№ 12
гр. ********, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.А
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100484 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по иск на М. С. Ю., ЕГН **********, с
адрес с.*********, ул. „************” №11 срещу Прокуратурата на РБ за
осъждане на ответника да му заплати сумите, както следва:
1. 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, вследствие н а незаконно повдигнати обвинения,
изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания,
емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение,
напрегнатост, потиснатост, тревоженост, безпокойство, неудобство,
чувство на унизеност, избягване на обичайната социална среда, на
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковете пред ПрРС –
19.05.2022 г. до окончателното им изплащане,
2. обезщетение за забава върху сумата от 10 000.00 лева в размер на 3
047.47 лева, считано от 19.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата
молба - 19.05.2022 г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;
3. 4 000 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, вследствие изпълнение на наказание „Пробация
1
за срок от една година за деяние, чието наказателно преследване е
погасено по давност, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковете пред ПрРС - 19.05.2022г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал.1, т. 6 от ЗОДОВ.
4. обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 4000.00 лева в
размер на 1 218.99 лева, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД;
5. 3 740.00 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за
адвокат в наказателното производство, на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковете до окончателното им изплащане и
обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 1 139.75 лева,
считано от 19.05.2019 г. до датата на завеждане исковата молба -
19.05.2022 г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтичат претендираните
права се излагат подробно в исковата молба.
Ответната страна подава отговор в срок, изразява становище за
неоснователност на исковете. Счита, че не е налице причинно –следствена
връзка между твърдените вреди и обвинението, за което се оправдава, като
липсват и доказателства. Отделно сочи, че размерът на претенцията за
неимуществени вреди е завишен и несъобразен с чл. 52 ЗЗД и
съществуващата съдебна практика.
В открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален
представител поддържа предявените искове. Моли за уважаването им.
Претендира разноски. Представителят на прокуратура на Република България
поддържа писмения отговор. Оспорва исковете. Моли за отхвърляне на
исковите претенции.
Фактически констатации:
Видно от представените писмени доказателства и приобщените
наказателни дела, преценени по отделно и в съвкупност, се установява, че
ищецът се привлича в качеството на обвиняем по ДП 3 2122/2010 г. по описа
на РУП-******** при ОДМВР гр. ******* за извършени престъпления,
наказуеми по чл. 131 ал. I т. т. 4 пр. 3 и т. 12 пр. 2 и пр. 4 вр. чл. 129, ал. 1 от
НК и чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от ПК, като в последствие на
2
21.10.2011 г. се привлича към наказателна отговорност пред съд. По внесения
обвинителен акт се образува НОХД № 513/2011 г. по описа на Районен съд гр.
********. След провеждане на четири открити съдебни заседания, с Присъда
№ 23/21.03.2013 г., съдът признава подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК и му налага
наказание „Пробация” за срок от една година, с приложение на съответните
пробационна мерки, като го признава за невинен и го оправдава по
обвиненията по чл. 131, ал. 1 т. 4, пр. 3, вр. чл. 129 ал. 1 и чл. 325 ал. 2 пр. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от ПК. По протест на прокуратурата срещу
постановената присъда в оправдателната й част се образува НОХД №
992/2013 г. по описа на Окръжен съд гр. *******, който с Решение Хе
305/28.10.2013 г. отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд. Въз основа на същия обвинителен
акт се образува ново НОХД № 580/2013 г. по описа на Районен съд-********,
който след проведени седем открити съдебни заседания, постановява Присъда
№ 1/11.01.2016 г., с която ищецът отново се признава за виновен в
извършване на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК,
като съдът му налага наказание „Пробация” за срок от една година, с
приложение на съответните пробационни мерки и го признава за невинен и го
оправдава по обвиненията по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 3, вр. чл. 129 ал. 1 и чл. 325
ал, 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Последва нов протест от
прокуратурата по втората присъда, по който се образува ВНОХД № 203/2017
г. по описа на Окръжен съд гр. *******. С Решение Хе 313/25.05.2017 г„
въззивният съд потвърждава изцяло присъдата на Районен съд-********,
която влиза в законна сила на 25.05.2017 г. на основание чл. 412 ал. 2 т. 1 от
НПК.
Свидетелят на С.М.М.-Ю. – живееща на семейни начала с ищеца, при
разпита й в о.с.з. заявява, че след привличането като обвиняем и повдигане на
обвинения пред съда, ищецът става стресиран, че може да влезе в затвора,
започва да има нарушения в съня, не излиза от вкъщи, което резултира в
необходимостта от приемане на успокоителни медикаменти. Посочва, че в
момента ищецът работи в строителството и в момента се чувства добре.
Съдът взема предвид възможната заинтересованост на свидетелката,
като счита, че събраните по време на разпита й гласни доказателства са
достоверни и отговарят на истината. Фактическия съжител на ищеца е
3
логично да има преки впечатления за състоянието му, непосредствено след
привличането му като обвиняем и по време на целия съдебен процес.
Фактическите констатации на съда почиват изцяло на представените по
делото официални документи, намиращи се в приложените наказателни дела
и разпита на свидетеля.
Правни изводи на съда относно основанието и размера на
предявения осъдителен иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата
по обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние ме е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За възникване на отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ са
необходими две предпоставки, а именно: 1. повдигане на обвинение на лице
за извършване на престъпление и 2. оправдаване по повдигнатото обвинение.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва
и установява пред съда виновността па привлечените към наказателна
отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по
какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната
отговорност на прокуратурата по чл. 2 ал. ал. 1, т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът се привлича в качеството му на обвиняем по образувано
досъдебно, след това по съдебно производство, като наказателното
преследване завършва с оправдателна присъда за повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. с чл. 129, ал. 1 от
НК и за престъпление по чл. 325, ал. 2, предл. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2
от НК. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че искът е основателен
само с доказването на този сложен юридически факт. Това е така, тъй като
ищецът търпи обичайните стрес и неудобства, които всеки човек би
претърпял, ако е в същото положение, без да е необходимо да се провежда
изрично доказване на техния конкретен вид и интензитет – вж. Р №
4
70/01.08.2017 г. по гр.д. № 2433/2016 г. на ВКС, Р № 480/23.04.2013 г. по гр. д.
№ 85/2012 г. на ВКС.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
В случая частичното оправдаване на ищеца е не поради това, че ищецът
не е автор на деянието, респ. в извършване престъпление, а поради
квалифициране на деянието по престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с
чл. 130, ал. 2 от НК, което е от значение при определяне на размера на
дължимото обезщетение.
Ищецът неименуемо претърпява вреди, изразяващи се в обичайните
притеснения, неудобства и несигурност от незаконното обвинение.
Съдът, след преценка по отделно и съвкупност на всички
обстоятелствата, свързани с обвинението, по което се оправдава, намира за
справедливо определяне на обезщетение в размер на 4000.00 лева, като
основното обстоятелството, което мотивира съдът да определи по-нисък
размер на обезщетение е, че ищецът не се оправдава, поради неизвършване на
престъпление въобще, а поради това, че деянието му не представлява
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. с чл. 129, ал. 1 от НК и чл.
325, ал. 2, предл. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Съдът взема предвид и фактът, че
признаците на престъплението, за което се оправдава, обуславят по-висок
размер на наказание; че двукратно се протестират оправдателните присъди,
като протестите също се поддържат от въззивната прокуратура и не се
оттеглят; че в хода на наказателния процес се провеждат общо 13 открити
съдебни заседания; и че наказателното преследване срещу ищеца продължава
цели шест години,
Остават недоказани твърденията на ищеца за претърпяване на
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и безпокойства над обичайния
размер. Не се установява и влошаване на здравословното състояние на
ищеца, което да е в пряка причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение.
Към горното обезщетение следва да се прибави и допълнително
5
обезщетение за неимуществени вреди, влизащи в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 5 от ЗОДОВ, тук като по делото се установява, че ищецът изтърпява
наказание „пробация“ след изтичане на абсолютната давност предвидена в
закона.
С Присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013 г. на PC ********,
ищецът се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал. I
т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК. поради което и на основание чл. 54 от НК съдът
му налага наказание „Пробация” с приложение на следните пробациоини
мерки: по чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
нето длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година; по чл. 42а,
ал. 2 т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година; по чл. 42а, ад. 2 т. 6 от НК - безвъзмезден труд в полза
на обществото за 150 часа годишно за срок от една година. След влизане в
сила на присъдата - 25.05.2017 г., прокуратурата привежда в изпълнение
наказанието, като видно от представените по делото удостоверения от
районна прокуратура гр. ******* и от районна служба „Изпълнения на
наказанията” гр. *******, ищецът изтърпява наложеното наказание в периода
12.06.2017 г, - 12,06.2018 г.
В хода на наказателния процес изтича абсолютната погасителна давност
за наказателно преследване относно деянието по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 4 вр.
чл. 130 ал. 2 от НК, за което ищецът се признава за виновен и му се налага
наказание „Пробация”. Деянието се довършва на 15.08.2010 г., от която дата
започва да тече давностния срок, който изтича на 15.08.2013 г., съгласно
разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК. Тъй като тази давност се прекъсва от
водения наказателен процес по аргумент от чл. 81 ал. 2 от НК, абсолютната
давност по чл. 81 ал. 3 от НК изтича на 15.02.2015 г., поради което и
наказателното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл.
24 ал., ал. 1, т. 3 от НПК. Въпреки забраната за наказателно преследване,
наказателно- процесуалните действия спрямо ищеца не се преустановяват.
Нещо повече, прокуратурата привежда в изпълнение наложеното наказание и
ищецът го изтърпява изцяло.
Изтърпяване на наказание въпреки абсолютната давност, обуславя
присъждане на обезщетение в размер на още 2500.00 лева. Така ответникът
6
следва да се осъди да заплати общо обезщетение в размер на 6500.00 лева, на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като за разликата до 10 000.00 лева
искът следва да се отхвърли. Предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ
следва да се отхвърли, тъй като се отнася за хипотеза различна настоящата,
както и свързания с него акцесорен иск за заплащане на обезщетение за
забава.
Като последица от уважаване на главния иск за неимуществени вреди за
сумата от 6500.00 лева, следва да се уважи и искът за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.05.2019 г.
до 19.05.2022 г., в размер на 1980.69 лева, изчислено чрез електронен
калкулатор от сайта www.Calculator.bg. За разликата до претендирания размер
от 3047.47 лева искът за лихва следва да се отхвърли.
Относно иска за имуществени вреди от незаконно повдигнатото
обвинение:
По делото се представят 15 броя договори за правна защита и
съдействие, сключени между ищеца и неговият защитник, от които е видно,
че за осъществената защита в цялото наказателно производство в двете му
фази, ищецът заплаща адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 740 лева.
Съдът приема, че възнагражденията за адвокатска защита са съобразени с
оглед тежестта на повдигнатите обвинения и предвидените за тях в НК
наказания. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС. Договорите не са изрично оспорени от насрещната страна, поради
което искът се явява доказан по своето основание. Относно размера, съдът
приема, че следва да се присъди половината от разноските за заплатен
адвокатски хонорар, тъй като ищецът се признава за невиновен не изцяло, а
само по част от повдигнатото обвинение. Искът за имуществени вреди се
явява основателен за сумата от 1870.00 лева, като за разликата до 3740.00
лева следва да се отхвърли.
Като последица от уважаване на иска за имуществени вреди за сумата
от 1870.00 лева, следва да се уважи и искът за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислена за периода от 19.05.2019 г. до
19.05.2022 г., в размер на 569.84 лева, изчислен чрез електронен калкулатор
от сайта www.Calculator.bg. За разликата до претендирания размер от 1139.75
лева искът за лихва следва да се отхвърли.
7
По разноските:
Ответникът отговаря пред ищеца за разноски съгласно чл. 78, ал. 1 от
ГПК. По делото се представя договор за правна защита и съдействие, в който
се обективира заплащане от ищеца на адвокатско възнаграждение в размер на
4124.60 лева, придружен от списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който се
индивидуализират възнагражденията за всеки един от исковете и основанията
по Наредба № 1/2004 г. Ответната страна навежда възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78
ал. 5 от ГПК.
Съдът счита възражението за неоснователно по следните причини:
С ДВ бр. 88/04.11.2022 г. са обнародвани последните промени в
разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Съгласно чл. 5 ал. 2, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на
исковете. В настоящия случай, с исковата молба са предявени 5 обективно
кумулативно съединени искове. Възнагражденията за всеки един от исковете
са определени с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата и са установени в техния минимален размер. Ето
защо, възражението за прекомерност, въведено от насрещната страна се явява
неоснователно. За образуване на делото е заплатена държавна такса в размер
на 10 лв., съгласно чл. 2а т, 1 от ТДТКССЕПК.
Предвид частичната основателност на исковете, на ищеца се дължат
разноски в размер на 1950.58 лева от общо сторените 4124.60 лева,
съразмерно на уважената част от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София,
бул. Витоша №2 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Ю., ЕГН **********, с адрес
с.*********, ул. „************” №11 сумата от 6500.00 (шест хиляди и
петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за
8
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. с чл. 129, ал. 1 от
НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП №
2122/2010 г. по описа на РУП-********, НОХД № 513/2011г. по описа па PC
********, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС-*******, по НОХД №
580/2013 г. по описа на PC-********, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на
ОС-*******, за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД №
513/2011г. по описа па PC-********, отменена с Решение № 305/28.10.2013г.,
постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС *******, оправдан с Присъда №
1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС ********, потвърдена с Решение
№ 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският
окръжен съд, както и вследствие изпълнение на наказание „Пробация“ за срок
от една година за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 от
НК, чието наказателно преследване е погасено по давност по чл. 81, ал. 3, вр.
с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковете пред ПрРС – 19.05.2022 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 6500.00 лева до
претендирания размер от 10000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София,
бул. Витоша №2 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Ю., ЕГН **********, с адрес
с.*********, ул. „************” №11 сумата 1980.69 (хиляда деветстотин и
осемдесет лева и шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 6500.00 лева, считано от
19.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022 г., на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 1980.69 лева до претендирания размер от 3047.47 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. С. Ю., ЕГН **********, с адрес с.*********,
ул. „************” №11 срещу Прокуратурата на Република България с
адрес гр. София, бул. Витоша №2 за заплащане на сумата от 4 000.00 (четири
хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, вследствие изпълнение на наказание „Пробация за
срок от една година за деяние, чието наказателно преследване е погасено по
давност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковете пред ПрРС - 19.05.2022г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 2, ал.1, т. 6 от ЗОДОВ, като неоснователен, както
9
и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение
върху сумата от 4000.00 лева в размер на 1 218.99 лева, на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София,
бул. Витоша №2 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Ю., ЕГН **********, с адрес
с.*********, ул. „************” №11 сумата от 1870.00 (хиляда осемстотин
и седемдесет) лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат
за защита в наказателните производства по НОХД № 513/2011г. по описа па
PC ********, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. *******, по НОХД
№ 580/2013 г. по описа на PC-********, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на
ОС гр. *******, на основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете –
19.05.2022 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 1870.00 лева до претендирания размер от 3740.00
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София,
бул. Витоша №2 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Ю., ЕГН **********, с адрес
с.*********, ул. „************” №11 сумата 569.84 (петстотин шестдесет и
девет лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1870.00 лева, считано от
19.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022 г., на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 569.84 лева лева до претендирания размер от 1139.75 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, бул. Витоша №2 да заплати на М. С. Ю., ЕГН **********, с адрес
с.*********, ул. „************” №11 сумата от 1950.58 (хиляда
деветстотин и петдесет лева и петдесет и осем стотинки) лева,
представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – ********: _______________________
11