Пазарджик - действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този
извод на съда е поведението на подсъдимия. Целта на подсъдимия М. е била за се
снабди с ново СУМПС, въпреки, че старото му е било отнето по съответния ред.
Съдът
счита, че по делото е доказано по несъмнен начин извършването на престъплението
от подс.М.. Този извод на съда се обосновава от показанията
на разпитаните свидетели, заключението на експерта и писмените доказателства по
делото.
По
наказанието :
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимият съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация .
Съдът отчете сравнително ниска степен на обществена опасност на деянието, което
е в Глава ІХ
"Документни престъпления" на НК и не е тежко престъпление по смисъла
на НК .
Като висока
съдът отчете обществената опасност на подс.М., същият
е осъждан многократно и има негативни характеристични данни.
Съдът
отчете, като смекчаващи наказателната отговорност на подс.В.М.
семейното положение факта, че е женен и има дете, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало на
подсъдимия и негативните характеристични данни.
При тези данни и като намери, че най-подходящо
в случая е наказанието лишаване от свобода от двете алтернативи предвидени в
закона, предвид данните за личността на подсъдимия М. съдът при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства определи на подс.В.М.
наказание шест месеца лишаване от свобода за извършеното от него престъпление.
С оглед на
това, че подс.В.М. е осъждан към момента на деянието
съдът счита, че по отношение на него не са налице предпоставките на чл.66 ал.1
от НК, поради което същия следва да изтърпи ефективно определеното му наказание
лишаване от свобода.
С оглед на
обремененото съдебно минало на подс.В.М. съдът счита,
че по отношение на него е налице хипотезата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС, поради което
и на основание посочения тест от закона съдът определи на подс.В.З.М.
„Строг“ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно в затвор.
Съдът
счита за неоснователни доводите на защитата за налагане на наказание глоба на подс.М., тъй предвид обремененото съдебно минало и
негативните характеристични данни на подсъдимия, тежестта на конкретно
извършеното от подсъдимия престъпление предвид данните за неговата личност не
позволява на същия да бъде наложено наказанието глоба предвидено в закона. Това
е така, тъй като подс.М. е осъждан многократно и има
негативни характеристични данни, видно от справката за нарушител/водач от
Сектор ПП на ОД на МВР Пазарджик, е че подсъдимия има наложени многобройни адм.наказания за нарушения на ЗДвП, поради което налагането
на наказание глоба в случая не би постигнало целите на наказанието визирани в
чл.36 ал.1 от НК.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.В.З.М. да заплати в полза на държавата разноски по
делото в размер на 99, 20 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както
и да заплати ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист,
платима по сметка на РС Пазарджик .
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :