Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр. Шумен, 17.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- гр. Шумен, в публично
заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в следния
състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на
секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от съдията АД № 268 по описа за 2022 година на Административен
съд- гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по депозирана
жалба от „Б.“ АД със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Д.С.Д. против ПАМ,
приложена с протокол за извършена проверка № ПР2225868/09.08.2022г., съставен
от И.Х.К.и С.Р.К.- главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен. В посочения протокол за извършена
проверка е обективирано предписание за изплащане на обезщетение по чл.224, ал.
1 от КТ на служител, с който трудовото правоотношение е прекратено, за времето,
през което е ползвал неплатен отпуск за отглеждане на дете до навършване на
8-годишна възраст на основание чл. 167а от КТ.
Оспорващият счита, че така
издадения административен акт е незаконосъобразен, като според него
административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, довело и
до материална незаконосъобразност на процесното предписание, тъй като не са
събрани безспорни доказателства за възникване на задължението от страна на
работодателя за заплащане на процесното обезщетение.
Твърди се, че обезщетение не е
начислено от страна на дружеството, като становището на дружеството е, че
такова не се дължи. Изтъкнати са съображения, че е налице трудово-правен спор,
чиято подсъдност е на общите съдилища. Счита, че с даденото предписание е
нарушена и целта на закона. Сочи, че в този смисъл е и практиката на ВКС,
доколкото се приема, че периодът през който не е полаган труд по трудово
правоотношение, независимо, че се признава за трудов стаж по силата на законова
фикция, не възниква право на платен годишен отпуск, съответно обезщетение за
неползването на такъв.
В
съдебно заседание изложеното в жалбата се поддържа, чрез процес. представител
адв. И. И., ШАК. Претендира присъждането на разноски по делото съгласно
представен списък.
Ответникът
по оспорването, чрез юриск. И.в съдебно заседание, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, която изрично предвижда правомощие на органите на
инспекцията по труда да издават предписания от категорията на процесното.
Оспореното предписание е издадена в кръга на компетентност, в установената от
закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона. Подробни съображения излага в писмена
защита. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският
административен съд, след като обсъди релевираните с жалбата основания,
доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Процесното
предписание е издадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, за изпълнение предписание под т. 1 обективирано в
Протокол за извършена проверка № ПР2225868/09.08.2022 г. на Дирекция
"Инспекция по труда", гр. Шумен.
Проверката
била инициирана по сигнал на И.Н.С., която за периода 17.02.2014 г. до
27.06.2022 г. изпълнявала длъжност ТРЗ в „Б.“ АД-Шумен. Същата ползвала платен
отпуск по майчинство от 26.07.2019 г. до 25.04.2020 г. по чл.163 от КТ и от
26.04.2020 г. до 01.05.2021 г. по чл.164 ал.1 от КТ.
В
периода 05.05.2021 г. до 30.07.2022 г. С. ползвала полагащият й се платен
годишен отпуск общо 61 р. дни. Въз основа на подадено заявление от С. и
декларация от съпругът й Мирослав Стефанов Савов работодателят със Заповед
№272/09.07.2021 г. на осн. чл.167 а от КТ разрешил ползването на 335 календарни
дни неплатен отпуск, от 31.07.2021 г. до 30.06.2022 г.
Със
Заявление от 23.06.2022 г. С. поискала прекратяване на ползването на отпуска и
поискала прекратяване на ТПО по взаимно съгласие.
Със
Заповед №94/27.06.2022 г. на осн. чл.325 ал.1 т.1 от КТ трудовото
правоотношение на С. било прекратено, в която липсвало обективирано
волеизявление за изплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, с оглед което С.
сигнализирала Д"ИТ", гр. Шумен.
Изготвена
била призовка ПР№2225868 на осн. чл.45 ал.1 от АПК до представляващият дружеството
за представяне на документи на 11.08.2022 г. от 16.30 ч. относно ТПО с лицето И.Н.С..
С
писмо изх. № 250/03.08.2022 г. до ИА „Главна дирекця на труда“ и Д“ИТ“ – Шумен
работодателят изразил становище, че за периода от 05.05.2021 г. до 27.06.2022
г. не се дължи обезщетение на С..
С
последващо писмо изх. № 265/11.08.2022 г. са представени обективираните в
призовка ПР№2225868 документи.
С протокол за извършена проверка
№ ПР2225868/09.08.2022г., съставен от И.Х.К.и С.Р.К.- главни инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен е дадено предписание за изплащане на
обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ на служител, с който трудовото
правоотношение е прекратено, за времето, през което е ползвал неплатен отпуск
за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст на основание чл. 167а
от КТ: „Работодателят да изплати дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск на лицето И.Н.С. за периода 31.07.2021 г.-30.06.2022 г.,
съгл.чл.228 ал.3 във вр. с чл. 224 ал.1 от КТ“, със срок за изпълнение:
29.08.2022 г. Протоколът бил връчен срещу подпис на изп. директор на 17.08.2022
г.
На 22.08.2022 г. била издадена
Заповед № 112 от същата дата за изплащане на лицето С. обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ за периода от 31.07.2021 г. до 27.06.2022 г.
На 30.08.2022 г. била депозирана
жалба чрез Д“ИТ“ – Шумен до ШАС срещу ПАМ, приложена с протокол за извършена
проверка № ПР2225868/09.08.2022г., съставен от И.Х.К.и С.Р.К.- главни
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Съдът
намира жалбата за допустима. Оспорването е извършено от лице с надлежна
процесуална легитимация, като адресат на административния акт и от външна
страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд
индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат, при наличие
на правен интерес от оспорването, с оглед неблагоприятното засягане на правната
сфера на оспорващия, в преклузивния 14-дневеен срок, регламентиран в
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 405 КТ.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна – в частта, касаеща изплащането на
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ на И.Н.С.
от 27.06.2022 г./когато е освободена със Заповед №94/27.06.2022 г. на осн.
чл.325 ал.1 т.1 от КТ/ до 30.06.2022 г. В останалата част жалбата се явява
неоснователна поради следните съображения:
Като
извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК, проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията,
сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 АПК,
съдът приема следното: С разпоредбата на чл. 399 КТ
контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Дирекциите
"Инспекция по труда" като поделения в системата на ИА ГИТ, са органи
на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от
лица, работещи по трудово или служебно правоотношение. Съгласно чл. 20, ал. 1
от Устройствения правилник на ИА ГИТ, инспекторът е контролен орган и има
правомощия, установени в КТ, вкл. тези по чл. 404, ал. 1, т. 12, а именно да дава задължителни предписания на
работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, вкл. да дават
задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане
на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на
трудовите правоотношения.
Предвид
това, съдът приема, че оспореният акт – задължително предписание по чл. 404, ал. 1 КТ, е издаден от компетентен административен орган, в пределите на
предоставената му от закона власт.
Спазено
е изискването за форма на административния акт, регламентирано в разпоредбата
на чл. 59 АПК –
предписанието е издадено в писмена форма, съдържа задължителните реквизити по
ал. 2 на посочената разпоредба, а именно наименование на органа, който го
издава; наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни основания за
издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията, начинът и срокът за изпълнението им. Посочването на фактическите
и правните основания за издаване на акта е предпоставка за упражняване на
контрол за законосъобразност върху него, а от друга страна гарантира правото на
защита на адресата на акта, поради което не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК.
Не
се установяват допуснати при издаването на акта, нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и да мотивират отмяната му само на това основание. Съдът намира и че
правилно е приложен материалният закон, съответно задължителното предписание е
в съответствие с целта му, а именно да преустанови констатираното нарушение на
трудовото законодателство.
Контролните
органи на ИА "ГИТ" извършват проверки по спазване на трудовото
законодателство въз основа на представените при инспектирането документи от
работодателя. Предвид факта, че документите, книжата и сведенията необходими за
упражняването на контрола се намират у работодателя, в негова тежест е да
представи всички документи и книжа, необходими за целите на контрола, писмените
доказателства.
От
доказателствата по делото се установи, а и страните не спорят относно
обстоятелството, че между оспорващото дружество, в качеството му на
работодател, и И.С.е съществувало ТПО за периода 17.02.2014 г. до 27.06.2022
г., като С. изпълнявала длъжност ТРЗ в „Б.“ АД-Шумен. В периода 05.05.2021 г.
до 30.07.2022 г. същата ползвала полагащият й се платен годишен отпуск общо 61
р. дни. Въз основа на подадено заявление от С. и декларация от съпругът й
Мирослав Стефанов Савов работодателят със Заповед №272/09.07.2021 г. на осн.
чл.167 а от КТ разрешил ползването на 335 календарни дни неплатен отпуск, от
31.07.2021 г. до 30.06.2022 г.
Със
Заявление от 23.06.2022 г. С. поискала прекратяване на ползването на отпуска и
поискала прекратяване на ТПО по взаимно съгласие.
Със
Заповед №94/27.06.2022 г. на осн. чл.325 ал.1 т.1 от КТ трудовото
правоотношение на С. било прекратено, в която липсвало обективирано
волеизявление за изплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, с оглед което С.
сигнализирала Д"ИТ", гр. Шумен.
По
делото не се твърди, а и липсват доказателства спорът да е отнесен за
разрешаване пред гражданския съд, доколкото е представена Заповед
№112/22.08.2022 г., с която на И.Н.С. е изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.
В
тази връзка настоящият съдебен състав приема за неоснователни възраженията за
липса на компетентност на административния съд да се произнесе по спора,
доколкото предмет на оспорване е ПАМ-предписание, дадено по реда на чл. 404
ал.1 т.12 от КТ, доколкото спорът в настоящото производство е във връзка с
дължимостта на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, което попада в приложното поле
на цитираната разпоредба, респ. съставлява гден за оспорване АА по смисъла на
чл.21 ал.1 от АПК.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в конкретният случай, предвид
установената фактическа обстановка, разпоредбата на чл. 404 ал.3 от КТ е
неприложима, поради което възраженията, обективирани в жалбата и писмените
бележки на процес. представител на оспорващия в тази насока, както и за липса
на компетентност на административния съд се преценяват като неоснователни.
Спорът
в настоящото производство се свежда до отговор на въпроса дали времето на
разрешен неплатен отпуск по чл. 167 а ал.1 от КТ се зачита за положен трудов
стаж, за който на лицето се полага ползване на платен годишен отпуск, респ. при
прекратяване на ТПО му се дължи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.
В
конкретният случай С. е ползвала неплатен отпуск по време на ТПО и е напуснала
веднага след приключването му, като разпоредбата на чл.167 а ал.8 от КТ зачита това време за трудов стаж.
В
съдебната практика са застъпени две становища: Първото от тях изхожда от
концепцията за социалното предназначение на платения годишен отпуск - да даде
възможност на работника или служителя за отдих и възстановяване на работната
сила. Очевидно за времето на ползване на неплатен отпуск по чл. 160 КТ не
се полага труд по трудовото правоотношение, следователно не възниква
необходимост и липсва социално оправдание за осигуряването на време за “отдих”.
Поддръжниците на тази теза прилагат по аналогия аргументи от съдебната практика
относно платения годишен отпуск за времето на незаконно уволнение. В редица
решения на ВКС се посочва, че периодът на незаконното уволнение до отмяната му
и възстановяване на служителя на работа се признава за трудов стаж по силата на
законова фикция. “За времето, през което не е полаган труд по трудовото
правоотношение обаче, не възниква право на платен годишен отпуск” (Решение на
ВКС № 564/ 05.10.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г., III г.о.).
Второто становище заслужава подкрепа, защото се основава на позитивни правни
аргументи, т.е. то черпи доводите си от разпоредбите на действащото трудово
законодателство, а не от съображения по целесъобразност и житейска логика. Без
значение дали този ефект е справедлив, трудовоправната уредба в момента допуска
натрупването на платен годишен отпуск за времето, през което работникът или
служителят ползва неплатен отпуск. Накратко съображенията в тази насока са
следните:
Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя
пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж (арг. от чл. 23,
ал. 2 НРВПО).
Според чл. 352, ал. 1, т. 3 КТ за
трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което
работникът или служителят не е работил поради ползване на неплатени отпуски,
установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е
предвидено.
Разпоредбата
на чл. 160, ал. 3 КТ изрично
предвижда, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се
признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено
в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
В
настоящият случай, разпоредбата на чл. 167 а ал.1 и ал.8 от КТ разписва
по-дълъг период за ползване на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж.
Следователно
за времето на неплатен отпуск, което се признава за трудов стаж, възниква и
право на платен годишен отпуск. Същият може да бъде използван ефективно, когато
отпаднат причините за неизползването му, т.е. когато работникът или служителят
се върне на работа (до погасяването на отпуска по давност). При прекратяване на
трудовото правоотношение непогасеният по давност неизползван платен годишен
отпуск се трансформира в право на парично обезщетение по чл. 224 КТ.
Разликата с хипотезата на трудов стаж за времето на незаконно уволнение е, че
през това време фактически не съществува трудово правоотношение. Законът само
приравнява някои правни последици към ситуация, сякаш през периода е имало
валидно трудово правоотношение, което никога не е било прекратявано. В
разглеждания тук случай на ползване на неплатен отпуск трудовото правоотношение
се запазва през цялото време на ползване на отпуска, затова аналогията с
времето на незаконно уволнение е неоправдана.
Аргумент
в подкрепа на този извод е и нормативно разписаните различни видове отпуски в
КТ, като ползването на един вид не изключва или погасява възможността за
ползването на друг вид отпуск.
С
оглед гореизложеното, съдът приема, че работодателят дължи на И.С.обезщетение
по чл.224 ал.1 от КТ за времето на ползване на неплатен отпуск по чл.167 а ал.1
от КТ за времето от 31.07.2021 г., когато е разрешен със Заповед №
272/09.07.2021 г. на работодателя до 26.06.2022 г., доколкото ТПО е прекратено
със Заповед № 94/27.06.2022 г., считано от 27.06.2022 г. В останалата част, за
времето от 27.06.2022 г. до 30.06.2022 г. предписанието се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено в тази му част, тъй като обхваща период от време,
през който не съществува ТПО, респ. липсва правно и фактическо основание за
изплащане на обезщетение по реда на чл.224 ал.1 от КТ.
Предвид
гореизложеното, оспорената ПАМ под № 1 от Протокол за извършена проверка ПР2225868/09.08.2022г.,
съставен от И.Х.К.и С.Р.К.- главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Шумен е издадена при наличие на
компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от
закона форма (в т. ч. съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, при правилно отчитане на материалния закон и в съответствие с целта на
закона. Оспореният административен акт като законосъобразен – постановен при
отсъствие на някое от отменителните основания по чл. 146 АПК,
обуславя неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена в частта,
с която е разпоредено: „Работодателят да изплати дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск на лицето И.Н.С. за периода 31.07.2021 г.-26.06.2022 г.,
съгл.чл.228 ал.3 във вр. с чл. 224 ал.1 от КТ“, със срок за изпълнение:
29.08.2022 г.
В
останалата част, за времето от 27.06.2022 г. до 30.06.2022 г. предписанието се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като обхваща период от
време, през който не съществува ТПО, респ. липсва правно и фактическо основание
за изплащане на обезщетение по реда на чл.224 ал.1 от КТ.
Основателни
се явяват претенциите на страните за присъждане на разноски, съобразно този
изход на спора. Съдът констатира, че оспорващият не е представил списък с
разноски по делото, както и доказателства за заплатен хонорар на адвокат,
поради което разноски не следва да се присъждат.
Претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 80 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 24 НЗПП,
вр. чл. 144 АПК,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим
от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ принудителна административна мярка под № 1 от Протокол за извършена
проверка ПР2225868/09.08.2022г.,
съставен от И.Х.К.и С.Р.К.- главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Шумен в частта, с която е разпоредено работодателят да изплати дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на лицето И.Н.С. за периода за времето от 27.06.2022 г. до 30.06.2022 г., съгл.чл.228 ал.3 във вр.
с чл. 224 ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.“ АД със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д.С.Д.
против Принудителна административна мярка под № 1 от Протокол за извършена
проверка ПР2225868/09.08.2022г.,
съставен от И.Х.К.и С.Р.К.- главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Шумен в частта, с която е разпоредено работодателят да изплати дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на лицето И.Н.С. за периода за времето от 31.07.2021 г.-26.06.2022 г., съгл.чл.228 ал.3 във
вр. с чл. 224 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.“ АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Д.С.Д. да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: