Решение по дело №160/2020 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 260045
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 16 април 2022 г.)
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20203250100160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

  

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№….

                            От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,22.04.2021 година

                   Решение от книга за открити заседания №…… от 22.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Тервелски районен съд в публично съдебно заседание  проведено на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ

         При секретаря Милена Димова, като сложи на разглеждане гр.дело №160 по описа на съда за 2020 година , докладваното от районния съдия  Ганчо Драганов  и за да се произнесе взе предвид следното:      

         Производството е образувано по искова молба с вх. №2343/27.09.2017г. от  В.П.И. с ЕГН-********** *** и Т.Д.И.  с ЕГН-********** ***, чрез пълномощник адв.Р.Б. от ДАК с адрес ***.Св.Климент Охридски №9, ет.1, офис 2 срещу Община-Тервел, гр.Тервел, представлявана от кмета С.С.с адрес гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Св.Св.Кирил и Методий №8,  с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗС. Ищците молят да бъде постановено решение, с което да се признае за установено правото ни на собственост върху Поземлен имот от 2100кв.м./две хиляди и сто кв.м./, с начин на трайно ползване за друг вид застрояване, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 39127.31.174с обща площ 3531 кв.м.по КККР на с.Кочмар, общ.Тервел при граници и съседи 39127.31.175, 39127.31.164, 39127.31.173 и 39127.31 Подобрени със заповед РД -18- 1427/06.08.2018г. на изпълнителен директор на АГКК. Като решението на съда бъде придружено със скица на вещото лице.

Ищцата В.П.И. твърди в исковата молба, че  покойният й вече баща П. И. С./П. И. С. Д./ бивш жител *** бил собственик на дворно място с площ от 2.100дка./ два декара и сто кв.м. /.Правото на собственост върху имота било придобито на основание протокол за заменяне жилищни и стопански сгради и дворни места на преселниците от северна Добруджа настанени в с.Кочмар от 17 юли 1941 год. Този имот нейния баща владял и ползвал, докато тя се омъжила, след което го предоставил на нея и съпругът й – другият ищец да го ползват. След неговата смърт, ищцата продължила да владее имота заедно със своя съпруг Т.Д.И., с който имат сключен брак от 15.11.1964год. Твърди, че този имот владеят и до днес, поради  което считат, че са придобили правото на собственост по наследство и давност по смисъла на чл.79 от ЗС. Владението осъществявали самостоятелно явно без прекъсване и необезпокоявано от никого.

По картата на възстановената собственост на с.Кочмар двора им попадал в имот №000174 с обща площ 3.531 дка. /три декара петстотин тридесет и един кв.м./. Сега имота се води по КККР на с.Кочмар, общ.Тервел одобрени със заповед РД -18-1427/06.08.2018г. на изпълнителен директор на АГКК с начин на трайно ползване за друг вид застрояване с площ 3531кв.м. съставляващ поземлен имот с идентификатор 39127.31.174 при граници и съседи 39127.31.175, 39127.31.164, 39127 .31.173 и 39127.31.7.

Ищците сочат, че не са подавали заявление за възстановяване на процесния имот в ОС „Земеделие”, тогава поземлена комисия, защото те обработвали имота непрекъснато и владели земята си в реални граници до момента на влизане на ЗСПЗЗ, както и към момента.

Твърдят, че многократно са ходили в община Тервел за уреждане на спора, но отговора бил, че в момента няма процедура, по която да им отделят техния имот и докато се реши проблема няма да пускат процесния имот 39127.31.174 по КККР на с.Кочмар на търг, а те да го гледали целият, като да заплащат наем на част от имота.

С разпореждане  №418 от 16.07.2020 година Районен съд - Тервел е изпратил на   ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от ответника Община-Тервел, гр.Тервел съответно на 16.07.2020г.

В законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от ответника Община-Тервел, гр.Тервел, представлявана от кмета Симеон Симеонов, чрез пълномощник адв.М.М., със съдебен адрес ***.Св.Кирил и Методий №8 , в който изразяват своето становище  по допустимостта и основателността  на предявеният иск. Оспорват изцяло предявеният иск, считат същия за недопустим в алтернатива за неоснователен. В отговора ответника сочи, че процесния имот е актуван от Община Тервел.Ответника твърди, че съгласно решение №1/22.12.2008 година, на комисията по чл.19, ал.2 ат ЗСПЗЗ, одобрена със заповед № РД 10-360/22.12.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Добрич, е предадена като собственост от държавата към общините на основание   „Земи, които са станали собственост на общините, поради изтичане на 10г. срок преди влизане в сила на измененията на ЗСПЗЗ  ДВ бр.13/2007г., на осн. параграф 26 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ.

На следващо място да сочи, че Община Тервел е провела търг за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, вкл. за процесния имот № 000174 с площ от 3,531 кв.м. Ищцата В.П.И. доброволно е участвала в търга и е сключила договор за наем за целият имот № 000174 с площ от 3,531 кв.м. Същата не само не е оспорила собствеността на общината, но е заплатила на база издадената от Община Тервел фактура № ********** / 08. 08. 2016г. наемната цена с разписка за безкасово плащане № **********/08.08.2016г.

С оглед на това сочи, че безспорно Община Тервел е владяла процесния имот в цялост като свой, от предоставянето й с протоколното решение от 22.12.2008г. на Комисията от ОС „Земеделие“, а от 09.03.2015г. на основание АЧОС, до настоящият момент необезпокоявано, включително като го е отдавала по наем на ищцата.

Ответника счита така предявения иск с искова молба за недопустим и неоснователен, и молим съда да го отхвърли на тези основания.

По делото бяха приети следните писмени доказателства: - заверени копия протокол за заменяне жилищните и стопански сгради и дворни места на преселниците от северна Добруджа, настанени в с.Кочмар от 17 юли 1941г.; удостоверение за наследници изх.№АО-1/7 от 08.05.2020г. издадено от Кметство с.Кочмар, общ.Тервели; удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0012/15.11.1964г. в с.Кочмар, общ.Тервел; отговор на ОС„Земеделие“ гр.Тервел; справка по данни за имот по електронна партида №23603/09.03.2015г.;скица на поземлен имот №15-594541-07.07.2020г. и заверени копия от приложение 1 от ПР №1 от 22.12.2008г.; АЧОС №2471/27.02.2015г.; договор за наем №2718/05.08.2016г.; фактура №**********/08.08.2016г. и разписка за безкасово плащане №*********/08.08.2016г., съдебно техническа експертиза, копие от фонда на „Поземлена дирекция“ Толбухин/Добрич, скица на дворовете в с.Кочмар, Добричко от 1941 година, мащаб 1:2000, писмо на ДА „Архиви“ и удостоверение на Община Тервел

         По делото бяха допуснати и разпитани свидетелите  М.Г.Й. и С.М.Б.,  водени от ищеца.  

         От събраните по делото доказателства които съдът обсъди в тяхната цялост намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е по делото от представеното и прието удостоверение за наследниции свидетелските показания, че П. И. С. /Д./ бивш жител *** починал на 19.12.1986 г.  е баща на ищцата В.П.И., и  е бил собственик на дворно място с площ от 2.100 дка, на основание протокол за заменяне жилищни и стопански сгради и дворни места на преселници от Северна Добруджа настанени в с.Кочмар от 17.07.1941 година.Този факт не се оспорва от ответната страна.

От представеното  удостоверение за сключен граждански брак от се установи, че ищците Т.Д.И.  с ЕГН-********** и В.П.И. с ЕГН-********** са сключили граждански брак на 15.11.1064 г.

Видно от Приложение № I към раздел I. т. I от протоколно решение № I от 22.12.2008г. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-10- 173/04.07.2008г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Добрич е включила имот № 000174 като земя-общинска собственост и на основание чл. 19, ал. I ЗСПЗЗ е предала същия на Община Тервел.

На 27.02.2015г. Община Тервел е издала Акт за частна общинска собственост № 2471, отразен в регистър I, досие 2340/14/2015, вписан в Службата по вписвания под № 61, том II, вх. per. № 453 от 09.03.2015г.

Видно от приложеният Договор № 2718 за наем на земеделска земя от 05.08.2016г., Община Тервел на основание Акт за частна общинска собственост № 2471 от 27.02.2015г. е провела търг за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, вкл. за процесния имот № 000174 с площ от 3,531 кв.м. Ищцата В.П.И. доброволно е участвала в търга и е сключила посоченият по-горе Договор за наем за целият имот № 000174 с площ от 3,531 кв.м. Същата не само не е оспорила собствеността на общината, но е заплатила на база издадената от Община Тервел фактура № ********** / 08. 08. 2016г. наемната цена с разписка за безкасово плащане № **********/08.08.2016г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е наличието на правен интерес от страна на ищеца. В настоящото производство правният интерес се установява от наведените в исковата молба твърдения, че ответната страна – Община Тервел  разполага с титул за собственост, които от формална страна ги легитимират като носители на права противопоставими на правата на ищците.

При предявен установителен иск, за установяване принадлежността правото на собственост, върху недвижим имот страната, която оспорва  правата на лицето предявило иска ,позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречки за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на  чл.154 от ГПК тежестта да докаже  осъществяването на основанието на което твърди, че е придобила, спорното право, респективно наличие на пречки за осъществяване придобивното основание в случая на ищеца, т.е. в тежест на ответната страна Община Тервел е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Община Тервел  твърди, че ищеца не може да придобие по давност  правото на собственост  върху процесния имот  по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 на ЗСПЗЗ.

Установи се по делото, че  процесния имот е бил в регулация. Съгласно практиката причисляването на един недвижим имот към фонда на селскостопанските /земеделските/земи няма задължителна правна последица   невъзможността той да бъде придобит по давност. Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи които не са били реално отнети от собствениците им.

В настоящият случай е налице друг правнорелевантен факт, поради което, съдът е мотивиран да приеме, че предявения положителен установителен иск е неоснователен.

Според разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване, с предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В конкретния случай ищеца В.П.И. с подписването от на договор № 2718 за наем на земеделска земя от 05.08.2016г., е признала правото на собственост на ответника Община Тервел. Ищцата е заплатила и наемната цена по този договор, като същият е сключен за срок от пет години. Именно с това признаване на правото на собственост на ответника ищцата е изгубила владението върху имота, тъй като тя вече не го е владяла за себе си, а се е превърнала в държател на имота. С това действие съдът намира, че е прекъсната давността за придобиване на имота от страна на ищците. Позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсването на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.

Предвид горното съдът намира, че не е осъществен фактическия състав  на придобивната давност по реда на чл.79,ал.1 от ЗС поради прекъсването на давността – чл.81 от ЗС.

         При посочените съображения съдът намира, че иска е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното съдът,

Р    Е   Ш   И  :

         ОТХЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗС от В.П.И. с ЕГН-********** *** и Т.Д.И.  с ЕГН-********** ***, чрез пълномощник адв.Р.Б. от ДАК с адрес ***.Св.Климент Охридски №9, ет.1, офис 2 срещу Община-Тервел, гр.Тервел, представлявана от кмета С.С.с адрес гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Св.Св.Кирил и Методий №8, с който се иска да се признае за установено правото на собственост на ищците върху Поземлен имот от 2100кв.м./две хиляди и сто кв.м./, с начин на трайно ползване за друг вид застрояване, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 39127.31.174с обща площ 3531 кв.м.по КККР на с.Кочмар, общ.Тервел при граници и съседи 39127.31.175, 39127.31.164, 39127.31.173 и 39127.31 Подобрени със заповед РД -18- 1427/06.08.2018г. на изпълнителен директор на АГКК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички районен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено .

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: