РЕШЕНИЕ
№ 8719
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110141517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Л. К. срещу/фирма/ и /фирма/, с
която са предявени следните
искове:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит от
15.04.2022 г., сключен между К. Л. К. и /фирма/,поради противоречие на закона;
- в условията на евентулност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД,евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит от
15.04.2022 г.,сключен между К. Л. К. и /фирма/, поради накърняване на добрите нрави,
евентуално противоречие на закона, евентуално заобикаляне на закона;
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, за прогласяване
за нищожен на договор за възлагане на поръчителство от 13.12.2022 г., сключен между К. Л.
К. и /фирма/.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
13.12.2022 г. сключила с /фирма/ договор за потребителски кредит тип „************“с
№********* .
Поддържа, че на основание чл. 1, ал. 2 от процесния договор за кредит и с цел да бъде
обезпечен, ищецът сключил на 13.12.2022 г. договор за поръчителство с
дружеството/фирма/.
Твърди, че договорът за потребителски кредит, а в условията на евентуалност клаузата на
чл. 1, ал. 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за което излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като недопустим,поради насочването му към ненадлежна
страна.Признаова склячването на договор за поръчителство от 13.12.2022г.,но сочи,че същия
не е влязъл в сила,като ответникът не е получавал суми по него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
тип„************“с №********* от 13.12.2022 г. се установява, че между между К. Л. К. , в
качеството му на кредитополучател, и /фирма/, в качеството му на кредитодател, е бил
сключен договор за кредит, по силата на който /фирма/ предоставило на К. Л. К.
потребителски кредит тип „************“, а кредитополучателят го усвоил при
предвидените в договора срок и условия, в съответствие с общите условия на /фирма/.
Съгласно договора, минималната сума, която може да бъде усвоена по договора е в размер
на 200 лв., а кредитният лимит е 2000 лв., при посочен лихвен процент от 36,00% и ГПР от
42,58%.
В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е било уговорено, че кредитополучателят се задължава в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на
две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно
възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от /фирма/ банка.
На следващо място, установява се по делото, че на 13.12.2022 г. между между К. Л. К. , в
качеството му на клиент/кредитополучател, и /фирма/, в качеството му на поръчител, е бил
сключен договор за възлагане на поръчителство,по силата на който поръчителят се задължил
да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата при условията и за срока на
договора за потребителски кредит тип „************“с №*********., сключен между К. Л.
К. и /фирма/.Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза
в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако
кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „************“не
осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица,
наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер
на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна
банкова гаранция от одобрена от /фирма/ банка.Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за
оценяването и поемането на задължението запоръчителстване по кредита, клиентът заплаща
на поръчителя възнаграждение в размер,зависещ от размера на кредита, размера на всяка
усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при
получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на
клиента. Възнаграждението, което клиентът дължи на поръчителя за изпълнение на
задължението му по чл. 1, ал. 1 от договора, е в размер на 168.76 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2,
страните се договарят дължимото възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде заплащано на
части, съгласно погасителния план – 4 вноски по 42.19 лв. всяка. Съгласно чл. 2, ал. 3 от
договора, клиентът заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по
банковата сметка на посредника (/фирма/ или в брой в търговските обекти на посредника.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното: За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски
кредит,респ. клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит, както и договора
за предоставяне на поръчителство, са нищожни на заявените правни основания. Сключените
между ищцата и ответниците договори за потребителски кредит и за предоставяне на
поръчителство са потребителски, поради което намират своята правна регламентация в
Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция,дадена в
2
разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.В частност, преценката относно действителността на процесните договори за
потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 42,58%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
/фирма/, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
(в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-
714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд). По силата на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
3
гаранции. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР – 42,58%. Този начин на оповестяване на разходите не
е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне
на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва
да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство
на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -поръчител, както и от
сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на /фирма/ по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в
този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите,тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021
г.по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът,
сключен между потребителя и /фирма/, и договорът, сключен между потребителя и /фирма/,
се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните, поради което последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така Решение №264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните договори
за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от 13.12.2022 г. са изцяло
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С оглед уважаването на главния иск срещу /фирма/,
съдът приема,че не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит тип
„************“с №********* от 13.12.2022 г., поради което не дължи произнасяне по него.
По разноските:
На ищцата се следва да бъдат заплатени направените разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 960 лв.
Ответникът /фирма/, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
като същият няма право на такова с оглед изхода на делото.
4
Ответникът /фирма/,претендира разноски за адвокатско възнаграждение,като
същия няма право на такова с оглед изхода на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78.,ал.6 от ГПК, ответниците /фирма/
и /фирма/ следва да заплатят на Софийски районен съд дължимата държавна такса в размер
на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Л. К. , ЕГН **********,
с адрес: /адрес/,и /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит „************“с №********* от
13.12.2022 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11,ал. 1, т. 10 вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Л. К. , ЕГН **********,
с адрес: /адрес/,и /фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
че сключеният между тях Договор за възлагане на поръчителство от 13.12.2022 г., е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
и /фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплатят на
К. Л. К. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 960 лв. – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
и /фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: /адрес/,да заплатят на
Софийски районен съд,с адрес:/адрес/,на основание чл.78,ал.6 от ГПК,държавна такса в
размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5