Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 164 /02.07.2020г. Град С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД Граждански състав
На 02.07. Година 2020
в закрито заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ
въззивно гражданско дело
№ 1282 по описа за 2020 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила писмена
жалба, с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК, от П.С.К. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** –
ответник по ч.гр.д.№1028/2020г. по описа на РС-Стара Загора, чрез пълномощник М.Р.М.
***, съдебен адрес:***, партер, Адвокатска кантора М. К. Против
Постановление изх.№2341/05.03.2020г. на ДСИ по изп.дело № 20185330403011
за спиране на изпълнителното производство с Правно основание – чл.435, ал.1,
т.3 от ГПК.
Жалбподателят счита, че същото е незаконосъобразно и моли съда,
да го отмени. Съображенията му за това са следните:
1 .Обезпечението е допуснато от Районен съд С.З.чрез
налагане на обезпечителпа мярка „спиране на
изпълнението” до размера на претенцията от 1 182.22 лева. Предмет на
принудително изпълнение е не само сумата от 1 182.22 лева, а значително
по-голяма парична сума. Твърди, че постановеното спиране на цялото изпълнително
дело го лишава от възможността да събере разликата от вземането си, което е в
противоречие със съдържанието на обезнечителната
заповед.
2. Съдебният изпълнител не следвало да спира
цялото изпълнително производство, а да изпълни стриктно издадената
обезпечителна заповед и да спре изпълнението само до размера на 1 182.22 лева.
Като не е сторил това съдебния изпълнител със своето постановление е издал
незаконосъобразен правен акт, който следва да бъде отменен.
3. С издаденото постановление той е съм лишен от
възможността да събера вземането си към длъжника, който е адвокат при АК-С.З.и
вече приблизително 15/петпадесст/ години се опитвал
недопустимо да осуетява по всякакъв начин изпълнението на присъденото му
вземане. Налице бил ярък пример на злоупотреба с процесуални права и нарушаване
на принципа на гражданския процес на добросъвестност, обективиран в чл.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.435,
ал.1, т.3 от ГПК, моли съда ДА ОТМЕНИ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ИЗХ.№2341/05.03.2020Г. НА
ДСИ ПРИ СИС НА РС-СТАРА ЗАГОРА, ПОСТАНОВЕНО ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО
№20185530403011 ЗА СПИРАНЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ПОСОЧЕНОТО ПО-ГОРЕ
ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, ВЕДНО С ВСИЧКИ ЗАКОНОВИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ
ТОВА. ПРЕТЕНДИРА ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ.
В законоустановения срок е постъпило писмено
възражение-отговор от другата страна по
делото В.К.К., в качеството Й на длъжник по изп.
дело, с което моли жалбата на жалбподателя да бъде
оставена без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са
постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ДСИ ПРИ СИС НА РС-СТАРА
ЗАГОРА, с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение
като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана. Подробни съображения
са изложени в писмените мотиви на ДСИ ПРИ СИС НА РС-СТАРА ЗАГОРА.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото
доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно,
намери за установено следното:
По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира,
че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:
В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по
съществото си относно нейната материална основателност.
Жалбата е депозирана в двуседмичния срок за
обжалване съгласно чл.436, ал.1 от ГПК. Допустима е на основание чл.435, ал.1,
т.3 от ГПК- тъй като се обжалва постановление за спиране на изпълнителните
действия по делото на държавен съдебен изпълнител от 05.03.2020 г. Препис от
жалбата е връчен на длъжника по делото В.К.К., която
в тридневен срок представя възражение с Вх. №2069/29.05.2020 г.
Жалбоподателят К. моли постановеното спиране на
изпълнението по делото да бъде отменено, тъй като счита, че същото е
незаконосъобразно и постановената обезпечителна заповед на Районен съд С.З.спира
изпълнението до размера на 1188.22 лв. и при спряно изпълнително дело не е в
състояние да събере остатъка от вземането си.
С молба Вх. № 1127/05.03.2020 г. длъжницата и въззиваема В.К. е представила по изпълнителното дело
обезпечителна заповед на Районен съд С.З. по ч.гр.д. № 1028/2020 г., по силата
на която се допуска обезпечение на бъдещ иск в полза на В.К. против П.К. чрез
налагане на обезпечителната мярка „Спиране на изпълнението“ по изпълнително
дело № 3011/2018 г. до размера на претенцията 1188.22 лв. С постановление от
05.03.2020 г. на ДСИ е спряна насрочената публична продан на описан недвижим
имот- гараж в гр. С.З., ул.“*****Въззивният съд
намира, че незабавно и законосъобразно държавния съдебен изпълнител е изпълнил
постановената Обезпечителна заповед, като е спрял изпълнението по делото, така
както е формулирана заповедта. Съдебния изпълнител няма право да тълкува
обезпечителните заповеди, а да ги изпълнява незабавно. Размерът на претенцията,
посочен в заповедта е еднакъв с вземането на взискателя
по изпълнителния лист, а именно: главница 1022 лв., сумата от 100 лв. мораторна
лихва, 66.22 лв. разноски, или общо 1188.22 лв. Изпълнителното основание, въз
основа на което действа съдебния изпълнител е изпълнителния лист. Към вземането
по листа се начислява законова лихва, присъдена със съдебно решение. Съдебният
изпълнител обаче не събира лихвата, в случай, че изпълнението по отношение на
основното вземане е спряно. Ето защо ДСИ правилно счита, че изпълнението е
спряно и не следва да се провежда публичната продан до отмяна на постановената
обезпечителна мярка.
Въззивният съд намира, че подадената жалба от жалбподателя К. се явява неоснователна и недоказана, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на Чл. Чл. 397., ал. (1), т.3 от ГПК Обезпечението
се извършва:
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда,
включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез
спиране на изпълнението. Според ал.(2) Съдът може да допусне няколко вида
обезпечения до размера на цената на иска по чл.
69, ал. 1.
Настоящият съдебен състав намира, след извършената
служебна справка в деловодството на Окръжен съд – Стара Загора, че е образувано
ч.в.гр.дело с № 1380/2020 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, по което
съдът вече се е произнесъл с Определение от датата 01.07.2020 год. по същото
дело, с което е ПОТВЪРДИЛ определение от 05.03.2020 г., постановено по ч.гр.д.№
1028/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е допуснато
обезпечението на бъдещ иск в полза на В.К.К., ЕГН -**********,***,
ст.14 против П.С.К., ЕГН – ********** *** чрез налагане на обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението“ по изп.д.№ 3011/2018 г. по описа на СИС при СтРС, до
размера на претенцията /цената на иска/ от 1188,22 лв. /хиляда сто осемдесет и
осем лева и двадесет и две ст./., като правилно и законосъобразно.
Процесуалната
законосъобразност на принудителното изпълнение, а в случая и НА ДОПУСНАТОТО
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ОТ СЪДА е НАПЪЛНО несъвместима с разрешаване на спора за дълга и
неговия размер или за валидността на обезпечението, без значение дали подобни
възражения са въведени, ДОРИ И ОТ длъжника по изпълнението – в случая
физическото лице ПО ДЕЛОТО, В.К.К..
Настоящата съдебна инстанция намира, че предвидената
в нормата на чл.397, ал.1 т.3 от ГПК обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ се осъществява по реда на чл.432, ал.1, т.1 от ГПК, съобразно
който в случаите по чл.397, ал.1 т.3 от ГПК се спира изпълнителното
производство по дадено изпълнително дело.
Тълкуването на нормата на чл.397, ал.2 от ГПК
обуславя извода, че обезпечението на иска посредством една или няколко
обезпечителни мерки, се допуска до размера на цената на иска по чл.69, ал.1 от ГПК.
В този смисъл при допускане на обезпечение в
диспозитива на съдебния си акт съдът винаги посочва освен вида на
обезпечителната мярка и размера на цената на обезпечения иск, респ. бъдещ иск.
Именно това е сторил първоинстанционният
съд като е наложил обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№
3011/2018 г. по описа на СИС при СтРС да е до размера на претенцията от 1188,22
лв., която сума представлява цената на бъдещия отрицателен установителен иск.
Налага се извода, че процесното обжалвано постановление
ДСИ при СИС С.З.в изпълнение на допуснатата от съда ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА, с
която се допуска спирането на изпълнението по изп. дело като цяло, се явяват
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, ведно с
всички законни последици от това.
В тази връзка въззивният съд счита, че по
съществото си подадената писмена жалба на
жалбоподателя П.С.К. се явява неоснователна и недоказана, и като такава следва
да бъде оставена без уважение, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК,
настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З.в
настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 2,
т.3 и чл.397, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.432, ал.1, т.1 от ГПК.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ писмена жалба с вх. № 1327/17.03.2020
год., с правно основание чл. 435, ал. 2, т.3 от ГПК, подадена от П.С.К., ЕГН: **********
***, – ответник по ч.гр.д.№1028/2020г. по описа на РС-Стара Загора, чрез
пълномощник М.Р.М. ***, съдебен адрес:***, партер, Адвокатска кантора М. К.
Против Постановление
изх.№2341/05.03.2020г. на ДСИ по изп.дело № 20185330403011 за спиране на
изпълнителното производство по същото изп. дело по описа на ДСИ ПРИ СИС НА
РС-СТАРА ЗАГОРА, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.