№ 227
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20203100901051 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д. К. Г. с ЕГН ********** с адрес
******** срещу "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, в условията
на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на настъпило ПТП на 11.04.2020 г., в с. ******** на ********,
причинено виновно от водача на л. а. „Рено Лагуна“ с per. № ********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 30/119003347309, със
срок на валидност от 08.12.2019г. до 07.12.2020г., ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането – 11.04.2020 г. до окончателното изпащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 11.04.2020 г. в с. ********, на ********, водачът на л. а. „Рено
Лагуна“ с per. № ******** Т. Н. Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се по нея л.а.”Опел
Кадет с рег. № ********, управляван от ищеца. За настъпилия инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Наказателно постановление, което не е
влязло в сила. В резултат от удара на ищеца е причинена травма на главата с рани по лицето,
обуславяща разстройство на здравето временното опасно за живота, както и трайно
затруднение на зрението с лявото око за период от 30 дни. При преглед от офталмолог на
21.04.2020г. е установен кръвоизлив в стъкловидното тяло, кръвоизлив и руптура на
хориоидеята, травматична катаракта, хифема. На 12.05.2020г. поради липса на зрение с
лявото око ищецът е хоспитализиран с диагноза проникваща рана в очната ябълка с чуждо
тяло и на 15.05.2020г. е опериран с оглед възстановяване на очната ябълка. На 09.07.2020г.
при преглед от офталмолог е поставена диагноза слепота на едното око. Вследствие на
инцидента ищецът е търпял продължителни болки и страдания и ще изпитва негативните
последици от него през целия си живот. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е
застрахован по сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 30/119003347309, със срок на валидност от 08.12.2019г. до
1
07.12.2020г. Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция №1999/18.06.2020 г., по
която застрахователят е постановил отказ.
В отговора на исковата молба ответникът поддържа доводи за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва единствено факта на валидно сключена застрахователна полица
към датата на ПТП и счита, че представеният Констативен протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. Оспорва настъпването на
инцидента по описания в исковата молба начин. Твърди, че инцидентът не е настъпил по
вина на застрахования водач, тъй като същият не е извършил нарушение на правилата за
движение. Поддържа, че вина за ПТП има единствено ищецът, тъй като не е контролирал
непрекъснато лекия автомобил, управлявал го е с несъобразена и/или превишена скорост и е
навлязъл в лентата за движение на застрахования автомобил, с което е нарушил чл. 20, ал.1
и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т. 1 от ЗДвП. В условията на евентуалност твърди, че с тези
си действия същият е съпричинил вредоносния резултат. Като самостоятелно основание за
съпричиняване е посочено непоставянето на обезопасителен колан от страна на ищеца.
Оспорва всички твърдения за вида, степента и характера на уврежданията, техния
интензитет и продължителност, както и причинната им връзка с деянието на застрахования
водач. Оспорва и твърденията относно проведеното лечение и здравния статус на ищеца
понастоящем, като счита, че не е доказано как е протекъл оздравителният процес, дали
същият е приключил и имало ли е усложнения. В случай, че са причинени твърдяните
увреждания, поддържа, че настъпването им, респ. забавянето на оздравителния процес, е в
резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания и на предхождащи инцидетна
заболявания. Размерът на претенцията се оспорва като завишен и несъответстващ на чл.52
от ЗЗД. Дължимостта на законна лихва преди подаване на исковата молба се оспорва по арг.
от чл.390, ал.3, вр. чл.409 от КЗ поради липса на посочена от ищеца банкова сметка. В
условията на евентуалност поддържа, че лихва би се дължала от датата на извънсъдебната
претенция – 18.06.2020г.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която се
поддържа, че материалите по административно-наказателната преписка са годни да
установяват механизма на ПТП. Релевираните възражения за съпричиняване се оспорват
като неоснователни с твърдения, че ищецът не е допуснал нарушения на правилата за
движение. Излага се, че твърдяните телесни увреждания са в причинна връзка с ПТП, като
възстановителният период продължава и понастоящем. Ищецът е освидетелстван с 50%
трайно намалена работоспособност и не е възможно пълното му възстановяване. Размерът
на поисканото обезщетение е адекватен на претърпените неимуществени вреди и лимита на
отговорността на застрахователя. Поддържа се, че в заявлението пред застрахователя
ищецът е посочил банкова сметка, а отговорността му за лихви е компенсаторна и се дължи
от датата на деликта по арг. от чл.429, ал.2, т. 2, вр.чл.3, вр. чл.432, ал.2, изр. първо от КЗ.
