№ 1989
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110203018 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„***“ООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:град София,
район“Красно село“, ул.“Дамян Груев“ № 38, представлявано от *** обжалва
наказателно постановление (НП) № 29-2300136/26.01.2024г., издадено от ***
Главен директор на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”Инспекция на труда ” , с което е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000/две хиляди / лева, за това,
че на 01.11.2023г. в цех за изработка на сладкарски изделия, находящ се в град
София, район“Красно село“, ул.“Дамян Груев“ № 38, стопанисван от
„***“ООД, дружеството, в качеството си на местен работодател по смисъла на
& 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, е допуснал лицето ***, с дата на раждане 08.01.2004г.,
гражданин на Ливан, притежаващ паспорт № LR 1980706, със статут на
краткосрочно пребиваване в Република България, да предоставя работна сила
за работодателя, без да има право на достъп до пазара на труда-нарушение по
чл.75а, ал.5 във вр.с чл.75а, ал.2 от Закона за трудова миграция и трудова
мобилност във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Закона за трудова миграция и трудова
мобилност.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество
е основателна.
На 01.11.2023г. служителите на Изпълнителна агенция”Главна
инспекция по труда”, сред които свидетелките *** Я. извършили проверка на
място, в обект на контрол- цех за изработка на сладкарски изделия, находящ се
в град София, район“Красно село“, ул.“Дамян Груев“ № 38, стопанисван от
„***“ООД, като проверката продължила до 04.12.2023г. и приключила в
сградата на ИА“ГИТ“.
Проверяващите установили, че в качеството си на местен работодател,
дружеството допуснало гражданина на Ливан ***, със статут на краткосрочно
пребиваване в България да предоставя работна сила за работодателя, без да
има право на достъп до пазара на труда.До този извод проверяващите
стигнали, тъй като *** бил единственото лице в обекта, който се отзовал,
когато проверяващите влезли, изкачил се по стълби от по-долен етаж, за да
дойде при тях и в помещението, от което дошъл имало включена фурна,
машина за смес, готови торти, еклери, кроасани.На английски език той
обяснил на Спасова и Я., че е син на един от собствениците на сладкарския
цех, както и, че дошъл в обекта, за да го нагледа и, за да помага на баща си,
попълнил декларация, на основание чл.68, ал.1,т.3 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност - на английски език.В декларацията ***
записал, че е син на ***, дошъл да го види и посетил фабриката, за да види
как върви работата.Към момента на проверката *** бил управител на
проверявания „Цех за изработка на сладкарски изделия“, както и на „***“,
което е отразено в изготвения Протокол за извършена проверка № ПР2341311
2
от 04.12.2023г.*** телефонирал на управителя и негов баща - ***, който след
около петнадесет минути дошъл на мястото на проверката.След справка в
МВР Дирекция „Миграция“, проверяващите установили, че *** е гражданин
на Ливан с паспорт № LR 1980706, краткотрайно пребиваващ в Република
България – до 18.01.2024г. – с Решение № 1035884 от 20.10.2023г.на
Дирекция“Миграция“.
За констатираното нарушение свидетелката *** съставила АУАН, въз
основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели- *** и Ц. Я..
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е
от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Жалбата е допустима предвид следното:От представеното по делото копие на
обратна разписка/л.16/не може да се направи извод относно надлежно
връчване на процесното НП - на представител на дружеството –
жалбоподател - липсва четливо отбелязано име и фамилия на получателя.В
обратната разписка не е посочен номера на наказателно постановление (НП)
№ 29-2300136/26.01.2024г., а в графата»описание на пратката»са изписани
други номера.Ето защо, предвид липсата на доказателства, че обжалваното
НП е връчено на датата 30.01.2024г.на представител на „***“ООД, не може да
се направи извод и за подаване на жалбата, извън законоустановения срок и
след неговото изтичане.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Различните алинеи на чл. 75а от ЗТМТМ се отнасят до различни
хипотези на нарушение с оглед дееца, а именно, ал. 1 се отнася до чужденец –
гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като
командирован или изпратен в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация; ал. 2 се отнася до работодател –
физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила, а ал. 5 предвижда
налагане на наказанията по ал. 1 и 2, когато се предоставя работна сила при
условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец който няма право на достъп до пазара на
труда.
3
АУАН и наказателното постановление са издадени при наличие на
задължителните реквизити визирани в чл.42 и ч.57 от ЗАНН, но от събраните
по делото доказателства не се установи по категоричен начин извършването
на описаното в НП нарушение от страна на жалбоподателя.
Безспорно установено по делото е, че *** – ливански гражданин,
е син на *** – управител на проверявания обект“сладкарски цех“към момента
на извършване на проверката.В предоставената на английски език декларация,
на основание чл.68, ал.1,т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, той е посочил, че е син на ***, дошъл да го види и посетил
фабриката, за да види как върви работата, т.е.категорично не е заявил, че
работи там.В показанията си, дадени в о.с.з.на 31.10.2024г./л.29/свидетелката
Спасова твърди, че извода й, че лицето е правило сладкарски изделия, се
основава не на това, че е видяла *** да идвършва такава дейност, а на факта,
че“му се наложи да се измие, за да попълни представената декларация“, както
и на факта, че в помещението, от което *** дошъл, по принцип се изготвяли
сладкарски изделия.От показанията на свидетелката Я., се потвърждава
записаното в собственоръчно попълнената от *** декларация, а именно, че е
син на един от собствениците на фирмата и отишъл в обекта, за да го наглежда
и да помага.Изводът на проверяващата Я. за това, че *** правел торти, се
основава не на възприети от нея негови действия по изработването на торта, а
на фактът, че имало изкаран блат на единия плот.Твърденията на
свидетелките, че не са видели *** да извършва действия по приготвяне на
тортата, а че са възприели само, че е изцапан, че имало изкаран блат на единия
плот, разколебават записаната в т.24 от протокола от проверката(№
ПР2341311/04.12.2023г./ констатация, че на място, в обекта на контрол, лицето
е заварено да полага труд, приготвяйки сладкарски изделия – торти и пасти.
С оглед данните по делото не може да се направи извод, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.До констатациите за
обратното, АНО е достигнал дори без да са налице данни относно това, в
работно време на проверявания обект ли е извършена проверката, бил ли е
*** част от персонала, бил ли е записан в предварително изготвен месечен
график за работниците от санкционираното дружество.
Ето защо не може да се приеме за доказано, че нарушението е
4
извършено от жалбоподателя-че от страна на дружеството е допуснато
извършване на трудова дейност от ***. Достигайки до различен извод, АНО е
постановил незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 29-2300136/26.01.2024г.,
издадено от *** Главен директор на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”Инспекция на
труда ” ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ“ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“,
с което на „***“ООД, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000/две хиляди / лева, за това, че на 01.11.2023г. в цех за изработка на
сладкарски изделия, находящ се в град София, район“Красно село“, ул.“Дамян
Груев“ № 38, стопанисван от „***“ООД, дружеството, в качеството си на
местен работодател по смисъла на & 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на
закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е допуснал лицето ***, с
дата на раждане 08.01.2004г., гражданин на Ливан, притежаващ паспорт №
LR 1980706, със статут на краткосрочно пребиваване в Република България,
да предоставя работна сила за работодателя, без да има право на достъп до
пазара на труда-нарушение по чл.75а, ал.5 във вр.с чл.75а, ал.2 от Закона за
трудова миграция и трудова мобилност във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Закона за
трудова миграция и трудова мобилност.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ“ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“да заплати на „***“ООД, ЕИК: *** направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6