Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, II- Д въззивен с-в, в открито заседание на десети
декември две хиляди двадесет
и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретар Илияна
Коцева, като разгледа
в.
гр. дело № 6220/20г., докладвано от съдия Киримов, установи следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 36075 от 09.02.2020 г. по гр. д. № 49423/2017
г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, на основание чл. 4 ЗГВР /отм./ ответникът
Фонд з.г.н.в.в б. е осъден да заплати на Л.Л.Х., ЕГН: ********** сумата от 5148
лв., представляваща неизплатен остатък от влоговете на ищеца в „КТБ“ АД /н./
съгласно Договор за преференциален безсрочен депозит № 3629 от 07.07.2004г.,
Договор за издаване и ползване на банкова дебитна карта № 39780 от 02.07.2004г.
и Рамков договор за платежни услуги за потребителите от 08.01.2010г., както и
да заплати на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски в размер на 305,92 лв.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба
от ответника по делото – Фонд за гарантиране на влогове в банките, чрез адв. Д.Л..
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Единственият довод в тази
насока, е, че от размера на законовата гаранция следва да се приспаднат всички
задължения, а не както е приел СРС само тези с настъпил падеж. Иска се отмяна на обжалваното решение в цялост
и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от ищеца Л.Л.Х., с твърдения за неоснователност на
въззивната жалба по подробно изложени съображения и искане решението да бъде
потвърдено.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна
жалба от третото лице помагач „КТБ“ АД /н./, чрез юрк. Е.М.-Б., с доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС. Моли се за неговата
отмяна и отхвърляне на предявения иска като неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответника по делото – Фонд з.г.н.в.в б. чрез адв. Д.Л., с твърдения за
основателност на жалбата, като изцяло се подкрепят изложените в нея аргументи.
Депозирано е и становище от третото лице помагач С.П.М.,
чрез адв. А.Х., с аргументи в подкрепа на въззивната жалба, по изложените в
същата аргументи.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването - и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Този
състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 ГПК, препраща
своята към нея.
Правилно е
приложена разпоредбата на чл. 6, ал. 2
от ЗГВБ (отм., приложим към онзи момент и процеса по изплащане
на гарантираните влогове на "КТБ" АД), съгласно която разпоредба от
размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от закона се
приспада размерът на задълженията. Разпоредбата е ясна и няма основание за
друго тълкуване, като според същата от гарантираната сума се приспадат всички
задължения на вложителя към банката с отнет лиценз, тъй като съгласно чл. 23 от ЗБН всички
задължения на банката стават изискуеми от датата на откриване на производството
по несъстоятелност. В конкретния случай от общия размер на влоговете на
ответника към 06.11.2014 г. е приспаднат размерът на задълженията към същата
дата, и разликата формира гарантираната сума от ФГВБ. Това е потвърдено и от
вещото лице в изготвената ССЕ. С оглед изричната разпоредба на чл. 6, ал.2,
във връзка с чл. 6, ал.1
от същия закон, размерът на задължението на банката към един
вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях
лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1, се
събират, а по силата на ал.2 - от тях се изваждат задълженията по кредити.
Следователно релевантната дата е тази на решението за отнемане на лиценза на
банката, която е 06.11.2014 г. Неоснователно е възражението, че решението е
постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 6, ал.2 и ал.6 от ЗГВБ (отм.);
Напротив, решението, както е посочено и по-горе, е постановено в пълен синхрон
с тези разпоредби на закона. В случай, че се приеме за
основателен доводът на въззивника, че се приспадат всички задължения, в т.ч. и
непадижиралите такива би довело до небрагоприятните последици за вложителя да плати отново приспаднатите задължения, така той няма
еднакво право на гаранция с вложителите, които нямат задължения към банката в
несъстоятелност. Безспорно е също, че ако задължението на вложителя към банката
в несъстоятелност се приспадне от размера на гаранцията, но след това той
трябва да го плати и ефективно, то неговото имущество се намалява два пъти
заради едно и също задължение. Така даденото тълкуване във въззивната жалба е в
противоречие с изискванията на чл. 17, ал.1 и ал.3 от
Конституцията за неприкосновеност, защита и гарантиране на
частната собственост от закона.
С оглед изложеното
въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която в
случая претендира 305,92 лв. разноски пред СРС, които са присъдени вече в
производството пред първата инстанция и не се дължат повторно пред този съд.
Претендирана е и сума за адвокатско възнаграждение, която също не се следва,
тъй като по делото няма данни същото да е платено.
Мотивиран
от гореизложеното съдът,
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 36075 от 09.02.2020 г. по гр. д. № 49423/2017 г. по описа на СРС, ГО, 118
състав.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страна на ответника „К.т.б.“
АД /н./.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.