№ 107
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500479 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 479/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу
решение № 1331/23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 502/2021 г. по описа на
ВОС, както следва:
- По въззивна жалба на Й. П. Р. , подадена чрез адв. Т., против
решението на окръжния съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му
против Прокуратурата на Република България:
- за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпяни от ищеца: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на
наказанието за него, заведени граждански дела за вреди срещу ищеца,
душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и
събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още финансови
затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и
приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност,
тежко посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно
лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно), всичките от които
1
в резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на
обвиняем по ДП №53/2015г. по 11 описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и
повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС за
престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК (че като технически
ръководител на събаряне на сграда (хотел Вероника в к.к. Слънчев ден) е
нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил
смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за
невиновен с влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, В
ЧАСТТА за горницата над сумата от 20 000лв. до 50 000лв., както и за
твърдяните за претърпяни, като пряка последица от НП, заболявания на
зъбите, наложили скъпоструващо болезнено лечение, ведно със законната
лихва върху разликата от 27.07.2020г. до пълно плащане на задължението на
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ;
- за заплащане на сумата 4200 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в платен сбор от средства за дентално лечение, формиран така:
850лв. - заплатени на 26.05.2015г. по фактура от дата 26.05.2015г., за мостова
конструкция на зъби; 260лв. - заплатени на дата 24.06.2015г. по фактура от
24.06.2015г., за лечение и укрепване на пародонта на зъби в съзъбието; 460лв.
- заплатени на 05.06.2015г. по фактура от 05.06.2015г. за мостова конструкция
на 22 и 23 зъби; 870лв. - заплатени на 15.07.2015г. по фактура от 15.07.2015г.
за мостова конструкция на 25, 26 и 27 зъби; 588лв. - заплатени на 11.09.2015г.
по фактура от дата 11.09.2015г. за пародонтално лечение /терапевтичен и
хирургичен кюретаж/; 588лв. - заплатени на дата 13.01.2016г. по фактура от
13.01.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/;
и 584лв. - заплатени на 14.04.2016г. по фактура от 14.04.2016г. за
пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж, ведно със
законна лихва върху главницата от дата 27.07.2020 г. до пълното плащане на
задължението, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ;
-както и за пълния размер на сторените по делото разноски;
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молил за отмяната му, за уважаване на исковете изцяло
и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е съображения за
несъобразяване от окръжния съд на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
2
определяне на занижен, в разрез с принципа за справедливост, размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
- По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена от прокурор
Женя Енева от ОП-Варна, против решението на окръжния съд В ЧАСТИТЕ, с
които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Й. П. Р.:
- сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени от ищеца: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта
на наказанието за него, заведени граждански дела за вреди срещу ищеца,
душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и
събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още финансови
затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и
приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност,
тежко посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно
лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно), всички в резултат
на неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП
№53/2015г. по 11 описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и повдигането на
обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС, за престъпление по
чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК (че като технически ръководител на събаряне
на сграда (хотел Вероника в к.к. Слънчев ден) е нарушил множество
нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири човека
работници), за което обвинение е признат за невиновен с влязла в законна
сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, ведно със законната лихва върху
главницата от датата 27.07.2020г. до пълното плащане на задължението;
- сумата 3300лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
платен сбор от адвокатските хонорари за защита на Й.Р. по ДП и по НОХД на
три инстанции, от които: 800лв. заплатени на 23.04.2015г. по договор за
правна защита и съдействие относно досъдебно производство; 1000лв.
заплатени на 01.10.2017г. по договор за правна защита и съдействие от
01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане -
първа част от общите 2500лв.; 500 лв. заплатени на 01.10.2018г. по договор за
правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е
договорено разсрочено плащане - втора част; 500 лв. заплатени на
30.08.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г.
относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - трета част;
3
500лв. платени на 09.07.2018г. по договор за правна защита и съдействие от
01.10.2017г. по НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - последна
вноска, ведно със законната лихва върху главницата от датата 27.07.2020г. до
окончателното плащане на задължението;
Въззивникът е изложил съображения за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост, като е молил за
отмяната му в тези части с отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване
размера на обезщетението.
Сочил е, че съдът в разрез със свидетелските показания и изслушаната
Съдебно - психиатрична експертиза приел за доказана причинно –
следствената връзка между посттравматичното стресово разстройство и
воденото срещу ищеца наказателно производство, както и необосновано
приел като следствие от обвинението и влошените отношения на ищеца със
съпругата му. При липсата на изрично позоваване от ищеца в исковата молба,
отчел като релевантни за размера на обезщетението и вида на обвинителното
деяние и предвидения срок на наказанието, а освен това и не обсъдил
възражението на ответника по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ (обсъдил само това по
ал.1) относно приноса на ищеца в увреждането. Не съобразил разумния срок
на производството с оглед сложността му, наложената най-лека мярка за
неотклонение и липсата на фактическо ограничение на ищеца да напуска
страната, предвид липсата на искане за разрешение за такова. Навел е
възражение за прекомерност на платения от ищеца в наказателното
производство адвокатски хонорар, представляващ присъдено обезщетение за
имуществени вреди по настоящото дело и е молил за неговото намаляване до
размера предвиден в Наредба 1/2004 г.
Й. П. Р., чрез адв. Т., е подал писмен отговор на въззивната жалба на
прокуратурата, с който е оспорил същата и с подробни съображения за
неоснователността й по всяко от оплакванията е молил за оставянето й без
уважение. Изложил е доводи за недопустимост (късно наведено), на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
наказателното производство.
Решението не е обжалвано единствено в частта на отхвърлянето на
искането на ищеца за присъждане на законни лихви върху претендираните
4
главници за периода 23.04.2015 г. до 27.07.2020 г.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е
поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната
страна. Въззивникът Р., чрез адв. Т., е претендирал присъждане на разноски и
адвокатско възнаграждение, като срещу размера на последното прокуратурата
е заявила възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната
му част, като по правилността с оглед наведените оплаквания и като
съобрази доказателствата по делото, намира следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на Й. П. Р., с която срещу Прокуратурата на Република България са
предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумите: - 50 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК по ДП
№53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и повдигане на
обвинение по НОХД №820/2017г. на ВОС (че като технически ръководител
на събаряне на сграда (хотел Вероника в кк Слънчев ден е нарушил
множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на
четири човека работници), за което обвинение е признат за невинен с влязла в
законна сила на 27.07.2020г. присъда; - 7500 лв. – общо обезщетения за
имуществени вреди от същото незаконно обвинение, от които сумата от 3300
лв. – платени адвокатски хонорари за защитата му по ДП и по НОХД на три
инстанции по договори за правна защита и съдействие от 23.04.2015г. и
01.10.2017г. и сумата от 4200 лв. – заплатени от ищеца средства за дентално
лечение, ведно със законната лихва върху главниците от датата 23.04.2015г.
до пълното изплащане на всяка от сумите.
Ищецът е поддържал, че вследствие незаконното обвинение е
претърпял неимуществени вреди: шок от обвинението, от тежестта на
престъплението и наказанието за него; страх от осъждане; тревога от
заведените срещу него граждански искове за обезщетения за вреди с големи
суми; душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и
събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.); финансови
затруднения и притеснения за семейството му от невъзможността да работи;
5
социално дистанциране от близки, колеги и приятели; злепоставяне пред
обществото и накърняване на репутацията му, включително и от медийното
разгласяване; нарушения в съня, в храненето, натрапчиви мисли, депресия,
тревожност, посттравматично стресово разстройство (в това число с
постоянно лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно);
отключване на заболяване на зъбите, наложило скъпоструващо и болезнено
лечение, които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му
обвинение. Настоявал е, че е сторил разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение по наказателното дело, както и разходи за лечение на
заболяване на зъбите, които също претендира като следствие от незаконното
обвинение.
С писмения отговор на исковата молба, прокуратурата е оспорила иска
и е молила за отхвърлянето му. Възразила е, че искът за обезщетение за
неимуществени вреди е недоказан, евентуално размерът на претендираното
обезщетение – завишен. Липсвала причинна връзка между платената сума за
дентално лечение и незаконното обвинение. Заявила е възражение по чл.5,
ал.1 от ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност поради
изключителна вина на ищеца.
Установено е по делото, че на 23.04.2015г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по
чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК (за това, че през 2014-2015г., като технически
ръководител при събаряне на сграда -хотел Вероника в к.к. Слънчев ден, е
нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил
смъртта на четирима работници). В същия ден му е била определена мярка за
неотклонение „подписка“ както и наложена забрана за напускане пределите
на Р.България. На 10.07.2017г. прокуратурата е внесла срещу ищеца
(едновременно и срещу още шест лица) в съда обвинителен акт, по който е
образувано НОХД №820/2017г. на ВОС, приключило с оправдателна за
ищеца присъда от 04.10.2018г. По протест на прокуратурата, делото е било
пренесено пред въззивната инстанция, образувано е във ВНОХД №109/2019г
на ВАпС и приключило с потвърждаване оправдаването на ищеца - присъда
от 27.09.2019г. на ВАпС. По протест на прокуратурата, пред ВКС е било
образувано н.д. №117/2020г., което за ищеца е приключило с влязло в сила на
27.07.2020г. решение, с което е била оставена в сила потвърдителната
присъда на ВАпС. Наказателното производство срещу ищеца е приключило с
6
окончателното му оправдаване на 27.07.2020 г. По наказателното
производство са извършвани множество процесуални действия, проведени са
разпити на обвиняемия (подсъдим), разпитвани са свидетели и вещи лица
(така приложените преписи от протоколи от делото), като ищецът е участвал
лично и чрез процесуален представител – адвокат Димитров, видно от същите
протоколи от съдебните заседания.
Към датата на повдигане на обвинението, ищецът е бил на 41 години и е
извършвал дейности в областта на строителството, като той е набирал
работници, включително участвалите при разрушаването на сградата и
загиналите четирима при нейното срутване на 08.04.2015 г. Ищецът е
познавал пострадалите и е станал очевидец на срутването. Съгласно
посоченото в мотивите на решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. на
ВКС, Й.Р. не е субект на престъплението по чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК, защото
нито документално, нито фактически е бил работодател на починалите при
срутването на хотела лица; Р. не е бил и координатор по ЗЗБУТ; изпълнявал е
само посредническа дейност по намиране и транспортиране на работници до
обекта, по договорка с друг подсъдим. Установено е също така, че срещу Р. са
били заведени и граждански искове за обезщетения за вреди от близките на
пострадалите и по тях са били образувани гр.д. №862/2020г. на ВОС, гр.д.
№2521/2017г. на ВОС и гр.д. №371 за 2018г. на ВОС, които не са
приключили.
С решение от 22.10.2018год. по гр.д. №13279/2018г. на ВРС бракът
между Й.Р. и съпругата му е прекратен с развод по взаимно съгласие.
Негативните емоционални преживявания на ищеца са доказани с
показанията на свидетелите П.А. (приятел на ищеца) и П.П. (баща на ищеца).
Според свидетеля А., когато паднал хотела и го обвинили за причиняване на
смърт през април 2015 г., ищецът много се променил като цяло, като човек и
личност. Промяната била огромна. Преди това бил спокоен, винаги „греел“,
имал усмивка, бил всеотдаен към семейството си, слушал много жена си,
играел с децата си, докато след обвинението започнал да говори несвързано,
изглеждал неориентиран, бил раздразнителен, станал припрян, нервен,
говорел на жена си на „висок тон“, вече не си играел с децата. Не поддържал
приятелски кръг като преди. Не спял вечер - вдигал незабавно телефона при
среднощно позвъняване от свидетеля. Заради това си състояние ищецът
7
опитал, но не могъл да работи. Когато го видял два месеца след инцидента,
ищецът бил с липсващи два предни зъба. После си оправил зъбите, ходил и на
психолог. Споделил на свидетеля, че две минути преди срутването на хотела е
излязъл навън да говори по телефона и тогава сградата паднала върху
работниците. Виждало се, че преживява случилото се. Понастоящем Й. имал
подобрение, но трябвало още малко, за да стане предишния човек.
Според свидетеля П.П., заведеното дело се отразило тежко на Й.: той
страдал от непрескъснато главоболие; спял само по 2-3 часа на вечер; станал
много нервен, избухлив; страхувал се от осъждане; спрял и да работи, защото
нямало как - все бил замислен, с главоболие; приятелите му странели от него;
имали трудности в семейството - карали се за пари с жена си; тя се
притеснявала от осъждането; казала пред децата „през решетки ли ще го
гледате“; на третата година, въпреки че бил още „неадекватен“, Й. настоявал
да работи и свидетелят му съдействал да започне в строителството.
Видно от приложената медицинска документация, Й.Р. е потърсил
помощ от психатър още на 10.04.2015 г., т.е. веднага след инцидента, като му
е поставена диагноза „остра стресова реакция“ от д-р Яни Стефанов и му е
назначено лечение. Състоянието му не се е подобрило и леченито
продължило с години, като след повдигане на обвинението, Р. е с бил с
диагноза „посттравматично стресово разстройство“ 2015 г., след това със
„соматоформна вегетативна дисфункция“ 2016 г.-2017 г., „умерено тежък
депресивен епизод“ 2018 -2019 г., „ рецидивиращо депресивно разстройство,
сегашен еипизод – умерено тежък“ 2019-2020 г. През цялото време и
понастоящем, той провежда лечение.
Според заключението на д-р Аврамова по съдебно психиатричната
експертиза, в актуалното психично и емоционално състояние на Й.Р. са
водещи тревожно[1]депресивни симптоми, както и остатъчни елементи от
посттравматичен стрес, като светкавични ярки спомени и кошмарни сънища
при репродукция на събитието (срутването на хотела и смъртта на
работници), но и ситуативно отбягващо поведение и усещане за отчужденост.
Състоянието може да се определи като такова след умерено тежък
депресивен епизод, ведно с остатъчни симптоми на посттравматичен стрес. В
периода 2015-2020г. са били диагностицирани при ищеца „остра стресова
реакция“, „посттравматично разстройство“, „соматоформна вегетативна
8
дисфункция“, „умерено тежък депресивен епизод“ и „рецидивиращо стресово
разстройство“, „сегашен епизод умерено тежък“. През тези пет години
ищецът е провеждал непрекъсната терапия с комбинация от антидепресанти,
антианксиозни препарати и седативи, които са описани в приложените по
делото амбулаторни листове. Според вещото лице, налице са данни за пряка
връзка между заболяванията на ищеца и преживяното от него, включително и
повдигнатото му обвинение. В резултат на претърпяния дистрес от
инцидента, като свидетел на внезаната и трагична смърт на свои колеги Й.Р. е
развил симптомите на „посттравматично стресово разстройство“, а водените
срещу него досъдебно и съдебно наказателно производство са изиграли
ролята на поддържащи фактори, които допълнително са засилвали
последиците от психотравмата до степен на персистиране на симптомите на
„депресивен епизод с умерена тежест“. В заключението, вещото лице е
посочило, че отключените разстройства са влошили и семейното,
професионалното и социалното функциониране на ищеца до степен на
продължителна дезадаптация. В съдебно заседание, експертът е заявил, че
злополуката (срутването на хотела и смъртта на работниците) е факторът,
генерирал разстройството, тъй като се е случило внезапно, пред очите на Р.,
касаело е хора, с които той се е познавал от години, познавал е и семействата
им, включително е видял как хвърчат части от телата им (главите им) и
всичко това е довело до изключително тежка психотравмена реакция, а
последвалото обвинение е поддържало разстройството и занапред, тоест
травмата нямаше да е така продължителна и така тежка за ищеца, ако не бяха
започнали делата. Заради делата отново се е наложило той да преживява
инцидента и да се притеснява от обвинението, без да е виновен за смъртта на
хората.
Показанията на свидетелите за понесените от ищеца неимуществени
вреди, обсъдени по-горе, са последователни, непротиворечиви,
взаимноподкрепящи и допълващи се и кореспондират със заключението на
вещото лице, което е пълно, компетентно, безпристрастно изготвено от
специалист в изследваната област и не е оспорено от страните, поради което
съдът приема, че ищецът е преживял посочените емоционални страдания, с
интензитет в периода след повдигане на обвинението на „посттравматично
стресово разстройство“ и актуално такова понастоящем – „след умерено
тежък депресивен епизод, ведно с остатъчни симптоми на посттравматичен
9
стрес“, както и това, че „посттравматичното стресово разстройство“ е
предизвикано от инцидента, а повдигането на обвинението и воденото
наказателно дело са поддържали в период на повече от пет години и са
засилвали последиците от психотравмата до настоящото състояние.
Недоказано е по делото, че заболяванията на зъбите, загуба на такива и
наложило се в тази връзка парадонтално лечение и направа на мостова
конструкция, са в причинна връзка с повдигнатото обвинение на ищеца.
Приложеният документ „дентална консултация“ с данни от д-р Арабов за
посещенията на ищеца при него (от 28.04.2015 г. до момента) и за
проведените разговори, лечение и заключение, е частен свидетелстващ такъв,
не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно изнесеното,
има характер на недопустими свидетелски показания в писмен вид, а в частта
на изразеното становище за връзката на заболяването с обвинението, предвид
че не съставлява и заключение на вещо лице, не може да бъде кредитирано.
По делото липсват данни, ищецът да е възнамерявал да пътува в
чужбина по време на наказателното производство, както и да е отправил
искане за разрешение в този смисъл, поради което съдът намира, че забраната
за напускане пределите на страната не го е ограничила в социалната му сфера
в по-голям обем.
По делото липсват данни и за медийно разгласяване на делото, за
широк обществен отзвук и за публично заклеймяване, поради което и вреди
от такива не са доказани и обезщетение за това не се дължи.
Предявените искове са по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от
воденото срещу ищеца наказателно производство, по което той е бил
оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България,
която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на
претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на
прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това,
че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща
като процесуален субституент на държавата, е за всички вреди, причинени от
незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било
10
на производство пред съда.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от повдигнатото и поддържано незаконно
обвинение в престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК, по което той е
оправдан.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на
държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на
наказателното преследване, както и характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:
Съдът съобразява, че наказателното производство срещу Й.Р. е
продължило пет години и три месеца (от 23.04.2015 г. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 27.07.2020 г.) и това, че се е водило и срещу още
шест лица и по повече обвинения е обосновало неговата по-голяма
продължителност и в този смисъл срокът не надхвърля значително рамките на
разумния срок по см. чл.6, §1 от КЗПЧОС, но сам по себе си този срок
представлява един значителен период от живота на ищеца – мъж на 41 години
в активна възраст, с неопетнена репутация, в който период той е бил
подложен на непрекъснатия стрес от наказателното преследване (вкл.
11
извършване на множество процесуални действия) и на страха от
неизвестността от изхода му. В насока на по-нисък размер на обезщетението
следва да бъде отчетено, че мярката за неотклонение е била най-леката -
„подписка“, а наложената забрана за напускане на пределите на РБългария не
го е ограничила, предвид липсата на данни за изразено от него желание за
пътуване или такива за отправено искане за разрешение в този смисъл. Все в
тази насока е и обстоятелството, че Й.Р. е бил оправдан още на първа
инстанция, а останалите две инстанции са потвърдили оправдаването, както и
че няма данни за медийно разгласяване на делото и за вреди от публичното
му заклеймяване. От друга страна в насока на по-висок размер на
обезщетението следва да бъдат съобразени най-вече вида и характера на
престъплението, за което ищецът е обвинен – причиняване на смърт на
четирима работника и то поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи
източник на повишена опасност, при условията на особено тежък случай, по
см. на чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК, за което е предвидено много тежко
наказание -лишаване от свобода от пет до петнадесет години. В насока на по-
високо обезщетение, съдът отчита също така и обстоятелството, че
обвинението е повдигнато във връзка с професионалната дейност на ищеца в
строителството и касае живота на наети от него работници, които е познавал
и е бил близък със семействата им, както и че близките на загиналите са
завели срещу него искове за вреди от смъртта им, като това е засегнало с по-
голям интензитет емоционалната му сфера. Все в тази насока следва да бъде
отчетен и доказания със СПЕ и показанията на свидетелите по-голям от
обичайния интензитет на преживените от ищеца морални вреди от засягане
на обичайния му начин на живот, отражението на стреса в ежедневието му -
напрегнатост, потиснатост, тревожност, нарушения на съня, напрежение,
главоболие, ограничени контакти, песимистични нагласи, отдръпване от
социалния кръг и затваряне в себе си и страданието от „посттравматично
стресово разстройство“, което макар и предизвикано от инцидента е било
поддържано в период на повече от пет години от незаконното обвинение,
както и че именно наказателното преследване е засилило последиците от
психотравмата. Съдът отчита и обстоятелството, че заболяването не е
отшумяло след оправдаването на ищеца и той понастоящем продължава да
търпи негативните му прояви и до настоящото състояние на „след умерено
12
тежък депресивен епизод с остатъчни симптоми на посттравматичен стрес“,
въпреки провежданото адекватно и системно лечение. При определеляне
размера на обезщетението съдът взема предвид също, че заради влошеното му
психическо състояние ищецът не е можел да работи (поне три години), както
и че това състояние и липсата на средства е обтегнало отношенията в
семейството му и е довело до раздялата със съпругата му.
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните
данни по делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, както и съдебната практика в сходни случаи намира, че за
обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед
принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 20 000 лв., като по-високият от средния размер на
обезщетението е обусловен от обсъденото по-горе относно
продължителността, естеството и тежестта на обвинението, по-голямата
интензивност на емоционалните преживявания, осъществяващи симптомите
на заболяване от посттравматично стресово разстройство, което е влошило
семейното, професионалното и социалното му функциониране до степен на
продължителна дезадаптация, както и остатъчните симптоми и след
приключване на наказателното дело и това, че повдигнатото обвинение е във
връзка с трудовата му функция, което го компрометира и като
професионалист, както и разривът в семейството с коренна промяна и загуби
в социалния му живот. При определянето на този размер, съдът взема предвид
и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има основно
репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на
процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. №
403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).
По възражението по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ за освобождаване на
ответника от отговорност поради изключителна вина на ищеца:
Ответникът е поддържал, че ищецът издирил, наел на работа, осигурил
превоза и заплащал труда на лицата, починали при срутването на хотел
Вероника в к.к. Слънчев ден, като пак той ги снабдил със защитни средства и
извършвал инструктаж за безопасност при осъществяване на дейността по
събарянето на сградата. Тези работници са били зависими от Й.Р. и са
13
изпълнявали неговите нареждания. В деня на инцидента той лично разрешил
на единия от осигурените от него работници да реже желязо в сградата и той
бил последван от още четирима от тези работници.
Следва да се има предвид, че в ТР 3/22.04.05, т.3, ОСГК на ВКС, е
изяснено, че държавата не отговаря за вреди, ако увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия; в този случай се изследва доколко
поведението е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го
освобождава от отговорност; ако единствен каузален фактор е поведението на
пострадалия, държавният орган не отговаря; ако само е допринесъл,
обезщетението се намалява с оглед особеоностите на всеки случай (чл. 5, ал.2
ЗОДОВ). В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения се сочи, че
съпричиняване по смисъла на чл.5, ал.2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият
вредоносен резултат е в причинно –следствена връзка с поведение на
пострадалия – когато с действията си по време на наказателното преследване
той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение.
В случая, не е налице хипотезата на чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, защото
твърдяните от прокуратурата действия на ищеца изобщо не могат да бъдат
определени като единствен каузален фактор за действията на прокуратурата
по повдигане и поддържане на незаконното обвинение. Затова и възраженито
по чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ е неоснователно.
Следва да бъде посочено, че възражение по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ за
съпричиняване на вредата от пострадалия, прокуратурата не е навела в срок с
отговора на исковата молба, поради което то не е разглеждано и оплакванията
на прокуратурата за липсата на обсъждане от окръжния съд в тази връзка са
неоснователни. Независимо от това, действията по повод на които е
образувано наказателното производство (твърденията на прокуратурата за
действията на ищеца) и във връзка с които е повдигнато обвинението не
съставляват такива по време на висящността на самото производство и
следователно не могат да бъдат квалифицирани като принос по см. на чл. 5,
ал.2 ЗОДОВ.
С оглед изложеното, искът за обезщетение за неимуществените вреди е
основателен и следва да бъде уважен в размер на сумата от 20 000 лв., ведно
14
лихвите от влизане в сила на оправдателната присъда 27.07.2020 г., а за
горницата до претендираните 50 000 лв. – той следва да бъде отхвърлен.
По обезщетенията за имуществените вреди:
По наказателното дело, ищецът е бил представляван и защитаван от
адвокат, като видно от приложените два договора за правна защита и
съдействие, съответно № 7 от 23.04.2015 г. за досъдебното производство и №
13/2017 г. за съдебното производство (НОХД №820/2017г. на ВОС),
съдебните протоколи и приложените разписки за плащанията, той е заплатил
на адв. Димитров адвокатско възнаграждение от 3 300 лв. Тези разноски са
пряка вреда от самото незаконно наказателно преследване и предвид, че не се
присъждат в наказателното производство, за тях се дължи обезщетение.
Възражение за прекомерността на адвоктския хонорар, не е било
своевременно заявено от прокуратурата пред окръжния съд, поради което
като наведено едва с въззивната жалба то не подлежи на разглеждане. В този
смисъл искът за сумата от 3 300 лв. е основателен и следва да бъде уважен, а
оплакванията на ответника във въззивната му жалба са неоснователни.
Предвид изложените по-горе съображения за липсата на връзка между
незаконното обвинение и заболяванията на зъбите и лечението им, то искът за
заплащане на обезщетение за вреди от това в размер на сумата от 4200 лв. е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Окръжният съд е достигнал до идентични изводи в обжалваното
решение, поради което то следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода от спора, разноските за първоинстанционното
производство не следва да се променят, а за въззивното производство,
предвид неоснователността на двете въззивни жалби и с оглед резултата,
прокуратурата следва да заплати на ищеца 429,90 лв. - съразмерна част само
от сторените разноски за адвокатско възнаграждение, което в пълния му
размер е съобразено с минималния предвиден в Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и не е
прекомерно по см. на чл. 78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1331/23.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 502/2021 г. по описа на ВОС в частите, с които: - на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
Й. П. Р. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от
НК по ДП №53/2015г. на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и НОХД
№820/2017г. на ВОС, по което е оправдан с влязла на 27.07.2020г. в законна
сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата от датата
27.07.2020г. до пълното плащане на задължението; - на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
Й. П. Р. сумата 3300лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото
незаконно обвинение, изразяващи се в платен сбор от адвокатските хонорари
за защита на Й.Р. по ДП и по НОХД на три инстанции, ведно със законната
лихва върху главницата от датата 27.07.2020г. до окончателното плащане на
задължението; - на осн. чл.78, ал.1 ГПК Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Й. П. Р. сумата 737,50лв. – разноски по
делото; - на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 162,08лв. – припадаща се част от
сторените разноски (за експертизи); - е отхвърлен, предявения от Й. П. Р.
срещу Прокуратурата на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
обвинение в престъпление, за горницата над сумата от 20 000лв. до 50 000лв.,
ведно със законната лихва от 27.07.2020г. до пълното плащане; - е отхвърлен,
предявения от Й. П. Р. срещу Прокуратурата на Република България иск по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 4200 лв. - обезщетение за
имуществени вреди от незаконното обвинение, изразяващи се в платен сбор
от средства за дентално лечение, ведно със законна лихва върху главницата от
23.04.2015г. до пълното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, да
заплати на Й. П. Р., ЕГН**********, с адрес град Варна, кв. Трошево, бл.15,
вх.„А“, ет.5, ап.15, сумата 429,90 лв., представляваща сторени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
16
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17