№ 5878
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110171925 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че М. А. М. е собственик на
недвижим имот, поради което и негов клиент по неформален договор за продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот – находящ се на адрес: *** аб.№***, като следва
да му заплати сумите: 355,06 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 5.2021г. до 4.2022г., сумата 7,65 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 15.9.2022 г. до 22.8.2024 г, за които предявява установителни искове, след
проведено заповедно производство, по което в срок е подадено възражение. Ищецът
твърди, че ответникът е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди,
сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и
след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като
помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за
съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-
дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднал в забава и дължи
заплащане на законната лихва.
Ответникът , в писмения си отговор по чл.131 ГПК, сочи, че прилага документи,
от които е видно, че не е длъжник на дружеството, сочи, че начислените суми за ТЕ са при
липса на отчет, като е начислено количество, което е невъзможно да се употреби, като е
заплащала, на разсрочено плащане, огромни суми.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
1
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за исковия период
ответницата е собственик на имота.
Поради тази причина се налага извод, че между страните – ищец и ответник е
съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът е
имал качеството на потребител на такава.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
От представените общи фактури и съобщения към тях се установява, че през исковия
период ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия.
Видно от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа
експертиза, за исковия период на ответницата е начислявана сума само за вода, като
отоплението в сградата е спряно преди исковия период, по решение на СЕС, като в сградата
е ползвана енергия само за битово горещо водоснабдяване. В имота има монтиран един
водомер, който е отчетен на 24.5.2022г. за исковия период, въпреки отчета, е начислена сума
, на „база“ три броя потребители, като за предходния период има неосигурен достъп за отчет
на водомера, поради което и няма показание „старо“. Към изчисленото количество топла
вода за трима потребители, от 149,49 куб.м., е прибавено количество 42,158 куб.м, поради
разлика от показанието на общия водомер в абонатната станция, разпределено само на
2
нередовни абонати. Вещото лице, за изготвяне на експертизата, се е запознала с отчети и
изравнителни сметки от предходни и следващ периоди. Реален отчет на водомера има на
13.6.2020г. с показания 156 куб.м и 24.5.2022г., с показание 179 куб.., а от 2.6.2023г.-
показание 205 куб.м., като от отчетите, и пломбата, посочена като номер в тях, вещото лице
прави извод, че водомерът е един и същ.
Вещото лице е представила вариант за изчисление на разхода за вода, по
действително потребление, като е изчислила, въз основа на отчета от 2020г. – „старо“
показание“ и отчета от 2022г., че за 23 месеца са ползвани общо 23 куб.м., като за период
5.2021г. до 4.2022г. са ползвани общо 12 куб.м / при изчислени служебно 192,098 куб.м.
Дадено е заключение, че сумата за БГВ, изчислена по сочения начин, на база, и за
трима потребители, е завишена с 1834,99 лева. Според направеното от вещото лице
изчисление, за този период, дължимата сума от ответницата, въз основа ползваното
количество, възлиза на 122,27 лева.
Съдебно – счетоводната експертиза, неоспорена от страните и приета от СРС, е
съобразила, че за период м.5.2021г.- 4.2022г., начислената сума по прогнозни фактури
възлиза на 1546,10 лева, които, след изготвяне на дялово разпределение, са сторнирани и
през 7.2022г. е издадена една обща фактура на стойност 1957,20 лева, включително 411,10
лева за доплащане след изравнение. Във връзка с промените в ЗДДС, е издадено кредитно
известие на 1.9.2022г за намаляване на задължението със сумата 411,10 лева,като са
осчетоводени плащания преди предявяване на иска – 1389,73 лева, платена на 31.7.2022г., с
което плащане,ищецът е погасил част от задължението по обща фактура от 7.2022г., като
остават непогасени 156,37 лева.
При годишно изравняване във връзка с корекция на ТЕ, е издадена нова фактура на
1.9.2022г. при данъчна ставка 9 %, с която задължението от изравнение 411,10 лева, е
намалено, с 37,66 лева. Вещото лице сочи, че вследствие на плащания от 174,75 лева, по
тази фактура, ищецът претендира 198,69 лева.
По задача на съда, вещото лице подробно е посочило кое плащане, кое вземане е
погасило, като дава заключение,че цялото претендирано вземане е било погасено.
СРС намира исковете за неоснователни, защото от двете заключения се установи, че
реално дължимата сума за енергия възлиза на общо 355,06 лева за целия исков период, като
видно от представеното банково удостоверение от Уникредит Булбанк, от дата 6.2.2025г., за
период 2.8.2022г..- 12.2023г./ преди завеждане на заповедното производство, които дати се
установяват от самото удостоверение, издадено от кредитна институция, за датите на
плащане /, ответницата е платила, с посочване на текущи фактури, сума на по – висока
стойност от 355,06 лева.
Ето защо, съдът счита исковете за изцяло неоснователни – за исковия период 5.2021г.-
4.2022г., реално ползваната, начислена ТЕ, възлиза на 355,06 лева, като ответницата е
заплатила преди завеждане на заповедното производство сума на по – висока стойност,
посочвайки, че плаща вземания по фактури за същия период.
При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна,която не
заявява претенция за присъждането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против т М. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: ***, за
установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
3
издадена по гр.д.№ 52233/2024г. от СРС, 125- ти състав, за: сумата 355,06 лева ,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,65 лева , представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 22.08.2024 г..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4