№ 441
гр. София , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000504042 по описа за 2020 година
С решение № 4292 от 16.07.2020 г., по гр. д. № 1628/2018 г., СГС, 4 с-в,
осъжда на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Дженерали Застраховане“ АД да
заплати на С. Р. Н., представлявана от нейната майка и законен представител
Р. З. Н., сумата от 2500 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.07.2017 г., ведно
със законната лихва от 29.11.2017 г., като отхвърля иска за горницата до 50
000 лв.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от ищцовата страна. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е
неправилно занижен, не е спазен принципа на справедливост, не са
съобразени социално-икономическите условия, съдебната практика.
Поддържа, че не са ценени правилно събраните свидетелски показания, като и
данните, че възстановителния период е бил по-продължителен, съпроводен с
амнезия на детето, дълготрайни емоционални последици, страх и пр. Оспорва
наличието на принос. Подчертава, че макар и да е забелязал детето, водачът
не е предприел никакви действия, които да подсигурят неговата реакция при
възникване на опасност за движението, като в тази връзка сочи, че няма
1
констатирани спирачни следи. Сочи, че инцидентът е в район на спирка,
което не е съобразено от водача. Намира, че не е спазен чл. 194 ППЗДвП от
страна на водача, както и че не е нарушен чл. 114, т. 1 от ЗДвП от страна на
пострадалото дете. Претендира да се отмени решението в обжалваната част
като се присъдят допълнително 47 500 лв., както и разноски по чл. 38 ЗА.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила насрещна въззивна
жалба от „Дженерали застраховане“ АД. Твърди, че обезщетението е
завишено, тъй като приносът на невръстното дете, оставено без надзор на
улицата, е по-висок. Позовава се на СМЕ, липсата на трайна щета или
фрактури, краткия възстановителен период без усложнения. Претендира
искът да се отхвърли.
Застрахователят е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата на
пострадалата. Подчертава, че практиката, на която се позовава
жалбоподателя, касае различни фактически обстановки, като на свой ред сам
цитира относими съдебни актове.
Въззивните жалби са подадени в срок срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1.
Ищцата С. Р. Н., представлявана от своята майка Р. З. Н., твърди, че на
24.07.2017 г. в гр. Ямбол, пострадала от ПТП, настъпило по вина на водач,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
Твърди, че след инцидента пострадалото дете било прието в болница с
контузия на главата, мозъчно сътресение, с данни за краткотрайна загуба на
съзнание, множество рани по главата и на левия крак, като след 3-дневно
лечение е изписано. На 29.11.2017 г. застрахователят уведомил ищцовата
страна, че определя обезщетение в размер на 2500 лв., което обаче било
счетено за занижено. Претендира за претърпените болки, страх и стрес от 4-
годишното дете, сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от
29.11.2017 г. и разноски, вкл. по чл. 38 ЗА. В допълнителна искова молба е
заявено, че е платена сумата от 2500 лв., и че лихвата се претендира от
2
исковата молба. Въпреки дадените указания – л. 51, при насрочване, в
първото о.з. няма уточнение – л. 83, поради което въззивния съд приема, че
исковата претенция е останала предявена в първоначалния й вид.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва предявените искове относно
причинната връзка и вредите. Изтъква, че е налице изключителен принос, тъй
като детето е било оставено без надзор и е навлязло на платното за движение
внезапно и в непосредствена близост пред МПС, което е осуетило
възможността за своевременна реакция от страна на водача. Лечението е било
само амбулаторно и твърдените вреди не са доказани. Оспорва размера на
исковата претенция, като подчертава, че няма фрактури, няма данни за загуба
на съзнание, а констатираните телесни повреди са леки. Сочи, че сумата от
2500 лв. е платена. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 24.07.2017 г. е настъпило ПТП, с участието
на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при дружеството-
жалбоподател. Спорни са въпросите относно вида и обема на търпените вреди
от ищцата, размера на обезщетението и приноса на пострадалото дете.
Разпитан като свидетел е водачът П. К. Ж., който разказва, че видял
детето от далеч, то стояло само на тротоара, и когато автомобилът бил на
около 10-15 м от него, то започнало пресичане. Тъй като свидетелят не успял
да спре, го закачил с дясната част на колата, като ударът настъпил в лявото
платно. Водачът откарал детето в болница, като там то било в съзнание. В
показанията е посочено, че на мястото на инцидента в дясно има автобусна
спирка, като детето било от другата страна на пътя.
Приетата по делото САТЕ е дала становище, че инцидентът настъпил в
светлата част на денонощието, добра видимост, в район на автобусна спирка в
дясно. Прието е, че автомобилът се е движел в лявата пътна лента на
двулентов (за едната посока) път, като няма данни за точната му скорост,
приета поради това за 50 км/ч. След като детето предприело пресичане –
вероятно от ляво на дясно, то било блъснато с дясната част на автомобила и
3
отхвърлено напред, като се установило в „джоба“ на автобусната спирка. При
вариант, в който детето е тичало, ударът е бил непредотвратим, независимо от
посоката му на движение и скоростта, с която се е движел автомобилът. Ако
детето е пресичало, вървейки от дясно на ляво, при скорост до 40 км ударът е
можело да бъде избегнат. При посока на пресичане от ляво на дясно, при
скорост до 46 км/ч ударът е бил предотвратим. В близост не е имало
пешеходна пътека, такава е установена на около 65 м.
Приетата по делото КСМЕ е установила, че ищцата е получила от ПТП
контузия на главата, мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание,
множество контузии и охлузни рани по лицето, оток и кръвонасядания на
челната област на главата. Черепно-мозъчната травма е характеризирана като
лекостепенна, мозъчното сътресение е протекло със зашеметяване, без пълна
загуба на съзнание. В болница хирургично са били обработени раните на
детето по главата с локална анестезия, при постелен режим са приложени
вливания на разтвори и след подобрение и 3-дневен престой е изписано.
Посочено е, че мекотъканните увреждания са отшумели за 2 седмици, а до 1
месец са отшумели главоболието, световъртежа, неспокойствието,
психическия стрес. Прогнозата за в бъдеще е без очаквания за негативни
последици, констатирани са малки депигментирани белези.
Св. Д. А. С., чичо на пострадалата, разказва, че я видял в болницата, тя
имала рани по лицето и краката, а след три дни я изписали. В къщи за нея се
грижели, като я миели, хранели я, а С. не ставала от леглото. Сега, когато
чуела коли тя бягала, притеснявала се и се криела, сънят й бил нарушен.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Въззивните жалбоподатели спорят относно наличието на
съпричиняване (и неговата стойност), както и относно размера на
обезщетението с оглед естеството на травмите.
Настоящият състав приема, че процесният инцидент е настъпил по вина
на водача на превозното средство, тъй като същият е нарушили правилата за
движение при необорена презумпция за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В случая се
установява, че водачът не е спазил основно изискване на ЗДвП, установено в
4
чл. 5, ал. 2, според което той следва да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Този основен
принцип за безопасно поведение на пътя е развит в нормата на чл. 117 от с.з.
(съответно чл. 194 от ППЗДвП), където изрично е предвидено, че при
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират
деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а
при необходимост - и да спре. От показанията на самият деец се установява,
че той е забелязал в близост до пътното платно наличието на малко дете и е
следвало да съобрази това обстоятелство, като предвиди възможността от
навлизане на същото на улицата. Очевидно изборът на скорост в случая не е
бил подходящ, тъй като автомобилът е предизвикал удар. При това
положение безспорно водачът е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, според
който е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре
при възникнала опасност за движението. Необходимо е да се изтъкне, че в
района на инцидента се е намирала автобусна спирка, което е следвало да
обуслови заостряне на вниманието на водача, респ. подготовка на същия да
реагира адекватно при поява на пешеходци. Вещото лице е приело, че ударът
е бил предотвратим при движение съответно със скорост от 40 км/ч или 46
км/ч, т.е. установява се, че при минимално понижение на разрешената за
градски условия скорост, ПТП не би настъпило. Вярно е, че при тичане на
малкото дете, съприкосновението не е можело да се избегне при движение с
позволената скорост, но по делото не са събрани данни за този начина на
придвижване на пострадалата.
В същото време обаче по въпроса за приноса е относима и практиката
на ВКС отразена в определение № 861 от 30.11.2016 г. по т. д. № 598/2016 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. В същото (и в постановеното по това дело решение по
чл. 290 ГПК) е изтъкнато константно възприетото становище, че за да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалото лице
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, независимо дали
е действало или бездействало виновно. Принос по смисъла на посочената
правна норма е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта или е улеснил настъпването на
вредоносния резултат. От значение за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е конкретно установеният принос на пострадалия, без който
5
не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Приетите доказателства в
настоящото производство установяват, че детето е създало предпоставки за
осъществяване на деликта, тъй като е започнало да пресича пътното платно
при нарушаване на правилата за движение – то е прекосявало пътен участък,
състоящ се от общо четири ленти за движение, с разделителен сектор от
тревна площ, като на мястото не е имало нито пешеходна пътека, нито
кръстовище (за да се приложи § 6, т. 54 ЗДвП). Отделно от това, според
цитираната по-горе практика и постановеното решение № 50 от 18.05.2017 г.
по т. д. № 598/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, „при осъществяване на
дължимия родителски контрол, придружаване на детето да пресече пътното
платно и спазване на правилата на движение на пешеходците, включително
съобразяване с разстоянието на приближаващото се МПС и с неговата
скорост на движение, не биха възникнали условия за настъпване на
процесното ПТП, нито необходимост от намаляване на скоростта и
евентуално спиране на лекия автомобил“. В същото решение е възприето, че
макар и ударът да е бил предотвратим не е налице освобождаване на
пешеходците от задължението им да спазват правилата за движение по
пътищата, нито на родителите от отговорността им за изпълнение на
задължението им по чл. 125, ал. 3 СК.
Що се касае обаче да размера на приноса, съдът съобразявайки вече
посоченото решение, както и други в сходен смисъл (решение № 33 от
04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., ІІ т. о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.
д. № 745/2008 г., ІІ т. о.), приема, че принос от ½ от пострадалото лице е
завишен. С оглед конкретиката на процесния казус и при отчитане на мястото
на инцидента и поведението на всеки от участниците, съдът намира, че
водачът на МПС е допринесъл повече (с 80 %) за произшествието – същият е
възприел наличието на малолетно дете в непосредствена близост до пътното
платно (в района на спирка), и макар това да е било на пътен участък без
разрешение за преминаването на пешеходци, е бил длъжен да предвиди
възможното навлизане върху платното на четиригодишното момиче, респ.
последиците от това.
По отношение на размера на дължимото обезщетение въззивният съд
приема, че същото следва да се определи в размер на 15 000 лв., с оглед
6
конкретно установените по делото телесни и психически щети, нанесени на
малолетното дете – контузията на главата и мозъчното сътресение, с
временна (непълна) загуба на съзнание, множество контузии и охлузни рани
по лицето. Следва да се отчете, че за кратък период от време детето е било в
болница при спазване на постелен режим на лечение, възстановяването е
протекло в месечен срок, с нужда от съдействие от близките за обслужване
(обичайно за дете на тази възраст), а остатъчни се явяват стресовите реакции
в ежедневието, обусловени от спомена за катастрофата. За този извод съдът
взе предвид обстоятелството, че макар и в случая да се касае само до
претърпени леки телесни повреди, пострадалото дете е било в невръстна
възраст, преживяло е силен психологически стрес, следвало е да бъде
лекувано при съблюдаване на ограничителен по отношение на движенията
режим, което за дете на 4 години е необичайно и нетипично. Наличните
доказателства мотивират извода, че детето все още не е преодоляло
емоциалните негативи от инцидента, тъй като се страхува от коли и реагира
при тяхна поява. За този размер на обезвреда следва да се отчете момента на
настъпване на инцидента (2017 г.), обществено-икономическите условия,
лимитите и съдебната практика по подобен вид дела.
След приспадане на принос от 1/5 за потърпевшата, от получената сума
от 12 000 лв. следва да се приспадне и вече платената стойност от 2500 лв.
Ето защо в полза на ищцата следва да се присъди освен стойността от 2500
лв., определена от СГС, още допълнително 7 000 лв. Ето защо решението
следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 2500
лв. до сумата от 9500 лв., и да се потвърди, в частта, в която искът е уважен
за сумата от 2500 лв. и отхвърлен за разликата над 9500 лв. до 50 000 лв.
Предвид липсата на спор пред настоящата инстанция относно периода
на законна лихва, същата следва да се присъди от 27.11.2017 г.
При този изход на спора на адв. Г. се следва допълнително
възнаграждение в размер на 1383,50 лв. за двете инстанции. Застрахователят
следва да заплати в полза на бюджета допълнително 480 лв. такси.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 4292 от 16.07.2020 г., по гр. д. № 1628/2018 г.,
СГС, 4 с-в, в частта, в която се отхвърля иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, предявен от С. Р. Н., представлявана от своята майка и законен
представител Р. З. Н., срещу „Дженерали Застраховане“ АД за сумата над
2500 лв. до сумата от 9 500 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на С. Р. Н., ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен
представител Р. З. Н., ЕГН **********, допълнително сумата от 7000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 29.11.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП на 24.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за сумата
до 2500 лв. и отхвърлен за сумата над 9500 лв. до 50 000 лв.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да заплати по сметка на
бюджета на съда такси от 480 лв.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на адв. М. Г.
допълнително възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 1383,50 лв. за двете
инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8