№ 313
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Катя Ст. Пенчева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Д. Люб. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600385 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият Р. О. А. се явява лично и с адв. А. Б., редовно
упълномощена.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор К..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият А.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи. Представям удостоверение за
раждане на детето на обв. А.. Нямам други искания.
Обвиняемият А.: Не възразявам този състав да гледа делото.
1
Прокурорът: Да се приеме представеното от защитата на обвиняемия
А. удостоверение. Нямам искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представеното удостоверение.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да преразгледате
определението на Пловдивския окръжен съд, с което е взета най-тежката
мярка за неотклонение по отношение на моя подзащитен. Както съм
изложила в жалбата, намирам неправилно действието на първоинстанционния
съд, който изобщо по никакъв начин в атакуваното определение не е обсъдил
доказателствения материал, събран до момента в рамките на производството.
Не са проведени никакви разсъждения от страна на съда, за да отговори на
първия въпрос, който е релевантен към вземане на решение за мярката за
неотклонение, а именно налице ли е обосновано предположение обвиняемият
да е осъществил състава на деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Считам, че това, само по себе си, превръща определението в един акт, който
следва да бъде преразгледан, но и би могло да се разсъждава, на базата на
доказателствения материал, по отношение на правната квалификация, която
са дали органите на досъдебното производство. При все че ми е известна
съдебната практика, която в 95 % от случаите, подобни случии, квалифицира
като грабеж отнемането на вещ с издърпване от страна на извършителя, аз
считам, че в този конкретен случай би могъл да се обсъди варианта дали не
става въпрос просто за една кражба, защото намирам, че няма данни да е
упражнявано, на първо място, психическо насилие, каквото и да било, няма
заплашване, но според мен няма и физическо насилие. Тук отварям една
скоба: пострадалият е разпитан и твърде неубедително в един от разпитите
си, допълнителен, заявява, че бил сграбчен с две ръце от обвиняемия и
едновременно с това му е отнета банкнотата от портмонето, което е
невъзможно обективно. От друга страна, би могло да се кредитира заявеното
от обвиняемия за това, че е взел парите, но никакво насилие не е упражнил по
отношение на пострадалия. Така че в тази насока обръщам внимание дали и
доколко правната квалификация, която е изключително тежка, е правилна и
уместна.
2
На следващо място, считам, че не са налице и другите предвидени в
закона предпоставки за вземане на тази най-тежката мярка за неотклонение.
Макар и действително да става въпрос за обвинение, което е повдигнато при
условията на опасен рецидив, с оглед предходно осъждане на обвиняемия,
налице са достатъчно данни да се направи обратният извод, който
опровергава презумпцията за това, че има опасност той да се укрие или да
извърши престъпление. Моля да се вземе предвид, на първо място,
обстоятелството, че е изтекъл период от повече от 3 години от изтърпяване на
наказанието по предходното осъждане. В рамките на този период той се е
установил да живее на един адрес и други негативни прояви няма. Няма
данни за такива. От най-огромно значение намирам данните за неговото
семейно положение. Има детенце на 1 година, което моля да вземете предвид,
като факт, който изключва опасността да се укрие и извърши друго
престъпление. Моля да приемете, включително с оглед нищожната стойност
на отнетото, което е 50 евро, да, става въпрос за отнемане, което изисква
ловкост, но не и сила и по-скоро бих го нарекла детинска, необмислена и
глупава постъпка, отколкото деяние с висока степен на обществена опасност,
каквото е грабежът. Моля да приемете, че и по-лека мярка за неотклонение,
различна от задържане под стража, би довела до изпълнение целите,
предвидени в закона, така щото да се обезпечи нормалното развитие на
наказателния процес.
Обвиняемият Р. О. А. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
моя защитник.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Моля да оставите без
уважение жалбата на А. и неговия защитник против определението на
Пловдивския окръжен съд, с което по отношение на същия е била взета най-
тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Намирам, че
определението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и моля
да го потвърдите. Правилно и обосновано, както вече посочих, съдът е
съобразил, че в конкретния случай и в конкретното досъдебно производство
по отношение на А. са налице кумулативно предвидените предпоставки на
чл. 63 ал. 1 НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение за
извършеното от него престъпление, а именно квалифициран грабеж. За
същото, на първо място, следва да се посочи, че законът предвижда лишаване
3
от свобода. Касае се за умишлено деяние. В случая е налице и законовата
презумпция на чл. 63 ал. 2 т. 1 НПК, която пък, по мое становище, не се
оборва от данните по делото. Налице е и обоснованото предположение, което
се извежда на този ранен етап от разследването най-вече от изразеното
съжаление за извършеното от него, както и от показанията на свидетеля -
очевидец и пострадал от престъплението, който го е и разпознал. Това
считам, с оглед характера на настоящото производство и изискуемата се
степен на доказване на престъплението, категорично е налице. Налице е и
реална, а не хипотетична опасност, ако не бъде задържан под стража
обвиняемият А. да извърши друго престъпление, както и да се укрие. Същата
се извежда както от характера и тежестта на самото престъпление –
квалифициран грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, като за
предходното осъждане А., според мен, не е в насока срокът от 3 години, след
който той извършва това престъпление, не следва да се тълкува като един
дълъг срок, в който той нищо не бил извършил, а твърде скоро, след като е
излежал своето наказание за едно сериозно престъпление – отново грабеж, за
което е бил осъден, същият не се е подвоумил, изводимо от показанията на
свидетелката Г., а лесно е взел решение, когато се е нуждаел от средства, да
си набави същите по престъпен начин, като лесно е формулирал в съзнанието
си схема, по която това да бъде сторено, и я е изпълнил без никакви задръжки.
Това е в насока, че най-подходяща е именно най-тежката мярка за
неотклонение, като изтъкнатите доводи относно семейния статус на А. от
страна на неговия защитник, не са от естество да променят този извод,
възприет и от първоинстанционния съд. Следвало е, с оглед семейния си
статус, А. да прояви въздържание да не извършва противоправни прояви и
така да осигури възможност да се грижи за детето си и за своето семейство.
Благодаря ви!
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият А.: Ако може по-лека мярка, защото жената и детето
остават сами. Няма кой да се грижи за тях.
4
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 64 ал. 8 от НПК.
С определение № 1133/19.09.2022 г. Пловдивският окръжен съд е взел
мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо обвиняемия Р.
О. А. по ДП № ***/**** г. по описа на ** РУ на МВР - П..
Недоволен от така посоченото определение е останал обв. Р. А., който
го е обжалвал чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено и спрямо
него да се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, че първостепенният съд
не е обсъдил наличието на обосновано подозрение в голяма степен на
съпричастност на обвиняемия в деянието, в което е обвинен по чл. 199 ал. 1 т.
4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А НК. В хода на досъдебното
производство за кратко време са събрани необходимите доказателства, въз
основа на които към настоящия момент на разследване този извод може да
бъде направен. В тази насока са не само обясненията на обвиняемия, но така
също и показанията на свидетеля В. Г. и свидетелката Д. Г.. Те се подкрепят и
от протокола за доброволно предаване, л. 14 ДП, а така също и от
извършеното разпознаване на л. 28 ДП. Поради това и този довод на защитата
не може да бъде споделен.
Не може да бъде споделено и твърдението, че в случая правната
квалификация на деянието е неправилна, а се касае за по-леко наказуемо
престъпление против собствеността. В своите показания пострадалият
изрично е заявил, че се касае за отнемане на вещите – предмет на
престъплението, именно чрез използване на сила. Разбира се, в хода на
досъдебното производство този въпрос няма пречка да бъде изясняван, но
към настоящия момент въззивната инстанция счита, че работното обвинение,
което е повдигнато на Р. А., е коректно.
5
Не може да бъде споделено и възражението на защитата, че няма
опасност обвиняемият да извърши престъпление. Видно от справката му за
съдимост, предходното осъждане, което определя правната квалификация
като опасен рецидив, касае деяние по чл. 199 ал. 2 т. 2 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл.
26 ал. 3 вр. ал. 1 вр. ал. 5 и чл. 18 ал. 1 НК, което наказание е изтърпяно на
03.07.2019 г. В тази насока е напълно законосъобразен изводът на
първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се
установява противното, а именно е налице презумпцията, визирана в чл. 63
ал. 2 т. 1 НПК, поради което и съдът счита, че съществува реална опасност
обвиняемият при друга, по-лека мярка за неотклонение да се укрие. Впрочем,
в тази насока пловдивският окръжен съд е изложил достатъчно и убедителни
мотиви и досежно обстоятелството, че обвиняемият често посещава игрални
зали, включително и обстоятелството, че времето, мястото и обстановката,
при които е извършено деянието - предмет на обвинението, водят до извода за
една добре обмислена постъпка, с цел осигуряване на средства за
развлечение.
Представеното удостоверение за раждане пред настоящата инстанция не
променя горния извод на съда, още повече че няма пречка за малолетното
дете на обвиняемия да се грижи неговата майка.
Предвид на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно.
Няма пречка, ако в хода на досъдебното производство се съберат други
доказателства, които да разколебават наличието на обосновано подозрение за
степента на съпричастност на обвиняемия, въпросът за мярката за
неотклонение отново да бъде поставен на вниманието на съда.
По изложените съображения, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1133/19.09.2022 г., по ЧНД №
****/**** г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
Определението е окончателно.
6
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:15 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7