№ 847
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500969 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.”********”, бл.916А, вх.А, ет.2, ап.6, против Решение №260072/07.02.2022г.
постановено по гр.д.№13878/2020г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от
”Интейк” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.”Георги Живков” №22-партер /вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М., против
жалбоподателката и ”Глас Голд Груп Еу” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.”Струга” №31, представлявано от Ц.Т.К., иск с правно основание
чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че ищецът е титуляр на вземане в размер на
599.27лв., представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия по издадена от ”Енерго-Про Продажби” АД фактура
№**********/26.11.2010г., което вземане е прехвърлено от ”КНМ Груп” ЕООД на ”Интейк”
ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и за което в полза на ”КНМ Груп” ЕООД е издаден
Изпълнителен лист от 17.12.2018г. по гр.д.№9982/2014г. по описа на Районен съд Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е недопустимо неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като в районният съд не
е съобразил, че ответницата е отправила твърдение за отрицателен юридически факт, а
именно че не е носител на спорното вземане на основание, възникнало преди депозиране на
ИМ в съда, поради което исковата претенция е недопустима. Поддържа се още, че
1
жалбоподателката не следва да е пасивно легитимирана страна в съдебен процес за вземане,
за което не твърди, че притежава. Сочи се, че ответницата няма процесуална възможност да
признае исковата претенция на ищеца, защото не знае как са се развили отношенията му,
както с неговия праводател, така и с новия носител на спорното вземане. Сочи се, че
ответницата е подала молба за прекратяване на процесното изпълнително дело на основание
чл.433, ал.1 от ГПК, която има пряк суспензивен ефект, без да е необходимо постановление
на ЧСИ, което има само удостоверителен характер, защото прекратяването настъпва “ех
lege“ с приемане на молбата по изпълнителното дело. Твърди се, че жалбоподателката е
добросъвестен приобретател на спорното вземане, което е придобила въз основа на
възмездна сделка, като се е доверила на легитимиращия ефект на СПН на съдебно решение,
с което спорното право е признато в полза на праводателят й. Развити са съображения за
действието на СПН, в това число и относно гражданския оборот и за качеството на
изпълнителният лист, като процесуална ценна книга. На следващо място се поддържа, че
твърденията на ищеца за договорно неизпълнение, трябва да намерят разрешение в
отношенията му с лицата, с които той има облигационна връзка, в каквато той не се намира
с ответницата. Твърди се, че не е възможно да се иска установяване съществуване на право
по прекратен договор, защото така съдът би санирал един прекратен договор /независимо
дали е правилно или неправилно прекратен/, което е в колизия с договорната автономия при
сключване на договори и тяхното действие /чл.8 и сл. от ЗЗД/. Развити са подобни
съображения за последиците и възможностите на страните при неизпълнение, съответно
прекратяване/разваляне на договор, като е посочена относима съдебна практика. На
последно място се поддържа, че искът е неоснователен, като се оспорват мотивите на
първоинстанционният съд за достоверност по отношение на ответниците на датата на
ангажираните от ищецът частни документи-договор за цесия и уведомление за него. Твърди
се, че уведомлението не е елемент от фактическия състав на цесионният договор, който се
смята за сключен от момента на постигане на съгласие между страните. Поддържа се, че
договорът, от който ищецът черпи права, е развален едностранно от “КНМ Груп“ ЕООД,
поради неизпълнение на т.6 от договора за цесия между него и ищеца. Моли се за
обезсилване на първоинстанционното решение, като недопустимо или за неговата отмяна и
отхвърляне на иска, като неоснователен, ведно с присъждане на направените съдебно-
деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба,
с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като предявеният иск е
допустим-предявен при наличието на всички положителни и отсъствието на всички
отрицателни процесуални предпоставки, като са развити подробни съображения. Оспорват
се доводите на въззивницата за недопустимост на иска, като се сочи, че е жалбоподателката
е заявила претенция да е титуляр на процесното вземане, като е образувала изпълнително
дело. Развити са подробни съображения за наличието на правен интерес от търсената от
ищеца защита, както и за недобросъвестност на ответницата, в това число че същата е
отказала сключването на спогодба и е подала молба за прекратяване на изпълнителното
2
дело, след постановяване на решението на РС Варна. На следващо място се оспорват
доводите на жалбоподателката за неоснователност на иска, поради разваляне на договора за
цесия, от който ищецът черпи права и поради недостоверност на датата на частните
документи, които го легитимират като титуляр на вземането, като са развити насрещни
такива. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивницата М. Г. Ч. чрез пълномощникът си, поддържа
жалбата и оспорва отговора на същата. Сочи, че понастоящем носител на спорното вземане е
трето за спора лице, на което тя е прехвърлила същото с Договор за цесия от 15.10.2020г.,
като понастоящем това лице е подало молба до съдебния изпълнител за конституирането му
като взискател. В тази връзка доразвива поддържаното с жалбата становище за
недопустимост на претенцията. С писмени бележки, се доразвиват доводите за
недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение.
Третото лице помагач на страната на въззивницата-”Пи Маркет” ЕООД, не изпраща
представител.
Третото лице помагач на страната на въззивницата-”КНМ Груп” ЕООД, чрез
органният си представител, поддържа становището изложено в жалбата и оспорва отговора
на същата.
Необжалвалият другар на въззивницата-“Глас Голд Груп Еу“ ЕООД не изпраща
представител.
Въззиваемият, чрез пълномощникът си, оспорва жалбата и поддържа отговорът си.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответниците М. Г. Ч. и ”Глас Голд Груп Еу” ЕООД, че ищеца
”Интейк” ЕООД е носител на вземане, в размер на 599.27лв., представляваща платена без
основание стойност на “Енерго-Про Продажби” АД коригирана потребена електрическа
енергия по издадена фактура №**********/26.11.2010г., което вземане е придобито по
силата на Договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк”
ЕООД, за което в полза на “КНМ Груп” ЕООД е издаден Изпълнителен лист от 17.12.2018г.
по гр.д.№9982/2014г. по описа на Районен съд Варна.
В исковата молба се твърди, че с влязло решение по гр.д.№9982/2014г. на РС Варна,
”Енерго-Про Продажби” АД е осъдено да заплати на ищецът ”КНМ Груп” ЕООД сумата от
599.27лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
ел.енергия по фактура №**********/26.11.2010г., като на 17.12.2018г. в полза на ищецът е
издаден изпълнителен лист. Твърди се, че в хода на цитираното съдебно производството, с
Договор за цесия от 23.10.2014г., ”КНМ Груп” ЕООД е прехвърлило на ”Интейк” ЕООД
процесното вземане, за което длъжникът ”Енерго-Про Продажби” АД, е уведомен на
26.10.2014г. Сочи се, че на 23.12.2014г. между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД е била
3
подписана Спогодба-Анекс към договора за продажба на вземания от 23.10.2014г., съгласно
чл.12, ал.1 от която цедента се е задължил да предаде на цесионера в 14 дневен срок
полученият изпълнителен лист, което задължение не е изпълнено до настоящият момент.
Сочи се, че ищецът узнал, че процесният изп.лист е предаден на ответницата М.Ч., която е
образувало изп.производство срещу ”Енерго-Про Продажби” АД. След справка по изп.дело
се установило, че процесното вземане е било прехвърлено на ”Пи Маркет” ЕООД, което го е
продало на ответницата с Договор за цесия от 24.09.2020г. Поддържа се, че доколкото
прехвърлянето на вземане, с договор за цесия има действие за длъжника и третите лица от
момента на уведомяване на длъжника, то носител на процесното вземане, се явява ищецът, с
оглед факта, че уведомлението за цесията, с която той е придобил вземането е достигнало,
преди това за цедирането му в полза на ”Пи Маркет” ЕООД, съответно ответницата. Твърди
се, че действията на ”КНМ Груп” ЕООД, “Пи Маркет“ ЕООД и М.Ч., са цел да увредят
законните права и интереси на “Интейк“ ЕООД като единствен титуляр на процесното
вземане. Сочи се, че действията на ”КНМ Груп” ЕООД и ”Пи Маркет” ЕООД, са в колизия с
уговорките, предвидени в сключената между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД на
23.12.2014г. Спогодба-Анекс към договора за продажба на вземане от 23.10.2014г., съгласно
които първото дружество декларира, че е изключителен собственик на процесното
прехвърлено вземане към датата на сключване на договора за продажбата му и се задължава
да не прехвърля това вземане на трето лице. Сочи се още, че с поведението си ответниците
по недвусмислен начин оспорват качеството на ищеца, като носител на процесното вземане
в размер на 599.27лв., поради което за последния е налице интерес от търсената в
настоящото производство защита.
С подаденият от ответницата М.Ч. отговор на исковата молба, се поддържа
становище за недопустимост на предявеният иск, а в условие на евентуалност за
неоснователност. Изложени са съображения, че иска е недопустим, тъй като ответницата е
добросъвестен приобритател на процесното вземане, съответно претенцията има за цел
отричане на облигационната връзка, от която тя черпи права. Поддържа се, че въпросната
претенция съставлява недопустима намеса в чужда облигационна връзка, както и че този
начин на упражняване на потестативни права, чрез установителен иск, е недопустим. На
следващо място са развити обстойни доводи за наличие на СПН по отношение на спорното
вземане, за чиито титуляр с влязло в сила съдебно решение, е признато ”КНМ Груп” ЕООД,
респективно че това обстоятелство не може да бъде преразглеждано в нов исков процес. На
последно място, са изложени доводи за недопустимост на претенцията, поради липсата на
правен интерес от иска, като е посочена относима съдебна практика. Развити са и доводи за
неоснователност на иска, като се поддържа се, че на 21.10.2014г. ”Пи Маркет” ЕООД и
”КНМ Груп” ЕООД, са сключили договор за цесия и считано от тази дата второто
дружество не е носител на процесното вземане. Поддържа се още, че уведомяването за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което
момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне с договора от
21.10.2014г., е правно ирелевантен.
4
От ответникът ”Глас Голд Груп Еу” ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимиране страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Същото
е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки, респективно доводите на жалбоподателите в обратна посока, са
неоснователни.
Поначало допустимостта на претенцията е установена с произнасянето на ОС Варна
по в.т.д.№399/2021г., в хода на разглеждане на искането за допускане по реда на чл.390 от
ГПК на обезпечение на претенцията, която понастоящем е предмет на текущото съдебно
производство. За пълнота следва да се отбележи, че фактическото поведение на цедента,
който е предал изпълнителният лист на М. Г. Ч., а не на ищеца, обуславят интереса на
”Интейк” ЕООД да установи титулярство си върху процесното вземане, като предмет на
делото е установяване на право, а не на факт. Наред с това доводите на въззивницата за
недопустимост на иска, защото не е пасивно легитимирана страна, защото не е носител на
спорното вземане от преди депозиране на ИМ и на невъзможност да признае иска, влизат в
противоречие с процесуалното и извънпроцесуалното й поведение, а имено поддържане на
тезата, че е надлежен носител на спорното вземане, за удовлетворяване, на което е
инициирало производство по принудително изпълнение, като в хода и на двата процеса
/исков и изпълнителен/ е прехвърлила вземането на трето лице.
Обстоятелството, че в хода на процеса и на изпълнителното производство
ответницата, се е разпоредила с процесното вземане в полза на трето лице, не води до
отпадане на интереса от иска, доколкото приложение намира разпоредбата на чл.226, ал.1 и
ал.3 от ГПК, според които делото следва своя ход между първоначалните страни, а
постановеното решение, съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
Неоснователни се явяват оплакванията на ответницата за липса на правен интерес от
търсената защита, защото настоящото производство не може да снабди ищеца с правото на
принудително изпълнение, с оглед липсата на правната връзка между ищеца и взискателя в
изпълнителното производство, респективно за неприложимост на разпоредбата на чл.429,
ал.1 от ГПК. Вярно е, че цитираната разпоредба предвижда възможност единствено за
частните правоприемници на взискател да се възползват от изпълнителният лист издаден в
полза на кредитора, като това правоприемство винаги е последващо издаването на
изпълнителния лист. В случая обаче е налице особена хипотеза на взискател, който не е
5
титуляр на изпълнителният лист, а е получил същия преди образуване на изпълнителното
дело по силата на частно правоприемство, което обаче се твърди, че е настъпило във
висящият съдебен процес, преди издаване на изпълнителният титул. Ето защо основанията
за преценка на правоприемството по смисъла на горецитираната правна норма, са били
налице още към момента на образуване на изпълнителният процес. При това положение и с
оглед настоящата конкуренцията на права между две лица, които поддържат да имат
качеството на кредитори на длъжника в изп.дело на основание прехвърлено им вземане от
титуляра на изпълнителният лист, няма как да се даде априори превес на този, който е
образувал принудителното производство. В тази връзка следва да се има предвид, че
кредитора, който не притежава /не държи/ изпълнителният титул, не разполага с опция да
претендира реално изпълнение на задължението да му се предаде изпълнителният лист, чрез
който да реализира правата си. Безспорно е по делото, че въпросният титул вече е
представен пред съдебен изпълнител, образувано е производство за принудително
изпълнение и са събрани суми от длъжника, които чакат изплащане. Ето защо правно,
икономически и житейски необосновано, е да се пристъпи към прекратяване на
производство с цел изп.лист да се върне, съответно да се предаде на реалния кредитор, с цел
последващо удовлетворяване на вземането. В случая действията на съдебният изпълнител,
следва да се съобразят с резултата от настоящото производство /т.е. със силата на пресъдено
нещо/, като плащането се извърши в полза на установеният титуляр на вземането, като
частен правоприемник на кредитора, който е отразен /вписан/ в изпълнителният лист,
послужил за иницииране на изп.процес.
Предвид изложената по-горе специфика, изявлението на взискателя М.Ч. за
прекратяване на принудителното изпълнение, не поражда незабавен и непосредствен ефект,
тъй като стой въпроса дали е направено от взискател, който е действителният носител на
вземането или от мним кредитор, респективно дали това изявление е годно да породи ефект.
С решението по спора за титулярство на вземането, ще се реши /разкрие/ кое, всъщност е
лицето, което разполага с права да се разпорежда с дълга, съответно със съдбата на
изп.процес. В подкрепа на горното е и поведението на твърденият приобритател на
процесното вземане-“Транс Болкан“ ООД, който е поискал да бъде конституиран като
взискател, с молба подадена, след вече подадената така от ответницата за прекратяване на
изпълнителното производството.
Неоснователни са аргументите за наличие на СПН, доколкото фактите, на които се
основава настоящия спор, са последващи и са извън обхвата на решението постановено по
гр.д.№9982/2014г. на РС Варна.
Доводите за недопустимост на претенцията поради извънсъдебното разваляне на
договора за цесия, от който ищеца черпи права, имат значение за основателността иска, но
не дават отражения върху допустимостта му.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В
6
разглежданият случай оплакванията на въззивницата, съставляват оспорване на изводите на
районния съд, за наличие на предпоставките за уважаване на иска, съответно правилността
на преценката на доказателствената съвкупност по делото. Посочените оспорвания не
съставлява новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
Видно е от материалите по делото, включително и по приобщените ч.гр.д.
№13382/2020г. на РС Варна и изп.д.№202071804001091 на ЧСИ с рег.№718, че “КНМ Груп”
ЕООД е предявило иск против “Енерго-Про Продажби“ АД, за което е образувано гр.д.
№9982/2014г. на Районен съд Варна, с предмет връщане на заплатена без основание сума от
599.27лв., представляваща стойност на коригирана електроенергия за периода от
04.02.2010г. до 14.07.2010г. на потребител с клиентски №********** и абонатен
№**********, с обект на потребление в с.Долен чифлик, за което вземане е налице влязло в
сила решение, респективно е издаден изпълнителен лист от 17.12.2018г., който е и получен.
Видно е от приетия по делото препис от Пълномощното от 04.07.2014г., че законният
представител на “КНМ Груп” ЕООД, е упълномощил адв.К.Т. да се разпорежда с всички
вземания на дружеството при условия, каквито пълномощникът намери за добре, вкл., но не
само да уведомява съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на
съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия
на управление и разпореждане с вземанията.
Установява се от приетият по делото заверен препис от Договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014г. сключен между “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощник
К.Т. и ”Интейк” ЕООД, представлявано от управителя Т.Н.Д., че ищецът в настоящото
производство е придобил процесното вземане, за което към този момент е било налице
висящо съдебно производство. Според условията на договора цената на прехвърленото
вземане от 599.27лв. е в размер на 50лв. и се дължи в срок от 6 месеца от влизане в сила на
осъдителното решение срещу длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД. Посочено е в
договора, че към датата на сключването му, “КНМ Груп“ ЕООД е инициирало съдебно
производство за реализиране на вземането от ”Енерго-Про Продажби” АД, но е в
невъзможност да заплати цената към първоначалният кредитор, както и да финансира
исковете, против главния длъжник. Ето защо страните са се споразумели, че “Интейк“
ЕООД ще встъпи като съдлъжник с “КНМ Груп“ ЕООД към физическото лице при
заплащане на цената за първоначалното прехвърляне на вземането.
Липсва спор по делото и според представеният препис от Покана изходяща от
”Енерго-Про Продажби” АД до ищецът, Уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД за сключеният
между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД договор от 23.10.2014г. за прехвърляне на
процесното вземане в размер на 2490.89лв., е получено от длъжника на 26.10.2020г.
Със Спогодба-анекс от 23.12.2014г. сключена между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк”
ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между тях по повод 198 договора за прехвърляне
на вземания от 23.10.2014г., сред които попада и процесният, страните са приели, че цедента
е изпълнил задължението си да уведоми на длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД при
7
условията на чл.99 от ЗЗД с писмо по ел.поща от 26.10.2014г. с вх.№ЕPRS-2762/28.10.2014г.
Уговорено е, че общата стойност на прехвърлените вземания е в размер на 2999148.15лв.,
като цесионера се е задължил да заплати цената за прехвърлените вземания в размер на
общо 282887.67лв., чрез директно плащане към кредиторите на “КНМ Груп” ЕООД по
всичките 198 договора, което плащане следва да се извърши в 6 месечен срок от
ефективното получаване на вземането от длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД. Със
спогодбата са предвидени задължения на цедента за прехвърляне на въпросните 198
вземания, включително предаване на изпълнителните листи издадени в съдебните
производствата, чиито предмет са вземанията по 198-те договора за цесия в 14 дневен срок
от получаването им, както и санкции в случай, че той не стори това. Въпросната спогодба е
подписна от ”Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, в качеството на солидарен длъжник.
От представеният препис от Договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., се
установява, че ”КНМ Груп” ЕООД е прехвърлило на ”Пи Маркет” ЕООД процесното
вземане от ”Енерго-Про Продажби” АД. Длъжникът е получил Уведомление с вх.
№3545516/30.01.2015г. за въпросната цесия, като заверен препис от същото е приет по
делото.
С Договор за прехвърляне на вземане от 24.09.2020г., препис от който е представен
по делото, ”Пи Маркет” ЕООД е продало на ответницата процесното вземане за сумата от
500лв.
Пред настоящата инстанция са представени Молба от М. Г. Ч., като взискател за
прекратяване на изп.дело №1091/2020г. на ЧСИ с рег.№718 и Извлечение от Системата за
сигурно електронно връчване, от които е видно, че молителят е поискал прекратяване на
изпълнителното производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
Представени са Договор за прехвърляне на вземане от 15.10.2020г. по силата, на
който ответницата е прехвалила процесното вземане на “Транс Болкан“ ООД за сумата от
550лв., дължима в едномесечен срок от ефективното събиране на вземането и Молба от
27.05.2022г., входрана по изп.д.№202071804001091 на ЧСИ с рег.№718, с която “Транс
Болкан“ ООД е поискал да бъде конституиран като взискател.
Установява се от приетата по делото Справка по изп.д.№202071804001091 на ЧСИ с
рег.№718, че изпълнителното производство не е прекратено, като вземането по процесният
изпълнителен лист не е удовлетворено, съответно постъпилите при съдебния изпълнител
суми от длъжника, не са преведени на взискателя за изплащане на дълга.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема за
установено, следното:
В разглежданият казус от изявленията и действията на ”Интейк” ЕООД и М. Г. Ч.,
става ясно, че те претендират да са носители на установено по съдебен ред в полза на ”КНМ
Груп” ЕООД вземане от длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД в размер на 599.27лв., като
всяка една от страните поддържа, че е придобила вземането, чрез договор или поредица от
8
договори за цесия, сключен с ”КНМ Груп” ЕООД, съответно на 23.10.2014г. от ищеца и на
21.10.2014г. от ”Пи Маркет” ЕООД, което дружество е продало дълга на ответницата на
24.09.2020г. В последствие ответницата е продала вземането на “Транс Болкан“ ООД с
Договор от 15.10.2020г.
С оглед горното и тъй като всеки от конкуриращите се кредитори на длъжника, се
явява трето лице по отношение на сделката сключена с другите приобритатели на дълга,
включително и от първоначалният кредитор-”КНМ Груп” ЕООД, възникналият спор за
принадлежност на вземането, следва да се разреши с приложение на правилото на чл.99, ал.4
от ЗЗД. Въпросната правна норма предвижда, че прехвърлянето с договор за цесия, има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. По делото не е налице спор, а и от събраните
доказателства еднозначно се установи, че най-ранно достигналото уведомление за
прехвърляне на вземането, е това, в което за приобретател е посочено ”Интейк” ЕООД, с
дата на узнаване от длъжника-26.10.2014г. Ето защо това е и дружеството, което в
настоящият спор надлежно се легитимира като носител на правото на вземане на основание
договор за цесия сключен с ”КНМ Груп” ЕООД.
Предвид изложеното доводите на ответницата за ирелевантност на уведомяването по
реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като цедираното вземане преминава в патримониума на
новия си носител към момента на постигане на съгласие между страните по цесионния
договор, т.е. че от значение е дата на сключване на договора, а не датата на уведомяването
на длъжника, се явяват неоснователни. Това е така освен по-вече изложените съображения и
защото процесните договори, в качеството им на частни документи, не се ползват с
достоверна дата. В този смисъл за датата на съставянето им, следва да се съди от настъпване
на друг факт, от който по безсъмнен начин се установява, че частният документ вече е
съществувал. В разглежданият случай този факт е установеното по делото обстоятелство, че
на длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД първо по ред му е станало известно наличието на
договор за цесия сключен между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД.
В резултат от горното, следва извод, че конкуренцията на права основани на договори
за цесия, следва да се разреши в полза на ищецът, който се явява носител на спорното
вземане.
За пълнота следва да се посочи, че сключването на повече от един договор за цесия,
не води до недействителност на никой от тях, доколкото съответната сделка поражда
действие само между страните по нея, респективно прехвърлителят ще носи отговорност за
неизпълнение към останалите си съконтрагенти, на които е прехвърли въпросното вземане.
Оплакванията на жалбоподателката за неоснователност на претенцията, поради
извънсъдебното разваляне от цедента “КНМ Груп” ЕООД на договора за прехвърляне на
вземането сключен с ”Интейк” ЕООД, са неоснователни.
На първо място следва да се има предвид, че обратно на твърденията на страната, по
делото не са ангажирани доказателства за едностранно разваляне на договора за прехвърляне
9
на вземане сключен между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД. Дори обаче да се приеме,
че такова изявление е налице, то предвид естеството на въпросният договор, развалянето на
същия не е възможно да стане при условията на ал.2 на чл.87 от ЗЗД, а именно тъй като
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или защото поради забава на
длъжника то е станало безполезно. Единствената приложима хипотеза, е разваляне поради
виновно неизпълнение от страна на длъжника на задължението за плащане на цената на
прехвърленото вземане. Не са налице обаче предпоставките за разваляне на договора,
доколкото с процесната спогодба-анекс от 23.12.2014г., страните по договора за цесия от
23.10.2014г., са преуредили отношенията си посредством новация на облигационната
връзка, чиито краен резултат е погасяване на задължението на ”Интейк” ЕООД към ”КНМ
Груп” ЕООД, чрез поемане на ангажимент за директно плащане на цената по цесията в
полза на първоначалния кредитор, като понастоящем падежа на задължението не е
настъпил. Освен това “КНМ Груп” ЕООД не може да развали договора за цесия и защото
дружеството се явява неизправна страна, предвид неизпълнение на задължението да предаде
на “Интейк” ЕООД изпълнителният титул, с който да се осребри прехвърленото вземане.
С оглед горното не може да бъде споделено възражението на ответницата, че в
случая е налице надлежно разваляне на договора за цесия между ”КНМ Груп” ЕООД и
“Интейк” ЕООД, респективно, че ищецът не е носител на процесното вземане.
За пълнота следва да се отбележи, че позоваването на ответниците на съдебна
практика, според която съдът не може да установява съществуване на право по прекратен
договор, защото така би санирал един прекратен договор /независимо дали е правилно или
неправилно прекратен/ е неправилно и извадено извън контекста на фактическата
обстановка по делата, в която е постановена въпросната практика.
В обобщение въззивният състав на съдът приема, че предявеният от ”Интейк” ЕООД
иск е основателен, респективно че като е достигнал до същият правен извод,
първоинстанционния съд, е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото, с оглед направеното от страната искане и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът по жалбата, следва да се присъдят деловодни
разноски, които според представените доказателства за направените такива, се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260072/07.02.2022г. постановено по гр.д.
№13878/2020г. на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА М. Г. Ч. , с ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.”********”, бл.916А, вх.А, ет.2, ап.6, да заплати на ”Интейк” ЕООД, с
10
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Георги
Живков” №22-партер /вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М., сумата от
300лв., представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на въззивницата М. Г. Ч.-“Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК ********* и
“КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, двете със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“******** 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817,
представлявани от Петър Николов Колев.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11