№ 242
гр. Ботевград, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ц. Хр. П.
при участието на секретаря Л. Б. П.
като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200398 по описа за 2022 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. Г. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Ботевград,
обл.Софийска, жк.”В. Л.” №**, ап.* чрез адв.П. Д. от САК е обжалвала в
законния срок наказателно постановление №373 от 03.08.2022г., издадено от
Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със
заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с
което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.12б,
ал.1 т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии и вр. чл.108, ал.3 от ЗГ, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ й е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, за
нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.12б, ал.1 т.8 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и
вр. чл.108, ал.3 от ЗГ, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, и за нарушение
на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.12б, ал.1 т.9 от Наредба №1
от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и вр. чл.108,
ал.3 от ЗГ, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ й е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300.00 лева като излага съображения за
незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя Д. Г. Ц. не се явява, а се
1
представлява от пълномощника си – адв. П. Д. от САК, който поддържа
жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде
уважена, съобразно изложените доводи в същата. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски за адвокат в размер на
400.00лева.
Въззивната организация – Регионална дирекция по горите-
гр.София, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като
законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, и прави
възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писменни
доказателства: АУАН №373/101152/19.05.2022г.; КП № 011553/04.05.2022г.;
позволително за сеч №0664101/19.04.2022г.; позволително за сеч
№0661146/28.03.2022г.; позволително за сеч № 0661142/28.03.2022г.;
сортиментна ведомост – 3 бр.; доклад от П. И. П.; доклад от П. И. П.; заповед
№ РД-49-199/16.05.2011 г.; пощенски плик; заповед № 694/15.08.2022г. и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. И. П. –
актосъставител - на длъжност “главен спец. г. инспектор” при РДГ - София,
Х. Д. Д., Р.Б.В. и Н. И. Ц. се установява следната фактическа обстановка:
На 04.05.2022г. свидетелите П. И. П. – на длъжност “ст спец. г.
инспектор” при РДГ - София и Х. Д. Д. на длъжност “ст. спец. г.
инспектор” при РДГ - София извършили проверка в землището на
с.Осиковица, обл.Софийска, в подотдел 557 „3”, имоти с кад.
№*****.***.**/61 и 62 за които имало издадено позволително за сеч
№661142/28.03.2022г. №661146/28.03.2022г и №664101/19.04.2022г на името
на Д. Г. Ц. - лесовъд на частна практика. Тогава при извършената проверка
контролните органи установили, че в подотдела, в трите имота общо е
извършена сеч на 35бр. дървета от бял бор с общ обем – 15.00пл. куб. м. без
същите да са определени за сеч, респ. без да са маркирани с КГМ. Тогава
горските инспектори измерили пъните на тези дървета и ги описали. За тези
констатации служителите на РДГ –София съставили констативен протокол, а
св.П. И. П. изготви 2бр. писмени доклади. На 19.05.2022г. в гр.Ботевград,
2
обл.Софийска, св. П. И. П., в присъствието на св.Х. Д. съставил АУАН
№373/101152/19.05.2022г на жалбоподателя Д. Г. Ц. за това, че в периода от
31.03.2022г. до 04.05.2022г. същата в качеството си на лице по чл.108, ал.2
от ЗГ, на което са издадени горецитираните три позволителни за сеч не е
изпълнила задълженията си да следи за спазването на правилата за сеч,
вследствие, на което е извършена сеч на описаните по-горе дървета, без те да
са маркирани с КГМ, не е съставила констативен протокол и не е уведомила
органите на МВР. Актосъставителят квалифицирал деянията като нарушения
по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.12б, ал.1 т.5 т.8 и т.9 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии
и вр. чл.108, ал.3 от ЗГ. Акта бил съставен в присъствието на Ц..
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №373 от 03.08.2022г. от
Директора на регионална дирекция по горите - София.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът установи горната фактическа обстановка от показанията на
служителите на РДГ-София, които кредитира изцяло. Същите добросъвестно
са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода
на делото. Показанията им са категорични, логични, последователни и
непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети
по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ц. и Василев, като
намира, че същите са заинтересовани от изхода да делото, с оглед на това, че
първият е съпруг на жалбоподателката, а вторият е негов колега и в
йерархична връзка.
Съдът намира, че при нарушението, описано в пункт първи в
атакуваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон,
което обуславя незаконосъобразността му в тази му част и се изразява в
следното: Описанието на същото в АУАН и НП не е ясно, пълно и е
изложено противоречиво, което съставлява съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон, ограничаващо правото на защита на
наказаното лице. В НП са описани три отделни нарушения на нарушение по
чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.12б, ал.1 т.5 от Наредба №1
от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и вр. чл.108,
ал.3 от ЗГ, които са фактически описани по място - в различни кад. имоти и с
3
оглед на издадените за тях три различни позволителни за сеч, като
последните не са идентични и по време на издаването. Съдът счита, че е
недопустимо описание на едно нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за
горите /ЗГ/, вр. чл.12б, ал.1 т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии и вр. чл.108, ал.3 от ЗГ като се обединят
три отделни такива нарушения, които се различават както по място, време и
вредоносен резултат. Съдът е категоричен, че след като за три имота са
издадени три различни позволителни за сеч, като същите се различават и по
време, е недопустимо за констатираните нарушения при извършването на
сечта и в трите имота да се счита за осъществяване на едно нарушение. Те са
различни с оглед на мястото, времето и с оглед на отделените позволителни
за сеч, които имено определят правилата за провеждане на сечта. В случая
дори позволителното за сеч за имот с кад.№54170.266.62 към датата на
посочването в АУАН и НП за начало на извършване на нарушението –
31.03.22г. все още не е било издадено. За този имот позволителното за сеч е
издадено едва на 19.04.22г.
Съдът намери, и че събраните по делото доказателства не
установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушенията,
които са му вменени по пункт 2 и пункт 3 от НП, а именно по чл.257, ал.1,
т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.12б, ал.1 т.8 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и вр. чл.108,
ал.3 от ЗГ и по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.12б, ал.1 т.9
от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии и вр. чл.108, ал.3 от ЗГ. За да бъде направен извода, че
жалбоподателят е осъществил цитираните нарушения, следва да са налице
доказателства, че същият е установил и констатирал извършената сеч на
немаркираните 35 дървета, и след това не е изпълнил задълженията си по т.8
и т.9 на чл.12б, ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии, а именно – да състави констативен протокол и да
съобщи на органите на МВР. В тази насока АНО не е ангажирал никакви
доказателства, както в административно- наказателното производство по
издаването на НП, така и в производството пред първоинстанционния съд.
Именно поради това съдът намира, че по делото не се събраха доказателства,
които да установят по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил
административните нарушения, в които е обвинен в пункт 2 и пункт 3 от
НП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП
е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено
4
изцяло.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.1 от ЗАНН/ред. ДВ бр.
94 от 29.11.2019 г. / на Д. Г. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес
гр.Ботевград, обл.Софийска, жк.”В. Л.” №**, ап.* се дължат и следва да се
заплатят разноски в производството по делото. Жалбоподателя претендира
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 400,00
лв.
От РДГ-София е направено възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. в полза на
адв. П. Д. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В
случая, платеното от Д. Г. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес
гр.Ботевград, обл.Софийска, жк.”В. Л.” №**, ап.* адвокатско възнаграждение
е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като е направено възражение за прекомерността му.
Предвид гореизложеното, РДГ- София следва да заплати на Д. Г.
Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Ботевград, обл.Софийска, жк.”В.
Л.” №**, ап.* разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 398/2022г.
пред Районен съд Ботевград, с оглед направеното възражение от въз. страна,
както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №373 от 03.08.2022г,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София,
упълномощен със заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните против Д. Г. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес
гр.Ботевград, обл.Софийска, жк.”В. Л.” №**, ап.*, като незаконосъобразно и
5
неправилно.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите -София да заплати на Д.
Г. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Ботевград, обл.Софийска,
жк.”В. Л.” №**, ап.* разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за
осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело №
398/2022г. пред Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6