Решение по дело №812/2021 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 126

гр. Плевен, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Снежина И.

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина И. по адм. дело № 812 по описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр.  чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Д.В.Б.,*** срещу решение № 2153-14-78/28.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ.

Оспорващата намира, че решението е незаконосъобразно, тъй като посочва, че неправилно не е зачетен за осигурителен стаж периода на работа от 01.01.2000 г. до 30.04.2002 г. като управител на магазин за авточасти на фирма ЕТ „*** 94-Н.Т.“***. Твърди, че за този период е представила трудова книжка, в която не се е подписал главен счетоводител, а само управител на фирмата. Смята, че за този пропуск няма никаква вина и според нея, това формално нарушение на наредбата за водене на трудови книжки не е достатъчно основание да й се откаже зачитането на този стаж. Посочва, че не може да представи никакви допълнителни документи. Декларира, че през този период е получавала редовно трудовото си възнаграждение и е работила на пълно работно време. Счита, че при необходимост, това може да бъде доказано от колегите, с които е работила през този период. Моли съдът да уважи подадената от нея жалба.

В съдебно заседание оспорващата – Д.В.Б.,***,  се явява лично  и намира, че следва процесният период да бъде признат за стаж. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, не се явява, не се представлява.

 Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2170-14-1/12.01.2021 г./лист 9-12 по делото/, г-жа Б. е поискала отпускане па лична пенсия за ОСВ по чл. 9а от КСО със закупуване на недостигащ осигурителен стаж.

С писмо изх. № 2170-14-1#25/11.05.2021 г. г-жа Б. е уведомена за недостигащия осигурителен стаж и е указана възможността по чл. 9а от КСО да закупи недостигащия осигурителен стаж, съответно реда и размера на осигурителните вноски в 14 дневен срок от получаване на писмото. Писмото е получено от г-жа Б. на 20.05.2021 г., видно от отбелязването върху известието за доставяне баркод ИД PS 5800 01IX6Y Е.

Видно от констативен протокол № КВ-5-14-00934764/10.06.2021 г. /лист 43 по делото/ на контролен орган при ТП на НОИ - Плевен при извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че към 03.06.2021 г. (когато изтича 14-дневния срок) и към момента на проверката не се визуализират внесени осигурителни вноски за закупуване на недостигащ осигурителен стаж от г-жа Б..

С разпореждане № 2170-14-1 #29/06.08.2021 г. /лист 44 по делото/ на ръководител ПО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на г-жа Б., тъй като  има навършена изискуема възраст от 61 години 8 месеца и 21 дни към датата на подаване на заявлението за пенсия и стаж от трета категория от 31 години 2 месеца 24 дни, но този стаж е под необходимия през 2021 година от 36 години. Посочва се, че не е упражнила правото да закупи недостигащия осигурителен стаж по реда на чл. 9а от КСО в законния срок.

С жалба вх. №1012-14-179/31.08.2021 г. г-н Б. обжалва разпореждане №2170-14- 1 #29/06.08.2021 г. на ръководител ПО, с което й е отказано отпускане налична пенсия за ОСВ. Твърди, че за периода от 01.01.2000 г. до 30.04.2002 г. е работила като управител на магазин за авточасти в ЕТ „ *** - 94 Н.Т.“***. През този период е получавала трудовото си възнаграждение в пълен размер. Този период от време обаче не е зачетен за осигурителен стаж, тъй като трудовата й книжка има само подпис на президента на фирмата. Счита, че няма вина за пропуска, който е направен при подписване на трудовата книжка, като следва да й бъде зачетен периода за осигурителен стаж - 2 години 4 месеца и да бъде прибавен към зачетения стаж от 31 години 2 месеца 24 дни, след което да се даде възможност да закупи недостигащ осигурителен стаж. По делото е представено заверено копие на трудова книжка № 24/08.03.1984 г. (лист 27-39), където е вписан трудов стаж от 01.01.2000 г. до 30.04.2002 г. - всичко прослужено време 2 години 4 месеца в ЕТ „*** - 94 - Н.Т.“***. Налице е подпис на президента на фирмата Н.Т. и е положен печат, но не е налице подпис на главния счетоводител. При проверка в електронните регистри за данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са установени подадени данни само за периода 01.08.2000 г. – 31.12.2000 г.

Административният орган е предприел процедура за уточняване на спорния осигурителен стаж. Изпратено е писмо изх. №2170-114-1#3/16.02.2021 г. до ЕТ ,. *** - 94- Н.Т.“***159353 за издаване на удостоверение обр. УГЕ2 с изплатени заплати помесечно за периода 01.01.2000 г. - 30.04.2002 г. Писмото е получено на 22.02.2021 г. видно от отбелязването върху известието за доставяне, но не представено исканото удостоверение.

С писмо изх. №1056-14-504/05.04.2021 г. /лист 20 по делото/ до началник на отдел КПК при ТП на НОИ Плевен е изискано извършване на проверка на ЕТ „ *** - 94-Н.Т.“***159353 за уточняване на осигурителния стаж на г-жа Б. за периода 01.01.2000 г.- 30.04.2002 година, тъй като няма данни в регистъра на осигурените лица за част от периода.

Видно от удостоверение изх. № АС-Ф-118/14.05.2010 г., издадено на основание чл. 22, ал. 3 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, осигурителят ЕТ „*** - 94- Н.Т.“***, не е предал разплащателни ведомости. Отразено е, че осигурителят има наети лица за периода от 2000 г. и 2001 г., но видно от подадена декларация е станало наводнение в складовото помещение на магазина в гр. Белене и целия архив на фирмата е унищожен.

До г-жа Б. е изпратено писмо изх. № 2170-14-1#18/06.04.2021 година /лист 24 по делото/, в което е указано, че е необходимо да представи документи заповеди за назначаване, преназначаване, прекратяване, за ползване на отпуск, фишове за заплати и т.н. за периода 01.01.2000 г. - 30.04.2002г. за доказване на стажа, положен при ЕТ „ *** - 94- Н.Т.“***, тъй като няма предадени за осигурителния архив разплащателни ведомости (унищожени при наводнение) и няма данни по чл. 5, ал 4 от КСО в електронните регистри. Указано е, че ако не съхранява такива документи, има възможност за доказване на трудов/осигурителен стаж по съдебен ред. Писмото е получено на 13.04.2021 г. ведно от отбелязването върху известието за доставяне.

С декларация вх. № 2170-14-1 #20/08.04.2021 г. /лист 26 по делото/ г-жа Б. декларира, че не може да представи други документи за доказване на стажа си в ЕТ „*** - 94- Н.Т.“***.

Въз основа на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО от електронните регистри и вписването в трудовата книжка е зачетен осигурителен стаж за периода 01.01.2000 г. - 04.03.2000 г. от друг работодател - „Харон“ ООД с правоприемник „Алфа груп“ ООД - Плевен и периода 01.08.2000 г. - 31.12.2000 г. от ЕТ „*** - 94- Н.Т.“***. Не е зачетен за осигурителен стаж целият период от 05.0132000 г. до  31.07.2000 г и от 01.01.2001 г. до 30.04.2002 г. тъй като вписването в трудовата книжка не е извършено по надлежния ред по чл. 6, ал. 1 от НТКТС, а г-жа Б. не може да ангажира никакви други доказателства за удостоверяване на този трудов стаж и при служебното уточняване от страна на административния орган, също не са открити надлежни доказателства за този стаж.

С решение № 2153-14-78/28.09.2021 г. /лист 5-7 по делото/ на директора на ТП на НОИ – Плевен е отхвърлена жалба вх. № 1012-14-179/31.08.2021 г. на Д.В.Б. и е потвърдено разпореждане № 2170-14-1#29/06.08.2021 г. на ръководител ПО като правилно и законосъобразно. Посочва се, че  периодът от 01.01.2000 г – 20.04.2002 година , положен при ЕТ „***-94-Н.Т.“*** не може да бъде зачетен, тъй като няма предадени на осигурителния архив разплащателни ведомости – унищожени при наводнение и няма данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в електронния регистър. Пенсионният орган не е зачел за осигурителен стаж спорния период от време, тъй като в трудова книжка №24/08.03.1984 г. стажът не е заверен по надлежния ред съгласно изискванията на чл. 6, ат. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) – липсва подпис на главен счетоводител. Прието е, че въпреки уведомяването на Б., тя не е представила трудови договори и други документи, които да удостоверяват положения от стаж. Посочва се, че при преценка на правото на пенсия за лицето е зачетен осигурителен стаж за периода 01.01.2000 г. – 04.03.2000 г. при „Харон“ ООД и периода от 01.08.2000 г. – 31.12.2000 г. от ЕТ „ ***-94-Н.Т.“*** въз основа на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО от електронните регистри и вписването в трудовата книжка, но не може да се зачете целия период от 01.01.2000 г – 30.04.2002 г. тъй като не е оформен по реда на чл. 6, ал. 1 от НТКТС и няма други доказателства за удостоверяване на този стаж, като не са налице данни за стаж, за който са платени осигурителни вноски по чл. 9а от КСО.

По  делото като свидетел е разпитана А.И.Д., която посочва, че не е работила с оспорващата, но в периода 2000-2002 г. е работила в магазин, който е съседен на този, в който е работила Б. и същата е идвала на работа всеки ден, разговаряли са  и е била продавач в магазина за авточасти.

Като свидетел е разпитана и Р.И.А., която посочва, че магазинът, в който е работила Б. през процесния период, се намира в техния имот и тя е виждала, как оспорващата идва на работа. Посочва, че има къща в имота , в двора в гр. Белене, ул. ***  и всеки ден е виждала Б. да идва на работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл.  118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл.  117, ал. 3 от КСО – за директор на ТП на НОИ –Плевен .

Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила и целта на закона.

Съдът намира, че правилно е приложен материалния закон.

Съгласно чл. 68, ал.1,2 от КСО през 2021 г. жените придобиват право на лична пенсия за ОСВ при навършена възраст 61 години 8 месеца и придобит осигурителен стаж 36 години. След изясняване на осигурителния стаж на г-жа Б. въз основа на представените от нея удостоверителни документи - трудови книжки и удостоверения, а също и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО от електронните регистри и служебно изясняване на спорните периоди, пенсионният орган е установил, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 12.01.2021 г. г-жа Б. има придобит осигурителен стаж от трета категория 31 години 02 месеца 24 дни, който  е по-малко от изискуемия по чл. 68, ал. 1,2 от КСО - 36 години.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.

За процесния интервал от време 01.01.2000 г. – 30.04.2002 г.  е зачетен периодът от 01.01.2000 г. – 04.03.2000 г. - като стаж при „ Харон“ ООД  и  периодът от 01.08.2000 г. – 31.12.2000 г. при ЕТ „***-94-Н.Т.“  , защото са налице данни в Регистър на осигурените лица, независимо, че същият не е оформен по надлежния ред в трудовата книжка, но за периода от 05.03.2000 г – 31.07.2000 г. и за периода 01.01.2001 г. – 30.04.2002 г.  липсват данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за внесени осигурителни вноски, като единствено в трудовата книжка е налице отбелязване по периоди, като не са ангажирани разплащателни ведомости и други документи, които да удостоверяват стажа. Административният орган  е спазил изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти  и обстоятелства от значение за постановяване на разпореждането и решението, като е уведомил Б., че следва да ангажира доказателства относно удостоверяване на стажа, положен при едноличния търговец и да закупи такъв, изискани са данни относно предаване на разплащателни ведомости от търговеца и след като не са представени относими доказателства, правилно не е взет предвид за преценка правото на пенсия на лицето период от 05.03.2000 г. – 31.07.2000г. и период от 01.01.2001г. – 30.04.2002 г., тъй като липсват данни в регистър.

 Съгласно чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, но чл. 6, ал. 1 от НТКТС  предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.

 Разпоредбата на  чл. 6, ал. 1 от НТКТС има императивен характер. Тя изисква за удостоверяването на съществените обстоятелства при прекратяване на трудовото правоотношение на работника да бъде направено изписване с "цифри и думи" на трудовия му стаж, както и описаните факти да бъдат удостоверени с положени подписи от две различни лица – от работодателя и от главния счетоводител.

В случая, в трудовата книжка на оспорващата продължителността на трудовия стаж, придобит при  ЕТ „***-94-Н.Т.“***  към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, е записан с цифри и думи (на страница 23 от книжката), но липсва подпис на главен счетоводител , а е налице само подпис на „президент“ –Н.Т.“. Така оформено, отразяването на прекратяването на трудовото правоотношение е в нарушение на  чл. 6, ал. 1 от НТКТС и не следва да бъде взет предвид при преценка на правото на пенсия този стаж, за който няма и данни в регистри по чл. 5, ал. 4 от КСО, а именно – 01.01.2001 г – 30.04.2002 г., тъй като периодът от 01.01.08.2000 г. – 31.12.2000 г. при едноличния търговец е зачетен от пенсионния орган, тъй като има данни в Регистър на осигурените лица, а периодът от  05.03.2000 г. – 31.07.2000г. и период от 01.01.2001г. – 30.04.2002 г., не се зачитат, тъй като липсват данни в регистъра.

Съдът намира, че не следва да кредитира свидетелските показания на Д. и А., тъй като те не нямат непосредствени впечатления от работата на оспорващата, те не са работили с нея, посочват, че Б. всеки ден е идвала на работа, но не могат да изяснят, какви са били служебните й задължения, не описват функциите, които е изпълнявала, характер на работата, продължителност на работното време, а и свидетелските показания не съдържат изчерпателна информация за целия процесен период. В настоящия случай от страна на оспорващата не са ангажирани други автентични документи, съдържащи данни за осигурителния й стаж извън признатия от пенсионния орган такъв и при тези обстоятелства пред лицето стои открита възможността да предприеме действия за установяване на стажа си в посочения период по смисъла на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Липсата на разплащателни ведомости в случая, представлява липса на писмени данни за процесния трудов стаж по смисъла на чл. 5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, поради което този трудов стаж следва да бъде съдебно установен по реда на посочения закон.

С оглед горепосоченото съдът намира, че решението на директора на ТП на НОИ е законосъобразно, като постановено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона – отпускане и изплащане на пенсия на лица, за които са налице предпоставките за отпускане на пенсия при навършена възраст и доказан трудов стаж с надлежните документи.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на Д.В.Б.,*** срещу решение № 2153-14-78/28.09.2021 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: