РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Тутракан, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Г.
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги Манолов Георгиев Гражданско дело №
20213430100113 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ и
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (уточнени с Молба вх. № 468/03.02.2022 г. - л. 18 и ) от
страна на ищеца „Б.-88“ ЕООД, чрез адв. Д. А. от АК – гр. Силистра (л. 5), като
впоследствие е упълномощен и адв. М. Д. от Адвокатска колегия - гр. Силистра (л.
140), за заплащане от ответника на:
1. цената на закупенa стока - гориво (главница), дължима на основание чл. 327,
ал. 1 от ТЗ, по издадени от ищеца Фактури № **********/02.05.2020 г., №
**********/16.10.2020 г., № **********/31.10.2020 г. и №
**********/16.11.2020 г., възлизаща на 8 965,21 лв.;
2. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода:
03.05.2020 г. - 09.03.2021 г., в размер на 335,78 лв.;
3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на
завеждането на исковата молба (09.03.2021 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
4. Ищецът твърди, че продал на ответника гориво, за което са издадени:
1. фактура **********/22.05.2020 г. за доставено дизелово гориво „PRO
FORCE“, количество 75,8 л с единична цена на 1,558 лв. и стойност 118,13
лв. без ДДС, стойност на фактурата с включено ДДС - 141,75 лв.;
2. фактура № **********/16.10.2020 г. за доставено дизелово гориво „PRO
FORCE“, количество 2 420,37 л, с единична цена 1,524 лв., търговска
1
отстъпка - 83,08 лв. и стойност 3 607,98 лв. без ДДС, стойност на
фактурата с включен ДДС - 4 329,57 лв.;
3. фактура № **********/31.10.2020 г. за доставено дизелово гориво „PRO
FORCE “, количество 1 744,85 л, с единична цена 1,524 лв., търговска
отстъпка - 29,18 лв. и стойност 2 631,72 лв. без ДДС, стойност на
фактурата с включен ДДС - 3 158,06 лв.;
4. фактура № **********/16.11.2020 г. за доставено дизелово гориво „PRO
FORCE“, количество 733,39 л, с единична цена 1,524 лв., търговска
отстъпка - 5,23 лв. и стойност 1 113,19 лв. без ДДС, стойност на фактурата
с включен ДДС - 1 335,83 лв.
5. От ищеца е уточнено в проведеното на 10.05.2022 г. открито съдебно заседание,
че между страните е сключен в устна форма договор за търговска продажба с
отложено плащане, като е уговорено, че ответникът ще зарежда гориво в
бензиностанцията на ищеца, което гориво ще бъде фактурирано на ответника
ежемесечно или на петнадесет дни (л. 83, стр. 6 от пр.). В тази връзка ищецът е
депозирал молба, с която е уточнил кога са извършени продажбите по всяка една
от фактурите (л. 90).
2. Ответникът „Д. 92” ЕООД е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Р.
Г. от АК - гр. Силистра (л. 12), с който оспорва исковете като нередовни и
неоснователни. Впоследствие като проц. представител е преупълномощен и адв. Т. С.
от същата АК (л. 52).
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
3. По делото са изслушвани показанията на свидетеля С. Д. Е. (служител и брат на
управителя на ищцовото дружество), съдът не кредитира показанията му поради
следните съображения:
6. На първо място същият е заинтересован от изхода на делото, тъй като е
служител на ищеца и близък родственик на управителя на ищцовото дружество.
7. Същият твърди, че ищецът е издавал фактурите, които започвали с „0” и се
заплащали в брой и други, които започват с „1” и се заплащали „на кредит”.
Ответното дружество било единственото, което зареждало на кредит. По втория
вид фактури боновете от отделните зареждания се събирали и на петнадесет дни
се издавала фактура. Те се съхранявали в „кутията на Я.”. Имало издадена само
една фактура, започваща с „1”. В тази част показанията не кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал, тъй като предмет на спора са
четири фактури, започващи с „1”.
4. По делото е изслушана съдебна счетоводна експертиза (ССЕ - л. 53), като е
2
изготвена и допълнителна такива (л. 124), които са установили, че:
1. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Те са
включени в дневниците на продажбите по ЗДДС за съответния период, като
ДДС за тези сделки е внесен от ищеца.
2. Данните о процесиите фактури съответстват в количествено и стойностно
изражение на представените от ищеца касови бонове и дневни финансови
отчети за посочените дати. Сумата по касовите бонове фигурира в дневните
финансови отчети за конкретните дати като плащане на кредит.
3. В проведеното с. з. вещото лице е уточнило, че самите фактури фигурират в
счетоводството на ищеца като първични счетоводни документи, като към тях не
са приложение самите касови бонове. Не са налице аналитични препратки между
фактурите и касовите бонове. В тази връзка вещото лице отговаря, че ако самите
фактури обобщават стойността по множество продажби, от счетоводството на
ищеца не може да се установи кои са тези продажби. Не е налице и друг
документ, който да отразява връзката между продажбите по касовите бонове и
фактурите - „тефтер”, опис или др. документ (л. 82 и 83)
4. Достъп до счетоводството на ответника не е предоставен на вещото лице.
Ответникът отговорил на вещото лице, че „няма смисъл”. (уточнено в с. з. - л. 82,
стр. 4 от протокола).
5. В счетоводството на ответника е отразена само Фактура №
**********/02.05.2020 г., като само тя е включена в дневника на покупките на
ответника по ЗДДС и за нея е ползван данъчен кредит, което се потвърждава и
от полученото писма на НАП (л. 122).
6. Не са осчетоводи плащания по фактурите.
5. Съдът е изискал от ответника да представи извадки от водените от него
счетоводни регистри, отразяващи извършените покупки за периода: 01.01.2020 г. -
31.12.2020 г. (л. 84). Ответникът е извлечения от дневниците на покупките му, в които
липсва издател на документа, период, в който са извършени продажбите, поради което
тези документи не са взети предвид от съда. Съдът е задължи ответника повторно да
представи документите (л. 176). Ответникът отново е представил незаверени по реда
на чл. 183, ал. 1 от ГПК електронни копия от извлечения от дневниците на покупките
(различни от първоначално представените), при които отново липсва издател (налице е
удостоверително изявление „Вярно с оригинала”). И в тези ел. копия липсва период, за
който се отнасят. Поради тази причина и тези копия не са взети под внимание.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
3
1. По допустимостта
6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има
правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.
2. Общи положения
7. Твърденията на ищеца са, че е са сключен множество договори за покупко - продажба
на горива, които са получавани от бензиностанция на ищеца. Постигната била устна
договореност цената закупените количества да се фактурират на определени периоди,
като задължението за заплащането на цената, възниква съответно след фактурирането
(т. е. задължението за заплащане на цената на стоката е отсрочено).
8. В тази връзка съдът намира, че в случая не се твърди, че е налице продажбата на
изплащане по смисъла на чл. 335 от ТЗ, при която задължението на купувача за
плащане на цената е разсрочено във времето, т. е. цената се плаща на вноски (Решение
№ 156 от 30.11.2010 г. по т. д. № 69/2010 г., II т. о на ВКС). Твърденията на ищеца
сочат на обикновен договор за търговска продажба, със сборно фактуриране (вж. т.
21) и отложено плащане.
9. Събраният по делото доказателствен материал не установява постигането на такава
устна договореност, между страните. Както вече бе отбелязано, показанията на свид.
Е. не могат да бъдат ценени поради заинтересоваността на свидетеля от изхода на
делото. От друга страна такава договореност не се установява и от издадените
фактури по настоящото дело. Първата фактура № ********** например е издадена на
датата на зареждане на горивото - 02.05.2020 г.
10. Независимо от това съдът следва да установи факта дали не са сключени действително
продажбите между страните, които ищецът твърди, че са удостоверени в приложените
касови бонове, както и дали тези продажби са обобщени в посочените фактури (по
преценка на ищеца), което би могло да обуслови основателността на исковете.
3. По отношение на исковете, касаещи за стоката, предмет Фактура №
**********/02.05.2020 г.
11. Съдът счита, че осчетоводяването на вземането по тази фактура от страна на
ответника следва да се приеме като извънсъдебно признание на факт и да се цени
съгласно чл. 175 от ГПК. Това признание кореспондира с редовно отразените данни в
счетоводните книги на ищеца, които могат да се ползват като доказателство по силата
на чл. 183 от ГПК.
4
12. В тази връзка следва да се приеме, че между страните действително е бил сключен
договори за покупко - продажба на стоката, посочена във фактурата, въз основа на
което по силата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ за купувача е възникнало задължението за
заплащане на цената , посочена в издадената и осчетоводена от страните фактура -
141,75 лв.
13. Съдът приема, че задължението за заплащане на цената е възникнало съгл. чл. 327, ал.
1 от ТЗ към момента на предаването на стоката - 02.05.2020 г., която дата е посочена
като данъчно събитие във фактурата и съвпада с датата на издаване на фактурата.
4. По отношение на исковете, касаещи за стоката, предмет на останалите фактури
14. На първо място, с оглед оспорването на получаването на горивата от ответника,
доставката следва да бъде доказана с изходящо от ответника или негов представител
изявление - напр. полагане на подпис след зареждането на гориво в „тефтер”, опис,
съставянето на приемо - предавателен протокол, издаването на товарителница и др.
15. Такива документи не само че не са съставени, но и твърдяните от самия ищец
множество продажби не са отразени вярно в собственото му счетоводство (с
изключение на продажбата по Фактура № **********/02.05.2020 г.).
16. Съгл. чл. 3, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане
на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при
спазване изискванията за съставянето на документи по ЗСч. Съгл. чл. 4, ал. 2 и 3
Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път
стопанска операция. Вторичният документ съответно е носител на преобразувана
(обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни
документи.
17. Изхождайки от твърденията на ищеца, стопанските операции са регистрирани за пръв
път с издаването на касовите бонове съгл. Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазини (Наредба № Н-18), във вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и чл. 7, ал. 2 от ЗДДС (поради което издаването на първичен
счетоводен документ по чл. чл. 6, ал. 1 от ЗСч не е необходимо). Последното налага
извода, че съставените впоследствие фактури, обобщаващи извършените продажби,
съставляват вторични счетоводни документи.
18. Следователно между съставените касови бонове и фактурите следва да бъде създадена
аналитична връзка, който по арг. от чл. 9, т. 1 от ЗСч следва да бъде отразена в
счетоводните книги или регистри (напр. в ползвания от ответника, счетоводен
продукт, в отделен хартиен или електронен документ). Т. е. не отговаря на принципите
на ЗСч. обособяването на „кутия на Я.”, в която да бъдат пускани „неговите касови
бонове” и след това да бъдат издавани обобщени фактури.
5
19. В тази връзка СИЕ е констатирала, че такава аналитична връзка не е налице (вж. т.
4.3).
20. В резултата на това и съставените фактури не отговарят на чл. 113, ал. 13 от ЗДДС.
Последната разпоредба позволява за две или повече извършени доставки на стоки или
услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, да бъде
издадена сборна фактура (каквито са фактура № **********/16.10.2020 г., фактура №
**********/31.10.2020 г. и фактура № **********/16.11.2020 г. според твърденията на
ищеца). Сборната фактура обаче задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1,
т. 9 - 15 от ЗДДС за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура. В
конкретният случай посочените три фактури не са издадени като сборни (т. е. създават
привидност, че е изпълнена една конкретна доставка по всяка фактура).
21. Поради тази причина съдът приема, че осчетоводяването на фактура №
**********/16.10.2020 г., фактура № **********/31.10.2020 г. и фактура №
**********/16.11.2020 г. при ищеца не е извършено редовно.
22. В тази връзка не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 161, във вр. с чл. 190,
ал. 2 от ГПК (за което, с оглед поведението на ответника, са налице основания). За да
бъдат приети за доказани твърдяните от ищеца доставки, следва те да са редовно
осчетоводени поне в неговото счетоводство. Само при това положение би могла да
бъде преодоляна липсата на изходящи от ответника документи, потвърждаващи
доставките (вж. т. 14), като бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК. В
конкретния случай, твърденията на ищеца не съответстват на отразените факти в
собственото му счетоводство, поради което няма как да бъде приет за доказан факта,
който ищецът се домогва да докаже са назначаването на СИЕ и изискването на
справка от дневниците на продажбите на ответника - че доставките са отразени в
счетоводството на ответника.
23. Поради тази причина исковете за присъждането на продажната цена по посочените в
този раздел фактури следва да бъдат отхвърлени.
5. Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (главница)
24. С оглед основателността на иска за заплащане на цената по първата фактура следва да
бъде уважен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху вземането.
25. Ответникът е изпаднал в забава на датата, следващ получаването на стоката -
03.05.2020 г. г.
26. В тази връзка искът за периода: 03.05.2020 г. - 09.03.2021 г. следва да бъде уважен за
сумата от 12,25 лв.
Разноски
6
27. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски (включително и по допускане на обезпечението) в размер на 62,37
лв.
28. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъде присъдени направените
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 1 079,83 лв.
29. Съдът е пропуснал да събере държавна такса по предявените искове в размер на
408,61 - 360,86 = 47,75 лв. Същата следва да бъде събрана на осн. чл. 77 от ГПК от
страните съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, както следва:
1. от ищеца - 46,87 лв.;
2. от ответника - 0,88 лв.
30. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „Д. 92” ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: *****************, да заплати на ищеца „Б.-88“ ЕООД ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: *************, цената на закупенa стока - гориво
(главница), по издадена от ищеца Фактура № **********/02.05.2020 г., възлизаща на 141,75
лв. (сто четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки); мораторна лихва върху
главницата за периода: 03.05.2020 г. - 08.03.2021 г. (вкл.), в размер на 12,25 лв. (дванадесет
лева и двадесет и пет стотинки); законната лихва върху главницата от момента на
завеждането на исковата молба (09.03.2021 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете за присъждане на
цената на закупенa стока - гориво, по издадени от ищеца Фактури №
**********/16.10.2020 г., № **********/31.10.2020 г. и № **********/16.11.2020 г., респ. за
разликата между уважения размер - 141,75 лв. и претендирания такъв - 8 965,21 г.; както и за
заплащане на мораторна лихва върху стойността на тези фактури, респ. за разликата между
уважения размер - 12,25 лв. и претендирания такъв - 335,78 лв.
ОСЪЖДА ответника Д. 92” ЕООД, с ЕИК ************, да заплати на ищеца „Б.-
88“ ЕООД ЕИК ************, направените разноски съобразно уважената част от исковете
в размер на 62,37 лв. (шестдесет и два лева и тридесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА ищеца „Б.-88“ ЕООД ЕИК ************, да заплати на ответника „Д.
92” ЕООД, с ЕИК ************, направените разноски съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 1 079,83 лв. (хиляда седемдесет и девет лева и осемдесет и три
стотинки).
ОСЪЖДА страните да заплатят по сметка на Районен съд - гр. Тутракан невнесената
част от дължимата държавна такса, както следва:
7
1. „Б.-88“ ЕООД ЕИК ************ - 46,87 лв. (четиридесет и шест лева и осемдесет и
седем стотинки);
2. „Д. 92” ЕООД, с ЕИК ************ - 0,88 лв. (осемдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се приложи след влизането му в сила по заповедното
производство.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8