Решение по дело №358/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 115 от 06.03.2024 г., постановено по НАХД № 15 по описа за 2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8396931, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на А. Ц. Й. от гр.Славяново е наложено административно наказание - глоба в размер на 800 лева, за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от А. Ц. Й., в която се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че лицата обработвали данните за заснетите нарушения на ЗДвП, съгласно протокол от 18.12.2023г., не са включени в заповедите за правоимащите инструктирани и обучени лица, имащи право на обработване на данните. В заключение се моли за отмяна на обжалвания ЕФ.

От ответника не е подадено възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице пороци водещи до отмяна на съдебния акт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8396931, издаден от ОД на МВР-Плевен, на А. Ц. Й. от гр.Славяново, на основание чл.189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 800.00 лева за това, че на 20.11.2023г., в 17:01 часа, в населено място с.Коиловци, [улица]до №1, движейки се от с.Мечка в посока към гр.Плевен, с л.а. АУДИ А4, с peг. № [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с ATCC ARH CAM S1 с номер 120ccb4 и отчетен толеранс от минус 3км/ч., а именно при разрешена скорост 50км/ч., установена скорост 81км./ч., превишение на разрешената скорост с 31км./ч., с което е нарушена разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6045193 на 28.06.2023г.

За да потвърди ЕФ районният съд е приел, че отразената в него фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Посочил е, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити, вкл. установената и разрешената скорост и превишението; мястото на извършване на нарушението и нарушената правна норма. Посочил е също, че от Й. не е подавана декларация за управление на автомобила от друго лице, поради което собственикът на МПС се смята за извършител на нарушението. Приел е, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че именно Й. е собственик на процесния л.а. Приел е още, че техническото средство, с което е установената скоростта на движение на конкретното МПС е технически годно, за което са представени по делото доказателства. Счел е, че от данните по делото се установява, че АТСС е правилно експлоатирано, поради което издаването на ЕФ е протекло при спазване на установените процесуални правила. В заключение е счел, че правната квалификация на нарушението е правилна и обжалваният ЕФ е законосъобразен.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и за правилно ангажирана отговорност на Й.. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Не са допуснати съществени нарушения, включително такива, нарушаващи правото на защита на санкционираното лице. По делото са събрани всички необходими и относими доказателства за разглеждане и решаване на спора по същество. Въз основа на тях е направен правилен извод за законосъобразно издаден ЕФ. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е приложен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от дата на използване 20.11.2023г., т.е. от датата на извършване и констатиране на нарушението, за което е съставен електронният фиш. В този протокол е посочен вида на техническото средство, мястото на неговото разположение, посоката на движение на контролираните МПС. Посочено е и длъжностното лице, което е осъществило контрола върху експлоатацията на автоматизираното техническо средство и обработката на нарушенията, заснети с него, а именно Х. Д.. Последният е от лицата, на които е възложено със Заповед рег.№316з-2276/11.06.2021г. да обработват нарушенията, заснети с автоматизираните технически средства и системи от процесния вид /СПУКС/. Приложен е и Протокол от проверка на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, от който се установява и годността на съответното техническо средство. Установява се от доказателствата по делото, че измерената скорост на движение на процесния автомобил е 84км/ч., като приспадайки именно толеранса от минус 3км/ч. се получава посочената в ЕФ за установена скорост от 81км/ч., съответно превишението от 31км/ч. От приобщената справка за нарушител се установява и наличието на повторност, при които условия е издаден процесния ЕФ. Ето защо оспореният ЕФ се явява законосъобразно издаден при спазване на установените в ЗДвП правила и удостоверява съставомерно и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата. Като е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115 от 06.03.2024 г., постановено по НАХД № 15 по описа за 2024 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.