Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 21.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 15054 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 18.06.2019 г. по
гр.д. № 150 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав на
основание чл. 422 във вр. чл 59 ЗЗД е признато за установено, че М.Х.Д. с
ЕГН **********, с адрес *** на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 103, 30 лв., представляваща главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 11.2015 г. до м.
04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, офис –
ателие № 4, код на платеца Т 388341; ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането, като са отхвърлени искът за
главницата над уважения размер от 103, 30 лв. до пълния предявен размер от 104,
25 лв., както и искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за сумата от 15, 90 лв., изтекла през периода от 31.12.2015 г. го 16.10.2018
г., както и искът за сумата от 40 лв., представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2018 г., както и
искът за сумата от 5, 87 лв., представляваща лихва за забава в плащането на
услугата за дялово разпределение за периода от 31.12.2015 г. до 16.10.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 68375/2018 г. по описа на СРС, 31 с-в; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Х.Д.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 46, 67 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 388, 89 лв. – разноски в исковото
производство; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на М.Х.Д. сумата от 113,33 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 113,33 лв.- разноски в исковото
производство, на основание чл. 77 ГПК М.Х.Д. е осъдена да заплати по
сметка на СРС сумата от 31, 11 лв. – допълнително възнаграждение за вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза; на основание чл. 77 ГПК „Т.С. ЕАД е
осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 18.89 лв. лв. – допълнително
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза. Решението е
постановено с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца “Б.” ООД.
Срещу така постановено Решение в
частта, с която е уважен предявеният установителен иск е депозирана
въззивна жалба вх. № 5125510/23.07.2019 г. по регистъра на СРС от ответницата
по исковете М.Х.Д., подадена чрез адв. Д.К.. В жалбата се съдържат оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част. Според
жалбоподателкта, неправилно съдът е приел, че дължи суми за сградна инсталация,
доколкото от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че в процесния имот няма радиатори. Поддържа и че не е представен
сключен договор за дялово разпределение за етажната собственост в сградата , в
която се намира имотът. Иска се решението да бъде отменено, а искът срещу М.Х.Д.
да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на
ищеца “Б.” ООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 03.12.2020 г. въззивницата М.Х.Д. не се явява, представлява се от адв. Вълова,
която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща
представител. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт А.К.молба, с която се
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски и оспорва претенцията за разноски
за адвокатско възнаграждение на въззивницата поради прекомерност.
Третото лице – помагач “Б.” ООД
не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2000107/03.01.2019 г., на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******
срещу М.Х.Д., ЕГН ********** с която дружеството е поискало от съда да признае
за установено на основание чл. 415 ГПК съществуване на вземанията му спрямо
ответницата за заплащане на сумата от 166,02 лв., от които 104, 25 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от м. 11.2015 г. до 04.2018 г., 15, 90 лв.
– законна лихва за забава върху главницата от 31.12.2015 г. до 16.10.2018 г., 40,
00 лв. – главница за услугата дялово разпределение и 5, 87 лв. –
лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главниците от 24.10.2018 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело № 68375/18 по
описа на СРС, 31 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от М.Х.Д., подаден чрез адв. Д.К., в който
исковете са оспорени по основание и по размер. Не се оспорва, че ответницата е
собственик на процесния имот, но се възразява, че в него не се употребява
топлинна енергия. Оспорва се, че „Бруната Бъгария“ ООД е регистрирано като
търговец, който да извършва дялово разпределение на топлинна енергия. Иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК “Б.”
ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 68375/2018 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3083048/24.10.2018
г. е издадена заповед за изпълнение от 19.11.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено М.Х.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 104,
25 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 11.2015
г. – м. 04.2018 г. в имот с адрес, гр. София, ул. „******, офис-ателие 4, код
на платеца 388341, сумата от 40 лв. – главница за дялово разпределение
за периода от м. 11.2015 до 04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 24.10.2018 г. до изплащане на вземането, 15, 90 лв. - лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2015 г. до 16.10.2018
г. и 5, 87 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2015 г. до 16.10.2018 г., както и 75 лв. – разноски по
делото. За заповедта длъжницата е уведомена на 22.11.2018 г. и на 26.11.2018 г.
е подала възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. На 10.12.2018 г. дружеството
заявител е уведомено за необходимостта от представяне в едномесечен срок от
съобщението на доказателства, че е предявило иск за установяване съществуване
на вземанията по заповедта и такива е представило на 03.01.2019 г.
С определение от 13.05.2019 г. по
гр.д. № 150/2019 г. по описа на СРС, 31 с-в е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че между страните не е сключен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период и процесния имот, както и че ответницата М.Х.Д. е
собственик на процесния имот, като последното обстоятелство не се оспорва от нея и се
установява от приложения Нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № 191,
том II, рег. № 14267, дело №391 от
2005 г. от 04.05.2005 г., издаден от нотариус А.Ч., с който е сключен договор
за покупко-продажба на офис - ателие № 4, находящо се на първия жилищен етаж на
сграда ЖСК „Роса“, с площ от 41, 90 кв.м., сключен между К.Г.К., действащ като
ЕТ „К.Г.“ и В.Д.К.– продавачи и М.Х.Д. – купувач.
По делото са приети като
доказателство договор от 08.07.2011 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона
за енергетика, сключен между „Т.С. ЕАД и “Б.” ООД, по силата на който възложителят
„Т.С.“ ЕАД е възложило, а изпълнителят “Б.” ООД е приело да извърши услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител, като възложителят заплаща
извършваната услуга съгласно приложен ценоразпис.
Приет като писмено доказателство
е Протокол на Общото събрание на етажните собственици от сграда етажна
собственост в гр. София, ул. „******, в който е обективирано взетото решение за
доставка и монтаж на индивидуални топломери и термостатични вентили, както и
сключване на договор за извършване на „топлинно счетоводство“ с „Бруната
България“ ООД. В протокола се съдържат данни, че на събранието присъстват 34 от
38 етажни собственици и в приложения списък към протокола са изброени
присъстващите собственици, сред които липсва М.Х.Д.. Приети са още договор №
2481 от 25.10.2005 г. сключен между „Бруната България“ ООД и потребителите в
сграда етажна собственост на адрес гр. София, ул. „******, представлявани от
упълномощен представител, за дялово разпределение на топлинна енергия –
„топлинно счетоводство“, извършвано от търговеца с приложени общи условия, както
и договор № 2481-1 от 25.10.2005 г. между същите страни за доставка и монтаж на
уреди за дялово разпределение на потребители. Като доказателство е прието и
писмо с изх. № 458/23.12.05 г. от „Бруната България“ ООД до „Т.С.“ ЕАД, с което
ищцовото дружеството е уведомено, че е извършен монтаж на индивидуални уреди за
разпределение на топлинна енергия на адрес в гр. София, ул. „******
Приета като доказателство е
справка, издадена от „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 388341, от която е видно, че в
счетоводството на топлинното дружество към 16.10.2018 г. по отношение на този клиентски
номер е отразено задължение за главница в размер на 144, 25 лв., мораторна
лихва в размер на 21,77 лв., общо – 166,02 лв.
Приет като доказателство е
Монтажен лист от 05.12.2005 г. за имот – офис № 4, нахоящ се в гр. София, ул. „******,
издаден от „Б. ООД, в който е посочено, че в имота няма отопление, а
монтираният водомер с пломба № 102003 за топла вода е с показание 0.
От третото лице – помагач “Б.” ООД са приложени: индивидуална справка за използван топлинна енергия – коригирана за периода 05/2015 – 04/2016 г. за абонатен № 388341, от която е видно, че начислените суми за отопление и топла вода за периода са в общ размер от 31, 56 лв., а изчислената от фирмата за дялово разпределение е 36, 44 лв., поради което като изравнителна е отразена сума за доплащане в размер на 4, 88 лв., индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2016 – 30.04.2017 г. за абонатен № 388341, от която е видно, че начислените суми за отопление и топла вода за периода са в общ размер от 42,20 лв., а изчислената от фирмата за дялово разпределение е 28, 92 лв., поради което като изравнителна е отразена сума за връщане в размер на 13, 28 лв. и индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2017 – 30.04.2018 г. за абонатен № 388341, от която е видно, че начислените суми за отопление и топла вода за периода са в общ размер от 31, 16 лв., а изчислената от фирмата за дялово разпределение е 37, 94 лв., поради което като изравнителна е отразена сума за доплащане в размер на 6, 78 лв. От приложените справки е видно, че е начислявана само топлинна енергия за сградна инсталация. Приложени са формуляри за отчет а абонатен номер 388341 от 27.05.2016 г., 31.05.2017 г., 01.06.2018 г., в които се съдържат данни, че водомерът в имота е със затворен кран и за сгряване на вода се ползва бойлер. Формулярите съдържат подпис на клиент.
Пред първоинстанционния съд е прието още
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото
лице при преценка на приложените документи по делото и предоставената
информация от „Т.С.“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение. Посочено е, че
определянето на топлинна енергия за през процесния период за офис № 4, аб. № Т
388341 е в съответствие с нормативната уредба. В имота не е монтирано отоплително тяло – радиатор, нито се ползва
топла вода за сградна топловидна инсталация, а се ползва от бойлер. Начисляват се суми за сградна инсталация при
отопляем обем на имота от 119 куб.м. За процесния период сумите
за потребена топлинна енергия, начислени по фактури за прогнозно потребление са
в размер на 104, 92 лв., а от изравнение се дължи връщане на абоната на сума в
размер на 1, 62 лв., т.е. дължима е сумата 103, 30 лв. за доставена
топлоенергия. След посещение на имота
вещото лице е посочило, че в имота няма монтиран радиатор, няма отклонения за
радиатори. Отоплителната инсталация е с хоризонтално разпределение и
захранващите тръби към радиаторите /в съседните магазини/ по проект на такива
инсталации се полагат в подовите настилки не се виждат. Експертът е посочил, че
тръби на „Т.С.“ ЕАД не преминават през жилищни имоти и офиси.
Прието по делото е и заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице след запознаване с
документи по делото и извършена документална проверка в информационния масив на
„Т.С.“ ЕАД. От заключението се установява, че по партидата на абоната няма
данни за плащане на процесните суми. Начислените и незаплатени суми през
процесния период възлизат на 104, 25 лв., а за дялово разпределение 40 лв.,
вещото лице изчислило законната лихва от 31.12.2015 г. до 16.10.2018 г. в
размер на сумата от 21, 77 лв. общо, представляваща сбора от 15, 90 и 5, 87 лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен искът за установяване
съществуването на вземане за заплащане на стойността на доставена топлоенергия.
Решението в частта, с която са отхвърлени исковете за признаване за установени
вземанията за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия над уважения
до пълния предявен размер, за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата, за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията
и за заплащане за обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за
дялово разпределение, е влязло в сила като необжалвано.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно, а в обжалваната част - допустимо. Настоящият
състав намира първоинстанционното решение в обжалваната част по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за неправилно, поради
което същото следва да бъде отменено, а предявеният иск да ъде отхвърлен като
неоснователен. Мотивите за това са следните:
Уважаването на иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за дължимо
вземането на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответницата М.Х.Д. е обусловено от
установяване на следните предпоставки: обедняване на ищеца; обогатяване на
ответника и връзка между обедняването и обогатяването. В случая от събраните доказателства не може
да се установи наличието на която и да е посочените предпоставки. Твърденията
на ответницата, че в имота ѝ няма поставени радиатори и през него не
преминава инсталация, която изобщо да позволи поставянето им, респективно, че
не се ползва топлинна енергия нито за отопление, нито за битово горещо
водоснабдяване се доказват както от събраните писмени доказателства – монтажен
лист и изравнителни сметки, представени от третото лице помагач, така и от заключението
по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Липсват каквито и да било данни,
които да легитимират ответницата като небитов клиент на топлинна енергия.
Обстоятелството, че сградата, в която се намира имотът, е топлоснабдена, не
може да обоснове такъв извод. Поради изложеното следва да се направи
заключение, че М.Х.Д. не ползва топлинна енергия, поради което и не се
обогатила за сметка на „Т.С.“ ЕАД.
По изложените съображения
настоящият състав намира първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно
и същото следва да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски :
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на „Т.С.“ ЕАД следва да бъдат
присъдени сторените от М.Х.Д. разноски
по делото.
Пред
първоинстанционния съд М.Х.Д. е претендирала сумата от 800 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно представен списък на сторените разноски. Към отговора
на исковата молба е приложен договор за правна защита съдействие от 10.04.2019
г., видно от който сумата от 800 лв. е заплатена на упълномощения адвокат на
датата на сключването му в брой. Пред първоинстанционния съд своевременно
ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД е направило възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност и не са и извършени
процесуални действия, които да обосновават възнаграждение в толкова висок
размер, поради което адвокатският хонорар следва да бъде намален до предвидения
в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимум от 300 лв.
Пред въззивния съд
М.Х.Д. е претендирала сумата от 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв.
за държавна такса съгласно представен списък на сторените разноски. Към
отговора на исковата молба е приложен договор за правна защита съдействие от
18.07.2019 г., видно от който сумата от 800 лв. е заплатена на упълномощения
адвокат в датата на сключването му в брой. В писмена молба, докладваната в
проведеното открито съдебно заседание пред настоящия състав „Т.С.“ ЕАД е
направило възражение за прекомерност на претеднираното адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде уважено по вече гореизложените мотиви и адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимум от 300 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
от 18.06.2019 г. по гр.д. № 150 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 31-ви
състав в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.Х.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** иск с правно основание на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 103, 30лв. – главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2015 г. до
04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, офис – ателие
№ 4, код на платеца Т 388341, ведно със законната лихва от 24.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** против М.Х.Д. с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание на чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване на устовено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 103, 30лв. – главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2015 г. до 04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, офис – ателие № 4, код
на платеца Т 388341, ведно със законната лихва от 24.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането
В останалата част решението е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.Х.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да
сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 325 лв., представляваща съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца “Б.” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.