Р Е Ш Е Н И Е
№ 2461, 20.06.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 26.04.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11620 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – район “Възраждане”, ул. “Света
София” № 5, представляван от ......................: П.Г.А.,
С.А.Г., Ф.Т.Д.Е.Я., К.М.Е.Д.М., Т.В.М. и И.С.М., заедно, твърди, че по
силата на сключен на 28.03.2011 г. със С.М.С. Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение й предоставил потребителски кредит в
размер на 17325 лева, усвоен еднократно
на 29.03.2011 г., който следвало да бъде погасен на 107 месечни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 267,11 лева. Съгласно постигнатите
договорености в чл. 4, ал. 1 главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на 12 % годишно, а съгласно чл. 7, ал. 1 от договора при
забава на плащането й, включително и при предсрочна изискуемост на целия дълг,
просрочените суми се олихвяват с наказателна лихва, включваща действащия лихвен
процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Твърди се още, че поради
неплащане в срок на погасителните вноски с падежи - 05.07.2011 г. и 05.08.2011
г., на 06.08.2011 г. настъпили обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост на кредита, поради което ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6544 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2012 г. за следните вземания по договора
за кредит : сумата от 16913,46 лв. – главница; сумата от 957,44 лв. - договорна
лихва за периода 05.07.2011 г. – 24.04.2012 г. и сумата от 1032,01 лв. -
наказателна лихва за периода 05.07.2011 г. – 24.04.2012 г., срещу която е
прието възражение по чл. 423, ал. 3,
изречение 1 ГПК, поради което ищецът предявява настоящата искова молба за
установяване на вземанията му по заповедта, като в случай, че бъде прието, че
предсрочната изискуемост не е съобщена на ответницата преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд – Пловдив,
поради което предявените искове не следва да бъдат уважени в пълните предявени
размери съответно за част от тях, ищецът моли съда да осъди ответницата да му
заплати : сумата от 15960,52 лв., представляваща разлика между дължима по
договора за кредит
Продължение на решение по гр. д. № 11620/17 г. на РСПд
– стр. 2/9
главница
в размер на 16913.46 лв. и падежирала такава, дължима към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда в размер на 952.94 лв. ведно със законната от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.07.2017 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 8673,78 лв. - договорни лихви, дължими за всяка анюитетна
вноска за периода 24.04.2012 г. – 25.07.2017 г. и сумата от 4045,58 лв. -
наказателна лихва, дължима за неизпълнение на задължението за плащане на
анютетните вноски за периода 24.04.2012 г. – 25.07.2017 г. Претендира
присъждане на разноски.
Обективно съединени главни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/ във връзка с чл. 430, ал. 1
и ал. 2 Търговски закон /ТЗ/, чл. 92, ал. 1 Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/, съединени за съвместно разглеждане с искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и чл. 92, ал. 1 ЗЗД при условията на евентуалност.
Ответницата С.М.С. с ЕГН **********,***,
представлявана от пълномощниците й ...... Т.Д. и ............ С.К., оспорва
предявените искове, като твърди, че : не е уведомена за предсрочната
изискуемост на вземанията по договора преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда, поради което установителните искове за същите
са неоснователни, а доколкото ищецът твърди да е упражнил правото си да обяви
предсрочната изискуемост, то вземанията му по договора за кредит са погасени по
давност, поради което моли съда да отхвърли и предявените осъдителни искове.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните,
правопогасяващото възражение на ответника и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Не се спори, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че на 28.03.2011 г. “Обединена Българска Банка” АД, в
качеството му на кредитор, и С.Л., в качеството й на кредитополучател, са
сключили договор, наименуван “Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение”, по силата на който дружеството е предоставило на
кредитополучателя кредит за покриване на потребителски нужди в размер на 17325
лв., който е следвало да бъде издължен на 107 месечни анюитетни вноски,
включващи главница, лихва в размер на 12 % годишно и съответната част от
годишната такса за управление и обслужване в размер на 267.11 лв., платими на
5-то число на месеца, считано от 05.04.2011 г. до 05.02.2020 г. /раздел І, чл.
1, ал. 1 и чл. 2, раздел ІІІ, чл. 10, ал. 1 и чл. 11; раздел ІІ, чл. 4, ал. 1/,
като при забава на плащането на главницата по кредита, включително и при
предсрочна изискуемост в раздел ІІ, чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено олихвяване
на просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения в чл. 4 лихвен
процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
Въз основа на горното съдът приема, че на 28.03.2011
г. между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е
договор, имащ
Продължение на решение по гр. д. № 11620/17 г. на РСПд
– стр. 3/9
характеристиките
на договора за банков кредит, чиято правна регламентация се съдържа в чл. 430 и
сл. ТЗ. По силата на същия в правната сфера на всяка от страните са възникнали
редица права и задължения, в това число и задължение за кредитополучателя да
върне в срок до 05.02.2020 г. предоставения му заем.
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 6544 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2012 г. много преди тази дата, обаче,
на 25.04.2012 г., ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение за всички
задължения по договора за кредит въз основа на Извлечение от счетоводната книга
на ОББ АД за задълженията на кредитополучателя С.Л. по Договор за кредит от
....2011 г., в което е удостоверено, че : „...Към дата 24.04.2012 г.
кредитополучателят не е платил 10 /десет/ погасителни вноски, дължими за
периода от 05.07.2011 г. до 24.04.2012 г., като първата неплатена вноска е от
05.07.2011 г. ...”, и по това заявление на 25.04.2012 г. Районен съд – Пловдив
е издал Заповед № .... за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредил длъжникът С.М.Л. да заплати на
„Обединена Българска Банка” АД следните суми, посочени в извлечението :
16913.46 лв. – главница ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.04.2012 г., до окончателното й изплащане; 957.44 лв. –
договорна лихва за периода 05.07.2011 г. – 24.04.2012 г. и 1032.01 лв. –
наказателна лихва за периода 05.07.2011 г. – 24.04.2012 г.; сумата от 1131.73
лв. разноски по делото, в това число 378.06 лв. – държавна такса и 753.67 лв. –
адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед е прието възражение на
длъжника по чл. 423, ал. 3 изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК по ч. гр. д. №
1161 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х гр. с. 2017 г., поради което в срока
по чл. 415, ал. ал. 4 ГПК банката е предявила настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Налице е спор относно дължимостта на вземанията,
предмет на главните установителни искове с оглед на възникналия спор доколко
ищецът надлежно е упражнил правото си предсрочно да събере вземанията си по
договора за кредит.
Уредбата на предсрочната изискуемост при договора за
банков кредит се съдържа в разпоредбата на чл. 432 ТЗ, в ал. 1 на който са
уредени изрично четири хипотези на предсрочна изискуемост, както и е предвидена
възможност страните да уговарят и други случаи на предсрочна изискуемост, от
която очевидно ищецът и ответницата са се възползвали при сключване на
процесния договор, тъй като в раздел V, чл. 21 на същия те са приели, че при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван.
Предсрочната изискуемост представлява субективно
потестативно право на кредитора чрез едностранно волеизявление да поиска от
длъжника предсрочно връщане на кредита, което е особен случай на разваляне на
двустранен договор поради неизпълнение съгласно чл. 87 ЗЗД.
Правната последица от упражняване правото на кредитора за предсрочно връщане на
Продължение на решение по гр. д. № 11620/17 г. на РСПд
– стр. 4/9
кредита
е прекратяване на облигационното правоотношение между банката и
кредитополучателя.
В настоящия спор се претендира връщане на кредита
преди падежа на основание посочено в договора – пълно неплащане на две
погасителни вноски по кредита с падежи 05.07.2011 г. и 05.08.2011 г., каквито
данни се съдържат и в приложеното към заявлението, по което е образувано ч. гр.
д. № 6544 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ р. с. за 2012 г., извлечение
от сметки, като ищецът не оспорва, че в момент, предхождащ датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е уведомил длъжника, че
обявява всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми.
Две години след датата на издаване на заповедта за
изпълнение по ч. гр. д. № 6544 по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ бр. с. за
2012 г., на 18.06.2014 г. ВКС на РБ постанови Тълкувателно решение № 4/13 по т.
д. № 4/13 г., в т. 18 от което бе възприето следното разбиране по въпроса
относно изискуемостта на вземанията, произтичащи от договор за банков кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на несъдебно изпълнително
основание : „Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки : обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. ...
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
– кредитополучател.”
Изхождайки от горното задължително за всички съдилища
съгласно чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение и от съдържащата се
в раздел V, чл. 21 от договора за кредит уговорка съдът приема, че за уважаване
на предявените искове за установяване на процесните вземания следните факти,
относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредит следва да са се осъществили преди датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 6544/12 г. в съда –
25.04.2012 г. : неплащане на две погасителни вноски от страна на
кредитополучателя по договора за кредит и достигане на отправено от банката
Продължение на решение по гр. д. № 11620/17 г. на РСПд
– стр. 5/9
до
длъжника изявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
В
унисон с твърдението на ищеца установява се от заключението на вещото лице по
допуснатата по делото основна съдебно-счетоводна експертиза, че ответницата е
преустановила плащането на вноските по кредита на 05.07.2011 г., поради което в
съответствие с постигнатата в раздел V, чл. 21 договореност настоящият състав
приема, че още към 06.08.2011 г. са настъпили обективните предпоставки за
предсрочна изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит.
Същевременно, обаче, последната не отрича, че преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд – Пловдив не е
уведомила кредитополучателя, че обявява всички вземания по договора за кредит
за предсрочно изискуеми, с оглед на което, тъй като в приложеното към
заявлението по ч. гр. д. № 6544/12 г. извлечение от сметки се съдържат данни за
броя на неплатените от длъжника по договора за кредит погасителни вноски с
настъпил падеж към 24.04.2012 г. - 10 броя погасителни вноски за периода
05.07.2011 г. – 24.04.2012 г., дължимите главници по които видно от приетия
като доказателство по делото погасителен план /листове 15 и 16 от делото/
възлизат общо на 952.94 лв. /вноска за главница с падеж 05.07.11 г. – 90.91
лв.; вноска за главница с падеж 05.08.11 г. – 91.86 лв.; вноска за главница с
падеж 05.09.11 г. – 92.82 лв.; вноска за
главница с падеж 05.10.11 г. – 93.78 лв.; вноска за главница с падеж 05.11.11
г. – 94.76 лв.; вноска за главница с падеж 05.12.11 г. – 95.75 лв.; вноска за
главница с падеж 05.01.12 г. – 96.74 лв.; вноска за главница с падеж 05.02.12
г. – 97.75 лв.; вноска за главница с падеж 05.03.12 г. – 98.77 лв.; вноска за
главница с падеж 05.04.12 г. – 99.80 лв./, както и се съдържат данни и за
размерите на непогасените възнаградителна лихва и наказателна лихва за
посочения времеви отрязък, възлизащи и според неоспореното заключение на вещото
лице Й.П. съответно на 957.44 лв. и на 1032.01 лв., то в съответствие с
трайната съдебна практика намерила израз в Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д.
№ 2561 по описа на ВКС на РБ, ТК, ІІ о. за 2014 г. и в Решение 139/05.11.2014
г. постановено по т. д. № 57/12 г. на ВКС на РБ, ТК, І о., според която в
хипотезата, при която вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а кредиторът се е позовал на
предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба,
изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното
извлечение от счетоводните книги /тук е мястото да се отбележи, че настоящият
състав не споделя възприетото разбиране в решение № 7 от 19.05.2017 г. на ВКС
на РБ по гр. д. № 60053 от 2016 г., ІІ г. о., ГК, че при определяне на размера
на дължимите вземания по договора за кредит следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и при постановяване на решението по
предявените установителни искове следва да се присъдят и тези,
чийто падеж е настъпил към датата на
Продължение на решение по гр. д. № 11620/17 г. на РСПд
– стр. 6/9
приключване
на съдебното дирене по делото, тъй като същото е в противоречие с разрешението дадено
в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/14 по т. д. № 4/13 г., а нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК по-скоро следва да намери приложение по спора, предмет на
предявения в настоящото производство осъдителен иск/, предявените установителни
искове доколкото не се ангажираха доказателства до датата на приключване на
съдебното дирене за извършени от ответницата плащания, следва да бъдат уважени
в посочените размери, като за разликата над 952.94 лв. до пълния претендиран
размер от 16913.46 лв. искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 430, ал. 1 ТЗ като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважаването на предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца по
сключения помежду им договор за кредит сумата от 957,44 лв. - договорна лихва
за периода 05.07.2011 г. – 24.04.2012 г. и сумата от 1032,01 лв. - наказателна
лихва за периода 05.07.2011 г. – 24.04.2012 г., не е настъпило поставеното от
ищеца условие за разглеждане на предявените осъдителни искове за присъждане на
възнаградителна лихва и на наказателна лихва за периода 24.04.2012 г. –
26.07.2017 г., но поради частичното отхвърляне на установителния иск за
дължимата по договора за кредит главница, сбъднало се е вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 430,
ал. 1 ТЗ за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 15960.52 лв.,
представляваща непогасен остатък от главницата по договора за кредит, чиято
предсрочна изискуемост е настъпила в хода на производството по делото.
Установи се по-горе в настоящото
изложение, че към датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч.
гр. д. № 6544/12 г. в Районен съд – Пловдив – 24.04.2012 г., ищецът не е
уведомил ответницата за обявяване на вземанията по договора за кредит за
предсрочно изискуеми, поради което следва да бъде изяснен въпросът към кой
момент последната е узнала това обстоятелство.
Страните не спорят, а и видно от събраните по делото
писмени доказателства, както и от приложените към настоящото дело ч. гр. д. №
6544/12 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. и ч. гр. д. № 1161 по описа на
Окръжен съд – Пловдив, Х в. с. за 2017 г. за принудително събиране на вземанията
по издадения в полза на Обединена Българска Банка” АД по ч. гр. д. № 6544/12 г.
изпълнителен лист през 2012 г. е образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ рег.
№ .... – .........., за 2012 г., като по настоящото дело няма доказателства в
хода на изпълнителното производство на длъжника да са връчени покана за
доброволно изпълнение и препис на заповедта за изпълнение. Единствените данни
за момента, в който ответницата е узнала издадената срещу нея заповед за
изпълнение се съдържат в депозираното от нея възражение по чл. 423 ГПК, в което
съдържа следното признание : „....на 31.01.2017 г. направихме справка в
деловодството на ЧСИ ...............по ИД №.............., като за първи път
чрез нас, С. разбра за
Продължение на решение по гр. д. № 11620/17 г. на РСПд
– стр. 7/9
издадената
срещу нея заповед ...” Няколко месеца по-късно, на 05.09.2017 г. на ответницата
са връчени преписи от исковата молба и приложенията по настоящото дело за
отговор, като в исковата молба ищецът изрично отново поддържа, че претендира
плащане на всички вземания по договора за кредит поради настъпване на
обективните предпоставки за предсрочна изискуемост още на 06.08.2011 г.
Следователно именно датата, на която ответницата е получила книжата по
настоящото дело е и моментът, в който на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
настоящият състав приема, че уговорката по раздел V, чл. 21 от договора за
автоматична предсрочна изискуемост е породила действие и всички вземания по
договора за кредит са станали предсрочно изискуеми, поради което и тъй като
исковата молба, с която е предявен разглежданият осъдителен иск е подадена в
съда на 26.07.2017 г., то неоснователно
е направеното в отговора на исковата молба правопогасяващо възражение.
До датата на приключване на
съдебното дирене ответницата не ангажира доказателства за погасяване на
претендирания с осъдителния иск остатък от главницата по договора за кредит, с
оглед на което съдът приема, че е налице неизпълнение на това договорно
задължение и искът за реалното му изпълнение като доказан следва да бъде уважен
в пълния предявен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1510.26 лв.
разноски по производството съразмерно на уважените установителни и осъдителен
искове, в това число : 398.48 лв.
довнесена държавна такса и 180 лв.
депозитни разноски в пълен размер поради уважаване на предявените искове,
вземанията – предмет на които, произтичат от един източник, в пълните предявени
размери, а също и сумата от 931.78 лв.
адвокатско възнаграждение /доколкото в представения от ищеца Договор за правна
защита и съдействие от 12.09.2017 г. адвокатското възнаграждение е уговорено в
крупен размер, без оглед на вида и броя на предявените искове, настоящият
състав приема, че половината от него в размер на 806.25 лв. е за защита по
предявените установителни искове, а другата половина в размер на 806.25 лв. –
за защита по предявените осъдителни искове, като поради уважаване само на 15.57
% от предявените установителни искове, дължимото възнаграждение за защита по
тях възлиза на 125.53 лв., а дължимото възнаграждение за защита по осъдителните
искове – на 806.25 лв./
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. №
6544/12 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2012 г. съразмерно
на уважените установителни искове в размер на 73.93 лв., от които : 58.86 лв.
разноски за заплатена държавна такса /378.06 лв. х 15.57 %/ и 15.07 лв.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение /753.67 лв. х 15.57 %/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата сумата от 1460.64 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото дело
Продължение на решение по гр. д. № 11620/17 г. на РСПд
– стр. 8/9
по
предявените установителни искове съразмерно на отхвърлената част от тях /1730
лв. х 84.43 %/.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. на ответницата разноски за ......ско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по ч. гр. д. № 6544 по
описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2012 г. не следва да бъдат
присъждани, тъй като доказателства за направата на такъв разход няма по ч. гр.
д. № 6544 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2012 г., а едва в
проведеното по настоящото дело последно открито съдебно заседание от
пълномощниците на ответницата бе представено заверено копие на Договор за
правна защита и съдействие с дата 04.10.2017 г., който документ съгласно чл.
181, ал. 1 ГПК не е с достоверна дата.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.С. с
ЕГН **********,***, дължи на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район “Възраждане”, ул. “Света
София” № 5, по сключен помежду им на 28.03.2011 г. Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение : сумата от 952.94 лв. – сбор от вноски по
главница за периода 05.07.2011 г. – 24.04.2012 г. ведно със законната лихва от
25.04.2012 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния
предявен размер от 16913.46 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ като неоснователен; сумата от
957,44 лв. - договорна лихва за периода 05.07.2011 г. – 24.04.2012 г. и сумата
от 1032,01 лв. - наказателна лихва за периода 05.07.2011 г. – 24.04.2012 г., за
които вземания “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД се е снабдило със Заповед №
..........2012 г. по ч. гр. д. № 6544 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ
бр. с. за 2012 г.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН **********,***,
да заплати на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
район “Възраждане”, ул. “Света София” № 5, сумата от 15960.52 лв.,
представляваща сбор от вноски по главница, платими за периода 05.05.2012 г. –
05.02.2020 г., по сключен помежду им на 28.03.2011 г. Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение, дължими предсрочно поради обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 26.07.2017 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН **********,***,
да заплати на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
Продължение на решение по гр. д. № 11620/17 г. на РСПд
– стр. 9/9
на
управление – район “Възраждане”, ул. “Света София” № 5 : сумата от 1510.26 лв.
разноски по производството по гр. д. № 11620 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2017 г.; сумата от 73.93 лв. разноски по производството по ч. гр.
д. № 6544 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2012 г.
ОСЪЖДА “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – район “Възраждане”, ул. “Света
София” № 5, да заплати на С.М.С. с ЕГН
**********,***, сумата от 1460.64 лв. разноски по производството по гр. д. №
11620 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно с оригинала!
ММ