Р Е Ш Е Н И Е № 260082
гр.Пловдив, 01.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Розалия Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №1139 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Н.Ю.К., ЕГН **********, от ****, чрез
пълномощник адв.П. К., съдебен адрес *****, твърди, че е съпруга на Ю.А.К.,
загинал при пътно-транспортно произшествие на 20.01.2018 г. на път ІІ-56, км
81. Твърди, че произшествието е причинено виновно от А. М. Б. при управление на
л.а.Форд Мондео с рег.№****. В нарушение нормите на ЗДвП последният не намалил
скоростта, не спрял при необходимост, не спазил дистанция и ударил отзад
съпруга й, който участвал в ПТП като велосипедист, при което настъпила смъртта
на последния. По случай е било образувано н.о.х.д.№8/2019 г. по описа на ОС
Пловдив, приключило с влязла в сила присъда, с която А.Б. е признат за виновен
в извършването на горното деяние, и е установено, че съществува пряка причинна
връзка между това деяние и настъпилите общественоопасни последици – смъртта на
Ю. К.. Твърди, че за увреждащия автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със срок на
валидност от 13.04.2017 г. до 12.04.2018 г. с уговорен минимален размер на
обезщетението 10 000 000 лв. за всяко събитие. На 22.11.2018 г. ищцата е
предявила извънсъдебна претенция до застрахователя, като е представила всички
документи, с които разполага. В законоустановения срок плащане на обезщетение
не последвало. Излагат се подробни твърдения за изпитаните от ищцата скръб,
депресия, чувство на безизходица от внезапната загуба на любимия и други
негативни емоционални изживявания. Твърди се, че посочените морални страдания
са огромни и съпътстват ищцата ежедневно. Въз основа на изложените
обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата 150 000 лв. (след допуснато изменение
на иска в последното по делото съдебно заседание), частично от 200 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, ведно със законна
лихва от 27.01.2018 г. (когато е изтекъл срокът по чл.429, ал.3 КЗ) до
окончателното плащане, евентуално от 22.11.2018 г. до окончателното плащане (за
последната дата е направено уточнение в съдебно заседание на 06.10.2020 г.).
Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, представлявано
от С. С. П. и К. Д.К., чрез пълномощник адв.Н. Ш., а впоследствие – адв.М. М.,
оспорва исковете. Не оспорва наличието на влязла в сила присъда за описаното от
ищеца деяние, както и наличието на застрахователно правоотношение по повод
отговорността на делинквента за причинените от деянието вреди. Прави възражение
за съпричиняване на вредите от страна на починалия Ю.К., тъй като последният в
нарушение правилата, установени в Закона за движение по пътищата – чл.5 и
чл.80, не е ползвал светлоотразителна жилетка, не се е движил най-близо до
дясната граница на пътното платно и е управлявал велосипед с концентрация на
алкохол в кръвта 0,66 на хиляда. Поддържа, че визираните нарушения на закона са
в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Възразява още, че претендираното
от ищцата обезщетение е прекомерно завишено и несъобразено с икономическата и
социална действителност, а така също с конкретните обстоятелства, при които
следва да се ангажира отговорността на делинквента, респ. на застрахователя.
Развива подробни съображения в тази насока. По иска за мораторно обезщетение,
възразява, че най-ранната дата, от която може да се претендира обезщетение за
забава е датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Претендират се деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от
Община ****, че ищцата е съпруга на Ю. А. К., ЕГН **********. Установява се от
приложения препис-извлечение от акт за смърт, че последният е починал на
20.01.2018 г.
От приетия по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 20.01.2018
г. се е състояло пътнотранспортно произшествие на път ІІ-56, с участие на: ППС
1 – Форд Мондео с рег.№ **** и ППС 2 – велосипед, при което на място е починал
Ю. А. К., ЕГН **********, от ****.
Установява се, че с
влязла в сила присъда по н.о.х.д.№8/2019 г. на ОС Пловдив, А. М.Б., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на 20.01.2018 г. на път №ІІ-56, км 81, при
управление на лек автомобил Форд Мондео с рег.№**** от **** към ****, посока
изток-запад, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, изр.ІІ ЗДвП („Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“), като по непредпазливост е
причинил смъртта на Ю. А. К. от ****. Сред материалите, събрани в хода на
наказателното производство, приложени по горното н.о.х.дело, е протокол за
химическа експертиза от 01.02.2018 г., според който в изследваните проби кръв,
взета от Ю.А.К., е доказан етилов алкохол в количество 0,66 промила.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните по делото, че за лекия автомобил Форд Мондео с
рег.№****е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на
горното събитие 20.01.2018 г. Това се установява и от приетата по делото
застрахователна полица №BG/02/117001134173 с период на покритие 13.04.2017 г. –
12.04.2018 г.
По делото е прието като
писмено доказателство писмо от 10.12.2018 г., изходящо от ответното дружество с
адресат ищцата, с което във връзка с настъпило застрахователно събитие по ЗП
№BG/02/117001134173 и заведена щета №********** и по повод молба за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, ищцата е уведомена, че няма основание да
се изплати претендираното от нея застрахователно обезщетение. Със същото писмо
е изискано от ищцата да представи влязъл в законна сила акт – присъда, решение
или споразумение по наказателно дело, или постановление за прекратяване на
наказателно производство, съдебномедицинска и автотехническа експертизи,
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица, както и резултати от
алкохолна проба на Ю. А. К.. За удостоверяване на това, че ответното дружество
е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата, е представено известие за
доставяне на л.12 за получена от ответника пратка на 27.11.2018 г. Представена
е и молба от пълномощник на ищцата на л.193 до ответното дружество с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение. Върху молбата е поставен печат и
входящ номер на ответника, като цифрите на входящия номер, в това число на
датата на същия са нечетливи. Във връзка с направено от пълномощник на
ответника в първото съдебно заседание възражение по допустимостта на исковете,
ответникът е задължен по реда на чл.190 ГПК да представи намиращата се у него
застрахователна преписка с всички материали по нея. На ответника е указано, че
ако не представи исканите документи, съдът ще приложи последиците по чл.161 ГПК, като приеме, че застрахователят е уведомен извънсъдебно за процесното ПТП
на датата, посочена в горепосочената обратна разписка. Това, че е образувана
преписка по щета при ответника, е видно от писмото на същия на л.5, в което е
посочен номер на щета, заведена по процесната застрахователна преписка, а също
е посочено „ПТП от 20.01.2018 г.“ На съда, също така, е служебно известно (след
справка в електронната система на ПОС), че ответникът е представил препис от
застрахователната преписка по т.д.№1138/2019 г. на ПОС. Следователно,
ответникът е задължен да представи намиращи се у него документи по въпросната
щета, в това число извънсъдебната претенция на ищцата и евентуално уведомяване
за произшествието от застрахования водач. Не е изпълнил задължението си по
чл.190 ГПК, като е предупреден за последиците от това, ето защо на основание
чл.161 ГПК съдът намира, че ответникът е сезиран с извънсъдебна претенция от
ищцата на 27.11.2018 г. Не са представени доказателства за това да е определено
застрахователно обезщетение, напротив, приложеното писмо от 10.12.2018 г. до
ищцата има характер на отказ за изплащане на такова.
Прието е заключение на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според което
произшествието е настъпило на хоризонтален, равен пътен участък през нощта, при
видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове. Лекият автомобил Форд
Мондео се е движел по дясната пътна лента на пътя гр.****-с.****, посока от
изток на запад. Велосипедистът Ю. К. в същата лента на платното за движение и в
същата посока. При настигане на велосипедиста водачът на л.а. не е реагирал
своевременно на опасността и е настъпил удар в предната лява част на автомобила
и в задната част на велосипеда. След удара тялото на Ю. К. е паднало. Основни
причини за произшествието са, че водачът на автомобила не е реагирал
своевременно на опасността от удар с велосипедиста, а велосипедистът не се е
движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. По време
на произшествието велосипедистът е бил облечен с оранжево яке с жълта платка.
Това облекло се забелязва на по-голямо разстояние в сравнение с тъмно облекло.
(В обстоятелствената част на експертизата е посочено още, че велосипедът на Ю.
К. е имал кръгъл светлоотразител на задния си калник.) Според експертизата
водачът на автомобила Форд Мондео е имал техническа възможност да забележи
велосипедиста на около 150-180 м и да намали скоростта си или да спре преди
мястото на удара. Концентрацията на алкохол в кръвта на велосипедиста се отнася
към т.нар.лека степен на алкохолно опиване. Възможно е консумацията на алкохол
да е повлияла на физиологичните функции, имащи отношение към безопасното управление
на ППС през нощта. Пострадалият е ударен отзад, но се установява, че се е
движил не в крайната дясна част на пътното платно. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че при поставена светлоотразителна жилетка би се увеличила
видимостта към велосипедиста и последният би бил видим от по-голямо разстояние,
но и установената по делото дължина, на която водачът на автомобила е могъл да
види велосипедиста без такава жилетка, е била достатъчна за избягване на ПТП.
Уточнява също така, че при инцидента велосипедистът се е движел не в дясно, а в
лявата част на лентата за движение – по-близо до разделителната линия, тъй като
ударът е настъпил в предната лява част на автомобила. Според вещото лице, ако
велосипедистът се бе движил в дясно на пътното платно, автомобилът щеше да мине
покрай него. Самият велосипедист не е бил възпрепятстван да се движи близо до
дясната граница на платното, ограничена с маркировка, широка 10 см, а в дясно
от нея – още 20 см асфалт, който е гладък, без неравности. В дясно няма и храсти,
които да му пречат, има банкет с пръст и камъни.
Разпитани са четирима
свидетели. От показанията на свидетелите З. К.и А. Л. се установява, че ищцата
и съпруга й са съжителствали 40 и повече години, живели са добре, разбирали са
се, разчитали са един на друг, по-рано са работели и споделяли грижите за
децата, по-късно имали внуци и правнуци, създали сплотено семейство. Ищцата
тежко приела загубата на съпруга си. След смъртта му животът й се преобърнал,
променил се коренно. Тъгувала за мъжа си вече трета година, не искала да се
храни, отслабнала много. Често ходела на гробищата, била отчаяна, не весела и
засмяна, както преди. Двамата имали четири деца, някои живеели в чужбина,
децата идвали при нея, помагали. Свидетелят А. Б. е прекият причинител на произшествието.
От показанията му се установява, че велосипедистът се е движел по-близо до
осевата линия, отколкото до дясната граница на платното за движение, преди да
настъпи ударът. Било е тъмно, нямало улично осветление. Пострадалият нямал
светлоотразителни знаци по тялото си. Ударът настъпил в предната лява част на
автомобила. От показанията на св.А. С., очевидец на произшествието, се
установява също, че велосипедистът се е движел почти по средата на пътното
платно, близо до осевата линия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай се
установява, че застрахователят е бил сезиран за процесното застрахователно
събитие преди завеждане на настоящото дело. В уверение на това е неоспоримото
доказателство, че при него е заведена щета по процесната застрахователна
полица. В тази насока е приетото по делото писмо от ответника до ищцата, в
което се цитира полицата и номер на щета, свързана с ПТП от 20.01.2018 г. От
процесуалното поведение на ответника, препятстващо събиране на писмени
доказателства, и при приложение последиците по чл.161 ГПК, представеното от
ищеца известие за доставяне е достатъчно да установи извънсъдебно сезиране от
ищцата и без представяне на документа, за връчване на който известието е
съставено. Последният документ е част от застрахователната преписка,
непредставена от ответника в нарушение на задължението му по чл.190 ГПК. Върху
известието е поставена дата на получаване, която съдът разчита като 27.11.2018
г., следователно тогава ответникът е бил сезиран с молба от ищцата за изплащане
на застрахователно обезщетение. Не се установява в срока по чл.496 КЗ (до
27.02.2018 г.) ответникът да е определил и изплатил обезщетение на ищцата.
Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за последната резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ,
предявен на 23.12.2019 г., допустим.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Форд Мондео с
рег.№ **** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата
на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно
трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на
действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е
отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от
причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на
прекия причинител. В тази връзка
следва да бъде съобразена влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№8/2019 г. на ОС
Пловдив, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно
част от горепосочените елементи – противоправност на деянието, авторството на
дееца и вината под форма на непредпазливост, а така също и относно
съставомерния елемент от престъплението, което е резултатно и задължително
изисква да е причинена смърт. Присъдата е задължителна за гражданския съд и
относно наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на делинквента и смъртта, която връзка също е обективен съставомерен елемент от
престъпния състав.
Българското материално право признава право на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на съпруга/съпругата на
починалия (в този смисъл постановления на Пленума на Вс №4/61 г., №5/69 г. и
№2/84 г.), като прякото право по чл.432 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното
право, следователно ищцата се явява материалноправно легитимирана да претендира
обезщетение направо от застрахователя.
От горното следва, че обективните предпоставки на
иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява
доказан по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) При определяне
на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от
значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които решаващият
съд е длъжен да обсъди и да изведе извод за значението на критериите при
определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. (В този смисъл
Решение №66/29.05.2017 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.№ 1464/2016
г.) Според Решение №212/11.01.2018 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.№738/2017 г.
следва да бъдат отчетени моментът на настъпване на смъртта, възрастта и
обществено положение на пострадалия, степента на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, както и действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в
резултат от деликта ищцата е претърпела неимуществени вреди. Преживяла е и
продължава да изживява душевна болка и страдание от загубата на съпруга си. От
свидетелските показания се установява, че двамата са имали съвместен съпружески
живот в продължение на повече от 40 години, грижили са се и са разчитали един
на друг, създали са деца, от които имат внуци и правнуци, семейството им е било
сплотено. От това следва, че между ищцата и починалия са съществували трайни,
топли и емоционални взаимни съпружески отношения. След смъртта на съпруга й,
животът на ищцата се е променил коренно. Ищцата е станала затворена (преди е
била весела, засмяна), спряла е да се храни, отслабнала е съществено. От
свидетелските показания се установява, че ищцата е тъгувала силно и продължава
да тъгува по същия начин. Загубата й не може да бъде запълнена. Въз основа на
така обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за ищцата,
съобразно доказаните по делото болки и страдания и други морални вреди, които е
претърпяла, както и съобразно общоприетите критерии за справедливост,
съобразено и с обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда
до сумата 130 000 лв.
При определяне размера на обезщетението следва да
бъде съобразено поведението на пострадалия с оглед наведеното от ответника
възражение за съпричиняване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия, което трябва
да е противоправно, от една страна, и настъпилия вредоносен резултат от друга.
В тази връзка, от доказателствата по делото (съдебна експертиза, свидетелски
показания и писмени доказателства) се установява, че починалият съпруг на
ищцата е управлявал велосипед в тъмната част на денонощието без
светлоотразителна жилетка. Установява се с категоричност и, че същият се е
движел в близост до разделителната линия на пътното платно, в лявата част на
лентата за движение, както и се установява, че концентрацията на алкохол в
кръвта му е била 0,66 на хиляда. Същевременно, съгласно чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движение по пътищата, на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Съгласно чл.80, т.1 и т.2
от същия закон водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна
жилетка при управлението му извън населените места през тъмната част на
денонощието, както и да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение. Починалият съпруг на ищцата е нарушил
посочените разпоредби, следователно поведението му е противоправно. Необходимо
е, обаче, това противоправно поведение да е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. От доказателствата, главно съдебно-техническата
експертиза, наличие на причинна връзка със смъртта при процесното ПТП се
установява с категоричност по отношение несъобразяването с правилото на чл.80,
т.2 ЗДвП на велосипедиста да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение. Според вещото лице, ако велосипедистът се беше движил в
дясно близо до границата на платното за движение, сблъсък с автомобила нямаше
да настъпи. Останалите сочени от ответника форми на съпричиняване – липса на
светлоотразителна жилетка и употреба на алкохол над 0,5 на хиляда, не се
установява да са в причинна връзка с инцидента, тъй като според експертизата и
без поставена отразителна жилетка при конкретните условия на произшествието (движение
в насрещната лента, осветяващо платното, отразител на самия велосипед и светло
– жалто-оранжево облекло на велосипедиста) водачът на лекия автомобил е могъл
да го види на разстояние 180-150 м, което е достатъчно, за да намали скоростта
и да спре. Колкото до употребата на алкохол, тя според вещото лице вероятно се
е отразила на движението по средата на платното, което я поглъща като причина
за произшествието, на първо място, и на второ – вероятност не е достатъчна,
когато определени обстоятелства или връзки между тях трябва да се установят в
процеса пълно и главно, както е в настоящата хипотеза. По изложените
съображения съдът намира, че възражението за съпричиняване е основателно само
досежно нарушението на чл.80, т.2 ЗДвП, като това поведение на починалия съпруг
на ищцата следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението.
Размерът на съпричиняване според съда се равнява на 25 %, поради което
обезщетението следва да се редуцира до сумата 97 500 лв. До този размер
искът по чл.432, ал.1 КЗ се явява основателен и доказан и следва да се уважи,
като се отхвърли за разликата до 150 000 лв., предявени частично от
200 000 лв.
Ищцата претендира лихва за забава по реда на
чл.429, ал.3 КЗ. Съгласно чл.429, ал.3, изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност",
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В случая, поради липса на други данни по
делото (няма данни дали и кога застрахованият делинквент е уведомил ответника
за застрахователното събитие), съдът приема, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 27.11.2018 г. (датата на получаване, посочена в
известието за доставяне на л.12) с предявяване на застрахователната претенция
от ищцата като увредено лице, поради което, считано от 27.11.2018 г. до
окончателното плащане ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. (Така в Решение
№167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д.№2273/2018 г., ІІ т.о.)
В обобщение, искът е основателен и следва да се
уважи за сумата 97 500 лв., ведно със законна лихва от 27.11.2018 г. до
окончателното плащане, като за разликата до пълния размер от 150 000 лв.,
предявен частично от 200 000 лв., искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора
и с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищцата претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. За присъждане на възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 ЗА пред съда следва да бъдат представени доказателства,
че е уговорена безплатна адвокатска защита на едно от основанията, посочени в
ал.1 на чл.38 ЗА, като конкретното основание следва да фигурира в договора за
адвокатска защита. В договора за правна защита и съдействие с адв.П.К.,
процесуален представител на ищцата, е уговорена безплатна защита на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в която хипотеза следва да се присъди възнаграждение в
полза на адвоката на основание чл.38, ал.2 ЗА. Последното следва да се определи
на база уважения материален интерес по иска (97 500 лв.), съобразно чл.7,
ал.2, т.4 и §2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и е в размер 4146 лв.
Ищцата е освободена от
държавна такса и разноски в производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати сумата 3900 лв. – държавна такса в размер 4 % от 97 500
лв., до която част искът й е счетен за основателен, по сметка на ПОС, в полза
бюджета на съдебната власт.
Ответникът претендира и
е направил разноски за възнаграждения на вещи лица и свидетели в общ размер 700
лв. В списък по чл.80 ГПК на л.204 същият претендира и адвокатско възнаграждение
в размер 1 300 лв., уговорено в представения по делото договор за правна защита
и платено изцяло в брой на пълномощника, в уверение на което е отразеното в
същия договор. От общия размер на разноските 2 000 лв. по съразмерност на
ответника следва да се присъдят 700 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс
Баучер” №87, ет.2, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на Н. Ю.К., ЕГН **********, от **** сумата 97 500 лв.
(деветдесет и седем хиляди и петстотин лева), ведно със законна лихва от
27.11.2018 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на Ю.А. К., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на
20.01.2018 г. на път №ІІ-56, км 81, причинено виновно от водача на лек
автомобил Форд Мондео с рег.№ ****, за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД БУЛИНС“АД, ЗП №BG/02/117001134173, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 97 500 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., частично от
200 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от
27.01.2018 г., евентуално от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, представлявано от С. С. П.
и К. Д. К., да заплати на адвокат П. К., ****, адрес ****, сумата 4 146 лв. (четири хиляди сто четиридесет и шест лева) – адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, представлявано от С. С. П.
и К.Д.К., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт,
сумата 3 900 лв. (три хиляди и деветстотин лева) – държавна такса за
производството по т.д.№1139/2019 г. по описа на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА Н.
Ю. К., ЕГН **********, от ****, да заплати на „ЗД
БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс
Баучер” №87, ет.2, представлявано от С. С.П. и К. Д. К., сумата 700 лв. (седемстотин лева) – деловодни разноски
по т.д.№1139/2019 г. по описа на ПОС, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: