О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 11.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№468 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София чрез пълномощника юриск. Л. против Разпореждане от 07.02.2020г. на Сливенски
районен съд, постановено по ч.гр.д.№384/2020г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като
неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ю.Х.И. за сумата от 540,45лв.
- възнаграждение за закупен пакет допълнителен услуги, поради наличие на
неравноправни клаузи в договора за паричен заем и споразумението по отношение
на посочената сума.
Жалбоподателят
твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този
етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ
бр.100/2019г. правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна
клауза или обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към процесния
договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2
от ЗЗП. Излага подробни аргументи относно липсата на неравноправност в клаузите
относно пакета от допълнителни услуги. Посочва, че се касае за клауза, която не
се прилага автоматично за всички сключени договори и относно всички негови
контрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и
договорили конкретни условия. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на
заповед за изпълнение относно всички негови вземания, претендирани със
заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира присъждане на разноските, направени в
настоящото производство.
След
преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Сливенският
районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София против Ю.Х.И.
за заплащане на следните суми: главница в
размер на 527,70лв. по Договор за потребителски кредит №********** от 09.08.2018г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението;
договорно възнаграждение в размер на 90,80лв. за периода 20.11.2018г. – 20.07.2019г.;
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 540,45лв.,
дължимо до 20.07.2019г. и разноски.
Към заявлението са приложени договор
за потребителски кредит №********** от 09.08.2018г.; споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги; общи условия към договора за кредит;
погасителен план и стандартен европейки формуляр.
С атакуваното Разпореждане от 07.02.2020г., постановено
по ч.гр.д.№384/2020г. Сливенски районен съд е
разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Ю.Х.И. за следните суми: 527,70лв. главница по Договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението; 90,80лв. – договорна лихва за периода 20.11.2018г. – 20.07.2019г.
и разноски в общ размер от 131,18лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на
заповед за изпълнение в частта относно сумата от 540,45лв. – неплатено
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги. В мотивите си заповедния
съд е приел, че искането по отношение на това вземане се основава на
неравноправни клаузи.
Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“
ЕООД, гр.София на 22.02.2020г. Чатната
жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 05.03.2020г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ
бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в
производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на
неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите,
сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за заем, сключен с длъжника Ю.Х.И., имащ качеството
потребител. В случая са приложими
правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е основава именно
на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля
изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Въззивният съд споделя напълно
изводите на районния съд относно неравноправност на клаузите, на които отхвърленото
искане се основава.
Договореният допълнителен пакет услуги „Бонус” се
явяват неравноправни клаузи по следните съображения:
Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55лв.
– на практика повече отколкото самия предоставен потребителски кредит /600лв./,
се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Съотношението с
искания кредит дава основание за извод, че е налице противоречие с принципите
на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и
основния правен принцип за защита на всеки признат от правото интерес. Така
определената сума по допълнителния пакет, следва да се приема, че реално
оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена
не е включена в определения в договора ГПР. Съответно води до значително и
драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за
кредит.
Действително, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на установените в обществото морални норми, етични възгледи и правила
за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед
установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или
договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. В тази връзка
уговорката /клаузите/ в процесния договор за потребителски кредит и подписаното
между страните споразумение, по силата на които ответникът - клиент дължи на
кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за
предоставянето на допълнителни услуги от избрания пакет Бонус, т.е. дължи
възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на
възнаграждението престация от кредитора по договора, се явяват несъвместими с
оглед на този размер на цена на допълнителна услуга с установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Като такива те са
нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора.
От друга страна, дадените възможности в процесния
пакет, определено не могат да се приемат, че зависят само от волята на
потребителя. Напротив, последният е зависим от волята на кредитора. Така, както
са отразени допълнителните услуги в пет точки, определено не дават основание да
се счита, че те са конкретни, а напротив. Заплащането на възнаграждението от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор. Уговорки за намаляване
или неплащане на цената им в случай на неизползването им няма. В случая не е
ползвана нито една от уговорените възможни допълнителни услуги. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване
на такава.
Констатира се, че нито една от тези услуги няма
стойностно измерение, от което да се установява нейната тежест и да бъде
съизмерима с цената, която се заплаща за ползването на тези възможности.
Съответно нито една от възможностите, визирани по допълнителното споразумение,
не е обвързана количествено и стойностно или във времето с вноските по
допълнителния пакет, дължими от клиента ежемесечно. Всички тези данни дават
основание да се приеме, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги действително
са в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2-4 от ЗПК. Този пакет услуги
следва да се приеме, че противоречи и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Основанието за това се извежда, че с начисляването и събирането на посочените
суми по „Пакет допълнителни услуги“ не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Тези клаузи,
регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. „Допълнителен пакет
услуги“ са неравноправни по смисъла на
чл.143 от ЗЗП. Посочената разпоредбата дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
След като
заемополучателя плаща цена за получаване на услуга, която е изцяло във волята
на търговеца, то това води до неравновесие между правата и задълженията между
последния и потребителя и оттам следва извод за неосъществяване хипотезата на
чл.143, ал.1, т.3 от ЗПК.
Не може да се игнорира и факта, че допълнителните
клаузи на практика представляват въвеждане на задължение на едната страна по
договора да плати /и то предварително/ за нещо, което страната има по силата на
самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора,
както и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води
до значителна неравноправност на същите.
Следователно, налице е неравноправна клауза по смисъла
на чл.143 от ЗЗП в договора за потребителски кредит.
С оглед изложеното, като е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на сумата
от 540,45лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради
основаването й на неравноправни клаузи, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди в атакуваната с
частната жалба част. Частната жалба се явява изцяло неоснователна.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя
не следва да се присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 07.02.2020г.
на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№384/2020г. по описа на съда, в
обжалваната част, с която е отхвърлено като неоснователно искането на „Профи
кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против Ю.Х.И. за сумата от 540,45лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.