Р Е
Ш Е Н
И Е
N 316
гр.Русе, 01.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N415 по описа за 2019
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т.Й.Д. *** чрез пълномощника й против
решение № 876/21.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 493/2019 г. по описа на
Русенския районен съд, с което е уважен предявеният против нея иск за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Твърди се,
че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения
и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът
се отхвърли. В условията на евентуалност иска намаляване на размера на
определеното обезщетение.
Ответникът по жалбата Х.Ф.Х.
в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете А. Х.Ф.
счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263
от ГПК. Иска съдът да потвърди обжалваното решение като правилно , както и да
му се присъдят направените разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легетимирано лице в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на
делото не са допуснати процесуални нарушения, пправилно
са установени релевантните за спора факти въз основа на анализ на събраните по
делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.
Производството по делото
е образувано по предявеният от Х.Ф.Х. в
качеството му на баща и законен представител на А. Х.Ф. против жалбоподателката иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от деликт с правно
основание чл.50 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.50 от ЗЗД сочи, че за вредите, произлезли от каквито
и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират.
Ако вредите са причинени
от животно, тези лица отговарят
и когато животното е избягало или се
е изгубило. В тази хипотеза отговорността е безвиновна като
пострадалият може да избере срещу кого да насочи претенцията си.
За да бъде уважен иск за заплащане на обезщетение,
в процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната
правна норма- претърпени вреди от неимуществен характер, причинени от куче-
собственост на жалбоподателката.
По делото е установено,
че жалбоподателката е собственик на куче, порода П.което
в края на м. август 2018 г. за пръв път поверила на грижите на св. К.. На
31.08.2018 г. св. К. извела на кучето с повод на разходка и преминала през
тревна площ, където деца играели футбол. Топката попаднала близо до кучето и когато
детето А. се опитало да я вземе, се заплело в каишката и в този момент било
ухапано два пъти от кучето. В резултат на това на същото били причинени телесни
увреждания- охлузвания, одрасквания и кръвонасядания
по лява подбедрица, констатирани в издаденото съдебномедициско удостоверение.В резултат на ухапването на
детето са били причинени болка и страдания.
Родителите на детето са
потърсили медицинска помощ и по лекарско предписание са му правили превръзки в
продължение на една седмица. Детето А. било уплашено, с насълзени очи споделило
за случило се, а след инцидента е имало нарушения на съня- стряскало се,
бълнувало.
С оглед на така установените
факти правилно първоинстанционният съд е приел, че са
налице елементите от фактическия състав на чл.50 от ЗЗД за ангажиране на обезщетенителната отговорност на жалбоподателката.
Жалбоподателката е собственик на куче,
което е ухапало детето А. и в резултат на това на същото се били причинени
вреди от неимуществен характер- телесни увреждания, свързани с болки и
страдание, както и преживян стрес от случилото се.
Не е налице посоченото в
жалбата основание за освобождаването й от отговорност.
В ЗЗД няма легална
дефиниция на понятието „ случайно събитие“. Съгласно правната доктрина и
съдебната практика случайно събитие е непредвидимо и непреодолимо
обстоятелство, настъпващо независимо и против волята на всички. Установените по
делото факти, не могат да обосноват извод за наличие на случайно събитие като
основание за освобождаването на жалбоподателката от
отговорност.
Същата е собственик на
животно, което към момента на инцидента е оставено под надзора на св.К..
Свидетелката сочи, че за пръв път се грижи за кучето, извела го на разходка с
каишка, която отпуснала на дължина 1.5-2 м. и е преминавала през тревна площ,
където децата са играели футбол. При тези факти съдът приема, че до инцидента
се е стигнало в резултат на проявената небрежност на свидетелката, която е
разхождала кучето с дълъг повод и на място, където играят деца, а не поради
непредвидими и непреодолими обстоятелства, които да изключат отговорността на
собственика на животното. С оглед на това изложените доводи в жалбата са изцяло
неоснователни.
За причинените неимуществени
вреди на детето А. жалбоподателката дължи
обезщетение, чийто размер съгласно чл.52 от ЗЗД се определя по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер.
То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.
В конкретният случай
правилно е определен размерът на дължимото обезщетение при съобразяване на
възрастта на детето, начина на причиняване на телесните увреждания, техния
характер и продължителност, както и свързаните с тях болки, страдание и стрес.
Обжалваното решение не
страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде
потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за въззивната инстанция са в тежест на жалбоподателката. В полза на ответната страна не следва да
се присъждат разноски, тъй като няма доказателства, които да установяват
извършването на такива за въззивното производство.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 876/21.05.2019 г., постановено по
гр.д.№ 493/2019 г. по описа на Русенския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: