РЕШЕНИЕ
№ 1192
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110217898 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. В. Т. срещу наказателно постановление /НП/ № г.,
издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на основание
чл. 476 от Изборния кодекс, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 170, ал. 1 от Изборния кодекс.
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП,
като се оспорва изводът за виновно осъществено от жалбоподателя нарушение.
Жалбоподателката сочи, че тя не е уведомена, че в решението за образуване на местна
коалиция е посочена като лице по чл. 164, ал. 2 ИК и съответно не е знаела, че има
задължения за водене на счетоводството освен на местната структура на и на създадената за
местните избори “. Тя допълва, че лично не е получавала дарения и не е сключвала
договори, поради което намира за противозаконно да се ангажира отговорността й за
подобно нарушение. Сочат се още нарушения на процесуалните правила, свързани с
нарушен срок по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като документите, установяващи
нарушението и отговорния субект са постъпили в Сметната палата до 17.10.2019 г., а не
както се твърди от наказващия орган, че е узнал за нарушението едва на 05.02.2020 г.
Поради всичко изложено се претендира за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Административнонаказващият орган – председателят на Сметната палата, чрез своя
процесуален представител – юрисконсулт оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя подробни съображения в писмен вид за осъществен от
жалбоподателя състав на нарушение по чл. 170, ал. 1 ИК и липса на предпоставките на чл.
1
28 ЗАНН в случая.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 42 от 15.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия , била
регистрирана за участие в изборите за общински съветници и кметове на територията на
община В Решение от 12.09.2019 г. на представители на четирите политически субекта за
образуване на изрично било посочено, че партията от местната коалиция, която ще отговаря
за приходи, разходи и счетоводна отчетност е , а лицето, което ще отговаря за това по
смисъла на чл. 164, ал. 2 ИК е Р. Т. – счетоводител. Същата не е подписала Решението от
12.09.2019 г. Същата имала сключен граждански договор с Областния съвет на за периода
м. септември-октомври 2019 г.
Жалбоподателката Р. В. Т. била посочена в заявлението за участие в изборите като
лице, което отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност на /а като отговорна
партия била посочена /, като това обстоятелство не е отразено в Решение № и Решение №
от 15.09.2019 г. на ОИК , а единствено в Решението за създаване на коалицията и в писмо от
представляващия коалицията до Сметната палата за публикуване на данни за коалицията и
включване в ЕРИК.
На 09.10.2019 г. бил сключен договор за дарение между М /кандидат за кмет на /, за
дарение на 2950 лева за предизборната кампания за изборите за общински съветници и за
кметове на 27.10.2019 г., но сумата по дарението не била преведена по банков път, а била
внесена в касата на – община . За това от жалбоподателката бил издаден Приходен касов
ордер № 22/09.10.2019 г. и сумата била отразена като приход в касовата книга на
Жалбоподателката отговаряла за касата на , като изплащала разходите в брой в периода
01-31.10.2019 г., внасяла и пари по банковата сметка на - и завеждала част от приходите,
като освен това се подписала и на Приходния касов ордер за полученото дарение отна
09.10.2019 г.
При извършен одит на неустановена дата преди 05.02.2020 г. за съответствие на
приходите и разходите във връзка с проведената предизборна кампания за местни избори
през 2019 г., /възложен със заповед № ., св. П. Н. Й. – на длъжност „старши одитор” в
Сметната палата, установила, че така описаното дарение в размер на 2950 лева за
предизборната кампания за местните избори на 27.10.2019 г. не е преведено по банков път, а
е внесено в касата на , съответно на . Тя установила и второ дарение от от дата 22.10.2019 г.
в размер на 1800 лева, което също било внесено в касата и за което бил издаден ПКО.
Свидетелката установила, че именно жалбоподателката е посочена като лицето по чл. 164,
ал. 1 ИК, отговорно за счетоводството на и затова тя била поканена да се яви в Сметната
палата за съставяне на АУАН с покана с Изх. № 48-00-57/11.02.2020 г., като по делото не са
представени доказателства за редовно връчване на поканата, а повторна такава не била
изпратена до жалбоподателя.
При така достигнатите изводи, на 20.02.2020 г. от св. Й. бил съставен АУАН № в
присъствието на двама свидетели и в отсъствието на нарушителя, удостоверено с техните
подписи, за това, че Р. Т. в качеството й на лице по чл. 164 ИК е извършила две нарушения
по чл. 170, ал. 1 ИК, тъй като е получила финансиране от в размер на 2950 лева и 1800
лева, което не е преведено по банков път, а е внесено в касата на ПП . Актът бил връчен
лично на жалбоподателката на 27.02.2020 г., което се удостоверява с нейния подпис. В акта
не били изложени възражения срещу констатациите в него, като такива са постъпили в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които до голяма степен се покриват с тези, изложени в
жалбата.
Въз основа на АУАН № г. при пълна идентичност на описаното първо нарушение /за
дарението в размер на 2950 лева на дата 09.10.2019 г. и дадената му правна квалификация
2
било издадено обжалваното наказателно постановление на 30.06.2020 г., с което на
жалбоподателя Р. В. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000
лева за нарушение на чл. 170, ал. 1 от Изборния кодекс.
Видно от представеното известие за доставяне, НП № г. е връчено на
жалбоподателката Т. на 09.07.2020 г., като жалбата срещу него е входирана в Сметната
палата на 16.07.2020 г. Но поради изпращането й едновременно с друга жалба и
административна преписка, същата е попаднала по НАХД № 7650/2021 г. по описа на 103
състав, като в съдебно заседание на 07.12.2021 г. съдът е констатирал това и жалбата е
докладвана за образуване на ново НАХД.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
като и от събраните по делото писмени доказателства /ПКО, копие от касова книга, решение
за създаване на , решения на ОИК, заповеди за компетентност и др./, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелката разказва за случая и за установеното от нея нарушение при извършената
проверка на за област Св. Й. посочва, че актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя,
но в последствие му е връчен. От писмените доказателства по делото несъмнено се
установява, че дарението от на 09.10.2019 г. е направено именно във връзка с участието на
местната коалиция в изборите за кметове и общински съветници през 2019 г., както и че
дарената сума в размер на 2950 лева е внесена в брой в касата на а не е преведена по банков
път. Това се установява както и от липсата на подобен превод, отразен в банковото
извлечение, така и от издадения и отразеното внасяне на сумата в касата на коалицията.
Основните възражения на жалбоподателката са свързани с липсата на основание за
ангажиране на нейната отговорност, но от представеното копие на и копие от касовата
книга, се установява, че именно тя е разписала ордера за получил и после е осчетоводила
получената сума като приход в касата. Освен това се установява, че именно
жалбоподателката е водела счетоводството на ПП по време на предизборната кампания,
като е описвала приходи и разходи в касовата книга и е внасяла пари в банковата сметка на
ПП , която е била определена като отговорната партия по смисъла на чл. 164 ИК.
Следователно, съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че не е
знаела за дарението и не тя го е получила, следователно и не би следвало да носи
отговорност за това нарушение.
Въпреки формално заявеното оспорване на факта на извършеното нарушение,
жалбоподателката не представя доказателства и не излага твърдения, че всъщност друго
лице следва да носи отговорност и е било натоварено със счетоводното отчитане на като не
се възползва и от правото си да даде обяснения.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
3
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката за нарушение на
чл. 34 от ЗАНН при издаване на АУАН. Видно от Заповедта за възлагане на одита за
съответствие на декларираните приходи и разходи във връзка с предизборната кампания за
местните избори през 2019 г., проверката е възложена на екипа, включително и св. П. Й. на
16.12.2019 г. Едва в хода на одита на , св. Й. конкретно е могла да установи данни за
извършеното нарушение и за неговия извършител. Действително, още на 15.10.2019 г. до
Сметната палата от представляващия местната коалиция е изпратено копие от договора за
дарение, но това само по себе си не установява нарушение, още по-малко и нарушителя.
Видно от писмото, към него не е приложено копие от касовата книга и извлечение от
банковата сметка на ПП , както и копие на . чрез които може да се извлече информация по
какъв начин е внесено дарението /дали чрез банков превод или в брой/, както и за
конкретната му стойност, тъй като договорът за дарение е реален, а писмения документ без
предаване на сумата не изпълва фактическия състав на договора. Следователно, към
15.10.2019 г. наказващият орган не е разполагал с пълната информация за извършено
нарушение или неговия автор, поради което и срокът по чл. 34 от ЗАНН не е започнал да
тече.
Съдът намира, че съставянето на АУАН в отсъствие на жалбоподателя, след като не му
е била надлежно връчена покана за това /макар да се твърди такава да е изпратена на
11.02.2020 г., но липсват доказателства за получаването й/, не представлява съществено
процесуално нарушение. Актът е съставен законосъобразно в присъствие на двама
свидетели, след което на 27.02.2020 г. е връчен лично на жалбоподателката, която е имала
възможност да възрази срещу констатациите в него и да представи доказателства, които
наказващият орган да вземе предвид. С това е отстранено и допуснатото нарушение при
невръчване на поканата за съставяне на акта, като според константната практика на АССГ
последното не представлява основание за отмяна на НП. Нарушителката се е запознала с
текста на АУАН и е имала възможност да възрази и организира защитата си срещу него,
поради което и не е налице съществено процесуално нарушение, което да опорочи цялото
производство.
Нарушението, макар и лаконично описано е достатъчно ясно и конкретно, като са
посочени датата и място на нарушението, както и отговорния субект.
От представените по делото ПКО № 22/09.10.2019 г., копие на касовата книга и
извлечение от банкова сметка се установява, че дарението от в размер на 2950 лева е
платено в брой, за което е издаден приходен касов ордер и сумата е заведена в Касата на ,
която е определена за партията, част от , което отговаря за счетоводството. От вписаното в
договора за дарение и неговата дата се установява, че дарението е именно във връзка с
местните избори.
В контекста на изложеното е очевидно, че е допуснала нарушение на разпоредбата на
чл. 170, ал. 1 от ИК, като е получила финансиране от в размер на 2950 лева в брой, а не по
банков път.
В чл. 170, ал. 1 от ИК изрично е постановено, че финансирането на приходите и
разходите, свързани с предизборната кампания, на стойност над 1000 лева, се извършва по
банков път.
Съгласно чл. 476 от ИК при нарушение на общия размер на финансирането по чл.
165, на забраните по чл. 168, както и при нарушение на изискването по чл. 170, ал. 1, на
лицето или лицата по чл. 164 се налага глоба от 3000 до 15 000 лв.
По делото безспорно е установено извършването на нарушение на чл. 170, ал.1 от ИК,
а именно, че от са получени приходи от дарение надвишаващо сумата от 1000 лева, което
4
обаче не било платено по банков път, а в брой. Съдът намира, че са събрани безспорни
доказателства за извършване на вмененото нарушение, включително и че приходът е
свързан с предизборната кампания за местните избори през 2019 г.
В този смисъл неоснователни се явяват доводите за липсва на вина у жалбоподателя
за извършеното нарушение. В цитирания текст от ИК изрично е предвидена отговорност за
лицата по чл. 164 от ИК за всички нарушения по чл. 170, ал. 1 ИК, а от представеното
решение за създаване на несъмнено се установява, че именно жалбоподателката Р. Т. е
посочена като лице, което да отговаря, за приходите, разходите и счетоводната отчетност на
по време на предизборната кампания. Следователно, независимо от конкретното лице, което
е фактически е получило прихода, отговорността на жалбоподателката следва да бъде
ангажирана на основание конкретното законодателно решение. В случая всъщност се
установява, че самата жалбоподателка е подписала . и е осчетоводила сумата по дарението в
брой, поради което и съдът прие за изцяло неоснователни доводите за липса на знание у нея
за това дарение, съответно и за липса на основания за ангажиране на нейната отговорност. В
контекста на изложеното е ирелевантно дали лицето по чл. 164 ИК е служител или законен
представител на някоя ПП, дали е наето на трудов или граждански договор, дали
ангажиментът му е постоянен или временен. Но несъмнено в Решението за създаване на
името на жалбоподателката е посочено за лице по чл. 164 ИК, като същите данни са
предоставени и на Сметната палата за вписване в Регистъра по ИК.
Настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателката Т. е извършила
административното нарушение и от субективна страна, при форма на вината
непредпазливост - небрежност. Тя не е предвиждала настъпването на обществено опасните
последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Жалбоподателката е била длъжна да
откаже да получи дарението надвишаващо 1000 лева в брой и да не издава за него ПКО, а да
уведоми дарителя /кандидат за кмет от / да преведе сумата по банков път. Като лице по чл.
164 от ИК жалбоподателката следва да е била информирана за специалните си задължения,
свързани с отчетността на предизборната кампания и с възможността да носи отговорност за
нарушаване на правилата на ИК от
Във връзка с възражението на жалбоподателя с искане за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, съдът намира, че така констатираното нарушение не представлява маловажен случай
на административно нарушение, поради което правилно жалбоподателят е санкциониран за
него. Според чл. 93, т.9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган следва да приложи посочената
разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г.,
ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Но в случая съдът намира, че нарушението разкрива типичната обществена опасност за
нарушения от този вид и не са налице някакви смекчаващи обстоятелства, които да водят до
противния извод. Прозрачността на финансирането на политическите партии и коалиции и
счетоводната отчетност на приходите и разходите им по време на предизборна кампания са
от изключително значение за протичането на изборния процес без злоупотреби и за
осигуряване на възможности за контрол върху дейността на партиите и начините на
събиране и разходване на средствата им. За да достигне до извод за неприложимост на чл.
28 от ЗАНН в случая съдът отчете още, че по делото са налице данни и за друго подобно
5
нарушение на както и че размерът на дарението трикратно надвишава прага от 1000 лева,
като от същото лице са правени и други дарения за местните избори, отново в брой.
Наложеното на жалбоподателката административното наказание е индивидуализирано
правилно в законовия минимум от 3000 лева, поради което за съда е невъзможно да намали
размера му.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и
правилно.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на председателя на Сметната палата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи
производства/ законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на наказващия орган в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт, който е представил и писмена защита, като съдът е потвърдил обжалваното
НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена
правна или фактическа сложност, като е проведено само едно съдебно заседание, поради
което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение, а именно в размер
на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № ИК-30/30.06.2020 г., издадено
от председателя на Сметната палата, с което на основание чл. 476 от Изборния кодекс, на
жалбоподателя Р. В. Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000
лева, за нарушение на чл. 170, ал. 1 от Изборния кодекс.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р. В. Т. с ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на СМЕТНАТА ПАЛАТА
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6