№ 3
гр. Асеновград, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200677 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по жалба подадена на 10.06.2020г. от И.К.
С., с ЕГН ********** с адрес гр. Чепеларе, ул. „ Васил Дечев“ № 7, чрез адв. Т.Н. от
АК Пловдив, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3645892 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21,ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на ИВ. КР. С.,
с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма “С. КБ“ ЕООД с
ЕИК200296836 със седалище и адрес на управление гр. Чепеларе, ул. „ Васил Дечев“ №
7, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лв.
Настоящето разглеждане на делото е второ по ред. Във връзка с подадената
жалба от страна на представляващия ИВ. КР. С., с ЕГН ********** с адрес гр.
Чепеларе, първоначално е било образувано НАХД №5063/2020г. по описа на ПРС.
Съдебното производство по същото е било прекратено с протоколно определение
№632/23.10.2020г. като делото е било изпратено по подсъдност на РС Асеновград. По
така постъпилите материали, на 05.11.2020г. е било образувано НАХД № 881/2020г. по
описа на РС Асеновград, на ІV-ти н.с. Същото е приключило с Решение
№260044/16.03.2021г., с което обжалвания електронен фиш е бил отменен. Цитираното
решение е било обжалваното от представителя на АНО, във връзка с което е било
образувано КНАХД №2178/2021г. по описа на Административен Съд Пловдив. С
решение №2280/24.11.2021г. на касационната инстанция, постановеното решение на
1
АРС е било обезсилено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав .
При новото разглеждане на делото от настоящия състав, жалбоподателят ИВ. КР.
С. не се явява лично в съдебно заседание. Чрез отразеното в жалбата, се излагат
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за
неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото
издаване. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция не се явява и адв.
Т.Н.. В качеството на преупълномощен повереник се явява адвокат М.К., която по
същество подържа подадената жалба, като е на становище, че обжалвания електронен
фиш следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на
административно наказателните правила свързани с неговото издаване, както и поради
недоказаност на нарушението. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски, като представя списък в подкрепа на искането си.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намали
присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу И.К. С., в качеството му на
законен представител на фирма “С. КБ“ ЕООД с ЕИК200296836,за това, че на
19.03.2020г. в 11.17 часа, на главен път ІІ-86, км. 23+600, в посока на движение на
контролираните МПС от изток към запад, при максимално разрешена в извън
населеното място скорост от 90 км/ч и отчетен/приспаднат толеранс на измерената
скорост от минус 3 % в полза на водача, при движение с МПС лек автомобил „
Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с ДК№ 255М438, е извършил нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566 / с
установена скорост от 136 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 46м/ч./.
Същото е било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Като законен представител на
“С. КБ“ ЕООД, което се явява собственик на чието име е бил регистриран автомобила,
жалбоподателят бил установен и на същият била наложена глоба в размер на 400.00лв.
Съставения фиш е бил връчен на нарушителя на 28.05.2020г. / справка лист 28 от
НАХД №5063/2020г. /
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на
събраните и приобщени в хода на производството гласни доказателства- от разпита на
св. ХР. ХР. К., както и от писмените и веществени такива: Електронен фиш на ОД на
МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение
2
от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция
за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал,
протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М“, запис на СД
носител, справки и схеми от ОПУ Пловдив.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят ХР. ХР. К. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по
делото се установи и това, че на 19.03.2020г. св. К. е бил на работа дневна смяна и
около 10.00 часа се намирал на главен път ІІ-86 в зоната на км.23+600, което място се
падало на изхожда на гр. Асеновград , на около 700 метра преди кръгово кръстовище
за кв.“Долни воден“ по пътя от гр. Асеновград за гр. Пловдив. В този смисъл е и
справката намираща се на лист 20 от НАХД №5063/2020г. на ПРС. Мястото за което
говори в показанията си св. К., се установява от намираща се на лист 26 от НАХД
№5063/2020г. част от проект за организация на движението в този участък изпратен от
ОПУ Пловдив. От долната схема на тази част от проекта, ясно се виждат двете платна
за движение на пътните превозни средства и това, че в дясната част на пътя, посоката
за движение от гр. Асеновград към гр. Пловдив, няма крайпътни обекти и поставени
други пътни знаци. На същия път, в този ден, е имало въведено ограничение за
скоростта на движещите се МПС в посока от гр.Асеновград към гр. Пловдив до 90
км.ч. което представлява общото ограничение за този път. До посоченото мястото св.К.
се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК, който в последствие бил
позициониран в пътно уширение, ориентиран с предната си част срещу идващите от
изток на запад или посока от гр. Асеновград към гр. Пловдив автомобили. В предната
част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при
включен режим е контролирало движещите се в посока от изток на запад МПС-та. В
11.17 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с
него било заснет клип № 5690 /протокол към адм.нак. преписка / с движещо се МПС-
автомобил с ДК№ 255М438, който преминал със скорост от 140 км/ч, при разрешена
скорост до 90 км/ч. Констатациите на св. К. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М
№ 566, били отразени в съставения от него, с дата от 19.03.2020г. протокол, като
заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени за по-
нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС
от 19.03.2020г. била обработена, като се е установило, че заснетия в 11.17 часа
видеоклип № 5690, съдържа запис на движещ се автомобил „ Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с
ДК№ 255М438 собственост на “С. КБ“ ЕООД. Именно превишението на скоростта от
46 км.ч., след приспадане на толеранс от 4 км.ч, е станало причина да се издаде
обжалвания електронен фиш, като бил връчен на И.К. С., в качеството му на законен
представител на „“С. КБ“ ЕООД, като собственик на въпросното МПС.
3
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, представляващия дружеството,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно допуснати
процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни.
При анализа на събраните по делото доказателства, не се установяват и допуснати от
контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи
относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното
АТСС е било закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК.
Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното
АТСС е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и
временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.” Представеният по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за
задействане - в случая “П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо
полицейския автомобил, който се е намирал с предна част спрямо приближаващите от
изток от гр. Асеновград МПС / на схемата на лист 26 от НАХД №5063/2020г. /
заснетия автомобил е приближаващ. В случая не е оспорен и факта на управление на
лекия автомобил от страна на нарушителя на посочените в ел.фиш време и място. Като
е налице и пълно съответствие със снимковия материал приложен към адмн. нак.
преписка и съдържанието на намиращия се на лист 7 от КНАХД №2178/2021г. СД
носител съдържащ клип №5690.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
4
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 19.03.2020г., са
отразени номер на първо статично изображение-5672 и номер на последно статично
изображение-5705. От същия протокол се установява, че за времето от 10.00 часа до
16.00 часа на 19.03.2020г., по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС
се били направени общо 34 клипа, като клипа заснет в 11.17 часа, с номер 5690 въз
основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях. В протокола освен
другите обстоятелства за отразени и мястото където е било използвано техническото
средство и посоката на движение на автомобилите.Направените възражения от страна
повереника на жалбоподателя и тези отразени в жалбата се явяват неоснователни и
следва да се оставят без уважение.
Съдът, извършвайки преценка на събраните по делото, както и на доводите и
възраженията на страната счита, че обжалвания ЕФ е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от
одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият има нормативно
предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от
видеоклип /снимка/, създадена автоматично от използваното техническо средство.
Клипът /копие от което е приложен и по делото/ представлява веществено
доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и
установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. С оглед реквизитите на електронния фиш, предвидени в чл.189, ал. 4 от
ЗДвП, неоснователно нарушителят оспорва липсата на категорични данни относно
мястото на извършване на нарушението. Съставомерните признаци на релевираното
нарушение изискват движение в извън населено място със скорост над разрешената. В
случая от представения клип и от съдържанието на протокола за използване на АТСС
от 19.03.2020г. се установява по несъмнен начин, че мястото на деянието е на главен
път ІІ-86, км. 23+600, намиращо се в района на Община Асеновград, което именно е
посочено в електронния фиш, поради което съдът намира, че мястото на нарушението е
идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по който се нарушава по никакъв
начин правото на защита на наказаното лице.
В действителност от приложената към адм. наказателната преписка черно бяла
снимка са установява, че същата съдържа изображение на автомобил марка
„Мерцедес“, с ДК№ 255М438. Същото това изображение съответства и на
изображението заснето на видеоклип № 5690, намиращ се записан върху СД носител
на лист 7 от КНАХД №2178/2021г. Доколкото именно този клип е отбелязан в
протокола за използване на АТСС от 19.03.2020г. съставен от св.К. във връзка с
неговата работа, именно на тази дата, то е налице една непрекъсната връзка от
доказателства, от които единствения възможен извод, е че регистрационния номер,
които тези доказателства възпроизвеждат принадлежи на автомобил, който е бил
заснет с превишена скорост с посоченото в протокола АТСС. Собствеността на този
5
автомобил се установява от приложената към адм. наказателната преписка справка от
ПП и КАТ при ОДД на МВР Пловдив.
По отношение на местонахождението на АТСС, в момента на неговото
използване, съдът прие, че все пак следва да се приеме, че това е мястото което е
посочено в протокола за използване на АТСС от 19.03.2020г. В действителност от
съдържанието на цитираната и приложената към адм. наказателната преписка черно
бяла снимка се установява, че изображението което тя възпроизвежда е от дата
19.03.2020г. в 11.17часа, като също така са посочени и координати EL 24 51.0947, NL
42 01.9189.
От събраните от съдебния състав разгледал НАХД 881/2020г на АРС писмени
доказателства /справки от ОПУ на листи от 25 до 28 от същото дело/ се установява, че
те съдържат справки за географски точки с координати EL 24 51.0947, NL
42 01.9189, които обаче не попадат върху път от републиканската пътна мрежа.
Всичко това обаче не опровергава отразеното в обжалвания фиш обстоятелство,
че АТСС е бил използван именно на 19.03.2020г. като това е станало на главен път ІІ-
86, км. 23+600.Тези несъответствия в координатите посочени в изображението и на
географските точки посочени в цитираните по-горе справки от ОПУ, действително
внасят известно първоначално колебание относно точното определяне на място на
използване на АТСС. Пълния анализ на събраните по делото доказателства, водят до
категоричния извод, който следва в тази насока, а имено този, че мястото на
нарушението, е това посочено в протокола и издадени въз основа на него фиш. Поради
което съдът в пълна степен кредитира изцяло отразеното именно в протокола за
използване на АТСС от 19.03.2020г. В подкрепя на този извод е и съдържанието на
вещественото доказателство намиращо се на лист 7 от КНАХД №2178/2021г. Няма как
да се приеме за доказана версията, че едва ли не, на 19.03.2020г. за времето от 10.00 до
16.00 часа, св.К., се е намирал в имота с координати посочени в справката от ОПУ на
лист 26 от НАХД № 881/2020г. където е заснел общо 34 броя клипа на нарушители за
скорост по ЗДвП. Видно от справката, през посочения имот не съществува път, по
който да се преминат такъв брой движещите се автомобили и то с такава скорост. При
липса на път преминаващ в посочената в справката географска точка, няма как да се
приеме за достоверно, че автомобилът посочен във фиша и протокола е преминал през
полето със скорост от 136 км.ч. В този смисъл съдът прие, че доказателствената сила
на отразените обстоятелства в протокола АТСС от 19.03.2020г. не бе оборена.
В този смисъл, постъпилите справки от ОПУ Пловдив относно географските
координати, в конкретиката на фактите - не разколебават и не опровергава
доказателствената сила, както на протокола, а така и на снимковия и видео материали
/арг. от чл.189 ал.15 ЗДвП - официалният документ служи за доказване на факти от
предмета на доказване, като е допустимо доказване с всички допустими процесуални
6
способи/. Преценката за същественост на конкретни реквизити от протокола следва да
се основава на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с
останалите писмени доказателства от преписката.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №5-32-9
от 16.10.2019. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
15.10.2020г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 19.03.2020г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип“. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало
такава проверка, както през 2019г. а така и през 2020г., като неговата годност е
удължена вече до 06.08.2021г. то следва извода, че заснемането на нарушението е било
извършено с разрешено и валидно техническо средство.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателя ИВ. КР. С. да е
упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 1.03.2020г. нарушение
при движение на собствения на “С. КБ“ ЕООД, автомобил, чийто законен
представител (управител) е именно С., съгласно наличната в преписката информация и
тази на сайта на Търговски регистър /достъпна в интернет на адрес
registryagency.bg/.да е направено при управление на автомобила от друго лице,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Следователно, установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика
(законния представител на юридическото лице, собственик), то именно собственикът
(законният представител на юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят, като представляващ “С. КБ“ ЕООД, което е собственик установеното
МПС е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение.
Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в извън населено място е била до 90 км/ч, в какъвто
смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От
събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на
7
констатираното нарушение, тъй като автомобилът на „“С. КБ“ ЕООД, представлявано
от ИВ. КР. С. е заснет при движение със скорост от 136 км/ч, с автоматизирано
техническо средство, като при определяне на размера на точната скорост и глобата е
отчетена и допустимата грешка/толеранс от 4 км/ч при измерване на скоростта, при
въведено общо ограничение от 90 км/ч.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в извън населено място и превишението се явява с 46 км.ч. над
допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил
изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.5 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 км/ч с глоба 400 лв. За съдът не е
налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 400 лева,
като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да
бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки
спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита пред настоящата инстанция в размер на 80
лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Освен това съдът е на становище, че такова
възнаграждение се дължи и във връзка направеното искане съдържащо се в жалбата
против обжалваното Решение №260044/16.03.2021г., по НАХД № 881/2020г., за което е
било образувано КНАХД №2178/2021г. по описа на Административен Съд Пловдив.
Предвид това, че жалбата срещу решението на съда е била уважена и делото върнато за
ново разглеждане, то следва да бъде уважено и искането на касатора за присъждане на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита по КНАХД №2178/2021г. по описа на Административен Съд Пловдив. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита пред касационната
инстанция също в размер на 80 лева. Сбора от двете суми-общо възлизащ на сумата от
8
160лв. следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
При анализа на събраните по делото доказателства, не се установиха допуснати
от страна на АНО процесуални нарушение даващи основание за отмяна на обжалвания
ел.фиш. Всички искания от страна на защита се явяват неоснователни и се оставиха без
уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3645892 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21,ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на ИВ. КР. С.,
с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма “С. КБ“ ЕООД с
ЕИК200296836 със седалище и адрес на управление гр. Чепеларе, ул. „Васил Дечев“ №
7, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лв.
ОСЪЖДА ИВ. КР. С., с ЕГН ********** с адрес гр. Чепеларе, ул. „Васил Дечев“ № 7,
да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, сумата
от 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9