№ 1088
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500472 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 274 и сл. вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ 89Б,
представлявано от Светла Георгиева и Теодор Маринов – изпълнителни директори, срещу
Определение No 535 / 14.01.2022г., постановено по ч. гр.д. 304 / 2022г. по описа на ВРС, с
което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – Несебър, на основание чл. 118, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в
процесния случай, заявлението е насочено срещу двама длъжници – юридическо лице
„Муси груп“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и срещу физическото лице
М.И.И.. – съдлъжник по кредита. М.И.И.. е едноличен собственик и управител на
дружеството „Муси Груп“ ЕООД, което било индиция за наличие на тесни професионални
връзки между тях, като физическото лице е действало в рамките на неговата търговска или
професионална дейност, поради което физическото лице и нямало качеството на потребител.
В този смисъл била неприложима и специалната местна подсъдност за потребителя. Моли за
отмяна на постановеното определение и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Пред ВРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
от „Обединена Българска Банка” АД срещу солидарните длъжници „Муси Груп“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Владислав Варненчик
405, вх.22, ет.1, ап.61, представлявано от М.И.И.. и самия М.И.И.., ЕГН **********, по
което е образувано и производството по ч.гр.д. № 304/2022 г. по описа на ВРС. Със
1
заявлението се претендират дължими суми по Договор за банков кредит – овърдрафт „малки
и средни предприятия“ No MS-17-00170/ 07.03.2017г.,изменен и допълнен с Анекс No 2 от
05.10.2020г. След като по делото е изготвена служебна справка за адресната регистрация на
солидарния длъжник М.И., от която се установява, че регистрираният му постоянен адрес е в
*****, а настоящият му адрес е в *****, ВРС с обжалваното определение е прекратил
производството и го е изпратил по подсъдност на РС – Несебър, като е приел, че длъжникът
И. е потребител.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. По
същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:
Видно от обстоятелствената част на заявлението, а и от приложения към същото договор
за банков кредит – овърдрафт „малки и средни предприятия“ No MS-17-00170/ 07.03.2017г.
по програма „малък бизнес“, в който е посочен и вид на кредита -„оборотен“, се установява,
че кредитът има целеви характер и пряко обслужва търговската дейност на
кредитополучателя „Муси Груп“ ЕООД.
В § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни
законодателство разпоредбите на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по
приложението чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на
Европейския съюз /СЕС/. Разпоредбата дефинира понятието "потребител" като всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото
сходно определение на същото понятие в § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, съобразно
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Действително, че физическо лице - съдлъжник
по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на „потребител“ , ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност, но при всички случаи съдът извършва конкретна преценка
съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството
"потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или
мажоритарно участие в същото / в този смисъл Решение № 84 от 7.02.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1934/2015 г., I т. о., ТК/.
След като съдът направи служебна справка по партидата на „Муси Груп“ ЕООД, се
установява, че физическото лице – съдлъжник е едноличен собственик на капитала и
2
управител на юридическото лице –кредитополучател, считано от 2011г., поради което и
следва да се приеме, че придобиването на качеството на съдлъжник към банката от
физическото лице е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружество-
кредитополучател. Няма как да се приеме, че задължаването като физическото лице е
извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, поради
което и физическото лице М.И. няма качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от
ДР на ЗЗП. С оглед на горното и ВРС неправилно е прекратил производството, като е
приложил специалната местна подсъдност по чл. 411 ал.1 изр. второ от ГПК.
Жалбата следва да бъде уважена, като определението бъде отменено и делото върнато за
разглеждане и произнасяне по подаденото заявление с даване на указания за отстраняване
на констатирани по заявлението нередовности – същото не е подписано от заявителя, а и
липсва точно и конкретно изложение на фактите по всяко от посочените пера от
задължението.
При разглеждане на заявлението, и в случай на неговото уважаване в полза на заявителя
следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство, вкл. за настоящата
инстанция разноски, които се претендират от жалбоподателя и които въззивният съд
определя на общо 65 лв., от които 15 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл.78 ал.8 вр. чл. 25а ал.2 от НЗП.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение No 535 / 14.01.2022г., постановено по ч.гр.д. 304 / 2022г. по
описа на ВРС, 40 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на Районен съд – Несебър, на основание чл. 118, ал.2 ГПК.
ВРЪЩА делото на РС - Варна за разглеждане и произнасяне по подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ разноски в полза на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********,
за настоящото производство в размер на общо 65лв., които заповедният съд следва да
присъди съразмерно с уважената част от подаденото заявление.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3