Застрахователят дължи на пострадалия обезщетение, което включва главница за
имуществени вреди, главница за неимуществени вреди, главница за пропуснати ползи и
законна лихва. В случай, че не се произнесе в срок, той дължи и законна лихва върху
застрахователното обезщетение, в което се включва и законната лихва, дължима от
деликвента от датата на деликта.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на искова молба, в
който се поддържат всички вече изложени оспорвания и възражения. Излага се, че
Констативният протокол за ПТП не е достатъчен за установяване на механизма, още повече
когато е непълен, неточен и неясен, какъвто е процесният. Възраженията за съпричиняване
са конкретизирани и с твърдения за липса на адекватно и навременно лечение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
2
По силата на застрахователна полица № 30/119003347309 л.а. „Рено Лагуна“ с per.
№ ********, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното
застрахователно дружество със срок на застрахователно покритие от 07.12.2019г. до
07.12.2020г., видно от представената справка от Гаранционен фонд.
В представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№428/11.04.2020г. са обективирани констатациите на съставителя, за настъпило на същата
дата в 19.20ч. ПТП в с.********, обл.Варна, на ********, при което водачът на л.а. „Рено
Лагуна“ с per. № ******** Т.Н. навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение и ударил
движещия се по нея л.а.”Опел Кадет с рег. № ********, управляван от ищеца. На водача на
л.а. „Рено Лагуна“ с per. № ******** е съставен АУАН №840191/11.04.2020г. по чл.25, ал.2
от ЗДвП и чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено наказателно
постановление №20-0442-000455/22.06.2020г. Видно от постъпилото писмо от ОД МВР
Варна вх. №9880/26.05.2021г. наказателното постановление е влязло в сила на 21.07.2020г.,
като досъдебно производство не е образувано.
Приетият по делото Болничен лист от 18.05.2020г. установява, че ищецът е ползвал
отпуск за временна неработоспособност в размер на 37 дни, от които 7 дни при болничен
режим и 30 дни при домашно-амбулаторен режим.
Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Анна”
№2564/22.10.2020г. ищецът е с 50% трайно намалена работоспособност, определена за
период от 3 години, обусловена от практическа слепота на ляво око след проникващо
нараняване и екстракция на вътреочно чуждо тяло. Посочено е, че ищецът може да работи
като строителен работник, при избягване на противопоказните условия на труд – опасност
от очен травматизъм.
Приети са като доказателства по делото медицинските документи, изготвени от
УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул” ЕАД във връзка с проведеното оперативно лечение на
ищеца.
За установяване на механизма на ПТП и поведението на участниците в него по
искане на ответника са изслушани показанията на свидетеля Т.Д., в качеството му на водач
на процесното МПС към момента на ПТП. От същите се установява, че свидетелят е
извършил навлизане в лентата за насрещно движение, за да избегне дупка на пътното
платно, запълнена с бетон. Късно видял движещия се срещу него л.а. „Опел Кадет”, тъй като
последният се движел много бързо. Свидетелят се опитал да избегне удара като натиснал
спирачките и свил волана надясно, но нямал достатъчно време за реакция. Ищецът изобщо
не реагирал. Свидетелят се движел с не повече от 40 км./ч. След ПТП оказал помощ на
ищеца, извадили го от дясната страна на автомобила, защото лявата врата не можела да се
отвори. Свидетелят няма спомен дали ищецът е бил с предпазен колан. Панорамното стъкло
на л.а. „Опел Кадет” било счупено със сигурност, а за страничното не е категоричен.
