№ 273
гр. Пазарджик, 01.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500729 по описа за 2021 година
С определение от 24.08.2021 година , постановено по ч.гр.д.№ 765 по
описа на Велинградски районен съд за 2020 година е оставено без уважение
искането на Ф. С. Х., ЕГН **********, с адрес: грС, ул.“Ч.“ № 10 за спиране
на незабавното изпълнение на Заповед №260058 от 30.09.2020г. въз основа на
която е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело №
663/2020г. на ЧСИ №882 Г.Т..
За да постанови определение в този смисъл , съдът е приел, че
представените доказателства - договор за потребителски кредит и извлечение
от счетоводни книги на банката във връзка с вземането по него, не
съставляват доказателства, които водят на извод за недължимост на
вземането. Такива доказателства по смисъла на закона били писмени
документи, непосредствено свързани с изпълнението на длъжника към
кредитора. Приел е ,че възражението за погасителна давност не може да бъде
обсъждано в това производство.
Приел е още, че проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора с потребителя е извършена преди издаването на процесната заповед.
Съобразено е обстоятелството, че договорът е от 2009 г. и кои норми са
приложими по отношение на него, отчетена е приложимостта на разпоредбите
на ЗИДЗПК към договорите за кредит, сключени преди датата на влизането в
сила на ЗПК. Съдът не е установил и при повторна проверка искането да се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител.
В срок постановеното определение се обжалва с частна жалба от
длъжника. Моли определението да бъде отменено и постановено спиране на
1
изпълнението.
Определението било неправилно, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 420 ал.2 от
ГПК в предишната й редакция. В действащата към момента на
постановяването на определението разпоредба е отпаднало изискването
представените писмени доказателства да са „убедителни“. Поради това
изводът на съда, че представените доказателства не съставляват доказателства
по смисъла на закона , че вземането не се дължи, бил несъстоятелен.
При действието на чл.420 ал.2 от ГПК в сегашната редакция било
достатъчно представените от длъжника доказателства да разколебават
твърдението на кредитора за наличие на изпълняемо право, а не да го
опровергават по безспорен начин. С представянето на писмените
доказателства се установявало , че вземането е погасено по давност.
Подържа се ,че в договора за кредит има и неравноправни клаузи, без да
се излагат конкретни съображения.
Към частната жалба са приложени доказателства , които са представени
и пред първоинстанционния съд по повод искането за спиране на
изпълнението. Това са и доказателствата , представени от заявителя в
заповедното производство.
Писмен отговор от другата страна не е постъпил.
Окръжният съд , за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д.№ 765 по описа за 2020 на Велинградски
районен съд година е образувано по заявление на „Ю.Б. „ АД против Ф. С. Х.
по реда на чл.417 от ГПК.
В заявлението е мотивирана активната легитимация на заявителя ,
придобил предприятието на кредитора, по сключен договор за потребителски
кредит с длъжника. Претендира , че вземането е изискуемо , поради изтичане
на крайни срок на кредита. Към заявлението е представен и договора за
кредит.
Издадена е заповед за незабавно изпълнение на 30.09.2020 година.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.07.2021
година. В срок е постъпило възражение и на заявителя е дадено указание за
възможността да предяви иск за установяване на вземането .
Длъжникът не се е възползвал от предоставената му от закона
възможност – чл.419 от ГПК.
На 13.08.2021 година е постъпило по делото искане за спиране на
2
изпълнението. В молбата длъжникът се позовава на погасителна давност, като
само формално сочи, че искането не отговаря по основание и размер на
действително дължимото.
Позовава се още на наличие на неравноправни клаузи в договора –
договора не бил уговорен индивидуално/което е израз на неразбиране
характера на неравноправните клаузи/, не бил посочен лихвения процент ,
годишния процент на разходите.
По повод тази молба е постановено обжалваното определение.
Кредиторът е предявил иска за установяване на вземането в указания му
от съда срок.
Частната жалба е допустима и основателна по същество.
Към искането си за спиране длъжникът е представил доказателствата ,
които заявителят е представил към заявлението си – договор за кредит и
извлечение. Тези доказателства изобщо нямат характер на писмени
доказателства по смисъла на чл.420 ал.2 т.1 от ГПК, тъй като от тях никак не
следва ,че вземането не се дължи. Единствения довод на частния
жалбоподател всъщност , касаещ дължимостта на вземането е позоваването
на погасителна давност.
Напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че в това
производство не може да се занимава с този въпрос и характера му не
позволява изследването настъпили ли са последиците на погасителната
давност. Погасителната давност не е просто изтичане на определен период от
време, тя може да бъде прекъсвана , спирана. Произнасянето по въпроса за
приложението на погасителна давност към определено вземане е същинска
правораздавателна дейност , поради което и не може на това основание да
бъде постановявано спиране по този ред.
Действително след изменението на чл.420 ал.2 от ГПК през 2019 година
е предвидено като основание за спиране по този ред изпълнението на вземане
, което се основава на неравноправна клауза. Удачността на тази разпоредба
не е нужно да се обсъжда в това производство , но както правилно е посочил
и първоинстанционния съд , като че ли се касае за извънредно засилена
защита на потребителя- преценка за неравноправни клаузи в договора се
прави при издаване на заповедта за изпълнение, в производството по чл.419
от ГПК , в производството по чл.420 ал.2 от ГПК и накрая в производството
по чл.422 от ГПК.
В изпълнение на разпоредбата на закона, съдът прецени представения
договор за кредит и намери наличие на неравноправни клаузи , на които се
основава вземането.
3
Би могла да се обсъжда действителността на клаузите за лихви , както и
условията в анекса , водещи до трасформация на лихвата върху редовната
главница и наказателната лихва в редовна главница.В договора не е посочен
ГПР , действително липсва договор на ясен и разбираем език и в общи линии
не е съобразен с нормата на чл.7 от ЗПК/отм./ и съответно вероятно е
приложението на чл.14 от ЗПК /отм./
Поради изложеното , съдът намира ,че е налице хипотезата на чл.420
ал.2 т.2 от ГПК и следва да бъде спряно незабавното изпълнение.
Мотивиран от изложеното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 24.08.2021 година , постановено по ч.гр.д.№
765 по описа на Велинградски районен съд за 2020 година, с което е оставено
без уважение искането на Ф. С. Х., ЕГН **********, с адрес: грС, ул.“Ч.“ №
10 за спиране на незабавното изпълнение на Заповед №260058 от 30.09.2020г.
въз основа на която е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело № 663/2020г. на ЧСИ №882 Г.Т..
СПИРА по молбата на Ф. С. Х., ЕГН **********, с адрес: грС, ул.“Ч.“
№ 10 незабавното изпълнение на Заповед №260058 от 30.09.2020г. въз основа
на която е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело №
663/2020г. на ЧСИ №882 Георги Търльовски.
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис на ЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4