№ 488
гр. Бургас, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201526 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от С. М. М. с ЕГН: *, с посочен съдебен
адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 23-0769-000094/14.02.2023 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР - Бургас, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
застъпва, че М. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена,
нито е бил уведомяван за това. Изтъкват се съображения, защо него ден жалбоподателят е
използвал инцидентно автомобила на снаха си, без да знае, че той е с прекратена
регистрация, като се допълва, че в самото НП не е посочена процедурата, която е довела до
дерегистрация на автомобила. Под евентуалност се развиват доводи за квалифициране на
нарушението като маловажно, като се иска приложението на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв. *
- БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и
доразвива. Счита, че липсва уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията,
поради което и извършеното от него не е съставомерно от субективна страна. Моли за
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР
– Бургас се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата. В приложено писмено
становище застъпва позиция за правилност и законосъобразност на санкционния акт, поради
което и пледира за потвърждаването му изцяло. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становището на страните,
1
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 6) НП е връчено на
жалбоподателя на 22.03.2023 г., а жалбата е депозирана на 28.03.2023 г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.11.2022 г., около 11.50 часа св. Л. Л.а – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ -
Бургас изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. На бул. „Иван Вазов“ до дом №
61 той спрял за проверка лек автомобил „Фиат 500“ с рег. № *, собственост на * М.а,
управляван от жалбоподателя. В хода на проверката св. Л. констатирал, че автомобилът е
със служебно прекратена на 07.07.2022 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
За констатираното на място св. Л. съставил АУАН № 485647/09.11.2022 г., като
посочил, че автомобилът е с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти като
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на М., който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения. В писмено сведение (л. 12) обяснил, че
не е знаел, че регистрацията е била прекратена и не е бил уведомяван за това.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
06.02.2023 г. (л. 7) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и отказал да образува досъдебно
производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 14.02.2023 г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и решил, че с действията си М. е осъществил състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като
цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния
автомобил, но заявява, че не е бил наясно, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
2
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * –Началник група
в Сектор „ПП“ към ОДМВР - Бургас, която към дата 14.02.2023 г. е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от
постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП -
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 07.07.2022
г., но за това действие към 09.11.2022 г. не е уведомен собственикът на автомобила.
Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по
ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на водача, който дори не е
собственик на автомобила, да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от
него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на
тези последици.
Както е прието в задължителната съдебна практика - Тълкувателно Постановление
3
№ 2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС – „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143,
ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е депозирал изрично искане за присъждането им, нито с
жалбата, нито до приключване на съдебното заседание, поради което и съдът няма как
служебно да се произнесе по този въпрос.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000094/14.02.2023 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на С. М. М. с ЕГН: * е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4