Решение по дело №27/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 415
Дата: 17 юни 2022 г. (в сила от 11 април 2023 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20227260700027
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№415

гр. Хасково, 17.06.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 27 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Г.Т.С. *** , против Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/06/3/0/02989/3/01/04/02, изх.№01-260-6500/1156/29.12.2021г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Хасково, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337.00 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговите цели. Не били посочени фактически и правни основания за издаването му. От изложеното в него не ставало ясно в какво се изразява неспазването на изискванията на чл.14, ал.1, т.8 и чл.15, ал.2, предл. второ от договор № 26/06/3/0/02989 от 28.04.2017г. с ДФ „Земеделие” и чл.41, т.9 от Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. На следващо място, в случая било налице смесване на производството по налагане на финансова корекция с това по установяване на публично държавно вземане. Първото се развивало по реда ЗУСЕСИФ, а второто по реда на чл.166, ал.2 от ДОПК. След като органът се позовавал в АУПДВ на установено неизпълнение на конкретни показатели, заложени в бизнес плана, следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП във връзка с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ. Твърди се още, че посоченият от административния орган размер на стандартния производствен обем /СПО/ не бил изчислен по законово предвидения механизъм. Не били отчетени данните от анкетните формуляри на посочената в уведомителното писмо анкетна карта по Наредба №3 от 1999г. Стопанството на жалбоподателката не включвало култури, които да не съответствали на одобреното искане/уведомление за промяна на заложените за засяване, съгласно бизнес плана, култури за стопанската 2019/2020г. Допълнителни и непосочени в бизнес плана култури по смисъла на Наредба №10 от 10.06.2016г. не били налице. Невярно било посоченото в акта, че от заявените култури на имотите с обща площ 28,08 ха в * и *, 21,88 ха били угар, както и че 0,97 ха били сливи. Реално 10,3 дка били сливи и 280 дка лук и картофи. Тези площи неоснователно били изключени от площта, формираща СПО. Бизнес планът по отношение на предвидените площи и култури бил изпълнен изцяло, включително по отношение на засяването на 280 дка с лук. Това, че към датата на сочените проверки реколтата от лук била прибрана не игнорирало установимия факт, че площите били обработени и засадени с лук. Неоснователно бил пренебрегнат факта, че засятата култура била зимен лук, за който технологичното време за засаждане било от 15.10. до 15.11, а това за прибиране на реколтата от 15.04. до 30.05, и необичайно топлата зима благоприятствала бързото му развитие. В тази връзка, в АУПДВ не се съдържали мотиви и отговор на възражението за това, че в конкретния случай към датата на извършване на проверката - 26.06.2020г., реколтата от засетия върху проверяваните площи лук била прибрана. Не били обсъдени и представените пред административния орган доказателства в подкрепа на основателността на възраженията, а именно документите за продадена продукция – документи за горива, данъчна декларация, както и сателитните снимки на обработваните площи, от които се виждало, че била направена почвообработка на същите, и се установявало наличието на засята култура – лук.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощника си адв. К., която поддържа жалбата. Допълнителни доводи за нейната основателност се навеждат в писмени бележки. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на обжалвания административен акт. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващата, в случай на уважаване на жалбата.

Административен съд – Хасково, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.04.2017г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Г.Т.С., като „ползвател“, е сключен Договор №26/06/3/0/02989/28.04.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /л.46/. Договорът е сключен на основание чл.27, ал.5 и ал.6 от Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. и Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане №03-260-РД/159 от 26.04.2017г. на директора на ДФ „Земеделие“.

Според чл.14, ал.1, т.8 от Договора, „ползвателят се задължава в срок до изтичане на пет години от сключване на този договор да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за подпомагане и в този договор, като промяната във видовете култури и/или животни се допуска при спазване на изискванията на чл.17 от Наредба №10 от 10.06.2016г. въз основа на писмено уведомление от ползвателя и след изрично писмено съгласие от фонда; ползвателя е длъжен да уведомява писмено фонда и за промяната в заложените срокове за засяване/засаждане на земеделските култури при спазване на изискването по чл.15, ал.2 от същата наредба“. В чл.15, ал.2 от договора е предвидено задължение на ползвателя „да не променя бизнес плана, когато това е свързано със замяна на заложените за отглеждане животни /освен при подмяна/замяна на един вид дребен рогат добитък с друг вид такъв/ и/или основни земеделски култури /освен преминаване от един вид едногодишни култури в друг вид такива/, с изключение на преминаване от един вид едногодишни култури в друг вид едногодишни/многогодишни култури и/или от един вид трайни насаждения в друг вид трайни насаждения със същия размер СПО на единица площ“. Посочено е, че „включването в стопанството на допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури и/или животни е допустимо само след изричното писмено одобрение на фонда. Промяната на вида на отглежданите земеделски култури е допустима само когато заложените в бизнес плана инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи могат да се използват за отглеждането и на новите земеделски култури, освен ако не се извърши съответна промяна и във вида на инвестициите, както и когато това не води до несъответствие с критериите за подбор, по които е бил оценен проектът“.

Между ДФ „Земеделие“ и Г.Т.С. е бил сключен и анекс към договора /л.44/, като с раздел II от него - Размер и начин на плащане на помощта, текстовете на чл.3 (3) и чл.6 (1), цитирани в анекса, се заличават и се създават нови, конкретно посочени.

Не е спорно по делото, че сумата, предмет на оспорения акт е била получена от оспорващата по силата на сключения между нея и ДФ „Земеделие“ договор. В тази връзка, установява се, че на 28.06.2018г. е била подадена и заявката за второ плащане с №26/06/3/0/02989/3/01 /л.27/, по която във връзка с Решение №26/06/3/0/02989/3/01/03/01 на директор на ОД на ДФЗ – Хасково, на 08.03.2019г. е била изплатена сумата 9 779 лева /л.323/, представляваща второ плащане на основание сключения договор.

Установява се от доказателствата по делото, че на 09.05.2017г. до директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Хасково е било подадено Искане/уведомление от Г.Т.С. за промяна на бизнес плана вх.№02-260-650/1740/09.05.2017г. /л.65/. С уведомително писмо с Изх. №02-260-6500/7009# от 28.01.2020г. /л.392/ лицето е било уведомено, че искането за промяна е било одобрено. Съгласно текста, промяната включва промяна в площта на засаждане на сливи в четвърта стопанска година 2019/2020 и пета стопанска година 2020/2021 - от 10 дка на 10,300 дка; промяна в срока на засаждане на лук в четвърта стопанска година 2019/2020 - от 25.05-30.05.2020г. на 01.03-30.03.2020г., и пета стопанска година 2020/2021 - от 25.05-30.05.2021г. на 01.03-30.03.2021г., както и в площта на засаждане на лук в четвърта стопанска година 2019/2020 - от 6,500 дка на 280,00 дка, и пета стопанска година 2020/2021 - от 6,500 дка 280,00 дка.

На 18.05.2020г. в ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково е бил заведен сигнал вх.№02-260-6500/6260/18.05.2020г. /л.377/ за необработвани, а само дисковани площи в * и *, общ. Свиленград. Сред посочените лица в сигнала е и Г.Т.С..

На 29.06.2020г. от служители на ДФ „Земеделие“, РТИ – Хасково, е била извършена проверка на място на стопанството на Г.Т.С., резултатите от която са отразени в Доклад за проверка на площи /л.327/, съобщени на лицето с Уведомително писмо изх.№01-262-6500/110/29.06.2020г. /л.355/. На 02.10.2020г. е била извършена втора проверка на място, за която също е бил съставен Доклад за проверка на площи /л.359/, съобщен на лицето с Уведомително писмо изх.№01-262-6500/704/05.10.2020г. /л.370/. С посочените уведомително писма, на С. е предоставена възможност да направи забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване на съответното писмо.

От изготвените доклади става ясно, че само част от установените при проверките площи са били заети със земеделски култури, а именно: със сливи – 0.97 ха, с пшеница – 0,39 ха, със слънчоглед – 1,64, а останалите били угар. Към докладите са били представени писмения обяснения от С. /л.352, 353/.

С уведомително писмо, изх.№01-260-6500/1141 от 27.11.2020г. /л.398/ на основание чл.24 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от АПК, директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ - Хасково е уведомил Г.Т.С., че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото е посочено, че производството се открива във връзка с получен сигнал и след извършените проверки на място по заявление за директни плащания с УИН:2618052099254 от отдел РТИ – Хасково, като заявените култури по директни плащания касаели и Договор № 26/06/3/0/02989 от 28.04.2017г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР 2014-2020г. Посочено е, че при извършване на проверките на място на 29.06.2020г. и 02.10.2020г., след второ плащане, било установено неспазване на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.8 и чл.15, ал.2 от Договор №26/06/3/0/02989 от 28.04.2017г., чл.41, т.9 от Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., на министъра на земеделието на храните и горите. При проверка на заявените култури на имотите с обща площ 28,08 ха, в * и *, било установено наличието на общо 24,88 ха, от които сливи 0,97 ха, пшеница 0,39 ха, слънчоглед 1,64 ха и угар 21,88 ха. Тези култури не съответствали на одобреното искане/уведомление за промяна на заложените за засяване по бизнес плана култури за стопанската 2019/2020г., а именно – 10,300 дка сливи и 280,00 дка лук. С писмото С. е уведомена и че общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие” ще издаде АУПДВ е 29 337 лева, представляващо пълния размер на полученото първо и второ плащане, както и законната лихва върху същото от датата на извършване на нарушението.

Уведомителното писмо е било получено от С. на 04.12.2020г., видно от известие за доставяне PS 6300 0156W5 3 /л.401/.

В предоставения ѝ срок Г.С. е депозирала възражение /л.402/ срещу посоченото в уведомителното писмо, като изразила своето несъгласие.

Във връзка със Запитване с изх.№05-2-260/13#3 от 11.06.2021г., от РТИ – Хасково е било изпратен Отговор на запитване изх.№05-02-260/13#4/14.06.2021г. /л.413/ до началник отдел РРА в ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково, в което е посочено, че при проверките на площи, заявени с лук от Г.С. се установило, че парцелите били под угар или недопустими за подпомагане. Не били установени следи от заявената култура /лук/. На парцел с № 48698-842-1-2 било установено частично нахвърляне на глави с лук с цел да се заблуди експерт, че на заявената площ бил отглеждан лук. От заявени по схема ЗС-КЛЧ 23,75 ха, допустими за подпомагане били 0,00 ха.

На 28.06.2021г. в ДФ „Земеделие“, ОД – Хасково от С. е било входирано Заявление вх.№01-260-6500/1141#3 /л.416/, към което приложила доказателства, удостоверяващи отглеждането на лук и картофи  върху площ от 280 дка.

На 29.12.2021г. е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане №26/06/3/0/02989/3/01/04/02, изх.№01-260-6500/1156/29.12.2021г., с който на основание чл.17, ал.2 от Договор №26/06/3/0/02989 от 28.04.2017г., чл.44, т.6 от Наредба №10, както и на основание чл.59, ат.1 и 2 от АПК и във връзка е чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и чл.20а, ал.2, ал.4 и ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за неспазени изисквания на чл.14, ал.1, т.8 и чл.15, ал.2, предложение второ от Договор №26/06/3/0/02989 от 28.04.2017г., както и  чл.41, т.9 от Наредба №10/10.06.2016г., директорът ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково е определил на Г.Т.С. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 29 337.00 лева.

От фактическа страна в АУПДВ е посочено сключването на Договор №26/06/3/0/02989 от 28.04.2017г. между ДФ „Земеделие“ и Г.Т.С., като са цитирани чл.14, ал.1, т.8 и чл.15, ал.2 от същия. Отбелязано е направеното от лицето искане за промяна на бизнес плана му и последвалото одобрение на това искане. Посочено е, че за стопанската 2019/2020г. следвало да се отглеждат 10,300 дка сливи и 280,00 дка лук, които площи с култури формирали СПО /стандартен производствен обем/ в размер на 163 079,15 евро. Разяснено е, че СПО е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно приложение №1 към Наредба №10/10.06.2016г., като изчисляване на СПО на стопанството се извършвало с помощта на таблицата. Посочено е и че от изготвените доклади за проверка на площи е било установено наличието на общо 24,88 ха площи, от които сливи - 0,97 ха, пшеница - 0,39 ха, слънчоглед - 1,64 ха и угар - 21,88 ха. Прието, че установените след проверките култури не съответстват на одобреното искане/уведомление за промяна на заложените по бизнес плана култури за стопанската 2019/2020г., а именно: 10,300 дка сливи и 280,00 дка лук. В случая било налице неподдържане на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за период от подаване на заявката второ плащане до изтичане на пет години от дата на сключване на договора. Предвид изложените факти и обстоятелства и след анализ на предоставените документи и доказателства, директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ - Хасково приел възраженията на С. за неоснователни. Посочил още, че от доказателствата за реализирана печалба от отглежданата култура лук - копие на Регистър на агротехнически мероприятия, документи за продажба на лук и картофи - фискални бонове, и годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020г., не можело да бъде установено, че била реализирана продукция от произведени лук и картофи. Същите не доказвали по безспорен начин отглеждането на културите в стопанството. Освен това фискалният бон, удостоверяващ продажбата на лук бил издаден в края на годината – на 29.12.2020г., непосредствено след датата на изпращане на писмото за откриване на производство по издаване на АУПДВ, което пораждало съмнението, че фискалният бон бил издаден поради наличие на посочените писмо обстоятелства. Предвид изложеното е направен крайният извод, че не били спазени изискванията на чл.14, ал.1, т.8 и чл.15, ал.2 от Договор №26/06/3/0/02989 от 28.04.2017г., както и на чл.41, т.9 от Наредба №10/10.06.2016г.

Актът е изпратен на адреса на С. и получен на 30.12.2021г. от Желязко Стоянов - син, видно от отбелязването, направено в известие за доставяне /л.470/ и получен на 30.12.2021г., а жалбата е подадена на 11.01.2022г.

По делото по искане на жалбоподателката бяха събрани и допълнителни доказателства, чрез разпита на свидетеля Е.В.С.– син на оспорващата.  Пред съда същият заяви, че в землището на с.Младиново бил засят лук на площ около 12,5 дка, а в землището на * имало около 220 дка от същата култура, картофите били около 40-50дка. Участвал в засаждането на тези култури в началото на октомври 2019г. Лука се отглеждал за зрял, пресен не отглеждали. Прибрали били реколтата, като по-голямата част от нея продали, вкл. и на лица които участвали в прибирането. След прибирането, в площите останал наранен лук и по-малък, който бил негоден. Заявява, че останалите в почвата глави лук след прибиране реколтата, от същите биха поникнали пера, след дъжд.

Свидетелят Ж.В.С., също син на жалбоподателката, заявява, че участвал в сеитбата на лука през ноември. Извадили го през м. май, стоял на склад и след това го продали, вкл. и на лица които участвали в прибирането от полето.

За изясняване на делото от фактическа страна, по делото се назначиха съдебно-агрономическа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

Заключението по съдебно-агрономическа експертиза, гласи, че в Южна България и по конкретно в землището на * и *, при предзимно засаждане на арпаджик през времето от 15 октомври до 15 ноември, технологичното време за прибиране на реколта - лук глави от арпаджик, не може да бъде в периода от 15 април до 30 май на следващата година. Засаденият лук от арпаджик предзимно и прибирането му в периода от 15 април до 30 май на следващата година щял да бъде прибран/реколтиран като лук за зелено, но не и като лук глави от арпаджик/зрял лук глави. Засаденият предзимно арпаджик в посочения период от 15.10. - 15.11. не можел да се развие и да произведе/да образува глави лук, които да узреят в посочения период - от 15 април до 30 май на следващата година. Лук за глави от арпаджик/ зрял лук глави, технологично се прибирал в края на месец юли, началото на август. В посочения период можело да бъде прибрана реколта - лук за зелено. Относно културата картофи, заключението на експерта гласи, че за равнинната част на Южна България /землище * и */ ранните картофи се изнасят и засаждат рътени от около 20.02. до 10.03. При много ранно засаждане клубените можело да загинат или развилата се надземна маса да бъде поразена от възвратни слани/късни слани. Ранните картофи се реколтирали/изваждали през втората половина на май, юни. Отбелязва се от експерта, че по делото няма налични метеорологични справки относно това, какви са били почвената и въздушната температура и количеството валежи л./кв.м. през зимния и пролетен период в района на землище * и *, поради което становище относно благоприятни климатичните условия за развитието на земеделска култура - лук за глави от арпаджик/зрял лук глави, и картофи, не можело да бъде дадено. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не са налице документи за посадъчен материал /арпаджик/, с които жалбоподателката да е разполагала. Посочва, че глави лук могат да бъдат добити само от засят арпаджик.

В изпълнение на поставените задачи по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ вещото лице сочи на първо място, че СПО на земеделското стопанство на жалбоподателката за всички култури е 294 070.65 лева /150 355.94 евро/, а СПО само за културите сливи и лук е 262 406.49 лева /134 166.31 евро/. На следващо място, съгласно представения по делото бизнес план, част III, т.1 „Дейност и инвестиции“, Таблица 8, ползвателят бил задължен да поддържа през стопанските 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020г./2021г. общо 16,500 дка площи, в т.ч. 10 дка сливи и 6,50 дка спанак. При одобряване на второто плащане по договора, размерът на СПО бил 14 481,43 евро, формиран на базата на подаденото заявление от ползвателя и Форма за наблюдение и оценка с дата 28.06.2018г. за 10,400 дка сливи и 12,4990 дка лук. На трето място, експертът посочва, че на 16.05.2017г. е било извършено първо плащане по Договор №26/06/3/0/02989, а на 28.06.2018г. – второ, като общо изплатената сума била в размер на 29 337.00 лева. На следващо място, СПО на стопанството на С. бил формиран в размер на базата 10,400 дка сливи и 12,4990 дка лук, което образувало СПО в размер на 14481.43 евро на базата на подаденото заявление от ползвателя и Форма за наблюдение и оценка с дата 28.06.2018г. за 10,400 дка сливи и 12,4990 дка лук. На последно място вещото лице е установило, че към 02.10.2020г. - датата на приключване на последната проверка, размерът на СПО се определял на базата на 0,97 ха сливи и бил в размер на 7027.66 евро.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Оспорването е направено в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес, поради което същото е допустимо.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.

Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Според разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност. Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В чл.20а, ал.6 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая със Заповед № ОЗ-РД/1759 от 21.06.2021г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на областните директори на ДФ „Земеделие“ изрично посочените в нея правомощия, между които е и издаването на актове за установяване на публично държавно вземане по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.

Оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, в т. ч. фактически и правни основания за издаването му.

Не се установява входа на административното производство да са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Органът е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за започване на производството, като му е предоставена и възможност да участва в него, видно от уведомително писмо, изх.№01-260-6500/1141 от 27.11.2020г.

Неоснователно е твърдението, че в случая е следвало да се издаде решение за финансова корекция на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП във връзка с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, вместо АУПДВ. В тази насока следва да се има предвид, че безвъзмездната финансова помощ е била предоставена на жалбоподателката по реда на относимата Наредба №10 от 10.06.2016г., където е предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по мярката. В чл.41, т.9 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. е предвидено задължения на ползвателя на финансовата помощ в срок до изтичане на пет години от сключване на договора да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ. За изясняване на въпроса за вида на акта, който е следвало да се издаде в случая, е нужно още да се подчертае, че в конкретния казус е налице неспазване на ангажимент от страна на ползвателя на помощта, поет със сключения между него и ДФ „Земеделие“ административен договор, конкретно на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.8 – „… да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО …“, и чл.15, ал.2, прел. второ – „… да не променя бизнес плана, когато това е свързано със замяна на …. основни земеделски култури …“ /що се отнася до вида на основните земеделски култури в стопанството/. В този смисъл дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи именно с издаването на АУПДВ. В подкрепа на последното следва да се има предвид и разпоредбата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 98 от 2019г. в сила от 13.12.2019г./, според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Съгласно от чл.41, т.8, т.9 и чл.19, ал.5 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. и чл.14, ал.1 от сключения от договор, този период на мониторинг е пет години от датата на сключване на договора, и не е изтекъл и към настоящия момент. Следователно, производството е започнало и проведено по реда на наредба по приложение на ЗПЗП, в рамките на периода на мониторинг, поради което приложим е досегашният ред за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Настоящият казус попада в приложението на чл.27, ал.7 ЗПЗП, според който при неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

В гореизложения смисъл са и мотивите на Решение № 2909 от 29.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 7716/2021г., I о., докладчик председателят С. А..

Оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбите на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на РА, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Несъмнено е и че в случая се касае за неправомерно получени средства по проект, финансиран от средства на Европейския съюз по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК.

Съдът приема, че е налице неспазване от страна на оспорващата на хипотезите на чл.14, ал.1, т.8 и чл.15, ал.2, прел. второ от сключения между нея и ДФ „Земеделие“ договор, както и на чл.41, т.9 от Наредба №10 от 10.06.2016г. Действително в случая се установява, че С. не е поддържала икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, като отглежда видовете култури, заявени от самата нея - с писмено уведомление по реда на чл.17 от Наредба №10 от 10.06.2016г., по което е получила съгласие от ДФ „Земеделие“ /л.392/. В тази връзка, по делото се установи, че в стопанство на жалбоподателката са били отглеждани сливи - 0,97 ха, пшеница - 0,39 ха, слънчоглед - 1,64 ха, като значителна част площите са били установени с угар - 21,88 ха, при заявени за подпомагане площи от 10.3 дка сливи и 280 дка лук /л.392/ за стопански години 2019/2020 и 2020/2021. Съответно е не било спазено и изискването за размера на СПО, тъй като при това фактическо положение СПО се определя на базата само на културата сливи, които и не са били отглеждани в размера на заявената площ от 10.3 ха, а на площ 9,7 дка, и е в размер на 7027.66 евро. Площи с лук, отглеждани от С. не са били установени, респ. включването на площи с тази култура в икономическия размер на стопанството, измерен с СПО, е невъзможно.

Твърденията в жалбата в насока действително отглеждане на културата лук в заявените площи са неоснователни. Производство на лук от страна на С. в случая не се установява, съответно не се доказва да е била реализирана такава продукция. Представените по делото документи /л.129-138/ в подкрепа на твърдението за отглеждане на лук, не могат да се приемат за такива, доказващи продажба на количества от тази култура, тъй като спорът се отнася за отглеждане на лук през стопанските години 2019/2020 и 2020/2021, а издаваните от С. фактури са за сделки, извършвани през 2017г. Също така, представеният пред административния орган и приложен по делото като част от преписката по издаване на АУПДВ, фискален бон /л.436/ не доказва реализирана продукция от произведен лук. От една страна на първо място това е така, защото този документ е в противоречие с твърдението в жалбата за отглеждан зимен лук, за който технологичното време за засаждане било от 15.10. до 15.11, а това за прибиране на реколтата от 15.04. до 30.05. Съответно, ако се приеме, че този фискален бон е бил издаден за продажба на въпросния зимен лук, то неясно остава обстоятелството как след изваждането /прибирането му/ в периода от 15.04. до 30.05 първата продажба е била осъществена едва към дата 29.12.2020г. Освен това фискалният бон е бил издаден непосредствено след получаване на 04.12.2020г. на уведомително писмо, изх.№01-260-6500/1141 от 27.11.2020г., с което било извършено уведомяване на откриване производство по издаване АУПДВ. Също така, съдът отчита установено от експерта по съдебно-агрономическа експертиза, а именно, че не са налице документи за посадъчен материал /арпаджик/, с които жалбоподателката да е разполагала за да може да бъдат добити глави лук /зимен/, за което е нужен т.нар. арпаджик. Не се представиха и доказателства - както за прибиране на реколтата от полетата преди датата на първата проверка на място, обективирана в доклад от 29.06.2020г., която е включвала посещение на заявени за подпомагане площи на дати 23.06 и 24.06, видно от снимковия материал по делото /л.544-673/. Липсват и доказателства за отглеждане и реализация на лук на зелено, какъвто според вещото лице е единствено възможно да бъде прибран/реколтиран в периода от 15 април до 30 май в каквато насока са твърденията в жалбата. Следва да се отбележи също, че така установената от вещото лице технологична възможност за прибране/реколтиране в посочения период само на лук на зелено не кореспондира с показанията на свидетеля по делото – син на жалбоподателката, който заявява, че са отглеждали само зрял лук /зимен/. Необходимо е да се посочи и че предвид твърдението за отглеждан лук, е необяснимо как за периода от 2017г. - когато са били реализирани количества от тази култура л.129-138/, до 29.12.2020г. - дата на издаване на фискален бон за продаден лук, жалбоподателката не извършвала сделки с лук. Липсата на такива сделки или на каквито и да е други доказателства за реализация на количества лук, се подсилва и от факта, че оспарващата е заявила пред ДФ "Земеделие" отглеждане на този вид култура на площ от 280 дка, което предполага добив в пъти по-голям от посочения във фискалния бон. Дори и да се допусне, че такава реколта /от зимен лук/ е била прибрана преди извършената от ДФ „Земеделие“ проверка на посочените дати, с оглед доказване изпълнението на задълженията по договора и на изискванията на наредба Наредба №10/10.10.2016г., за икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, жалбоподателката следваше да обори твърденията в оспорения АУПДВ и да опровергае подкрепящите го доказателствата, чрез безспорни доказателства в обратния смисъл.

В подкрепа на горното, предвид липсата на площи с лук и наличие в заявените площи на култури, различни от тези, които е следвало да бъдат отглеждани, съдът приема, че е налице и неспазване от страна на жалбоподателката на изискваното по чл.15, ал.2 от договора - да не се заменят основни земеделски култури.

Важно е да се отбележи, че СПО представлява земята, за която е поет ангажимента и това изрично е записнао в чл.14, ал.1, т.9 и 10 от договора.

В случая от оспорващата не са били спазени както цитираните по-горе клаузи от договора, така и разпоредбата на чл.41, т.9 от Наредба №10/10.10.2016г., в която е регламентирано задължение на ползвателя на безвъзмездната финансова помощ да поддържа икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за който е получил второ плащане, което означава, че същият няма право нито да увеличава, нито да намалява стопанството. При това положение правилно административният орган е приел, че е налице намаление на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, тъй като от първоначално заявеното отглеждане на сливи на площ 10,3 дка, реално установени са 9,7 дка, а от заявения за отглеждане лук на площ 280 дка, реално установени са 0,00 дка. Или, във финансово измерение от заявено СПО за площи със сливи и лук, е налице установено СПО само за сливи и то в размер на 7027.66 евро, вместо в размер на 7462.36 евро /изчислено съобразно Приложение №1 от Наредба № 10/10.10.2016г./.

Поради така установените неспазени договорни клаузи и нормативни разпоредби, правомерно административният орган е определил размера на подлежащата на възстановяване помощ съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП.

По гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 150 – депозит за вещо лице.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.С. *** , против Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/06/3/0/02989/3/01/04/02, изх.№01-260-6500/1156/29.12.2021г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Хасково, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337.00 лева.

ОСЪЖДА Г.Т.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: