№ 1461
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100510342 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 20108450 от 29.04.2021 год., постановено по гр.дело № 51499/2018
г. на СРС, І Г.О., 169 състав, е осъдено ЗАД “ОЗК-З.“, с адрес: гр.София, ул.“****, да
заплати на М. Т. С., ЕГН **********, на основание чл.432 КЗ сумата 20000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно- транспортно
произшествие на 29.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2017 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен, като неоснователен иска до пълния му
предявен размер от 25000 лв. С решението на съда е осъдено ЗАД “ОЗК-З.“, с адрес:
гр.София, ул.“ ****, да заплати на М. Т. С., ЕГН **********, на основание чл.432 КЗ
сумата 324 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие на 29.08.2017 г. С решението на съда е осъдено ЗАД “ОЗК-
З.“, с адрес: гр.София, ул.“ ****, да заплати на К. С. Г., ЕГН **********, на основание
чл.432 КЗ сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
пътно- транспортно произшествие на 29.08.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен, като
неоснователен иска до пълния му предявен размер от 20000 лв., предявен като
1
частичен от 25000 лв. С решението на съда е осъдено ЗАД “ОЗК-З.“, с адрес: гр.София,
ул.“****, да заплати на К. С. Г., ЕГН **********, на основание чл.432 КЗ сумата 19,69
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от пътно- транспортно
произшествие на 29.08.2017 г., като е отхвърлен, като неоснователен иска до пълния
му предявен размер от 272,84 лв. С решението на съда е осъдено ЗАД “ОЗК-З.“, с
адрес: гр.София, ул.“ ****, да заплати на Р. Ю. Р., ЕГН **********, на основание
чл.432 КЗ сумата 10000 лв., предявена частично от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие на
29.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2017 г. до окончателното
изплащане. С решението на съда е осъдено ЗАД “ОЗК-З.“, с адрес: гр.София, ул.“****,
да заплати на К. С. Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 926, 10
лв., разноски, съразмерно с уважената част от исковете. С решението на съда е осъдено
ЗАД “ОЗК-З.“, с адрес: гр.София, ул.“****, да заплати на адв.К.-САК, на основание
чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2151,09 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете. С решението на съда са осъдени К. С. Г., ЕГН **********,
Р. Ю. Р., ЕГН ********** и М. Т. С., ЕГН **********, да заплатят на ЗАД “ОЗК-З.“, с
адрес: гр.София, ул.“****, сумата от 111,57 лв. разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
С определение № 20142153 от 18.06.2021 г., постановено в закрито заседание по
гр.дело № 51499/2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 169 състав са оставени без
уважение молби с идентично съдържание с вх.№ 25087914/21.05.2021 г. и вх.№
25087916/21.05.2021 г. от адв.К. , пълномощник на ищците. В мотивите на
определението е прието, че съдът не намира причини да измени решението, в частта
досежно разноските, като присъди още 1238,75 лв., ведно с ДДС адвокатско
възнаграждение на адв.К., пълномощник на ищците.
Срещу решението на СРС, 169 с-в е постъпила въззивна жалба от ответника
ЗАД“ОЗК-З.“АД, гр.София, подадена чрез юрк.Ст.Х., с искане същото да бъде
отменено, в частта, с която е уважен предявения от ищцата М. Т. С. иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за разликата над присъдения размер от 8000 лв./ осем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди до
размер на сумата от 20000 лв./ двадесет хиляди лева/; в частта с която е уважен
предявения от ищеца К. С. Г. иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за разликата
над присъдения размер от 3000 лв./ три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди до размер на сумата от 15000 лв./ петнадесет хиляди
лева/; в частта, с която е уважен предявения от Р. Ю. Р. иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за разликата над присъдения размер от 1000 лв./ хиляда лева/ до размер на
сумата от 10000 лв./ десет хиляди лева/. В жалбата се излагат доводи, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправни разпоредби на закона. Твърди се, че присъденото с обжалваното
2
решение, обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди е в завишен
размер, с оглед претърпените от ищците неимуществени вреди. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ищци М. Т. С., К. С. Г. и Р. Ю. Р., чрез пълномощника им
адв.П. К., оспорват жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в
обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Постъпила е и частна жалба, подадена от адв.П. К., пълномощник на М. Т. С., К.
С. Г. и Р. Ю. Р., срещу определение № 20142153 от 18.06.2021 г., постановено в закрито
заседание по гр.дело № 51499/2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 169 състав, с което са
оставени без уважение молби с идентично съдържание с вх.№ 25087914/21.05.2021 г. и
вх.№ 25087916/21.05.2021 г. от адв.К., пълномощник на ищците. В частната жалба са
изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че в
процесния случай общото дължимо адвокатско възнаграждение, което следвало да се
присъди на процесуалния представител на ищците на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е
в общ размер на 3389,84 лв. с ДДС, а не както неправилно е присъдил съдът сумата от
2151,09 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение, с което на основание
чл.248, ал.1 от ГПК не е уважено искането на ищците за изменение на решението в
частта за разноските, като вместо това съдът да увеличи присъденото адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищците на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ведно
с ДДС.
Ответникът по частната жалба- ЗАД“ОЗК-З.“АД, гр.София, не взема становище
по подадената частна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
3
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищците М. Т. С., К. С. Г. и Р.
Ю. Р. срещу ответника ЗАД“ОЗК-З.“АД, гр.София, искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в частта, в която същите са уважени до размер на сумата от 20000 лв. за
ищцата М. Т. С., до размер на сумата от 15000 лв. за ищеца К. С. Г. и до размер на
сумата от 1000 лв. за ищцата Р. Ю. Р.. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон,
поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с
неговата правилност, в обжалваната част. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от
фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ за
ангажиране на отговорността на ответника и за размера на дължимото обезщетение на
ищците за претърпени от неимуществени вреди, като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото.
Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия случай не се спори, а това се установява и от събраните
доказателства, че са налице всички предпоставки по чл.432, ал.1 от Кодекса за З.то КЗ/
за ангажиране на отговорността на ответника, като застраховател на деликвента по
"Гражданска отговорност" за причинените на ищците неимуществени вреди от ПТП,
станало на 29.08.2017 г. в община Банско, по път ІІ 19 км.50. Спорният въпрос по
делото е относно размера на дължимото обезщетение на ищците за претърпени от тях
неимуществени вреди- болки и страдания. В случая обаче първоинстанционното
производство е приключило с решение, с което на всеки от ищците е присъдено
4
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, съответно на М. Т. С. в
размер на сумата от 20000 лв., на К. С. Г. в размер на сумата от 15000 лв., на Р. Ю. Р. в
размер на сумата от 10000 лв., като е постъпила въззивна жалба от ответното
дружество срещу решението в частта, с която исковете са уважени за разликата над
присъдените 8000 лв. за ищцата М. Т. С., за разликата над присъдените 3000 лв. за
ищеца К. С. Г. и над присъдените 1000 лв. за ищцата Р. Ю. Р.. Следователно в частта, с
която исковете са уважени до размер на сумите от 8000 лв. за М. Т. С., от 3000 лв. за К.
С. Г. и от 1000 лв. за Р. Ю. Р., първоинстанционното решение е влязло в сила и е
формирало сила на пресъдено нещо относно предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Следователно съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността
на ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на
виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния съд.
Във връзка с доводите в жалбата относно конкретно определения размер на
претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера им са
видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение
за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.
Понятието,, справедливост " по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му
съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният
интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая.
В процесния случай, с оглед на събраните по делото доказателства,
установеното от заключението на съдебно-медицинска експертиза и от заключението
на съдебно- психиатричната експертиза от кореспондиращите им свидетелски
показания, и съобразно посочените по -горе критерии, въззивният съд намира, че
съответно на справедливостта би било обезщетение за неимуществени вреди в размер
на сумата от 20000 лв. за ищцата М. Т. С., обезщетение за неимуществени вреди от
15000 лв. за ищеца К. С. Г. и обезщетение за неимуществени вреди от 10000 лв. за
ищцата Р. Ю. Р.. Т.е. основателни са предявените от ищците искови претенции по
5
чл.432, ал.1 от КЗ до размер на сумата от 20000 лв. за ищцата М. Т. С., до размер на
сумата от 15000 лв. за ищеца К. С. Г. и до размер на сумата от 10000 лв. за ищцата Р.
Ю. Р., за обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от ПТП, станало на
29.08.2017 г. в община Банско, по път ІІ 19 км.50. При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата въззивна инстанция взе
предвид: характера и тежестта на увреждането на здравето на ищците, изхождайки от
характера на получените травматични увреждания, периодът на лечение на
причинените контузии и настъпилите от тях последици за здравето на ищците,
продължителността на понесените във връзка с уврежданията болки и интензивността
им, начинът на причиняване на телесните увреждания и стреса, посттравматичното
стресово разстройство, с остатъчна симптоматика, възрастта на пострадалите, както и
обстоятелството, че прогнозата за пълното възстановяване на психичното здраве на
ищците би могла да бъде благоприятна единствено при провеждане на адекватно
лечение от специалист.
На следващо място общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на обществото е обусловено и от съществуващата икономическа
конюнктура в страната към релевантния за спора момент. За да бъдат отчетени
реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл.52 от ЗЗД,
следва да бъдат взети предвид и обсъдени и лимитите на застрахователно покритие по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която
произтича отговорността на ответника- застраховател. Като паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди
изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег
са и лимитите на З. макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия
за справедливост /в този смисъл- Решение № 31/25 март 2014 г. по т.дело № 1203/2013
г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т.дело № 990/2017г. на ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.дело № 1423/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./.
Посочените факти, които в съвкупността си формират съдържанието на
понятието „справедливост”, мотивират настоящия въззивен състав да приеме за
неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания, че размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищците, в резултат на ПТП,
станало на 29.08.2017 г., е определен от първоинстанционния съд в нарушение на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, че същия е завишен и не удовлетворява залегналото в
закона изискване за справедливост. Спазвайки задължителните указания в ППВС №
4/1968 г., съдът приема, че обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лв. за
ищцата М. Т. С., че обезщетение за неимуществени вреди от 15000 лв. за ищеца К. С.
Г. и че обезщетение за неимуществени вреди от 10000 лв. за ищцата Р. Ю. Р. е
съответно на справедливостта, същото не е завишено не само от гледна точка на
действителния обем на вредите претърпени от ищцата, а и с оглед съществувалата към
6
момента на увреждането /29.08.2017 г./ обществено - икономическа обстановка в
страната. Динамично променящата се икономическа конюнктура намира отражение в
непрекъснато нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната
отговорност „Гражданска отговорност” на автомобилистите, от която произтича
отговорността на ответника - застраховател. От друга страна лимитите не са
самостоятелен критерий при прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от
ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По частната жалба на адв.П. К., пълномощник на М. Т. С., К. С. Г. и Р. Ю. Р.,
срещу определение № 20142153 от 18.06.2021 г., постановено в закрито заседание по
гр.дело № 51499/2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 169 състав, с което са оставени без
уважение молби с идентично съдържание с вх.№ 25087914/21.05.2021 г. и вх.№
25087916/21.05.2021 г. от адв.К., пълномощник на ищците, съдът приема следното:
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното определение е неправилно, поради следното:
Основателни са доводите изложени в частната жалба, че дължимото в полза на
адв.П. К. адвокатско възнаграждение е определено в нарушение на чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. Съдът приема, че
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА при частично уважен иск иск се определя
въз основа на цената на предявения иск по реда на Наредба № 1/2004 г., като така
изчисленото минимално адвокатско възнаграждение се редуцира съразмерно на
уважената част от иска. В процесния случай ищците са били представлявани в
производството пред първата съдебна инстанция от адвокат при условията на чл.38,
ал.1 ЗА. И в този случай адвокатското възнаграждение, което ответникът дължи на
оказалия безплатна правна помощ адвокат, се определя съразмерно с уважената част от
иска. Съдът е длъжен да определи дължимото според цената на иска минимално
адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1, да установи съотношението между
уважената част от иска и цената на предявения иск и да редуцира в същото
съотношение минималното адвокатско възнаграждение. В чл.38, ал.1 от ЗА са
предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално
затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Наличието на основанията
по цитираната разпоредба не могат да бъдат обсъждани от съда при произнасянето по
отговорността за разноски. Това следва от изчерпателно посочените в чл.38, ал.2, вр.
7
ал.1 от ЗА предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ: да е оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – т.3 от ЗА и в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Осъществяването на тези
условия задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна
правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2
от ЗА, като осъди другата страна да го заплати. За съда не съществува задължение да
извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие
основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице. Право на
адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по
чл.38, ал.1, т.1 - т.3 от ЗА, за което на основание чл.38, ал.2 от ЗА му се дължи
възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на
представлявания. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз
в определение № 628 от 18.10.2012 г. по ч.гр.дело № 598/2012 г., III г.о., определение
№ 1199 от 25.10.2013 г. по гр.дело № 4224/2013 г., IV г.о., определение № 708 от
05.11.2015 г. по ч.гр.дело № 4891/2015 г., IV г.о., определение № 257 от 09.05.2018 г.
по ч.т.дело № 226/2018г., II т.о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по т.дело №
1314/2018 г., II т. о. и др.
Съобразно изложеното и с оглед уважената част на предявените искове в
първоинстанционното производство дължимото адвокатско възнаграждение на адв.П.
К. на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е в размер на сумата от
3389,84 лв./ с включен ДДС/, определено съгласно чл.7, ал.2, вр. вр. чл.2, ал.5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
на което обжалваното определение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо
това на основание чл.248 от ГПК решението на първоинстанционния съд следва да
бъде изменено в частта за разноските, като ответникът ЗАД“ОЗК-З.“АД, гр.София да
бъде осъден да заплати на адв.П. К. допълнително сума в размер на 1238,75 лв./ с
включен ДДС/ на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, представляващо
дължимо адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция/ разликата между
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2151,09 лв. и дължимото такова в
размер на 3389,84 лв./.
Искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски за настоящето
производство, във връзка с подадената частна жалба е неоснователно, тъй като
производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно, по смисъла на чл.81 ГПК, а само
коректив по отношение на акта, постановен във вече проведеното исково
производство. С оглед на което и резултата от частната въззивна жалба направените от
частните жалбоподатели разноски /държавна такса в размер на 15 лв. за частната
жалба/ следва да останат в тяхна тежест.
8
По отношение на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. От друга страна, с оглед изрично направеното искане,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ ЗА/ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат П. К., пълномощник на въззиваемите страни- ищци по
делото М. Т. С., К. С. Г. и Р. Ю. Р., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
3072 лв./ с включен ДДС/, предвид обстоятелството, че същата е оказала безплатна
адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемите страни- ищци,
видно от приложени по делото договори за правна помощ и съдействие. Съгласно
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в случаите на предоставена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв., адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда
наличието на обстоятелствата по чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗАдв. - че има право на издръжка,
че е материално затруднена, че е в роднински или друг вид близки отношения с
адвоката или че е юрист. Преценката дали са налице условия за възникване на
мандатното правоотношение е изцяло на страните по него – право на адвоката е да
прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство по отношение на свой
близък или друг юрист или на материално затруднено лице, за което на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото
по отношение на представлявания. За уважаване на претенцията за присъждането на
адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. е достатъчно в
договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него,
че адвокатската помощ е оказана безплатно. Страната по делото винаги дължи
съдебните разноски съобразно изхода на делото по правилата на чл.78 от ГПК и няма
интерес да възразява дали следва да заплати разноските на насрещната страна или на
процесуалния представител. В смисъла на гореизложеното е налице и установена
практика на ВКС - определение № 1388/05.12.2014 г. по гр.дело № 4139/2014 г. на
ВКС, ІV г.о., определение № 1199/25.10.2013 г. по гр.дело № 4224/2013 г. на ВКС, ІV
г.о., определение № 224/02.03.2017 г. по гр.дело № 3873/2016 г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 353/06.11.2015 г. по гр.дело № 892/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение №
310/08.01.2019 г. по гр.дело № 915/2018 г. на ВКС, ІV г.о.. Съдът приема, че при
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38
ал.2 от ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС./ в този
смисъл е определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч.т.дело № 2559/ 2016 г. на ВКС, Т.К.,
ІІ т.о./. В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по
реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.дело № 2559/2016 г. на
9
ВКС, ТК, II т.о. и в постановените по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение № 490 от
19.09.2017 г. по ч.т.дело № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 41 от
25.01.2017 г. по ч.т.дело № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о. се приема, че при
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва
ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС
адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна
норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение
следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно
адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга,
при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват
облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за
процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда
по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС,
или адвокат, преупълномощен по реда на чл.71, ал.1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС
адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. във
връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 20108450 от 29.04.2021 год., постановено по гр.дело №
51499/2018 г. на СРС, І Г.О., 169 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, ет.5, да заплати на адвокат П. К.-САК, с адрес за призоваване:
гр.Казанлък, ул.“****, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3072 лв. / три хиляди седемдесет и
два лева/ за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ определение № 20142153 от 18.06.2021 г., постановено в закрито
заседание по гр.дело № 51499/2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 169 състав, с което са
оставени без уважение молби с идентично съдържание с вх.№ 25087914/21.05.2021 г. и
вх.№ 25087916/21.05.2021 г. от адв.К., пълномощник на ищците и вместо това
10
постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 20108450 от 29.04.2021 год., постановено по гр.дело №
51499/2018 г. на СРС, І Г.О., 169 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА
ЗАД “ОЗК-З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****,
ет.5, да заплати на адвокат П. К.-САК, с адрес за призоваване: гр.Казанлък, ул.“****,
допълнително сума в размер на 1238,75 лв./ хиляда двеста тридесет и осем лева, и 75
стотинки/ на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, представляващо
дължимо адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11