От заключението на допуснатата комплексна експертиза в техническата й част,
изготвена от в.л. М., се установява, че процесното ПТП е настъпило поради това, че л.а.
„Рено Лагуна” при движение по ******** в посока центъра на с. ******** при изпълнение
на ляв плавен завой по низходящия наклон е допуснал навлизане в лява част на пътното
платно, заемано в същия момент от л.а. „Опел Кадет”, управляван от ищеца. Хоризонтална и
вертикална маркировка в зоната на ПТП е нямало положена, видно от изготвения от
органите на реда снимков материал. Ограничението на скоростта е било 50 км./ч. Пътната
настилка не е била описана като мокра или неравна. Положеният асфалт е бил с
едрозърнеста структура. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието - здрач.
Видимостта в района на ПТП е била частично намалена от дъгата на левия за л.а. „Рено
Лагуна” завой. Ударът между автомобилите е настъпил преди изпълнявания от л.а. „Рено
Лагуна” ляв завой, като ударът с управлявания от ищеца автомобил е бил челен, видно от
3
изготвения снимков материал, в който л.а. „Рено Лагуна” е заснет около средата на пътното
платно в лентата за насрещно движение с липсваща предна броня. След удара л.а. „Рено
Лагуна” се е установил на метри след точката на съприкосновение. По делото няма данни за
спирачни следи с конкретна дължина, липсват данни за конкретната дълбочина и ширина на
деформациите по автомобилните купета. С оглед предоставената информация е невъзможно
точно определяне на скоростта на движение на двата автомобила. Най-вероятната скорост
на движение на двете МПС е била до 50 км./ч., като това допускане е формирано на база
минималните деформации по автомобилите след ПТП и минималното изминато разстояние
след точката на ПТП, както и на отсъствието на наранявания по телата на водачите с
изключение попадането на стъклени фрагменти в окото на ищеца. Това допускане остава
непроменено след изслушаните показания на свидетеля. В о.с.з. вещото лице уточнява, че
свидетелските показания не са в разрез със становището на експертизата. Твърдението на
свидетеля, че л.а. „Опел Кадет” се е движел много бързо, според вещото лице е технически
необосновано, тъй като усещането за висока скорост може да се дължи на неговото
субективно възприятие. Преди появата на автомобила от завой за свидетеля той не е бил
видим и е нормално същата да се възприеме като рязка. Ударът между двата автомобила е
бил предотвратим както при двустранно аварийно спиране, така и при движение на л.а.
„Рено Лагуна” в частта от пътното платно в посоката му на движение. При аварийно
спиране автомобилите, движещи се със скорост 50 км./ч., са имали необходимост от обща
дистанция от около 72 м. Дълбоки маневри в дясно са били невъзможни с оглед бордюра с
височина от 12 см. В резултат на счупването на предно панорамното стъкло на л.а. „Опел
Кадет”, към вътрешността на купето са излетели стъклени фрагменти с малка повърхност и
част от тях са попаднали в лицевата част на водача на автомобила. Счупването на предно
панорамно стъкло с деформация на предна лява колонка на л.а. „Опел Кадет” технически се
дължи на типа удар и степента на коравина на автомобилното купе производствено и
експлоатационно. При конкретния автомобил значителна роля за по-голямата деформация
има и по-дългия експлоатационен срок на автомобила. Деформацията по л.а. „Опел Кадет” е
много по голяма от тази на л.а. „Рено Лагуна”, тъй като е много стара инженерна разработка
и с много дълъг срок на експлоатация, поради което след ПТП е изхвърлен за скрап, за
разлика от л.а. „Рено Лагуна”, който е бил отремонтиран.
Според медицинската част на експертизата, изготвена от в.л. Б. със специалност
офталмология, вследствие на ПТП ищецът е получил перфоративно нараняване на лява очна
ябълка с проникване на чужди тела, произхождащи от счупено стъкло на автомобила,
довело до необратима загуба на зрителна острота на ляво око. Получените увреждания на
ляво око са тежки. След ПТП ищецът е имал оток на меките тъкани в околоочната област,
който е спаднал 10 дни по-късно, поради което лечение е започнало едва тогава в
амбулаторни условия. Първият преглед е бил възможен след като е спаднал отокът на
меките тъкани на клепача и на 10-я ден окото се е отворило. Преди това меките тъкани не
позволяват да се направи оглед. В пресния посттравматичен период не са диагностицирани
усложнения от възпалителен характер, което означава, че ищецът не е развил реакции на
отхвърляне, т.е. чуждите тела са били в контакт с вътреочните тъкани без имунната система
на окото да ги разпознае като чуждо тяло и да започне възпалителен процес. За периода
21.04.2021г. – 09.07.2021г. са извършени три прегледа от офталмолог и една оперативна
интервенция на ляво око. Първият преглед от офталмолог е извършен на 21.04.2020г.,
проведен след спадане на отока на окото. Диагнозата разкъсна рана на лявата очна ябълка с
попадане на две чужди тела в нея е поставена на 12.05.2020г. в УМБАЛ „Царица Йоанна –
Исул” ЕАД. На 15.05.2021г. е извършена оперативна интервенция в същата клиника с цел
екстракция на чуждите тела от очната ябълка, с последваща дехоспитализация на
18.05.2021г. В тази клиника му е направена първата рентгенография. На 09.07.2021г. е
извършен преглед от офталмолог в амбулаторни условия в гр.Варна. Проведеното лечение е
правилно, но не е извършено в спешен порядък. Операцията е закъсняла. Това нарушение в
зрението е било установимо още при първия преглед на 10-ия ден. Трудно е да се прецени
дали и в случай на своевременно оперативно лечение крайният резултат по отношение на
4
зрителната острота би бил различен. Ищецът е загубил зрение още в момента на
перфоративното нараняване и попадането на чужди дела интрабулбарно. Липсват данни за
предшестващо очно заболяване на ляво око, което може да доведе до намаление на
зрението. Към момента на офталмологичния преглед на 10.06.2021г. зрението на ищеца не е
възстановено. Зрителната му острота се изразява в перцепция на светлина, което на
немедицински език се равнява на под 1% зрение. Към днешна дата и с възможностите на
съвременната медицина няма шанс ищецът да възстанови зрението на увреденото око.
При травматологичния преглед в.л. М. е установил три подутини в лява челна област
над лява вежда с големина на грахово зърно, дължащи се най-вероятно на чужди тела, които
не са отстранени. Констатирал е спокоен цикатрикс във вътрешния ъгъл на ляво око по
горния клепач с диаметър около 1 см. Вещото лице посочва, че по делото няма данни за
абсолютно никакви други травматични увреждания.
По въпроса за значението на ползването на предпазен колан вещите лица се
формирали еднопосочен извод, че независимо дали пострадалият е бил с или без поставен
колан би настъпило попадане на парчета от счупеното предно стъкло в зоната на лявата
половина на главата му. По-вероятно е ищецът да е бил с поставен колан, тъй като не са
налице обичайните травми от удар във волана - контузия на тила и главата, наранявания на
колене, горни крайници, ребра, т.е. не може да се говори за коланна травма. Автомобилът му
не е бил оборудван с въздушна възглавница, която единствено би предпазила водача от
попадане на стъклени фрагменти в окото.
С оглед доказване на твърдяните болки и страдания по делото е допуснато
събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Надка Г.а – майка на ищеца,
от които се установява, че след ПТП ищецът бил откаран в спешна помощ, където
обработили отока на окото. В следващите дни отокът не спаднал, поради което ищецът бил
прегледан от офталмолог в Окръжна болница ДКЦ 4, който констатирал, че случаят е
сериозен и го препратил в Общинска очна болница. От там го уверили, че няма специалисти
в гр. Варна, които да извършат операцията и му препоръчали да постъпи за лечение в „Исул”
София, предписали му антибиотично лечение за 20 дни, за да премине възпалението и да
може да се предприеме по-нататъшното лечение. След като провел антибиотичното лечение,
ищецът постъпил в „Исул” София, където се установило чуждо тяло и на третия ден от
престоя бил опериран, извадили фрагментите и му казали, че повече нищо не може да се
направи, защото безвъзвратно е загубил зрението си. За първи път чуждите тела са
констатирани в „Исул” София. Понастоящем се натоварва другото око, често чувства
главоболие. Според лекарските препоръки на всеки три месеца трябва да се наблюдава от
специалист дясното око. След инцидента ищецът претърпял и емоционален срив. Запазил е
работата си като общ работник на бетонни изделия, защото работодателят и колегите му са
благосклонни към състоянието му.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Съдът намира производството за допустимо предвид представените доказателства за
предявена пред застрахователя претенция по чл.498 от КЗ и изтичането на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ към момента на настоящото произнасяне.
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от него са настъпили
вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В
тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от
5
КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата,
че процесният лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на
произшествието не са предмет на спор между страните по делото. Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на 11.04.2020 г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. Механизмът на настъпване на инцидента се
установява по еднозначен начин от събраните писмени и гласни доказателства,
кореспондиращи на заключението на САТЕ. От съвкупния им анализ се установява, че
първопричина за настъпване на процесното събитие е поведението на водача на
застрахования автомобил, който е навлязъл в лентата за насрещно движение без да се увери,
че по нея няма движещо се в противоположната посока МПС. По този начин същият е
реализирал противоправно деяние по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. По силата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. В случая по делото не се установяват изключващи вината обстоятелства.
Показанията на свидетеля, че причината за предприетата маневра е неравност на пътното
платно, са в противоречие с експертизата, а и това не представлява изключващо вината
обстоятелство, предвид задължението на водача на МПС във всеки един момент да
съобразява поведението си с пътната обстановка.
По безспорен начин се установяват и останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – причинени неимуществени вреди на ищеца като резултат от
виновното поведение на делинквента, изразяващи се в тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128, ал.2 от НК (постоянна загуба на зрение), както и свързаните с нея душевни
страдания. По изложените съображения предявения иск се явява доказан по основание.
По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от ЗЗД, следва да
определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост. Причинените
неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само могат да бъдат възмездени чрез
парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага следва да се
определи от съда във всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на
конкретното субективно увреждане. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключи. В случая от съществено значение са възрастта на
пострадалия – 35 г. към настоящия момент, характера и продължителността на лечението,
оперативната интервенция, трайния характер на физическите ограничения, свързани със
загубата на зрение на едното око, липсата на благоприятна прогноза за пълното им
възстановяване независимо от провеждано лечение, опасността от увреждане на зрителната
способност и на компенсиращото око, наличието на загрозяващ белег във вътрешния ъгъл
на ляво око с диаметър 1 см. Загубата на зрение в млада възраст е неблагоприятно събитие,
което безспорно засяга в негативен план всички сфери на реализация на индивида. Доброто
зрение е от съществено значение за човека, защото го прави независим и активен. Фактът,
че само 37 дни след инцидента ищецът е възобновил трудовата си дейност, не омаловажава
високия интензитет на претърпените травми и негативни преживявания и техния траен
характер. Обстоятелството, че ищецът е запазил работното си място от преди инцидента,
също не следва да се отчита при определяне на обезщетението, тъй като степента на
6
трайното намаление на работоспособността е определена по съответния ред на 50 %, което
означава, че възможностите му да полага определени категории труд е ограничена.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливият размер на общо
дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 70000 лева.
При този извод на съда, подлежат на обсъждане релевираните от страна на ответника
възражения с правно основание 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалия.
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. В тежест на ответника е да установи,
че поведението на пострадалия е способствало за настъпване на деликтния резултат.
За да се произнесе по основателността на възражението за шофиране без
обезопасителен колан, съдът кредитира заключението на вещите лица, че телесните повреди
съответстват на вероятността пострадалият да е пътувал с поставен предпазен колан поради
липсата на данни за коланна травма. Отделно от това вещите лица са категорични, че в
конкретния случай предпазният колан не би могъл да осъществи защитната си функция, тъй
като не е ефективен срещу попадане на стъклени фрагменти в очите на водача.
Възражението за шофиране с превишена или несъобразена скорост също е
недоказано, предвид заключението на вещото лице, че вероятната скорост л.а. „Опел Кадет”
е в рамките на разрешената поради липсата на значителни щети по автомобилите и телесни
увреждания по участниците в ПТП. Показанията на свидетеля са с оценъчен характер и
освен лишени от конкретика се явяват изолирани, предвид становището на вещото лице, че
скоростта на движение на двата автомобила е неопределима с точност спрямо наличните по
делото обективни данни и липсата на сведения за спирачни следи.
По делото не са събрани доказателства за предшестващо очно заболяване на ляво око,
което може да доведе до намаление на зрението, поради което следва да се приеме, че
единствена причина за увреждането е процесното застрахователно събитие.
Не се установява настъпилите увреждания да се дължат и на поведението на ищеца
след инцидента. Действително оперативната интервенция е извършена 30 дни след ПТП, но
видно от свидетелските показания и медицинската експертиза непровеждането й в спешен
порядък се дължи на обективни причини – необходимост от спадане на отока преди
извършване на преглед (10 дни) и провеждане на антибиотично лечение за овладяване на
възпалението преди операцията (20 дни). Налага се изводът, че забавянето не се дължи на
неоправдано бездействие на ищеца, а на спазване от негова страна на дадените му лекарски
предписания. Отделно от изложеното според вещото лице офталмолог ищецът е загубил
зрение още в момента на перфоративното нараняване и по-ранното провеждане на
оперативното лечение вероятно не би довело до по-благоприятен резултат.
По изложените съображения, не са налице основания за намаляване на така
определения от съда размер на дължимото застрахователно обезщетение.
Обезщетението за вреди се дължи със законната лихва считано от датата на
увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, от който момент тя бе дължима и от застрахователя
при прилагането на отменения КЗ според формираната трайна съдебна практика. Според
сега действащата разпоредба на чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима към процесното
застрахователно събитие, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на
ал. 3. Съгласно ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума т. нар. лимит на отговорност. В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
7
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретният
случай застрахованият не е уведомил застрахователя за произшествието, но това е сторено
от увреденото лице на 18.06.2020 г., от който момент и на основание чл. 429, ал. 3
КЗ обезщетението за неимуществени вреди е дължимо, ведно със законната лихва, предвид
съдържанието на посочената разпоредба. За периода от датата на увреждането – 11.04.2020
г., до датата предхождаща предявяването на претенцията – 17.06.2020г. искът за присъждане
на законна лихва следва да бъде отхвърлено като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2630 лева,
изразяващи се в адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА, определено съобразно предвидения в Наредба
1/09.07.2004г. минимален размер.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 2800 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и
сумата от 200 лева, представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за вещи лица.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Г.М.Д.“1, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. Г. с ЕГН ********** с адрес ********, сумата от 70000 (седемдесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 11.04.2020 г., в с. ********
на ********, причинено виновно от водача на л. а. „Рено Лагуна“ с per. № ********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
30/119003347309, със срок на валидност от 08.12.2019г. до 07.12.2020г., ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 18.06.2020 г., до
окончателното изпащане на задължението, на основание чл.432 и чл.429, ал.3 от КЗ, вр.
чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86 за периода от
11.04.2020 г. до 17.06.2020г. (от датата на увреждането до датата предхождаща
предявяването на застрахователната претенция).
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р
Г.М.Д.“1, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Й. Н. с ЕГН ********** сумата от 2630
лева, представляваща възнаграждение за предоставена на ищеца Д. К. Г. с ЕГН **********
безплатна правна помощ по т.д. №1051/2020г. на ВОС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр.
чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р
Г.М.Д.“1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета
на съдебната власт, сумата от 2800 лева, представляваща дължимата по делото държавна
такса върху уважената част от иска и сумата от 200 лева, представляваща заплатен от
бюджета на съда депозит за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9