Р Е Ш Е Н И Е
№……….../19.01.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шести януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица
Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8805 по описа за 2020 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от С.Б.Г., ЕГН ********** *** срещу Н.М.П., ЕГН **********
*** обективно комулативно предявени искове както
следва:
»За осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 500 лева, претендирана като подлежащ на
възстановяване на депозит съгл .чл. 18
вр. чл. 15 от по договор за наем от 02.04.2019г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба-27.07.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
»За осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 500 лева, претендирана като
обезщетение за неспазено предизвестие съгл. чл. 21 от Договор за наем от
2.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
издължаване на сумата;
»За приемане за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следните
движими вещи – 5 броя долни модули/шкафове/ и 4 броя горни модули /шкафове/,
изработени от ПДЧ цвят хикори, кафяв, ведно с кухненски плот с дължина 3 метра,
цвят мрамор – медуза бежов, с година на производство 2019г., ведно с вградена
фурна марка „Thor” цвят инокс и 4 броя стъклокерамични котлона цвят- черен, както и за
осъждане на ответника да предаде владението върху посочените движими вещи, на
осн. чл. 108 от ЗС.
Твърди се исковата молба, че на 02.04.2019г.
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
наем на апартамент, находящ се в гр.Варна, ул. „Мир“ № 35, ет. 5, ап. 12, по
силата на който ответникът като наемодател е предоставил на ищцата ползването на горния имот срещу
наемно възнаграждение в размер на 500 лева месечно. Договорът е сключен за срок
от 12 месеца, считано от 2.04.2019г. След изтичане на срока на договора
ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето на
наемодателя. Договорът е прекратен едностранно от наемодателя на 13.05.2020г.,
когато последният е сменил патрона на вратата и преустановил достъпа на
наемателя до имота. Твърди се, че поради обявеното извънредно положение
страните са постигнали договореност наемът за месец април 2020г. до края на
извънредното положение да бъде намален на 350 лева. За месец април 2020 г.
ищцата заплатила 400 лева, като страните постигнали договореност остатъкът от
50 лева ( тоест сумата над 350 лева до заплатените 400 лева) да се приспадне от
дължимия наем за следващия месец. Навежда се, че в началото на м. май
наемодателя приканил ищцата да напусне жилището или да заплаща месечен наем
съобразно първоначалната договореност. На 3.05.2020 г. ищцата била приканена да
напусне посредством електронно съобщение. На ищцата е даден срок до 10.05, а
по-късно до 11.05 за да напусне имота. На 13. 05.2020г. наемодателя
преустановил достъпа на ищцата до имота. Твърди се, че към тази дата страните не
са постигнали взаимно съгласие за прекратяване на договора. Твърди се, че по
сила на договора за наем ищцата е предоставила депозит в размер на 500 лева,
който претендира да й се възстанови предвид отпадане на договорната връзка.
Предвид едностранното прекратяване на договора се претендира и обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, на осн. чл. 21 от същия.
Твърди се, че с
оглед уговорката за дългосрочно ползване на имота, ищцата е поставила в
апартамента кухня с вградено в нея
оборудване- печка и котлони. Самата
кухня не е трайно прикрепена към имота. Долните шкафове са
свободностоящи, а горните са закачени с кукички към стената. Навежда се, че
след прекратява на договора ответника не е върнал на ищцата описаните по-горе
вещи.
Въз основа на
изложеното се настоява за уважаване на така предявените иск.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете. Не оспорва, че
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за
наем от 02.04.2019г., както и че понастоящем наемното правоотношение е
прекратено. Оспорва договорът да се е трансформирал в безсрочен. Оспорва
ползването да е продължило без противопоставяне от страна на наемодателя. Евентуално
твърди, че наемното правоотношение е прекратено
на 13.05.2020 г. след изтичане на предизвестието по чл. 20, т.“в“,
поради неплащане на дължимата наемна цена за м. април и м. май. По тези
съображения оспорва иска за обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
Поддържа, че
заплатеният депозит в размер на 500 лева не е задържан без основание.
Ответникът претендира компенсиране на тази сума с вземанията му към ищцата за наем, такси за етажната собственост
и вреди под формата разходи за отстраняване щетите в имота.
Не оспорва, че
ищцата е собственик на движимите вещи, предмет на иска за ревандикация. Твърди,
че не е отказвал да върне вещите. Навежда, че неколкократно е отправял покани
ищцата да прибере вещите.
Въз основа на
изложеното се настоява за отхвърляне на така предявените искове.
С протоколно
определение от 06.01.2021г. по делото е прието за разглеждане възражение за
прихващане, предявено от ответната страна за сумата от 200 лева, представляваща
месечен наем за м. май 2020г., сумата от 100 лева, представляваща месечен наем
за м. април 2020г. и сумата от 30 лева, представляваща незаплатено задължение
за ВиК услуги за м април.2020.
В съдебно
заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата
си по спора.
Ищцата е доразвила
правните си доводи в подробни писмени бележки.
За да се
произнесе съдът съобрази от фактическа
страна следното:
По делото е
безспорно, а и се установява от приложения договор за наем на недвижим имот от
2.04.2019г., че между страните по спора е възникнало валидно наемно
правоотношение, по силата на което ответникът Н.М.П. е предоставил на С.Б.Г. за
ползване апартамент в гр.Варна, находящ се на ул.“Мир“ 35, ет.5, ап.12 срещу
уговорено месечно възнаграждение в размер на 500 лева, платимо не по-късно от
пето число на месеца, за който се дължи. Договорът е сключен за срок от 12
месеца, считано от 02.04.2019г. (чл.19) и се прекратява с изтичане на
договорения срок, с предоставяне на едномесечно предизвестие от някоя от страните
или с едноседмично предизвестие, направено от наемодателя в случай на
неизпълнение на наемното задължение или неспазване на вътрешния ред в сградата
(чл. 20). При подписване на договора наемателят е внесъл депозит в размер на
500 лева (чл.15), като е предвидено, че наемодателят може да се удовлетвори от
депозита за вземанията си за наемната вноска -чл.16 б“б“, за режийни разноски -
чл.16 б“в“, и като обезщетение за неспазен срок на предизвестие - чл.16 б“г“.
Наемателят дължи заплащането на разходите за консумативи (чл. 11). В чл. 21 от договора е предвидено право на обезщетение на изправната страна при
неспазен едномесечен срок на предизвестие.
С протоколно определение
по делото е прието за безспорно, че след изтичането на срок на договора, тоест след
2.04.2020г. същият е мълчаливо продължен поради липса на противопоставяне от
страна на наемодателя.
Не е спорно, че
ищцата е собственик на следните движими вещи – 5 броя долни модули/шкафове/ и 4
броя горни модули /шкафове/, изработени от ПДЧ цвят хикори, кафяв, ведно с
кухненски плот с дължина 3 метра, цвят мрамор – медуза бежов, ведно с вградена
фурна марка „Thor” цвят инокс и 4 броя стъклокерамични котлона цвят- черен, които понастоящем
се намират в държане на ответника.
В сведение,
дадено от С.Б.Г. пред органите на МВР ищцата е посочила, че между нея и хазаите
е имало договорка от 10.05.2020г. тя да освободи апартамента, но по-късно я
помолили да освободи на 11.05.2020г. за да й върнат парите за оборудването.
Видно от справка
за недобора на частен абоната за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.“Мир „ 35 за обекта за начислени ВиК услуги в размер на 25,70 лева за
периода 17.03.2020- 15.04.2020г. и 38.78 лева за периода 15.04.2020г. до 18.05.2020г.
По делото са
събрани гласни доказателства. Свидетелят Георги Киров изнася, че след
прекратяване на облигационната връзка С. не си е взела кухнята. След 12 май Н.
не вдигал телефона. На 13 май ищцата установила, че сменена ключалката на
апартамента и тя не могла да си взема вещите. Свидетелят Христо Колев изнася,
че на 11 май в присъствието на двама полицаи Н. предложил на С. да си вземе
кухнята. Свидетелят Марияна Дунева излага, че още в началото на април на С.
било предложено да приподпишат договора, но тя отказала, защото се нуждаела от
по-евтина квартира. На 11 май наемодателят предоставил ключовете, за да може С.
да си взема кухнята, но възникнал сандал и дошла полиция.
По делото е
приложена електронна кореспонденция.
По правото:
Преюдициален за
поставените за разглеждане искове е въпросът кога и на какво основание е
прекратен договора за наем от 2.04.2019г. Какво вече се посочи, поради липса на
противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на договорения
едногодишен срок, договорът е продължен за неограничен срок, на осн. чл. 236,
ал. 1 от ЗЗД. Без да спорят, че правното действие на договора е прекратено след
13.05 ( така уточняваща молба на л. 32 и становището по отговора на исковата
молба), вижданията на страните са противоречиви досежно основанието за
прекратяване.
Съдът намира, че
договорът е прекратен по общо съгласие на страните, а не както се позовава
ответникът в хипотезата на чл. 20, б“в“ от договора с предизвестие поради
неплащане на дължимата наемна цена. На първо място по делото не се установи
наемодателят да е отправил до наемателя предизвестие за прекратяване. На
следващо място видно от приложената по делото и неоспорена от страните
електронна кореспонденция между тях са водени преговори относно начина на
уреждане на отношенията след прекратяването или за евентуалното подписване на
нов договор за наем. Така например от кореспонденцията на л. 25 от делото става
ясно, че ищцата на 7.05.2020г. е предложила няколко опции за уреждане на
въпроса, а ответната страна също е дала свой вариант за уреждане на спора. Че
облигационната връзка е прекратена по обща воля на страните, а не едностранно
от наемодателя, както твърди ищеца, може да се съди и от направеното от С.Г.
изявление пред органите на полицията, обективирано в сведение от 14.05.2020г.
(л. 13) в следния смисъл: “Имахме договорка с хазаяите до 10.05.2020г. да
освободя апартамента, но те ме помолиха да изчакам до 11.05.2020г.“ Въпросното
изявление съставлява признание за неизгоден за ищцовата страна факт и като
такова е годно доказателствено средство за установяване причината за
разтрогване на договорната връзката. Относно доказателственото значение на
извънсъдебното признание е постановена многобройна практика на касационната
инстанция, която безпротиворечиво приема, че признанието представлява обяснение
на страната по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа
неизгодни за страната факти и следва да бъде взето предвид при решаване на
спора. Признание може да се направи пред съд, друг орган на власт или трето лице,
но когато не е направено пред съда, който разглежда спора, то е извънсъдебно(
Решение №69/24.06.11г. по гр.д. № 584/2010 на ВКС, Решение № 262/2.11.2017г. по
гр.д.№ 676/2017г. на ВКС и др.) В заключение съдът приема, че договорът за наем
от 2.04.2019г. е прекратен по взаимно съгласие на страните на 13.05.2020г.,
която датата и двете страни поддържат като крайна за отношенията им.
Тъй като договорната връзка е прекратена на основание,
което не изисква предизвестие, неоснователна се явява исковата претенция за
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, на осн. чл. 21 от договора.
Договaрящите се ясно са уредили фактическият състав, от който за изправната
страна би възникнало притезание за обезщетяване вредите от неизпълнението, като
при тълкуване на разпоредбата на чл. 21 във връзка с предходната разпоредбата
от споразумението, става ясно, че обезвредата е дължима единствено при погасяване
на облигационното правоотношение в хипотезата на чл. 20, б.“б“ от договора,
какъвто не е случая.
Поради
прекратяване действието на договора и в съответствие с разпоредбата на чл. 18
от контракта наемателят има право да получи предоставения при учредяване
на облигационната връзка депозит в
размер на 500 лева съгл. чл. 15 от договора.
Ответникът
претендира да се извърши съдебна компенсация на депозита с вземането му за
незаплатена наемна цена и разноски за ВиК услуги.
На осн. чл. 228
от ЗЗД срещу задължението на наемодателя за предоставяне на вещта за ползване,
наемателя дължи договорената наемна цена. В случая страните са уговори наемно възнаграждение в размер на 500 лева. По делото не се установи
страните да са постигнали договореност за изменение на договорното
правоотношение в частта относно предвидената наемна цена, каквото е било
твърдението на ищцата. Всяко изменение на съглашението между страните изисква
общото им съгласие(чл. 8 от ЗЗД).
В съдебно
заседание страните са уточнили, че последно заплатената сума от наемателя по
договора е в размер на 400 лева, с което е погасено частично задължението за
месец април. Следователно останалата незаплатена част от възнаграждението за
този месец възлиза на 100 лева. Доколкото, както се посочи по-горе, договорът е
прекратен на 13.05.2020г. наемателят дължи възнаграждение и за м. май в размер
на 200 лева.
Наемателят е
длъжен да заплаща и разходите за консумативи за имота, на осн. чл. 11 от
договора. От представената справка за недобора на частен абонат (чл. 43) може
да се заключи, че разходите за ВиК услуги за м. април 2020 г. възлизат на не
по-малко от 30 лева. Не е спорно, че през този месец наемателят е обитавал
имота, като същевременно не са наведени възражение относно дължимостта на това
вземане или удостоверяващите го доказателства.
Допустимо е да се
извърши прихващане с две насрещни, ликвидни, еднородни и изискуеми вземания
(чл. 103, ал. 2 от ЗЗД). Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков
процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно.В разглеждания случа всяка от страните разполага срещу
другата с изискуемо парично вземане, поради което следва да се извърши
прихващане до размера на по-малкото от тях (чл. 104, ал. 2 от ЗЗД), тоест до
размера на 330 лева. След компенсацията претенцията за възстановяване на внесен
депозит следва да се уважи за сумата от 170 лева, съответно да се отхвърли за
разликата от 330 лева.
Искът за установяване, че ищеца е собственик на движими вещи – 5 броя долни модули/шкафове/ и 4 броя горни модули /шкафове/,
изработени от ПДЧ цвят хикори, кафяв, ведно с кухненски плот с дължина 3 метра,
цвят мрамор – медуза бежов, ведно с вградена фурна марка „Thor” цвят инокс и 4 броя стъклокерамични котлона цвят- черен и за предаване на
владението им е основателен. По делото не е налице спор относно фактическият състав,
от който възниква правото на ищеца. Не е спорно, че ищцата е собственик на
вещите, че същите са движими, тъй като могат да се отделят от главната вещ без
значително увреждане, както и че същите се държат понастоящем от ответника.
Готовността и съдействието на ответника за предаване на вещите е ирелеваното
към притезанието на ищеца, а е относимо единствено към повода за завеждане на
делото, а оттам и към отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Следователно следва да се уважи иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
По разноските:
Всяка от страните
има право на разноски съобразно уважения, съответно от отхвърления материален
интерес.
Тъй като страните не са уговорили възнаграждение по всеки
иск, разноските за адв. възнаграждение следва да разделят на броя на исковете,
по които е осъществена защита. Процесуалната защита на ищеца е осъществена при
условията на чл. 38, ал.1 от ЗА, поради което възнаграждението се определя от
съда в размер на 350 лева общо.
По първия иск,
който е частично уважен на ищеца се следват разноски за адв. възнаграждение и
държавна такса съобразно уважения материален интерес, в размер на 56,66 лева,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които 17 лева за държавна такса, платими в
полза на ищцата и сумата от 39,66 лева в полза на процесуалния представител,
осъществил правна защита при условията на чл. 38 от ЗА. По първия иск на ответника се следва
сумата от 76,99 лева за адв. възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Вторият иск е
отхвърлен, с огледа на което на ищеца се следва сумата от 116, 66 за адвокатска
защита, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Искът за
собственост на движими вещи е основателен, но съдът приема, че ответната страна
не е дала повод за завеждане на спора, тъй като вещите не са задържани от
ответникът. Напротив същият е демонстрирал готовност да върне вещите, а ищцата
е тази, която не ги е получила. В този смисъл е признанието на ищцата пред
органите на полицията. Видно от сведение на л. 13 С.Б. е посочила при разпита :“ хазайката хвърли ключовете и ми каза
„Вземай си кухнята, няма да ти дам никакви пари“. Извънсъдебното признание
на ищцата се подкрепя от показанията на двамата свидетелите Христо Колев и
Марияна Иванова. Задължението за предаване на определена вещ е търсимо (чл. 68
б“б“ от ЗЗД), поради което ищцата е тази, която е следвало да отиде и да си
прибере вещите. Ответникът е предоставил възможност за това. След като
ответникът е признал иска и не е станал повод за завеждането му, разноските
следва да се възложат в негова полза, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. На страната
се следва сумата от 116, 66 лева за адв. възнаграждение.
В заключение на
ищеца се следва сумата от 56, 66 лева, а на ответника сума от 310, 31 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Г., ЕГН ********** сумата от 170 лева, представляваща подлежащ на възстановяване на депозит съгл .чл. 18 вр. чл. 15 от по договор за наем
от 02.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
27.07.2020г. до окончателното издължаване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 170 лева до претендираните 500 лева,
поради извършено съдебно прихващане с вземанията на ответника Н.М.П., ЕГН **********
срещу С.Б.Г., ЕГН ********** със следните вземания: сумата от 200 лева, представляваща месечен
наем за м. май 2020г., сумата от 100 лева, представляваща месечен наем за м.
април 2020г. на осн. договор за наем от 02.04.2019г., както и сумата от 30
лева, представляваща потребени ВиК услуги за април 2020 г. на наетия обект.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Б.Г., ЕГН **********
срещу Н.М.П., ЕГН ********** за сумата от 500 лева, претендирана като
обезщетение за неспазено предизвестие съгл. чл. 21 от Договор за наем от
2.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното издължаване на сумата.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между С.Б.Г., ЕГН ********** и Н.М.П., ЕГН **********, че С.Б.Г., ЕГН **********
е собственик на 5 броя долни модули/шкафове/ и 4 броя горни модули /шкафове/,
изработени от ПДЧ цвят хикори, кафяв, ведно с кухненски плот с дължина 3 метра,
цвят мрамор – медуза бежов, ведно с вградена фурна марка „Thor” цвят инокс и 4 броя стъклокерамични котлона цвят- черен, находящи се в
апартамент в гр.Варна, ул.“Мир“№35. ет.5, ап.12 и
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на С.Б.Г., ЕГН ********** 5
броя долни модули/шкафове/ и 4 броя горни модули /шкафове/, изработени от ПДЧ
цвят хикори, кафяв, ведно с кухненски плот с дължина 3 метра, цвят мрамор –
медуза бежов, година на производство 2019г., ведно с вградена фурна марка „Thor” цвят инокс и 4 броя стъклокерамични котлона цвят- черен, на осн. чл. 108
от ЗС.
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Г., ЕГН **********
сумата от 17,00 лева, представляваща
разноски за държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.Ж.Е., ЕГН **********,
с личен номер ********** сумата от 39,66
лева, представляваща разноски за адв.възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.1
от ЗА вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Б.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.П., ЕГН **********
сумата от 310,31 лева,
представляваща разноски за адв. възнаграждение, на осн.чл. 78,ал.2 и ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: